Програмата на Чешкия център в София за месец май можете да разгледате тук.

Уважаеми колеги,

на 4 май 2011 (сряда) ще ни гостува гл. ас. д-р Мария Дудаш от Университета в Будапеща „Лоранд Йотвьош“, която ще изнесе лекция на български език на тема:

За Унгария като за Унгария, или за предизвикателствата на унгарския език

14 семинарна зала, 15.00 часа

ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ

на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

и

Катедра по съвременен български език

организират

ІХ национална конференция с международно участие

на тема

Актуални проблеми на устната комуникация

(продължение на традиционните търновски конференции по проблемите на разговорната реч)

Конференцията ще се проведе на

28-29 октомври 2011г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Срок за изпращане на заявките – 30.06.2011 г.

Работни езици: всички славянски езици, френски, немски и английски език. Време за представяне на докладите – 20 минути (15 минути за резюме и 5 минути за дискусия).

Такса за участие:

30 лв. за участници от страната;

15 евро за участници от чужбина.

Подробности за конференцията ще намерите тук.

ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ.

Уважаеми госпожи и господа,

Посолството на Република Полша в София и ОКИ Столична Библиотека

имат честта да Ви поканят на официалното откриване на документалната фотоизложба

„Помня.Катин 1940”,

която ще състои на 18 април (в понеделник) от  17.00 часа, в зала „София” – Столична библиотека, пл.Славейков 4.

с уважение

Елжбиета Свиталска

elzbieta.switalska@msz.gov.pl

„Есенна сянка на любовта”

Избрани творби

в превод на Димитър Стефанов

Представя доц. д-р Жоржета Чолакова

Галерия „Жорж Папазов“

бул. „Христо Ботев“ №92

Бизнес център „Рилон“

12 април 2011, 18.30 часа

ВЛАДИМИР КРШИВАНЕК (1951) е поет, литературен историк, критик, университетски преподавател, професор. Завършва бохемистика и история в Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага. Докторат по философия защитава във Философския факултет (Podoby historismu v české obrozenecké próze předbřeznové, 1978), а по чешка литература – в Института за чешка литература към Чешката академия на науките (Počátky lyriky májovců a Máchovo dědictví, 1995). Избран е последователно за доцент по теория и история на чешката литература и за професор по история на славянските литератури във Философския факултет на Университета „Палацки“ в Оломоуц (първи хабилитационен труд Býti básníkemv Čechách. Studie a eseje o české poezii od Máchy podnešek; втори – Kolik příležitostí má báseň. Kapitoly z české poválečné poezie 1945–2000). Изследователските му интереси са в областта на чешката литература на ХІХ и ХХ век, най-вече на поезията: романтизма, Маха и неговата рецепция в чешката поезия, Неруда, поезията от края на в ХІХ век (К. Томан, Ф. Гелнер, декаданса и символизма), поетите класици на ХХ век (Хора, Сайферт, Холан, Хрубин). Има изследвания и в областта на сравнителното изучаване на славянските литератури, предимно на чешко-българските литературни паралели. Сменил е различни професии: бил е продавач в антиквариат, учител в основно училище, библиограф в Института за чешка и световна литература, главен редактор на списание за млади автори „Инициали“ („Iniciály“), главен асистент, доцент и ръководител на Катедрата по бохемистика в Педагогическия факултет на Карловия университет. Преподавал е творческо писане в Литературната академия (Частно висше училище „Й. Шкворецки“ в Прага), история на чешката литература на ХІХ в. в Техническия университет в Либерец. Понастоящем е професор в Катедрата по бохемистика в Педагогическия факултет в Университета в Храдец Кралове и научен сътрудник в Института за чешка литература. Автор е на монографии за Неруда (Jan Neruda, 1983), Маха (Karel Hynek Mácha, 1986), Холан (Vladimír Holan básník, 2010), на литературоведски изследвания върху чешката поезия (Býti básníkem v Čechách. Studie a eseje o české poezii od Máchy po dnešek, 1999; Kolik příležitostí má báseň. Kapitoly z české poválečné poezie 1945–2000, 2009). Редактор е на сборниците Jan Neruda 1991 (1992), Автентичност и литература (Autenticita a literatura (1999), Стихотворението на моето сърце. Поезията като израз на личността (Báseň mého srdce. Poezie jako výraz osobnosti, 2005), Чешки декамерон (Český dekameron. Sto knih 1969–1992), на студиите, посветени на поезията, в История на чешката литература 1945–1989 (Dějiny české literatury1945–1989, I–IV, 2007–2008). Автор на предговори към изданията на Камил Беднарж и Франтишек Гелнер. Превежда от английски. Издал е стихосбирките Пускане на гълъбица (Vypouštění holubice,1982), Голи дървета (Nahé stromy, 1985), Камъни на песните (Kameny písní, 1990), Тестаменти (Testamenty, 1999), Пейзаж с торсове (Krajina s torzy (2001), Рисунки с туш (Tušové kresby; библиофилско издание, 2003), Натюрморт с лански орехи (Zátiší s loňskými ořechy (2004), Болка (Bolest, компактдиск с музицирани стихове, 2009), Пиячи на меланхолия (Pijáci melancholie, 2009).

Първата среща на българския читател с поезията на Владимир Кршиванек е през 1997 г., когато излиза неговата стихосбирка Тестаменти в превод на Жоржета Чолакова.

SKŘIVÁNKY NA NITI natočil v roce 1969 Jiří Menzel na motivy povídek z knihy Bohumila Hrabala Inzerát na dům, ve kterém už nechci bydlet (1965). Dvacet let zůstal film uzavřen v trezoru, protože odkrýval skutečnosti padesátých let, jež měly zůstat skryty. Jeho děj se odehrává v kladenských ocelárnách, kam byli posíláni na brigádu “političtí provinilci” (živnostníci, intelektuálové i lidi pevní v náboženské víře). Vedle nich pracují na šrotišti i ženy a dívky, uvězněné za pokus o útěk za hranice, tzv. “kopečkářky”. Celý film je jediným pásmem paradoxních, někdy groteskních, jindy lyrických situací. Adekvátně zachycuje Hrabalovu snahu přenést na čtenáře – a nyní i na diváka – vzrušení z nevyčerpatelnosti a krásy života, překonávajícího i ty nejhorší překážky v době bezohledné a prolhané diktatury, kterou současně zdánlivě nenápadně, leč rozhodně odsuzuje.

Jiří Menzel

Narodil se v roce 1938 v Praze jako syn spisovatele a scénáristy Jozefa Menzela. V roce 1962 ukončil studium režie u Otakara Vávry na FAMU v Praze. V šedesátých letech 20. století byl spoluzakladatelem filmové české nové vlny. Menzelův první celovečerní film Ostře sledované vlaky podle literární předlohy jeho oblíbeného autora – Bohumila Hrabala – z roku 1966 získal Oscara za nejlepší zahraniční film. Další z jeho filmů Vesničko má středisková byl na Oscara nominován v roce 1985. Trezorový film Skřivánci na niti obdržel v roce 1990 cenu Zlatý medvěd na Mezinárodním filmovém festivalu v Berlíně.

Od sedmdesátých let se Jiří Menzel věnuje i divadelní režii (sám o sobě s oblibou prohlašuje, že je hlavním povoláním divadelní režisér, který se jen pouhou náhodou dostal k filmování). Jakožto divadelní režisér působil také v zahraničí, známé je jeho působení v bulharské Sofii i v bývalé Jugoslávii. Spolupracuje zejména s pražskými divadly – Činoherní klub, Vinohradské divadlo. Jiří Menzel byl také učitelem na pražské FAMU, dále je též zahraničním členem Americké filmové akademie. Patrně méně známo je i to, že je nositelem vysokého francouzského uměleckého titulu Chevalier des Arts et Lettres, což česky znamená Rytíř umění a literatu

Този филм, вдъхновен от Пражката пролет, е спрян от цензурата и чака 20 години преди да бъде показан. Той е интересен главно в исторически план. Въпреки това е симпатичен, мило предизвикателен и белязан с поезията на бурлеската. Филмът е инспириран от преживяванията на Храбал в стоманолеярния завод в Кладно. Описва ежедневието на бивши дребни буржоа – интелектуалци и собственици на магазинчета, които през 50-те години са принудени да работят в рамките на т. нар. „превъзпитаване в работническа среда“. Надеждата и безнадеждността, хумора и сериозността тук се преплитат в мозайка от съдбите на отделните герои, свързани чрез вярата и любовта, доброто и неунищожимата човечност. Тази фина сатира с лаконичния си поглед за живота в мечтания социализъм, беше забранена за прожектиране и се появи отново чак след 20 години след падането на Берлинската стена през 1990 г.

Иржи Менцел е един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на “чешката нова вълна”. Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш той вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на двайсети век. Филмът му Строго охранявани влакове печели “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Менцел е носител на “Златна мечка” от 1990 за филма си Чучулиги на конец, а също така е бил член на международното жури на Берлинале през 1987 г. За своя последен засега филм Обслужвах английския крал(2006, наградата на ФИПРЕССИ и номинация за “Златна мечка” от Берлинале), Иржи Менцел избира Иван Бърнев за ролята на Ян Дите.

Режисьор: Иржи Менцел

В ролите: Рудолф Хрушински, Властимил Бродски, Вацлав Некар, Итка Зеленогорска, Ярослав Саторански

Стихосбирката “Една дълга нощ в Бискупов” на Тереза Рийдълбаухова

Уважаеми колеги,

на 12 април 2011 г. (вторник) от 10.30 ч. в 7 семинарна зала ще ни гостува проф. дфн Владимир Кршиванек от Института по чешка литература към Чешката академия на науките и ще изнесе лекция на тема:

Císařovy nové šaty aneb Jak oblékáme českou poezii posledních dvaceti let

От катедрата