Archive for category СЛАВЯНСКИ КИНОФОРУМ

Славянско кино

Уважаеми колеги,
програмата на кинофорума “Славянско кино” можете да изтеглите тук.

Славянски кинофорум 2013

Уважаеми колеги, програмата на славянското кино за първи семестър може да  се разгледа тук.

„Забележителни следи” в България, 3. и 4. епизод

sumnestopyУважаеми колеги,

Катедрата по славянска филология в сътрудничество с Чешкия културен център в София представят вторите две серии от поредицата „Забележителни следи” на Чешката телевизия „Йозеф Вацлав Шнитер“ и „През Шипка до Варна“..

„Забележителни следи” е нещо като продължение на вече затворения цикъл на Чешката телевизия „Забележителни градове”. След 66 епизода набелязващи модерната архитектура на градове и градчета в Чехия, Моравия и Силезия, вниманието на авторския тандем Липус – Вавра се насочва към несправедливо пренебрегнатите и забравени чешки архитекти по света.

Чешкият строителен, технически и архитектурен ум е оставил незаличими отпечатъци по всички континенти. Добре е да си припомним, че днес Чешката република не е представена пред света само със Семтекса, Первитина или корупционните афери, но в сферата на изкуството това са класическата музика, анимационните филми или имената на писатели като Хашек, Хавел, Храбал, Кундера и др., както и обектите на чешки архитекти.

Вторите две серии ще бъдат представени на 23 април (вторник) 2013 г. от 18:00 часа в 7. семинарна зала (последен етаж, РЕКТОРАТ). Общо времетраене на двете серии е 60 минути.

ФИЛМИТЕ СА СЪС СУБТИТРИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Славянско кино

Програмата на славянския кинофорум за летния семестър на учебната 2012/13 г.

СЛАВЯНСКО КИНО – 20.март – 22.май 2012

Програмата на славянския кинофорум за периода 20. март – 22. май.

“Всичко, което обичам” – полски филм

Заповядайте на полски филм!

“Всичко, което обичам” е първият филм от организирания от Катедрата по славянска филология Славянски кинофорум. Филмът е с надписи на български език!

Кога: вторник 22 ноември 2011 г. от 17.00 ч.

Къде: 19 семинаерна зала

Wszystko co kocham

Reżyseria: Jacek Borcuch

Grają: Mateusz Kościukiewicz, Olga Frycz, Andrzej Chyra, Katarzyna Herman Historia grupy przyjaciół na polskim wybrzeżu. W tle Wielka Historia, a na pierwszym planie – eksplozja młodości, muzyka, pierwsza miłość, pierwszy bunt i pierwszy seks. Wszystko co najpiękniejsze.
Полша, 2010, 91 мин. 

Skřivánci na niti/ Чучулиги на конец, реж. Иржи Менцел

SKŘIVÁNKY NA NITI natočil v roce 1969 Jiří Menzel na motivy povídek z knihy Bohumila Hrabala Inzerát na dům, ve kterém už nechci bydlet (1965). Dvacet let zůstal film uzavřen v trezoru, protože odkrýval skutečnosti padesátých let, jež měly zůstat skryty. Jeho děj se odehrává v kladenských ocelárnách, kam byli posíláni na brigádu “političtí provinilci” (živnostníci, intelektuálové i lidi pevní v náboženské víře). Vedle nich pracují na šrotišti i ženy a dívky, uvězněné za pokus o útěk za hranice, tzv. “kopečkářky”. Celý film je jediným pásmem paradoxních, někdy groteskních, jindy lyrických situací. Adekvátně zachycuje Hrabalovu snahu přenést na čtenáře – a nyní i na diváka – vzrušení z nevyčerpatelnosti a krásy života, překonávajícího i ty nejhorší překážky v době bezohledné a prolhané diktatury, kterou současně zdánlivě nenápadně, leč rozhodně odsuzuje.

Jiří Menzel

Jiří Menzel
Narodil se v roce 1938 v Praze jako syn spisovatele a scénáristy Jozefa Menzela. V roce 1962 ukončil studium režie u Otakara Vávry na FAMU v Praze. V šedesátých letech 20. století byl spoluzakladatelem filmové české nové vlny. Menzelův první celovečerní film Ostře sledované vlaky podle literární předlohy jeho oblíbeného autora – Bohumila Hrabala – z roku 1966 získal Oscara za nejlepší zahraniční film. Další z jeho filmů Vesničko má středisková byl na Oscara nominován v roce 1985. Trezorový film Skřivánci na niti obdržel v roce 1990 cenu Zlatý medvěd na Mezinárodním filmovém festivalu v Berlíně.

Od sedmdesátých let se Jiří Menzel věnuje i divadelní režii (sám o sobě s oblibou prohlašuje, že je hlavním povoláním divadelní režisér, který se jen pouhou náhodou dostal k filmování). Jakožto divadelní režisér působil také v zahraničí, známé je jeho působení v bulharské Sofii i v bývalé Jugoslávii. Spolupracuje zejména s pražskými divadly – Činoherní klub, Vinohradské divadlo. Jiří Menzel byl také učitelem na pražské FAMU, dále je též zahraničním členem Americké filmové akademie. Patrně méně známo je i to, že je nositelem vysokého francouzského uměleckého titulu Chevalier des Arts et Lettres, což česky znamená Rytíř umění a literatu

Този филм, вдъхновен от Пражката пролет, е спрян от цензурата и чака 20 години преди да бъде показан. Той е интересен главно в исторически план. Въпреки това е симпатичен, мило предизвикателен и белязан с поезията на бурлеската. Филмът е инспириран от преживяванията на Храбал в стоманолеярния завод в Кладно. Описва ежедневието на бивши дребни буржоа – интелектуалци и собственици на магазинчета, които през 50-те години са принудени да работят в рамките на т. нар. „превъзпитаване в работническа среда“. Надеждата и безнадеждността, хумора и сериозността тук се преплитат в мозайка от съдбите на отделните герои, свързани чрез вярата и любовта, доброто и неунищожимата човечност. Тази фина сатира с лаконичния си поглед за живота в мечтания социализъм, беше забранена за прожектиране и се появи отново чак след 20 години след падането на Берлинската стена през 1990 г.

Иржи Менцел е един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на “чешката нова вълна”. Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш той вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на двайсети век. Филмът му Строго охранявани влакове печели “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Менцел е носител на “Златна мечка” от 1990 за филма си Чучулиги на конец, а също така е бил член на международното жури на Берлинале през 1987 г. За своя последен засега филм Обслужвах английския крал(2006, наградата на ФИПРЕССИ и номинация за “Златна мечка” от Берлинале), Иржи Менцел избира Иван Бърнев за ролята на Ян Дите.

 

Режисьор: Иржи Менцел

В ролите: Рудолф Хрушински, Властимил Бродски, Вацлав Некар, Итка Зеленогорска, Ярослав Саторански

Сръбски филм – 06.04.2011 (сряда), 18 ч., 19 сем. зала

Svemirci su krivi za sve

Jugoslavija, 1991, 84 min

Režija: Zoran Čalić

Uloge: Bata Živojinović, Boro Stjepanović, Nikola Simić, Kole Angelovski, Jovan Janićijević, Nada Blam, Boban Petrović

Predizborna kampanija u provincijskom gradiću je u punom jeku. Pojavljuju se kandidati za poslanike iz raznih stranaka i svi obećavaju biračima “med i mleko”. Za red i mir su zaduženi dvojica nerazdvojnih milicionara. I sve teče bez velikih uzbuđenja dok se ne pojavi kandidat iz “svemira”, koji im zagorča život. Njih dvojica dobiju zadatak da ga “srede”, što oni, posle niza komičnih situacija i uspvaju. Izbori mogu da počnu!

Извънземните са виновни за всичко

Предизборната кампания в едно провинциално градче тече с пълна сила. Появяват се кандидат-депутати от различни партии и всеки обещава на избирателите, че животът ще тръгне по „мед и масло“. За реда и спокойствието отговарят двама неразделни милиционери. И събитията се развиват без никакви проблеми, докато не се появява кандидат от „Вселената“, който им вгорчава живота. Милиционерите получават нареждане да се „справят“ с него и след редица комични ситуации те успяват с тази задача. Изборите могат да започнат!

 

 

Форум на славянското кино

Уважаеми колеги, стартира Форумът на славянското кино за летния семестър на  учебната 2010/2011 година.
Филмите ще бъдат прожектирани в 19 семинарна зала от 18.00 часа в ден сряда според програмата.
Форумът е отворен за всички, които желаят да се потопят в света на славянското кино.
Приятно гледане!
Програмата е достъпна тук.