Езиковите волности на експресията

(в руски и български език)

 

Преподаватели: Гл. ас. д-р Майя Кузова

Вид на дисциплината: Избираема

Форма на обучение: Редовна

Година: II

Семестър: IV

Хорариум: Лекции – 30; Семинарни занятия – 0

Кредити: 3

Анотация: В центъра на лингвистичния интерес е експресивната функция на езика – наред с репрезентативната, тя свързва субекта и обекта на познание. В различните езици съществуват различни начини за изразяване на емоционалните позиции и реакции на субекта на речта. И даже когато в конкретни езикови системи част от тези начини формално (и функционално) съвпадат, могат да бъдат регистрирани съществени различия в препоръките или действието на нормата, в честотността на явленията, в степента на интензивност на емоционалната реч като цяло. Нерядко това се наблюдава и при близкородствени езици – ярки сигнали за разнотипност дават руският и българският език.

Акцентите по зададеност на темата падат върху езиковите волности на експресията (на всички езикови нива има прояви на амбивалентност на емоционалния знак), достигащи до своеобразна парадоксалност (много малко, ужасно красив, страшно хубаво…), която има собствени закони (и традиции) и  напоследък не просто набира сили и ресурси в много езици, а демонстрира обособяването на изключително самобитен специализиран езиков маниер за изразяване на силна емоция.

Лекционният курс е на руски език, включва и представителен корпус от илюстративен материал от двата езика.

Цели повишаване на общотеоретичната подготовка на студентите и нивото на актуалното практическо владеене на чуждия език в аспектите разговорна реч и превод; осигурява преход към изучаването на теоретична и практическа стилистика.

 

Форма на контрол: Дисциплината завършва с писмен изпит, който включва тестова теоретична и конкретна практическа задача.

Теоретичният компонент (тест със затворени и отворени въпроси) проверява уменията на студентите да отграничават верни от неверни твърдения, да класифицират явления, да съотнасят функционално взаимозаменими или противопоставени езикови средства, да йерархизират техните нива.

Практическата част проверява компетенциите в динамика – правилното използване на специфичните за експресивния регистър похвати, превключването между двата национални емоционални кода (руски и български). Включва текст (около 150 думи) и изречения (до 15) за превод от руски на български. И в текста, и в изреченията акцентът е върху особеното изразяване на емоция в двата езика в съпоставителен план.

Общата оценка се формира като средно аритметично от посочените два съставящи изпитното задание компонента.

 

Програма:

 

Модул І (Встъпителен) 

  1. Функции на езика – общи и частни.
  2. Емоциите като регулатор на човешката дейност – базова форма на емоциите; чувства /афекти.
  3. Експресия и експресивност – формално изразена и формално неизразена експресия.
  4. Опознавателни признаци за експресивност – експресивно-емоционални и експресивно-оценъчни значения.
  5. Езикови нива на формално изразяване на експресия.

 

Модул ІІ  (Основен)

  1. Експресивността в руски и български език:
  • общ преглед и типични пунктове на съпоставка
  • експресивност и превод
  • експресивност и национален манталитет.
  1. Езикови средства за изразяване на емоция и емоционална оценка в руски и български език:
  • морфологично ниво
  • лексикално ниво
  • синтактично ниво.
  1. Парадокси на експресията в руски и български език.
  2. Експресивни езикови стратегии в руския и българския рекламен текст.
  3. Паралингвистични средства за изразяване на емоция.

 

Литература:

 

Армянов Г. Речник на българския жаргон. София, 1993.

            Барт Р. Въображението на знака. София, 1991.

Вежбицкая А. Сопоставление культур через посредство лексики и грамматики. Москва, 2001.

            Васева И. Умалителност. Експресивност. Емоционалност. София, 2006.

Горелов И.Н. Невербальные средства коммуникации. Москва, 1980.

Иванова Е.Ю. Конструкции экспрессивного синтаксиса в современном болгарском языке. Санкт-Петербург, 1999.

Йорданова Л. Манипулативни стратегии, езиков избор. София, 2000.

Караулов Ю.Н. Культура речи и языковая критика – http://www.gramota.ru/rlefir.html

Кара-Мурза Е.С. Русский язык в рекламе – http://www.gramota.ru/mag_new.html

Колесов В.В. Язык, стиль, норма – http://www.gramota.ru/rlefir.html

Колшанский Г.В. Паралингвистика. Москва, 1974.

Корнилов О.А. Языковые картины мира как производные национальных менталитетов. Москва, 2003.

Крейдлин Г.Е., Чувилина Е.А. Улыбка как жест и как слово (к проблеме внутриязыковой типологии невербальных актов) // ВЯ, 2001, № 4.

Кръстев Б. Умалителните в българския език. София, 1976.

Кузова М.Д. Русские и болгарские псевдопроклятия (заметки о трансформации образности) // Русский язык за рубежом, 2002, № 4. Москва, 2002 – http://www.learning-russian.gramota.ru/

Кузова М.Д. Паралингвистические средства в выражении пейоративной семантики // Русский язык (проблемы истории, теории и методики преподавания). Шумен, 2002.

Кузова М.Д. Особые случаи выражения экспрессии (конкуренция и конфликт между + и – ) // Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. Шумен, 2003.

Кузова М.Д. Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках) // Динамика языковых процессов: история и современность (к 75-летию со дня рождения профессора П. Филковой). София, 2004.

Кузова М.Д. Экспрессивные речевые стратегии (на материале русской и болгарской телерекламы) // ІХ Международный симпозиум МАПРЯЛ „Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке”. Велико-Тырново, 2006.

Кузова М.Д. Языковые выходки экспрессии // Международный симпозиум МАПРЯЛ „Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры” (2006). Пловдив, 2007.

Кузова М.Д. Оценка и (ее) степень – „философия” их выражения в русском и болгарском языках // ХІ Конгресс МАПРЯЛ „Мир русского слова и русское слово в мире”. Варна, 2007.

Национально-культурная специфика речевого поведения. Москва, 1977.

Нещименко Г.П. Языковая ситуация в славянских странах (Опыт описания. Анализ концепций). Москва, 2003.

Никитина Т.Г. Толковый словарь молодежного сленга. Москва, 2003.

Николова А. Тактики за речево въздействие в руския рекламен текст // Текстът като манипулация. Шумен, 2002 – http://www.russian.slavica.org/article79.html

Стаменов М. Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои черти на националния манталитет // Език и манталитет. София, 2004.

http://yazik.info/2011-05.php

http://www.disserr.com/contents/383638.html

http://www.philology.ru/linguistics2/sharifullin-00d.htm

http://www.zadachi.org.ru/?n=117858