АНОТАЦИЯ

 

Лекционният курс по теория на превода се чете на руски език и е разработен за студенти-русисти от II курс редовно и задочно обучение. Съгласно програмата курсът включва 30 часа лекции за студентите редовно и 15 часа лекции за студентите задочно обучение. Към него са предвидени и 15 часа упражнения. Курсът завършва с изпит, който представлява писмен отговор на 5 конкретни теоретични въпроса и превод на кратък свързан текст (12-15 изречения) от руски на български език с определяне на стилистическите особености на жанра и типа текст и описание на преводаческите подходи и трансформации. Крайната оценка се формира от двата компонента – отворения тест и превода.

 

Курсът разглежда въпросите на общата и частната теория на превода и представя превода като вид междуезиково и междукултурно посредничество.

Целта на курса е да запознае студентите с основите на преводаческата теория и практика, да даде кратка характеристика на особеностите на преводаческата дейност и да определи основните понятия и категории. Представени са общите за всички видове превод закономерности, както и конкретните особености при превод от руски на български език и, съответно, от български на руски.

Акцентът е поставен върху текстологичния подход към превода, в границите на който се разглеждат особеностите на комуникативната еквивалентност и прагматическата адаптация.

В рамките на общата теория на превода се разглеждат функционалните видове превод, изучава се типология на текста, определя се динамичното взаимодействие между понятията еквивалентност и адекватност на превода.

В рамките на частната теория на превода е направена системна съпоставка на двата родствени езика (БЕ и РЕ) и са показани принципите за осъществяване на преводаческия процес. Важна част от тях са трансформационните модели, които се онагледяват и кометират по време на семинарните занятия.

Целта на този курс е, след овладяване на теоретичната база, студентите успешно да се справят със задачите, възникващи при практическия превод. Формирането на преводачески стратегии и умения включва:

 

  • представа за историческата еволюция на преводаческата дейност;
  • разбиране на превода като вид междуезиково посредничество;
  • познаване на теоретичните основи и умения за боравене с базовите понятия и категории на дисциплината;
  • създаване на представа за особеностите на преводаческата дейност;
  • създаване на трайни умения за многокомпонентен анализ на изходния текст;
  • разбиране на теоретическата и практическа значимост на текстологичния подход към превода;
  • представа за връзката между понятията еквивалентност и адекватност на превода;
  • усвояване на закономерните съответствия и трансформационните модели, характерни за двойката БЕ-РЕ;
  • умения на практика да се прилагат усвоените теоретични знания.

 

ПРОГРАММА ПО ТЕОРИИ ПЕРЕВОДА

  1. Историческая эволюция переводческой деятельности. Истоки теории перевода, ее развитие и обособление как отдельная наука.
  2. Теория перевода в кругу других филологических дисциплин. Предмет и задачи.
  3. Общая и частная теория перевода. Типологизация перевода.
  4. Проблема об единице перевода. Перевод как процес и как результат. Текст и перевод.
  5. Виды перевода, обуславливающие специфику переводческой деятельности.
  6. Особенности устного перевода.
  7. Ситуативная модель перевода Кэтфорда.
  8.  Семантико-семиотическая модель Бархударова.
  9. Виды и уровни эквивалентности – теория В.Н.Комиссарова.
  10.  Принцип функциональной эквивалентности.
  11.  Адекватность перевода: критерии оценки.
  12.  Теория закономерных соответствий Я.И.Рецкера.
  13.  Виды переводческих трансформаций при переводе с РЯ на БЯ и с БЯ на РЯ. Лексические трансформации.
  14.  Лексико-грамматические трансформации.
  15.  Синтаксические трансформации.
  16.  Жанровые характеристики текста. Особенности научного, научно-популярного, научно-технического и административного превода.
  17.  Особености перевода публицистического текста.
  18.  Особенности и трудности художественного перевода.
  19.  Перевод фразеологических единиц.
  20. 20.                        „Непереводимое” в переводе и способы компенсации. Перевод реалий.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бархударов Л., Язык и перевод, Москва, 1975.

Будагов Р.А., Ложные друзья переводчика //Человек и его язык. М., 1976.

Васева И., Теория и практика перевода, София, 1980.

Васева И., Прояви на междуезиковата асиметрия при превод от чужд език на български. Наука и изкуство. Т.1, С.1986.

Васева И., Хипнозата на оригинала. Типични прояви на интерференция и буквализъм в преводи от руски език. В: Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, София, 1987, стр. 35-50.

Васева Ив. Стилистика перевода. С.1989.

Вине Ж.-П., Дарбельне Ж., Технические способы перевода. В: Вопросы теории перевода в зарубежной лингвистике. М., 1978. С. 157-167) <http://www.philology.ru/linguistics1/vinay-darbelnet-78.htm>

Владова И., Превод и време. София, 1988.

Влахов С., Речников превод и контекстуален превод. В: Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987, стр. 51-63.

Влахов С., Флорин С. Непреводимото в превода. С. 1990.

Гак В.Г., Текст и перевод: Типология контекстуальных и языковых преобразований при переводе. М., 1988.

Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987.

За името и за превода, Избрани статии, сб., ред. О.Тодоров, С., 1996.

Изкуството на превода, сб., София, т.1 – 1976, т.2 – 1977, т.3 – 1978.

Комиссаров В.Н., Теория перевода. Лингвистические аспекты. М., Высш. шк.,1990. <http://www.alleng.ru/d/engl/engl30.htm>

Комиссаров В.Н., Общая теория перевода, Учебное пособие, М., 1999.

Левый И., Исскуство перевода. М., 1974.

Ликоманова И., За превода като познавателен ракурс, Проглас 1998, 3-4, 216-226.

Ликоманова, И., Преводът между теорията и практиката, София, 2002.

Ликоманова, И., Славяно-славянският превод (Лингвистичен подход към художествения текст). София, 2006.

Райс  К., „Классификация текстов и методы перевода. Вопросы теории перевода в зарубежной лингвистике.“, М., 1978, с. 202 – 228. <http://do.gendocs.ru/docs/index-104218.html>

Рецкер Я.И., Теория перевода и переводческая практика, Москва, 1974.

Тер-Минасова С.Г., Язык и межкультурная коммуникация. Слово, М. 2000.

Феодоров А.В., „Основы общей теории перевода“ (Лингвистические проблемы), Санкт-Петербург, Филологический факультет СпбГУ, 2002. <http://bugabooks.com/book/177-osnovy-obshhej-teorii-perevoda-lingvisticheskie-problemy.html>

Флорин С., В словесните дебри. С. 1990.

Чуковский К., Высокое искусство, М., 1988.

Швейцер А.Д., Теория перевода, Статус, проблемы, аспекты, Москва, 1988.

Якобсон Р., О лингвистических аспектах перевода. В: Избранные работы , М. 1985, стр. 361-369.

Baker M., In Other Words: A Coursebook on Translation, Routledge,1992.

Bassnett S., A.Lefevre, Translation, History and Culture, London, 1990.

Bell R., Translating and Translation: Theory and practice, London, 1991.

Catford J., A Linguistic Theory of Translation, OUP, London, 1965.

Eco U., Dire quasi la stessa cosa. Esperienze di traduzione. Bompiani, 2010.

Gentzler E., Contemporary Translation Theories, London, Routledge, 1993.

Gutt E.-A., Translation and Relevance, B&B, Oxford, 1991.

Hewson L., Redefining Translation. The variation approach, ed. by Hewson L., J.Martin, London, 1991.

Nida E., Towards a Science of Translating, Leiden 1964.

Nida E., Taber J., The Theory and Practice of Translation, Brill, Leóden 1969.

Popovic A., Teoria umeleckeho prekladu, Bratislava, 1975.

Savory T., The Art of Translation, Boston, 1968.

Steiner G., After Babel: Aspects of Language and Translation, OUP, Oxford, 1998.

Venuti L., The Translator’s Invisibility, 1995.

 

 

Разработил: гл.ас. д-р Наталия Христова