Прави отляво надясно: гл. ас. Катерина Томова, ас. Мария Мустаковова, Светла Попчева, доц. д-р Жоржета Чолакова, докт. Евелина Грозданова, гл. ас. Гергана Иванова, гл. ас. д-р Лилия Иванова, гл. ас. Мария Ковалска, гл. ас. д-р Таня Маджарова, гл. ас. д-р Борислав Борисов; седнали отляво надясно: докт. Илиана Новак, докт. Елисавета Ненчева, доц. д-р Славка Величкова, проф. дфн Иван Куцаров, гл. ас. Вяра Найденова, лектор Лилианна Яворска
Катедрата по славянска филология е създадена през 2000 година. Основните академични отговорности на катедрата са свързани с единствените две изцяло магистърски програми във Филологическия факултет – Славянска филология и Балканистика (в сектора по сръбски и хърватски език), както и с обучението по славистичните дисциплини Славянски литератури и Сравнителна граматика на славянските езици, включени в учебния план на бакалавърската специалност Българска филология.
Началото на славистиката в Пловдивския университет датира от 1978 г., когато е открита специалността Славянска филология с профил Чешки език и литература. Тогава за пръв път извън Софийския университет, но с неговата подкрепа в лицето на преподавателите по чешки език (доц. Янко Бъчваров) и чешка литература (доц. д-р Величко Тодоров), се оформя академичен славистичен център. През 1986 г. приемът по специалността е преустановен за пет години.
Първите преподаватели по чешки език наред с доц. Янко Бъчваров (тогава главен асистент) са гл. ас. Людмил Янев, гл. ас. Гинка Карабелова и ст. ас. Васил Самоковлиев (и тримата от дълги години живеят в чужбина). Първите випуски имат шанса да бъдат обучавани както по практически чешки език, така и по Старобългарски език от забележителния учен, преводач и преподавател от Софийския университет – проф. дфн Светомир Иванчев. През годините членове на катедрата са били гл. ас. Илка Девлетян (Старобългарски език), гл. ас. д-р Е. Любенова (Сравнителна граматика на славянските езици), ст. ас. Анна Цветкова (Практически чешки език),
През 1991 г. е открит прием и в профил Полонистика. Към този момент по-голямата част от преподавателите са членове на Катедрата по общо и славянско езикознание и история на българския език. Първите преподаватели по полски език са гл. ас. Мария Ковалска-Иванова, ст. ас. Данута Найденова (която първоначално води и Полска литература), фил. специалист Иван Вълев. През 1995 г. към същата катедра е открит и трети славистичен профил – сърбохърватистика (днес сръбистика и хърватистика), с подкрепата на проф. Божо Чорич от Белградския университет.
Преди обособяването на Катедрата по славянска филология основният хабилитиран състав, който осигурява обучението по специалността, е от СУ „Св. Климент Охридски“: наред с проф. дфн Св. Иванчев, доц. Я. Бъчваров и доц. д-р В. Тодоров още проф. дфн Иван Павлов, проф. дфн Елка Константинова, проф. дфн Вяра Малджиева. Ползотворните професионални контакти със специалисти от други университети продължават и до днес. През различни периоди от време лекции по основни славистични дисциплини изнасят доц. д-р Лили Лашкова (СУ), проф. дфн Николай Даскалов (ВТУ), доц. д-р Маргарита Младенова (СУ), ст.н.с. ІІ ст. Ничка Бечева (БАН), гл. ас. д-р Емилия Македонска (СУ), гл.ас. Стилян Стойчев (СУ), а понастоящем – доц. д-р Калина Бахнева (СУ), ст. н.с. ІІ ст. Владимир Пенчев (БАН), гл. ас. д-р Цветанка Аврамова (СУ).
С обособяването си през 1999 г. Катедрата по славянска филология поема ангажиментите по извеждането на трите славистични профила: полски, чешки и сръбски и хърватски. За пръв ръководител на катедрата е избран доц. д-р Иван Чобанов (1999–2003), следващите ръководители на катедрата са доц. д-р Жоржета Чолакова (2003–2008), доц. д-р Дарина Дончева (2008–2010), а от 2010 г. – отново доц. д-р Ж. Чолакова, която понастоящем съвместява и длъжността заместник-ректор по учебната и издателската дейност на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Като най-обща рамка, очертаваща научните направления в работата на катедрата и най-значимите постижения както в преподавателската, така и в научноизследователската работа на нейните членове, могат да бъдат посочени славянските езици и литератури в тяхната синхронна и диахронна многоаспектност и съпоставимост. В областта на преподаването Катедрата по славянска филология е ангажирана с провеждането на занятия по Практически полски, чешки, сръбски и хърватски език и съответните литератури, както и със славистичните езиковедски и литературоведски дисциплини, заложени в учебния план на специалността.
Катедрата по славянска филология осигурява лекционни и семинарни занятия по следните дисциплини: Практически славянски езици (полски, чешки, сръбски и хърватски, а като факултативни дисциплини се предлагат горнолужишки, словенски и беларуски език), Сравнителна граматика на славянските езици, История на славянските литератури, Културна антропология на славяните, Теоретичен курс (съответно по съвременен полски, чешки, сръбски и хърватски език), Историческа граматика и история на книжовния език (полски, чешки, сръбски и хърватски), Теория на превода за слависти, Културни реалии на славянските страни, История на съответната славянска литература, а също ибираеми и факултативни дисциплини. Българистичните дисциплини, които осигуряват равностойност в професионалното направление „учител по български език и литература”, се поемат от другите катедри във факултета.
Чуждестранни гост-преподаватели към катедрата са били Владимир Кршиванек, Владимир Кршиш, Павел Яноушек, Лубомир Махала, Хана Гладкова, Марие Кръчмова, Павел Крейчи, Елена Крейчова, Михаела Хашеми, Ирена Богочова, Ярослав Давид, Ивана Боздехова (Чехия) Йежи Русек, Гражина Швант-Гълъбова, Анна Венгжинович (Полша), Едвард Можейко (Канада), Михайло Пантич, Божо Чорич, Велко Бърборич, Весна Половина, Милорад Дешич (Сърбия) и мн.др.
В резултат на подписани договори с университетите в Познан и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина) в учебния процес участват и чуждестранни преподаватели. Лектори по полски език досега са били Марек Майевски, д-р Ришард Михалик, Александра Михалска, Лилиянна Яворска. Лектор по сръбски език са били Даниела Йелич, Сладжана Гостич.
През цялото време на своето самостоятелно съществуване Катедрата по славянска филология се развива интензивно като среда за формиране и израстване на млади кадри. Към катедрата периодично се обявяват редица докторантури по всички направления застъпени в специалността Славянска филология. Към настоящия момент към катедрата са зачислени петима редовни докторанти и един в свободна форма на докторантура.
Условията за научна изява на членовете на Катедрата включват и международните славистични конференции, организирани във Филологическия факултет, като инициативата за тяхното провеждане и периодичност е на доц. д-р Жоржета Чолакова. Досега са организирани три такива конференции – през 2003, 2006 (посветена на 10-годишнината от откриването на сръбски и хърватски профил) и през 2008 година (посветена на 30-годишния юбилей на пловдивската бохемистика, в рамките на която се проведе и Втората национална среща на бохемистите в България, студентска научна конференция и бал на бохемистите, събрал няколко поколения възпитаници на Пловдивския университет – учители и ученици). През 2010 година се проведе Полско-български колоквиум, посветен на 20-годишнината от основаването на полонистиката в Пловдив. Той бе единадесетият поред научен славистичен форум, основаващ се върху дълготрайните и плодотворни контакти между Пловдивския университет и Университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша.
Катедрата по славянска филология е основният инициатор за подписването и поддържането на редица двустранни междууниверситетски договори за академично сътрудничество (с университетите в Познан, Биелско Бяла, Торун, Влоцлавек – от Полша; Бърно, Прага, Пардубице, Острава – Чехия; Баня Лука – Босна и Херцеговина; Крагуевац – Сърбия). Стипендии за обучението на студентите (семестриално обучение и летни езикови курсове) и от трите профила на специалността Славянска филология се отпускат по програмите „Еразъм“ и „CEEPUS”, от Министерството на образованието, младежта и науката на България, Министерството на образованието на Полша, Международния славистичен център в Белград, Министерството на науката, образованието и спорта на Хърватска, Университетите в Баня Лука и Крагуевац. Така по време на следването си всеки студент има възможността поне веднъж да посети страната, чийто език изучава. Други възможности за изграждане и изява на професионални умения младите хора имат в организираните от катедрата традиционни конкурси за превод, чиито резултати се представят в тържествената обстановка на ежегодното празнуване на 24 май от Филологическия факултет с домакин Катедрата по славянска филология. Преподавателите съдействат за издаване на добрите постижения на студентите в литературната периодика и чрез факултетски издателски проекти. Организират се научни изяви за студентите бохемисти.
По инициатива на доц. д-р Ж. Чолакова от 2004 година се издава сп. „Славянски диалози“ – списание за славянски езици, литератури и култури, в създаването на което участват членове на катедрата в сътрудничество с колеги от други катедри към Филологическия факултет. Списанието има международна редакционна колегия, в която членуват видни слависти от университетите, с които катедрата има тясно сътрудничество.
Както за преподавателската, така и за научноизследователската си дейност Катедрата по славянска филология разчита на сътрудничеството и помощта на институции и сдружения като Полския културен институт, Бохемия клуб, катедрите със славистичен профил от български и чуждестранни университети.