На 29 май 2014 г. от 17 часа в зала Компас в Ректората на Пловдивския университет ще бъде представено българо-чешкото енциклопедично издание “Речник на термините от словесния фолклор. България”.

На вниманието на читателите е първият по рода си енциклопедичен речник на българския фолклор, който представя в обобщен и достъпен вид постигнатото от българската фолклористика в течение на нейната близо 150-годишна история, като го поставя в широк славистичен и общоевропейски контекст. Изданието е билингва (на български и чешки език) и поставя началото на предстояща поредица за фолклора и фолклористиката на славянските страни.
Речникът включва 85 статии, подредени в два раздела. Първият включва основните термини, употребявани в българската фолклористика, като дава информация за тяхното съдържание, употреби и история на проучването им. Втората част е посветена на най-популярните персонажи от българския фолклор, на тяхното присъствие в различните фолклорни жанрове, на сюжетите, в които участват и пр. Наред с това, томът притежава и научен апарат: библиографии, показалци и др. Речникът има научнопопулярен характер, написан е на достъпен език и е предназначен за широка читателска аудитория. За привлекателния му вид допринася и богатият илюстративен материал – 21 черно-бели и 33 цветни илюстрации, специално подбрани сред най-добрите произведения на българското изобразително изкуство с фолклорна тематика.

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – 160 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Броя ще представи проф. Амелия Личева – главен редактор на вестника

Разговор за изкуството на репортажа с журналиста от БНР Николай Кръстев

26 май 2014 г. (понеделник), 18.00 ч.

Полски институт (ул. „Веслец“ 12), вход свободен

 Съвместно с редакцията на „Литературен вестник“

В наши дни можем да наричаме нещата с истинските им имена, а не да си играем на деликатно описване на света. Днес в репортажа вече не сме принудени да пишем между редовете. Трябва да използваме по-ярки цветове, по-едри, по-смели щрихи, по-силни звуци. Защото върху нас се излива толкова много информация за човешкото страдание, че това страдание девалвира. Виждаме кръв по телевизията и това изобщо не ни засяга. Пием си чая, продължаваме да вечеряме.

(Фрагмент от текста на Мариуш Шчигел към българските читатели. Целият текст можете да намерите в приложения файл.)

„Съдържанието на броя е одобрено от познатия на българската публика писател и журналист Мариуш Шчигел, а фотографиите, любезно предоставени от автора, са на Адам Панчук (1978) – носител на много престижни награди. Книгата му Karczeby („Коренища“), от която са илюстрациите в броя, е призната от журито на 71-то издание на конкурса Pictures of the Year International за „Най-добра фотографска книга на 2013 година“. Сред авторите, чиито репортажи могат да се прочетат в този двоен брой на вестника, са: Ришард Капушчински, Януш Корчак, Кажимеж Новак, Мариуш Шчигел, Яцек Хуго-Бадер, Войчех Тохман, Анка Групинска, Ханна Крал, Витолд Шабловски, Войчех Ягелски, Анна Фостаковска, Яцек Антчак, Беата Павлак, както и Маргрета Григорова и Адриана Ковачева.

В броя може да се прочете и една страница, посветена на големия полски поет Тадеуш Ружевич, подготвена от Силвия Борисова.“ (проф. Амелия Личева)

 Допълнителна информация за проф. Амелия Личева и Николай Кръстев: 

Амелия Личева е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа” (2002), „Теория на литературата” (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия” (2007), „Политики на днешното” (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007) и „Трябва да се види“ (2013). Нейни стихове са превеждани на френски, немски, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски. Главен редактор на „Литературен вестник”, редактор в списание „Литературата”. Член на редколегията на списание  „Чуждоезиково обучение“.

Николай Кръстев (1972 г.) завършва богословие в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност история. Специализира в програмата на ЕС PHARE европейско право на човека в Юридическия факултет на СУ. В периода 1992-2003 работи като репортер и редактор в Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР). От 2003 до 2005 е кореспондент на БНР в Белград, а от 2005 до 2011 е ръководител на кореспондентския пункт за западните Балкани на БНР в Белград. През 2012 става продуцент на австрийското национално радио и телевизия – ORF за България. Известен е с репортажите си от бежанската криза на косово-македонската граница; от гражданската война в Македония и подписването на споразумението от Охрид, както и от събитията в бивша Югославия след падането на режима на Милошевич.

Halina Krystewa

Dział Programowy i Biblioteka

Instytut Polski w Sofii

ul. Weslec 12, 1000 Sofia

Tel. +359 2 9810907, +359 2 9872159

Fax +359 2 9815744

www.institutpolski.org

13 май 2014г., вторник, Ректорат, III етаж, 7 с.з.

 12:00 – 13:15ч.

Синтаксостилеми у приповеткама Ива Андрића

 14май 2014г., сряда, Ректорат, III етаж, 12 с.з.

 12:00 – 13:15ч.

Семантостилеми у драмским текстовима савремених српских писаца

 13:30 – 14:45ч.

Поређење као стилска фигура у настави српског jезика и књижевности

Уважаеми колеги,

на Катедрата по славянска филология ще гостува доц. д-р Хана Бочкова от Философския факултет на Масариковия университет в Бърно, Чехия, която ще изнесе следните лекции:

24 април 2014 г., 12. семинарна зала, Ректорат

13:30 – 14:45

České cestopisy doby  renesančního humanismu

25 април 2014 г., зала “Компас”, Ректорат

12:15 – 13:30

Nábožensky vzdělávací tvorba doby baroka

Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си!

 

Уважаеми колеги,

преподавателите от Университета в Баня Лука ще изнесат пред студентите от специалностите “Славянска филология – сръбски и хърватски език” и “Балканистика” следните лекции:

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

09:00 – 09:45 ч.

Доц. д-р Саша Шмуля

Менталитет и перцепција Босне у књижевном дјелу Иве Андрића

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

09:45 – 10:30 ч.

Проф. д-р Биляна Панич-Бабич

Кратак преглед развоја књижевног језика код Срба

 Вторник, 15 април 2014 г., 35. сем. зала, ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

10:30 – 11:15 ч.

Проф. д-р Славица Василевич-Илич

Хиландарска повеља Стефана Првовјенчаног као скица за владарско житије

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

11:15 – 12:00 ч.

Доц. д-р Мирјана Арежина

Ренесансно позориште Држићевог доба

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

13:30 – 14:15 ч.

Доц. д-р Саша Шмуля

Романи Дервиш и смрт и Тврђава Меше Селимовића

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

14:25 – 15:10 ч.

Проф. д-р Биляна Панич-Бабич

Вук Караџић-реформатор српског језика и писма

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

15:20 – 16:05 ч.

Проф. д-р Славица Василевич-Илич

Средњовјековна умјетност- носилац националних идеолошких порука

Вторник, 15 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

16:15 – 17:00 ч.

Доц. д-р Мирјана Арежина

Драме Марина Држића

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

09:00 – 09:45 ч.

Доц. д-р Саша Шмуля

Интертекстуалност збирке поезије Тражим помиловање Десанке Максимовић

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

09:55 – 10:40 ч.

Доц. д-р Мирјана Арежина

Барокне пародије

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

10:50 – 11:35 ч.

Проф. д-р Биляна Панич-Бабич

Српски језик и писмо данас

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

11:45 – 12:30 ч.

Проф. д-р Славица Василевич-Илич

Помени Бугара и Бугарске у средњовјековним српским текстовима

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

13:30 – 14:15 ч.

Доц. д-р Мирјана Арежина

Заборављени пјесник Вуко Пећанац

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

14:25 – 15:10 ч.

Доц. д-р Саша Шмуля

Православна духовност и поетска фантастика у дјелу Горана Петровића

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

15:20 – 16:05 ч.

Проф. д-р Биляна Панич- Бабич

Графички систем савременог српског језика

Сряда, 16 април 2014 г., ул. „Костаки Пеев“ 21, IV етаж

16:15 – 17:00 ч.

Проф. д-р Славица Василевич-Илич

Григорије Цамблак-Житије Стефана Дечанског