Преподаватели: Гл. ас. д-р Майя Кузова

Вид на дисциплината: Задължителна

Форма на обучение: Редовна

Година: III – IV

Семестър:  VI – VII

Хорариум: Лекции – 30; Семинарни занятия – 30

Кредити: 4

Обща анотация: Теоретичният курс по синтаксис на руския език се провежда със студентите от специалности „Руска филология”, „Руски език и български език” (редовно и задочно обучение), „Руски език и западен език”, „Приложна лингвистика” (редовно обучение). Според актуалните учебни планове е ситуиран през втори семестър на трети курс и първи семестър на четвърти курс от програмата на образователна степен „бакалавър”, включва лекции и семинарни занятия, завършва с изпит.

Лекциите представят систематизирано и в компактен вид основния материал по дисциплината. Семинарите ги следват без формална и времева обвързаност – в хода на занятията се разискват допълнителни, дискусионни, проблемни или трудни за аудиторията въпроси; обособени са и практически занятия.

Форма на контрол: През двата учебни семестъра са задължителни предвидените след завършване на големи раздели три теста: ТЕСТ І – първи семестър; ТЕСТ ІІ и ТЕСТ ІІІ – втори семестър. Според точкуването резултатите биват: слаб, положителен или заявка за освобождаване от изпит.

От пълен изпит се освобождава студент, получил точки над посочената граница и на трите теста. Той полага частичен изпит по конкретни въпроси от конспекта (не фигуриращи в провереното от трите теста) и изпълнява практическата задача.

Не се допуска второ явяване на тест.

Без положени тестове не се допуска явяване на изпит.

Слабите резултати могат да бъдат компенсирани на изпита. Положителните, съответно, дискредитирани.

Изпитът е устен[1] и включва теоретична част (два въпроса от конспекта) и практическа задача (схема на сложно изречение).

Студентите имат право да изберат материал за конспектиране от тематиката на курса (по свое желание или от посочен списък), който могат да представят и защитят по време на изпита си. Конкретният избор трябва да бъде заявен пред преподавателя предварително. Формата е изцяло факултативна и предлага допълнителна възможност за излизане от трудна ситуация.

 

Анотация на лекционния курс: Курсът лекции по синтаксис, като заключителна част от курса Съвременен руски език, е включен в блока задължителни теоретични дисциплини на посочените специалности

            Изучаването на синтактичните единици и тяхното функциониране, мобилизиращо средствата на всички останали езикови нива, има важно теоретично и практическо значение в обучението на студенти-филолози.

            В курса са представени основите на синтактичната наука с опора на онези авторитетни позиции по отделните проблеми, които съответстват на наложилите се традиции. Едновременно с това студентите получават възможност да се запознаят с принципно важни положения в съвременния теоретичен синтаксис, с нови изследвания и с очертаващи се  нови области на лингвистичен интерес.

            В съответствие с динамичната същност на езика като сложен феномен, чиито прояви трудно и не винаги се поддават на категорично определяне, акцентите в курса по необходимост падат върху спорните, нееднозначно тълкувани въпроси, засягащи различни аспекти на неговото изследване. Разнообразието от класификации, дискусионният характер на редица твърдения, различната интерпретация на термини и конкретни езикови и речеви факти до голяма степен се дължат и на пренебрегване на проявите на синхронна преходност, която е сред актуалните проблеми на съвременната лингвистична теория. Подобни трудни въпроси и синкретични явления от зоната на преходност не само предизвикват интерес, а набелязват тенденции, което определя мястото им в анотирания курс.  

            Изложението на материала в лекциите претендира за относителна пълнота  и пределна систематизираност, предопределяни от целите му да служи за основа и ориентир в подготовката на студентите за изпита. Степента на подробност зависи, от една страна, от степента на  компактното освещаване на един или друг въпрос в специалната литература, а от друга, от неговата важност, проблемност, спорност. Критерий в това отношение е и значимостта на конкретните въпроси за практическото овладяване на руски език.

По преценка на лектора (и в зависимост от хорариума на дисциплината за съответната специалност) се определят разделите за самостоятелно изучаване.

 

Програма на лекциите[2]:

 

Тема 1. Предмет синтаксиса.

Место синтаксиса в системе языка и его связь с остальными разделами языка. Основные понятия синтаксиса.                                     

Тема 2. Валентность. Типы валентности. Синтагматика и парадигматика.

Тема 3. Синтаксические связи и отношения.

            Средства выражения синтаксических  связей. Уровни их  представленности.

Тема 4. Словосочетание как единица синтаксиса.

            Принципы классификации словосочетаний. Грамматическая семантика словосочетаний. Провления синкретизма.

Тема 5. Предложение как единица синтаксиса.

Признаки предложения. Предложение как многоаспектная единица (симметрия / ассиметрия между аспектами). Теория структурной схемы предложения. Понятие регулярной реализации структурной схемы предложения. Понятия семантики схемы и семантической структуры предложения. Грамматическая парадигма предложения. Пропозиция и способы ее выражения.

Тема 6. Принципы классификации предложений.

Тема 7. Простое предложение.

            Понятие о члене предложения. Позиции и свойства членов предложения. Главные и второстепенные члены и их синтаксические позиции. Структурные и семантические  свойства членов предложения. Структурная и семантическая обязательность / факультативность членов предложения.                 

Тема 8. Двусоставное предложение.

Строение двусоставного предложения.

            Подлежащее  как  главный  член  двусоставного  предложения. Средства  выражения подлежащего в русском языке. Подлежащее – Субъект – Агенс.                      

Тема 9. Сказуемое как главный член двусоставного предложения.

Семантика сказуемого. Структурно-семантические типы сказуемого.

             Простое глагольное сказуемое и способы его осложнения. Составное (глагольное и именное) и сложное сказуемое – способы их выражения.

Синтаксическая связь сказуемого с подлежащим. Правила координации.

Тема 10. Понятие о второстепенных членах предложения.

Структурная и семантическая обязательность / факультативность второстепенных членов предложения. Основные разновидности их связи с остальными членами предложения. Присловные и приосновные второстепенные члены предложения.

Тема 11. Понятие об односоставном предложении. Типы односоставных предложений.

Тема 12. Природа нечленимых предложений.

Специфика строения нечленимых предложений и их типовая семантика. Разновидности  нечленимых  предложений.                                                                       

Тема 13. Неполные предложения.

Факторы, создающие неполноту предложения. Структурная и семантическая неполнота предложения. Специфика неполноты предложения в русском и болгарском языках.                                   

Тема 14. Способы осложнения простого предложения.           

Критерии и принципы осложнения предложения. Понятие полупредикативной единицы – ядро и периферия категории.

Тема 15. Сложное предложение как полипредикативная единица синтаксиса.

Общее понятие о грамматической природе сложного предложения. Синтаксические связи, средства выражения связей и разграничения отношений  между  частями сложного  предложения. Принципы классификации сложного предложения. Типы сложных предложений по структуре и по характеру связи.

            Сложносочиненное предложение. Факторы, влияющие на степень семантико-синтаксической  зависимости  частей. Типы  сложносочиненных предложений.

            Сложноподчиненное предложение. Особенности подчинительной связи на уровне предложения. Принципы классификации сложноподчиненных предложений. Типы сложноподчиненных предложений.

            Бессоюзное сложное предложение. Способы выражения отношений между частями в бессоюзном предложении. Типы бессоюзных предложений.

            Многочленные сложные предложения. Сложные синтаксические конструкции.

Тема 16. Предложение как коммуникативная единица.

Актуальное членение предложения и его компоненты. Средства выражения актуального членения. Понятие высказывания. Соотношение актуального и синтаксического членения предложения. Порядок слов в предложении (в русском и болгарском языках). Коммуникативная парадигма предложения.                                 

Тема 17. Текст как самостоятельный объект лингвистического исследования.

Основные структурно-функциональные характеристики текста. Пропозициональный и коммуникативный подходы к изучению текста – линейная и коммуникативная  грамматика  текста.       

 

 

Анотация на семинарите: Целта на работата е активизиране и допълнение на лекционния материал, овладяване на метаезика на дисциплината, обособяване и характеристика на езиковите явления и развитие на навици за теоретичен анализ.

Семинарните упражнения вървят успоредно, но не обхващат или повтарят всички теми от лекционния курс – специално се разглеждат възлови, сложни или спорни проблеми. Оценяват се вариантите за решаване на конкретни задачи и проблеми. Обсъждат се конспектирани извънаудиторно статии, а някои материали се предлагат на самите семинари.

Анализите се провеждат на базата на примери (словоформи, словосъчетания, изречения и текстови фрагменти в тяхното естествено функциониране) с цел да се осъзнае практическото използване на теоретичните знания.

След приключване на големи раздели се полагат задължителни тестове, резултатите от които са обвързани с крайната оценка по дисциплината.

 

Програма на семинарите:

 

Тема 1. Предмет и основные понятия синтаксиса.

            Теоретическое и практическое значение изучения синтаксического строя языка. Место синтаксиса в системе языка и его связь с остальными разделами языка. Понятие синтаксической единицы  как единство структуры, грамматического значения и функции. Структурный и функциональный подходы к выделению синтаксических единиц. Понятия предмет и объект синтаксического исследования.           

Тема 2. Синтаксические связи и отношения.

            Понятие синтаксической связи. Условия соединения слов в речи. Валентность. Синтагматика и парадигматика.

            Типы синтаксической связи.

            Сочинительная связь – определение, функциональное поведение компонентов сочинительной конструкции. Виды сочинительной связи. Закрытый / открытый характер сочинительного ряда (конструктивные и денотативные ограничения).

            Подчинительная связь – специфика, разновидности. Согласование – условия согласования, специфика компонентов, средства выражения. Разновидности связи согласования – критерии их выделения. Управление – специфика, средства выражения. Разновидности связи управления (синтагматика и парадигматика). Примыкание как морфологически  невыраженная  синтаксическая связь – специфика, выражение компонентов. Особые случаи примыкания.

            Общее представление о координации. Разновидности координации.

            Уровни представленности типов синтаксической связи. Сводная таблица синтаксических связей и отношений.

Тема 3. Словосочетание как единица синтаксиса.

Характеристика словосочетания  в  отношении к слову и предложению. Парадигма  словосочетания. В.А.Белошапкова о связи на уровне словосочетания. Принципы классификации словосочетаний. Грамматическое значение словосочетания. Понятие синкретизма.

Тема 4. Предложение – определение, признаки.

Понятие предикативности. Способы  выражения предикативности. Предикация и пропозиция (разновидности и выражение).

Предложение как многоаспектная единица – формальная, коммуникативная и смысловая организация предложения. Симметрия и ассиметрия аспектов (в русском и болгарском языках).

Грамматическая парадигма предложения (внутрисхемная, межсхемная, межуровневая).

Тема 5. Структурная схема предложения. Генеративные модели языка.

            Определение структурной схемы, символы. Разновидности структурной схемы. Основные структурные схемы двусоставного предложения в русском языке.

            Регулярные реализации структурных схем предложения. Понятия семантики схемы и семантической структуры предложения.

Тема 6. Простое предложение.

            Понятие о члене предложения. Способы выражения предикативности. Синтаксические позиции членов предложения.

            Двусоставное предложение. Понятие главных и второстепенных членов предложения. Структурные и семантические свойства членов предложения. Структурная и семантическая обязательность/факультативность членов предложения.

            Подлежащее как главный член двусоставного предложения. Способы выражения подлежащего в русском языке. Подлежащее – Субъект – Агенс.

Тема 7. Сказуемое как главный член двусоставного предложения.

            Общая типовая семантика сказуемого. Частные проявления типовой семантики. Структурно-семантические типы сказуемого.

            Простое глагольное сказуемое. Способы его осложнения.

            Составное глагольное сказуемое. Специфика инфинитива и границы сказуемого. Составное именное сказуемое. Выражение присвязочной части. Сложное сказуемое.

Трудности синтаксического анализа.

Тема 8. Односоставные предложения.

Типы односоставных предложений (их место и частотность в русском и болгарском языках). Основные структурные схемы односоставных предложений.

Тема 9. Сложное предложение.

Средства связи частей сложного предложения, сравнительная характеристика синтаксической связи на разных синтаксических уровнях.

Тема 10. Схемы сложного предложения.

Многочлены и сложные синтаксические конструкции.

 

Литература:

 

Арутюнова Н.Д. Предложение и его смысл: Логико-семантические проблемы. М., 2003.

Бабайцева В. В. Система членов предложения в современном русском  языке. М., 1988.

Белошапкова В.А. Современный русский язык. Синтаксис. М., 1977.

Блажев Б.И., Йотов Ц.Д. Синтаксис современного русского языка. С., 1992.

Гачев Г. Космо Психо Логос. Национальные  образы мира. М., 2007.

Грамматика современного русского литературного языка (под ред.Н.Ю.Шведовой). М., 1970.

Золотова Г.А. Коммуникативные аспекты русского синтаксиса. М., 1982.

Иванова Е. Сопоставительная болгарско-русская грамматика. Синтаксис. Т.2, 2009.

Краткая русская грамматика (под ред. Н.Ю.Шведовой и В.В.Лопатина). М., 1989.

Лекант П.А. Типы и формы сказуемого в современном русском языке. М., 1976.

Лекант П.А. Синтаксис простого предложения в современном русском языке. М.,1974.

Нещименко Г.П. Языковая ситуация в славянских странах (Опыт описания. Анализ концепций). Москва, 2003.

Русская грамматика (под ред. Н.Ю. Шведовой). Ч.II – Синтаксис. М., 1982.

Синтаксис простого и сложного предложения (под ред. В.А.Белошапковой). М., 1973

Сиротинина О.Б. Лекции по синтаксису русского языка. М., 1980.

Современный русский язык (под ред. В.А. Белошапковой). М. (всяко издание)

Современный русский литературный язык (под ред. П.А. Леканта). М., 1982; II-е  издание – 1988.

Ченева В. Современный русский язык, ч. 3. Синтаксис. Изд. ВТУ, Велико Търново, 2003.

 

Интернет източници:

 

http://ksana-k.narod.ru/menu/rus/beloshapkova.html

http://www.twirpx.com/file/44351/

http://st-books.ru/item/20502

http://window.edu.ru/window/library?p_rid=20205

http://rus-lang.com/education/discipline/philology/srly_syntax/

http://www.hi-edu.ru/e-books/xbook089/01/index.html

http://www.hi-edu.ru/e-books/xbook107/01/part-124.htm

http://fictionbook.ru/author/anna_aleksandrovna_yansyukevich/sovremenniyyi_russkiyi_yaziyk_praktiches/read_online.html?page=1

http://www.kodges.ru/95951-sintaksis-sovremennogo-russkogo-yazyka.html


[1]  Предстои трансформацията му в писмен.

[2] Представената програма е за пълния курс лекции за специалност Руска филология (редовно обучение).