Представяне на българските издания на Михал Айваз „Пътуване на юг”/ Cesta na jih (издателство „Ерго”, 2011 г.) и „Петдесет и пет града”/ 55 měst (издателство „Панорама плюс”, 2011 г.). Преводът на двете книги е дело на Маргарита Кюркчиева. Предстои да излезе и трето произведение на Айваз на български „Другият град”/ Druhé město в превод на Добромир Григоров.
Михал Айваз (1949) чешки поет, белетрист, есеист, философ и преводач. Роден е в Прага, завършва Философския факултет на Карловия университет, от 1974 работи като физически работник, пазач, портиер, през 1996 – 1999 е редактор във вестник „Литерарни новини”, от 2003 е научен работник във философската секция на Центъра за теоретични изследвания – обединено научно звено на Карловия университет и Академията на науките на Чешката република. Книгите му са преведени на над десет езика. Носител на престижни национални и международни отличия. На български език досега са излизали негови разкази в периодични издания.
Прозаичните творби на М. Айваз изобилстват с мистични и фантазийни сцени, с елементи на магическия реализъм и на жанра urban fantasy. Връзката между човека и града е широко застъпена в белетристичното му творчество. На любимата си тема „Прага” авторът за първи път изневерява с романа „Пътуване на юг” и повторно – с наскоро издадената повест „Люксембургската градина”.
Анотация за романа „Пътуване на юг”
„…Най-краткото определение за романа е Ода за творчеството. Художественото произведение никога не свършва, то пуска клони и клонки, дори преминава в други жанрове на изкуството. Главните протагонисти пътуват на Юг, пътуват към себе си, а пътят им рисува върху картата на цяла Европа огромен йероглиф, който крие тайното им, непознато за самите тях име.”
За възникването на поетично-философското есе „Петдесет и пет града”
„Чешкият превод на „Невидимите градове” от Итало Калвино излезе в края на осемдесетте години, тогава прочетох книгата и много ми хареса, но после при загадъчни обстоятелства тя изчезна (случват се понякога с книгите такива работи, въобще книгите са тайнствени и неразгадаеми създания); дълго пазих в главата си спомен от нея и безуспешно я търсех. Когато след години някой ми я подари безкрайно се зарадвах и си казах, че не бива да сведа тази повторна среща само до едно прочитане, затова реших да напиша есе за „Невидимите градове” или да направя опит за собствена интерпретация на книгата. Това есе се развиваше по различни начини, докато в един момент пролича, че ще е най-добре да напиша интерпретация за всяка от петдесетте и пет глави на книгата.” (М.Айваз, м.април 2011 г.)
15.11., 18.00 ч., Лилавия салон на ЧЦ
16.11., 10.30 ч., Заседателната зала на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Ректорат, 1-ви етаж, ул. “Цар Асен” №24
17.11., Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”, гр. Габрово