организират

XX Австрийско-български летен колеж

1-20 август, 2014, Благоевград и Варна

За поредна година се предоставя възможност на 20 студенти от български университети и на 20 студенти от австрийски университети да подобрят и задълбочат знанията си съответно по немски и български език. В обучението се прилагат интерактивни методи от квалифицирани преподаватели, чийто майчин език е немски или български. Участниците имат възможност да използват и метода „Тандем” – изучаване на чужд език чрез комуникация помежду си в неформална среда. Провеждат се няколко екскурзии до София, Пловдив и Велико Търново, както и до различни културни забележителности като Рилски манастир, етнографски комплекс „Етъра” и др. Предвидено е и достатъчно свободно време.

Всички разходи на участниците по обучението и престоя (нощувки, закуски и обеди, без вечери), екскурзии и входни билети за различни културни мероприятия се поемат от организаторите.

Условия за кандидатстване:

Могат да кандидатстват всички студенти и докторанти в български университети, които са изучавали немски език поне 100 учебни часа, с изключение на тези от филологическите специалности с немски език.

Необходими документи:

• Кратко CV по стандарт, със снимка и информация за обратна връзка (e-mail; тел.) – на български език.
• Мотивационно писмо за участие в 20. Австрийско-български летен колеж – на български език.
• Уверение, че сте студент или докторант – на български език.
• Копия от легитимни документи, доказващи, че сте изучавали немски език поне 100 учебни часа (академична справка, копие на диплома за средно образование, сертификати от езикови курсове и др.), удостоверяващи нивото на владеене на езика.

Кандидатурите си може да изпращате до 15 юни на e-mail:

sommerkollegHYPERLINK “mailto:sommerkolleg@yahoo.com”@HYPERLINK “mailto:sommerkolleg@yahoo.com”yahooHYPERLINK “mailto:sommerkolleg@yahoo.com”.HYPERLINK “mailto:sommerkolleg@yahoo.com”com

Лице за контакт за България: маг. Мирослава Краева

Facebook: Österreichisch-Bulgarisches Sommerkolleg

Dear Mr. / Mrs.,

You are cordially invited to participate at the Cultural Studies Summer School “Sarajevo: Cultural Heritage and Surviving Urbicide”, 22-28 June 2014 at the International University of Sarajevo, Sarajevo, Bosnia-Herzegovina.
The Cultural Studies Summer School will address questions related to Bosnian Cultural Heritage and Urbicide. The Summer school provides participants with an opportunity to gain an in-depth insight into the city and culture of Sarajevo and BH. The program is designed for both undergraduate and post-graduate students, artists as well as those employed in non-government organizations. The summer school will attract both local and international participants. A combination of lectures and seminars coupled with fields trips will provide participants with a rich and insightful knowledge and experience into the country, city and it unique cultures.

For the sake of organization of the Summer School please kindly confirm your attendance by May 30,2014 by registering online via the following link http<http://chsu.ius.edu.ba/>://chsu.ius.edu.ba/http://chsu.ius.edu.ba/>. For additional inquiries, please don’t hesitate to contact us at chsu@ius.edu.ba<mailto:chsu@ius.edu.ba>.

We are looking forward to welcoming you to the International University of Sarajevo for this important academic event.

Kind regards,

Nadja Berberovic, M.A.

Cultural Studies Summer School Coordinator

http://chsu.ius.edu.ba/sites/default/files/NEW%21%21CULT-Summer-School-Web-version.jpg]<http://chsu.ius.edu.ba>

Катедрата по  славянска филология

към Филологическия факултет

кани всички преподаватели и студенти

на 29 май 2014 г., четвъртък,

в Заседателната зала на Ректората

на среща с

 ПРОФ. Д-Р БИЛЯНА ДОЙЧИНОВИЧ  ОТ БЕЛГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ,

която ще представи

 „ЖЕНИТЕ В СРЪБСКАТА ЛИТЕРАТУРА“ – 12:00 ч.

  „ДЖОН ЪПДАЙК И „БЪЛГАРСКАТА ПОЕТЕСА“ – 13:00 ч.

 На 29 май 2014 г. от 17 часа в зала Компас в Ректората на Пловдивския университет ще бъде представено българо-чешкото енциклопедично издание “Речник на термините от словесния фолклор. България”.

На вниманието на читателите е първият по рода си енциклопедичен речник на българския фолклор, който представя в обобщен и достъпен вид постигнатото от българската фолклористика в течение на нейната близо 150-годишна история, като го поставя в широк славистичен и общоевропейски контекст. Изданието е билингва (на български и чешки език) и поставя началото на предстояща поредица за фолклора и фолклористиката на славянските страни.
Речникът включва 85 статии, подредени в два раздела. Първият включва основните термини, употребявани в българската фолклористика, като дава информация за тяхното съдържание, употреби и история на проучването им. Втората част е посветена на най-популярните персонажи от българския фолклор, на тяхното присъствие в различните фолклорни жанрове, на сюжетите, в които участват и пр. Наред с това, томът притежава и научен апарат: библиографии, показалци и др. Речникът има научнопопулярен характер, написан е на достъпен език и е предназначен за широка читателска аудитория. За привлекателния му вид допринася и богатият илюстративен материал – 21 черно-бели и 33 цветни илюстрации, специално подбрани сред най-добрите произведения на българското изобразително изкуство с фолклорна тематика.

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – 160 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Броя ще представи проф. Амелия Личева – главен редактор на вестника

Разговор за изкуството на репортажа с журналиста от БНР Николай Кръстев

26 май 2014 г. (понеделник), 18.00 ч.

Полски институт (ул. „Веслец“ 12), вход свободен

 Съвместно с редакцията на „Литературен вестник“

В наши дни можем да наричаме нещата с истинските им имена, а не да си играем на деликатно описване на света. Днес в репортажа вече не сме принудени да пишем между редовете. Трябва да използваме по-ярки цветове, по-едри, по-смели щрихи, по-силни звуци. Защото върху нас се излива толкова много информация за човешкото страдание, че това страдание девалвира. Виждаме кръв по телевизията и това изобщо не ни засяга. Пием си чая, продължаваме да вечеряме.

(Фрагмент от текста на Мариуш Шчигел към българските читатели. Целият текст можете да намерите в приложения файл.)

„Съдържанието на броя е одобрено от познатия на българската публика писател и журналист Мариуш Шчигел, а фотографиите, любезно предоставени от автора, са на Адам Панчук (1978) – носител на много престижни награди. Книгата му Karczeby („Коренища“), от която са илюстрациите в броя, е призната от журито на 71-то издание на конкурса Pictures of the Year International за „Най-добра фотографска книга на 2013 година“. Сред авторите, чиито репортажи могат да се прочетат в този двоен брой на вестника, са: Ришард Капушчински, Януш Корчак, Кажимеж Новак, Мариуш Шчигел, Яцек Хуго-Бадер, Войчех Тохман, Анка Групинска, Ханна Крал, Витолд Шабловски, Войчех Ягелски, Анна Фостаковска, Яцек Антчак, Беата Павлак, както и Маргрета Григорова и Адриана Ковачева.

В броя може да се прочете и една страница, посветена на големия полски поет Тадеуш Ружевич, подготвена от Силвия Борисова.“ (проф. Амелия Личева)

 Допълнителна информация за проф. Амелия Личева и Николай Кръстев: 

Амелия Личева е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа” (2002), „Теория на литературата” (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия” (2007), „Политики на днешното” (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007) и „Трябва да се види“ (2013). Нейни стихове са превеждани на френски, немски, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски. Главен редактор на „Литературен вестник”, редактор в списание „Литературата”. Член на редколегията на списание  „Чуждоезиково обучение“.

Николай Кръстев (1972 г.) завършва богословие в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност история. Специализира в програмата на ЕС PHARE европейско право на човека в Юридическия факултет на СУ. В периода 1992-2003 работи като репортер и редактор в Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР). От 2003 до 2005 е кореспондент на БНР в Белград, а от 2005 до 2011 е ръководител на кореспондентския пункт за западните Балкани на БНР в Белград. През 2012 става продуцент на австрийското национално радио и телевизия – ORF за България. Известен е с репортажите си от бежанската криза на косово-македонската граница; от гражданската война в Македония и подписването на споразумението от Охрид, както и от събитията в бивша Югославия след падането на режима на Милошевич.

Halina Krystewa

Dział Programowy i Biblioteka

Instytut Polski w Sofii

ul. Weslec 12, 1000 Sofia

Tel. +359 2 9810907, +359 2 9872159

Fax +359 2 9815744

www.institutpolski.org

Сърдечно каним всички заинтересовани от случващото се на международната славистична конференция!

КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЛАДИТЕ СЛАВИСТИ VIII

Кръстопътища на славяните

 СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА РЪКОВОДСТВОТО ПРИ КАТЕДРА „ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ СТУДИИ”

КЪМ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА КАРЛОВИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Конференцията ще се проведе на 6–7 НОЕМВРИ 2014

 ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА КАРЛОВИЯ УНИВЕРСИТЕТ, пл. “Jan Palach” 2, Praha 1

 Целта на тази среща е младите изследователи, занимаващи се със славянска филология и свързаните с нея дисциплини да се запознаят с научната дейност на своите колеги от други национални и чуждестранни университети. Идеята на конференцията ще бъде да се конфронтират различни гледни точки към избрани теми и да се създаде предпоставка за научна дискусия. На участващите ще бъде предложена възможност да публикуват докладите си в рецензиран сборник.

Тематични кръгове са ограниченени от основната тема: Кръстопътища на славяните

1) ЕЗИК

2) ЛИТЕРАТУРА

3) ИСТОРИЯ

4) ДРУГИ

5) ПОСТЕРИ: ОСВЕН УСТНАТА ФОРМА НА ДОКЛАДИТЕ Е ВЪЗМОЖНО ВАШЕТО ИЗСЛЕДВАНЕ ДА СЕ ПРЕЗЕНТИРА ВЪВ ФОРМА НА ПОСТЕР.

КРАЕН СРОК ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯТА: 31 май 2014 г.

Пълен текст на поканата

Заявка за участие

По-подробнa информация и формуляр за записване ще намерите на страница: http://www.slavkonf.com

http://www.facebook.com/SLAVKONF

13 май 2014г., вторник, Ректорат, III етаж, 7 с.з.

 12:00 – 13:15ч.

Синтаксостилеми у приповеткама Ива Андрића

 14май 2014г., сряда, Ректорат, III етаж, 12 с.з.

 12:00 – 13:15ч.

Семантостилеми у драмским текстовима савремених српских писаца

 13:30 – 14:45ч.

Поређење као стилска фигура у настави српског jезика и књижевности

СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

(Чешки език, Полски език, Сръбски и хърватски език)

 В рамките на специалността „Славянска филология“ се провежда обучение в три профила:  „Чешки език“, „Полски език“, „Сръбски и хърватски език“.

Изборът на славянски език се извършва от кандидат-студента при подаване на документите за прием в университета.

Учебният план на специалността „Славянска филология“ се реализира в продължение на десет семестъра, след които абсолвентите полагат държавни изпити и защитават магистърска дисертация. Обучението включва интензивен курс по избрания славянски език и изучаване на литературата и културата на страната/страните, където той се говори. В курса на обучение са застъпени и други славистични дисциплини, които дават на студентите широк спектър от познания и комуникативни умения. Благодарение на сключените двустранни договори и участието на Филологическия факултет в международни програми мотивираните студенти имат възможността да получат стипендии за обучение с различна продължителност в чуждестранни университети. В обучението участват лектори – носители на езика.

Паралелно с обучението по славистичните дисциплини студентите получават и  българистична подготовка, предвиждаща детайлното изучаване на българския език и литература. Теоретичната подготовка по българистика и по методика на преподаването на български език и литература в СОУ, както и успешно проведената педагогическа практика осигуряват на завършилите право да работят като учители по български език и литература в средното училище.

Широкият спектър от знания, които студентите получават, задълбочената подготовка по фундаментални филологически дисциплини и езиковите умения в областта на славянските езици осигуряват на завършилите специалността възможност да работят в различни хуманитарни направления на обществения живот. Перспективите пред дипломиралите се по специалността „Славянска филология“ са да се реализират като преводачи в бизнеса, учители по български език и литература в СОУ, журналисти и редактори, сътрудници в национални и международни организации и проекти и др.