Християнска агиология и народни вярвания

Преподаватели: хон. пр. Доц. д-р Елена Томова

Вид на дисциплината: Избираема

Форма на обучение: Задочна

Година: II

Семестър: IV

Хорариум: Лекции – 15; Семинарни занятия – 0

Кредити: 3

Анотация: Предлаганата свободно избираема дисциплина е система от знания, надграждащи познанията в областта на славянската медиевистика и свързаните с нея стара руска литература и руски фолклор. В тази връзка изискванията към студентите са следните: 1) редовно посещение на лекциите и активно участие в обсъжданата специфична проблематика; 2) самостоятелна работа по въпроси, дадени от преподавателя за подготовка извън лекционните часове; 3) консултации с преподавателя за усвояване на научните знания и тяхното приложение в изследователската и преподавателската дейност на студентите; 4) познаване на библиографските заглавия и на съвременните постижения по тематиката., както и на резултатите от проектите, експонирани на интернетните страници: http://slovo-aso.cl.bas.bg и  www.eslavsanct.net

Форми на контрол:  Работата на студентите ще бъде контролирана и оценявана с междинни тестове, задължителен изпит и на основата на показано от тяхна страна неформално отношение към проблематиката на СИД.

 

Програма на лекционния курс:

 

I .АГИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА ЗА СВЕТОСТТА

1. Агиологията и аспектите на християнската святост в литературата, фолклора, изобразителното и музикалното изкуство, култовите места. – 3 часа

2. Литературен агиологически корпус (житие, похвално слово, служба, канон, параклис, “слава”, проложен стих и други). – 2 часа

3. Характеристика на типа святост (женска и мъжка святост). – 1 час

4. Светецът – покровител на град, династия, народ, християнска общност. – 1 час

 

II. АГИОГРАФИЯТА – ПРЕДСТАВИТЕЛНА ЧАСТ НА АГИОЛОГИЯТА

1. Византийският литературен първообраз на житието.- 1 час

2. Оригинална славянска агиография –руска, сръбска, българска. – 2 час

3. Библията и нейните тематични ключове в агиографските съчинения (житията на руските светци). – 1 час

4. Християнският тип светец/светица – преподобен, равноапостолен, страстотерпец, мъченик, стълпник, юродив и други. Пантеонът на руските светци. Княжеско житие, житие на основател на манастир, житие на юродив. – 2 часа

5. Канонизирани и народни светци. – 1 час

6. Литературният модел на житийната композиция и неговите изключения. –  1 час

7. Пренасяне на мощи – култови ритуали, чудеса, символика. – 2 часа

8. Чудотворни атрибути и реликви – функции в повествованието. – 2 часа

9. Внушенията на житийната иконография (св. Борис и св. Глеб, св. Александър Невски, св. Теодосий Печорски, св.Иван Рилски, св. Петка Търновска, св. Богородица). – 2 часа

 

III. ФОЛКЛОРЪТ – РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА КЪМ СВЕТОСТТА.

1. Фолклорна интерпретация на култа (общотеоретичен аспект). – 1 час

2. Фолклорен агиологически комплекс (проза, поезия, изобразително изкуство). Духовните стихове в руския фолклор като интерпретация на светостта. – 2 часа

3. Метаморфози и контаминации на образи на светци (“трите Петки”). – 1 час

4. Сакрални места и сакрални действия (върху материал от руската агиография и народно творчество). – 2 часа

5. Народната етика и естетика със средствата на езическото православие – 1 час

6. Руските старообредци в България – аспекти на светостта, изразени в техния фолклор. – 1 час

7. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСТВО – МНОГОЛИК ПРОЦЕС НА ВЗАИМНА АДАПТАЦИЯ.
Заключителна лекция. – 1 час

Илюстративен материал:
– по проекта “Християнска агиология и езически вярвания. Компютърна база данни въз основа на балкански кирилски ръкописи” http://slovo-aso.cl.bas.bg;

-по проекта Encyclopedia Slavica Sanctorum: Светци и свети места в България (в електронен и Гутенбергов формат) www.eslavsanct.net

 

 

Литература:

  1. Бакалова, Е. Към интерпретацията на най-ранния житиен цикъл за Иван Рилски

в изобразителното изкуство. – Кирило-Методиевски студии, 1986, 3, 146-154;

  1. Бакалова, Е. Аспекти на съотношението “словесен текст– изображение” в  българското

      Средновековие. Автореферат на докторска дисертация. София, 1990;

  1. Бакалова, Е. Житиеписно повествование и изобразителна интерпретация.
    – Старобългарска литература, 1991, 25-26, 173-187;
  2. Василиев, А. Български светци в изобразителното изкуство. С., 1987;
  3. Гагова, Н. Свещената книга, икона, обред. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, 117-125;
  4. Гуревич, А.Я. Категории средневековой культуры. М., 1972;
  5. Гуревич, А.Я. Пробемы средневековой народной культуры. М., 1981
    (български превод 1985);
  6. Живов, В. Светостта. Речник на агиографските термини. С., 2002;
  7. Иванов, П. Фолклорът и християнството като духовни форми на живот.
    – В: Общуване с текста. Сборник с теоретични есета. С., 1992;
  8. Иванова, Кл. Житийна литература. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, 1, София, 1985, 689-698;
  9. Иванова, Кл. [Съставителство, преводи, коментар]. Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. С., 1986;
  10. Кусков, В. В. История древнерусской литературы. М., 1989;
  11. Маркелов, Г. В. Святые Древней Руси в иконописных подлинниках  XVII-XIX вв. СПб. 1998;
  12. Минчев, Г. Слово и обред. С., 2011 [поредица “История и книжнина]
  13. Мифы народов мира. 1-2. М., 1980;
  14. Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1987;
  15. Топоров, В. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. 1-2. М., 1995-1998;
  16. Попов, Р. Светци-близнаци в българския народен календар. С., 1991;
  17. Попов, Р. Българска митология. С., 1994;
  18. Попов, Р. Български традиционен календар. С., 1997;
  19. Попов, Р. Народнохристиянският култ към св. Екатерина в славянски и балкански контекст. – В: Етнографски проблеми на народната култура. С., 2005, 7, 204-224;
  20.  Попов, Р. Светци и демони на Балканите. С., 2002;
  21. Попов, Р. Народная этимология и культ святых. – В: Язык культуры: семантика и грамматика. Москва, 2004, 131-137;
  22. Поповић, Д. Под окриљем светости. Београд, 2006;
  23. Ризос, Д. Агиология. С., 1993;
  24. Томова, Е. Жени-светици в Източното православие. С., 1994;
  25. Топоров, В. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. 1-2. М., 1995-1998;
  1. Чекова, И. Летописное повествование о княгине Ольге под 6453 г. в свете русской народной сказки. Опыт определения жанровой природы. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 77- 98;
  1. Чекова, И. Фолклорно-епически парадигми в повествованието за княз Олег

и основаването на Киевска Рус в староруските летописи. – Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии, т. 87, 1994, 2. Литературознание, 59-129;

30. Чекова, И. Языческие и христианские коды в “Повести временных лет”. – В: Русский язык и литература в современном обществе. Сборник докладов юбилейной научной конференции 16 – 18. Х. 1998, Шумен 1999, 233-239;

31. Чекова, И. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност. 2. С., 2001, 89-102;

32.Чекова, И. Източнославянски светци в българската християнска агиография и живопис. – Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ангел Анчев. Велико Търново, 2008.

33. Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст. н. с. Елена Коцева.  Ред. колегия: А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова. С., 2008, 293-309.