Среща с Ева Кантуркова – 11.00 часа, Заседателна зала на ПУ, 19 май 2010

На 19 май (сряда) в Пловдив ще гостува изтъкнатата чешка писателка Ева Кантуркова. Пълния текст на поканата можете да видите тук.

Премиера на “Мисия Лондон” на чешки и на новия брой на “Чехопис” 17 май 2010 г., София

Изложба New face of Prague

Чешкият културен център Ви кани на изложбата New face of Prague в галерията на Чешкия център в София. Експозицията ще бъде изложена до 11 май 2010 г.

Днес Прага е на пето място по посещаемост в Европа и дванадесети най-обичан град в света. На 10-тото Биенале на архитектурата във Венеция, с основна тема “Градът и отношението на архитектурата и обществото”, в рамките на едно от изследванията, на Прага беше отредена втората позиция като град с най-голям потенциал в растежа в рамките на Европа. За широката общественост в чужбина, Прага е известна най-вече като исторически град със запазен архитектоничен облик, който благодарение и на социалистическия експеримент не е бил засегнат толкова от строителна интервенция. Тези, които идват тук заради културата, се завръщат доволни, че освен старо изкуство са посетили и опознали много от модерната архитектура, но все пак не са научили достатъчно за съвременното творчество. С изключение на две-три сгради, дори и върху картичките, няма да откриете пример за неотдавна реализирани обекти, с които Прага да се гордее. Правим реклама на своето минало и на непрегрешимите символи, но в отношението си към новото време сме по-скоро небрежни. Чрез подбора си от представителни сгради, изложбата “New Face of Prague” е субективен екскурзовод в архитектоничното развитие на Прага от следноемврийския период. Разбира се, нашата селекция представя най-забележителните реализирани обекти, които са станали стабилен елемент от историческото развитие на този европейски културен център, но същевременно показва сгради, не толкова известни на широката общественост или тепърва очакващи своята медийна слава. Първоначално подборът трябваше да съдържа само тридесет проекта, но в процеса на структуриране установихме, че имаме възможност да покажем повече, което не би навредило на качеството на изложбата, а напротив – ще покаже съвременната архитектура на Прага в по-голям диапазон. Отделът свързан с визията ни помогна да запознаем посетителите с няколко интересни проекта, с които скоро нашата столица ще бъде конфронтирана, а може би ще предизвика дебати, свързани с проблема или търсене на решения. Изложбата не е само рекапитулация на свършеното досега, целта й е да предизвика импулс за по-голям интерес към архитектурата.

Лекция на проф. Михаела Хашеми от Масариковия университет

Уважаеми колеги,

на 29 април (четвъртък) 2010 г. ще гостува проф. Михаела Солейман пур Хашеми от Масариковия университет, Бърно, Чехия, която ще изнесе лекция от 10,30 ч. в Заседателната зала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ на тема:

Nové příspěvky k české barokní literatuře

Покана

На 27. 04. 2010 г. Гражина Шват-Гълъбова ще представи книгата си  “Хересис булгарика в българското културно съзнание през ХІХ и ХХ век”. Представянето ще бъде в заседателната зала на Ректората. Каним студентите и преподавателите да присъстват.

Полша в скръб

В Полша бе обявен едноседмичен национален траур. Хиляди хора стояха мълчаливо по улиците на Варшава. Милиони граждани на католическата държава се стекоха в църквите, за да се молят за загиналите. По обед църковните камбани забиха, а сирените за тревога завиха за две минути, преди страната да потъне отново в тишина. Автобусите и трамваите спряха, а стотици хора сведоха глави и сведоха очи пред президентския дворец във Варшава.

Програмата на Чешкия център в София, април 2010

Програмата за месец април може да се разгледа тук.

Самооценка на научния профил/ Еuropass CV формуляр

По инициатива на Министерството на образованието, науката и младежта започва МЕЖДУНАРОДНА НЕЗАВИСИМА ОЦЕНКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-НАУЧНИЯ ПРОФИЛ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Кои университети ще бъдат акредитирани

Как ще се финансират университетите от 2011

Какво съдържа докладът за самооценка

За изготвянето на университетския доклад са необходими информации от факултета и персонално от всеки преподавател

Карта за персонална самооценка – формат Excel (Промяна в срока: до 15 април – подадена във факултета)


Допълнителна информация

Насоките съставляват рамка за извършване на самооценка за последваща институционална оценка на научния капацитет на университетите. Рамката предлага конкретен подход за вътрешен и външен преглед (peer review), при отчитане спецификата на обучението и на научната дейност на университета, в т.ч. кратко историческо развитие, цели и задачи на обучението, структура, тематика на научната дейност, материална база, перспективи.

Цел на институционалния преглед:

  • Да се получи адекватен образователно-научен профил на университетите, въз основа на оценката на състоянието им и перспективите за развитие;
  • Да се диференцират ясно образователните и научно-образователните университети;
  • Да се въведе нова форма на финансиране на образователната и научната дейност на университетите.

Обект на оценката: Университети и висши училища, по смисъла на ЗВО, които получават публични средства и/или са получавали публични средства в оценъчния период. Следните университети са обект на оценка за периода Март-Ноември 2010 г. (ПУ)

Период, подлежащ на оценка: 2007 – 2009 ( включително)

Етапи на оценката: 1. Самооценка – 2 месеца; 2. Експертни панели – 4 месеца

За Ваше улеснение може да използвате online помощник за попълване на CV, който след това да бъде използван и за обновяване на Вашата автобиография (не забравяйте, че за използването на втората възможност трябва да сте записали Вашето CV във вида: XML / PDF+XML).

За да получите повече информация и да попълните или свалите Вашето Europass CV вижте тук.

Това е широко разпространеният Европейски формат на автобиография, като има няколко по-различни елемента.

Новост е начинът на описание на езиковите компетенции, като в Europass CV-то се използва скалата от А1 (най-ниското) до C2 (най-високото).

Europass CV Ви предоставя възможност да опишете уменията си, както и средата, в която сте ги придобили. Това е документ, в който може да представите компетенциите си, придобити не само чрез включване във формални образователни инициативи, но и чрез неформално и самостоятелно учене.

Може да видите и пример за попълнена автобиография (материалите са на всички езикови версии на Общността).



Изложба на Томаш Бициан – “ГРАДЪТ”, Чешки център, София

Експозицията ще бъде придружена от видеопрожекция с досегашните творби на автора.

Фотографският проект “Градът” е представен за пръв път в галерията “Вацлав Шпала” в Прага и съдържа 50 голямоформатни фотографии, представящи индустриалните белези на чешката столица и на други европейски метрополии. В София ще бъде показана половината от цикъла, разделен на две части – панорамни снимки, направени в периода 1997-2002 г. с фотоапарат Noblex и по-стари фотографии (1992-1996 г.), при които авторът изцяло е използвал фотоапарат със силно чувствителна лента, чрез което постига по-голяма естественост на образа. Повечето снимки са от пражките периферни квартали – Либен, Модржани, Холешовице. Бицан умишлено избягва класическите картини на туристически атрактивни пражки доминанти, но не се стреми да документира и изчезващия “стар свят”, който постепенно отстъпва на новото строителство. Интересува се по-скоро от местата, които му предлагат повече пространство за заснемане, места които са по-близки към абстрактното, отколкото към документалното.

Томаш Бицан е роден през 1973 г. в Прага. Завършва пражкото училище по фотография през 1997 година и оттогава е фотограф на свободна практика. Отначало заснема урбанистичните пейзажи и градски отрязъци, специализирайки се върху мотиви от пражката периферия. За тези фотографии през следващите години печели 25 награди в конкурса “Фотографска Прага”, а през 2001 г. втора награда в конкурса “Czech Press Photo”.

Осъществил е изложби с изображения от Украйна, Монголия, Румъния, Куба и Аржентина, снима в ромските квартали в Словакия и документира живота в Прага. Както при кинофилмите, така и при панорамния формат Томаш Бицан комбинира пейзажа с документалния кадър. През последните три години използва фотоапарат Hasselblad, като кулминация на този период е откритата през януари т.г. изложба в Чешки център Прага с наименование “Пейзаж”. Постепенно от градските изгледи се прехвърля към портрета и инсценираната фотография. Освен в Чехия има осъществени изложби във Финландия, Русия, Унгария и Полша. Живее и твори в Прага (www.tomasbican.cz).

Откриване на 30.3., 18.00 ч., Галерията на Чешкия център в София

(Изложбата ще продължи до 30.4.2010 г.)

“Срещи с Иречек”, 25 март (четвъртък), 21:00 часа, БНТ

Документален филм за чешкия професор Константин Иречек. Сценаристи и режисьори са Юли Стоянов и Асен Владимиров. Композитор е Кирил Дончев, консултант проф.д-р Никола Георгиев, диктор и водещ – Ицко Финци.

“Срещи с Иречек” е пълнометражен документален филм за живота на чешкия професор по история, наричан често с клишето “приятел на България”. В същото време той разкрива страната и народа й през погледа на един чужденец.

“През 1879-а Константин Иречек е 25-годишен, но вече е доцент по история и география на Югоизточна Европа в Пражкия университет и автор на книга, която е изненадала научния свят. “История на българския народ” излиза в началото на 1876 г. – само месеци преди Априлското въстание. “Българският народ, който, макар че сега да е най-злощастният между всичките народности в Европа, в бъдеще ще процвете до хубава и важна държава” – пише той. След Освобождението на Константин Иречек е предложен постът главен секретар в Министерството на просвещението на Княжество България. Иречек приема.” Така започва разказът за известния историк, посветил няколко книги на страната ни, в новия български документален филм „Срещи с Иречек”. Иречек е от чешки произход, знае много езици, включително български. Внук е на известния славяновед Павел Шафарик. Самият той е роден във Виена, където учи в престижно училище. По-късно завършва история и прави докторат в Карловия университет в Прага, преподава известно време в него. През 1879-а, година след Освобождението на България от петвековно османско владичество, пристига у нас. Тук прекарва пет години. Първоначално е главен секретар в просветното министерство, в периода 1881-82 г. го оглавява, после е начело на Учебния съвет към него и директор на Народната библиотека. Безспорен е приносът му за модернизацията на българското образование и за изграждането на различни културни институции в следосвобожденска България. За Иречек идването тук е „скок в нов свят”, както пише в дневника си. Как изглежда страната ни през неговия поглед можем да научим от новия филм, чиито сценаристи и режисьори са известните български документалисти Юли Стоянов и Асен Владимиров. „Той идва с твърде смътни представи – разказва Асен Владимиров. – Познава историята на България, но не знае каква е ситуацията в този момент. Филмът е построен около неговия дневник, който е купен заедно с целия му архив през 1918 година благодарение на изключителните усилия на българското правителство. Това е нещо уникално за онзи момент, когато Европа се срутва в Първата световна война. А България се занимава с това да вземе архива на Иречек. И това се случва буквално месеци след неговата кончина. Води се почти битка с един австрийски институт за славянски изследвания, по-късно чешката държава иска да вземе архива при нея, но той остава в България. И там, в тоя архив, има един български дневник, който през 1928 година започва да се публикува в най-авторитетния тогава вестник у нас – “Мир”. Дневникът обаче се оказва като кутията на Пандора, защото това, което излиза в печата, предизвиква скандал. Общественото мнение се разделя на две – за и против публикуването на дневника. Народното събрание се занимава с въпроса. И затова ние сега питаме: доколко един външен поглед ни е необходим? Според нас е необходим, особено когато става дума за човек, който е живял пет години тук, който определено познава България отвътре и който критикува, но с болка, неща, които вижда в България. Някои изследователи казват, че той идва от Виена в една страна, която току-що се е освободила и неговите оценки често са прибързани. За съжаление обаче, когато сравним нещата, които той вижда тогава и ги съпоставим със сегашната българска действителност, паралелите просто бодат.”

Тези паралели могат да се видят във филма. Боклукополис например нарича Иречек някогашна София. Впрочем, една от първите грижи на нейната управа след обявяването й за столица през 1879-а е именно извозването на отпадъците. Но във филма има кадри и от съвременна криза с боклука. „Общините плащат на учителите, когато им скимне. И учителите отиват и търсят други служби”, пише Иречек в дневника си. Виждаме кадри от учителските протести преди две години. „Ние не идеализираме Иречек, защото той е противоречива фигура – отбелязва Асен Владимиров. – От една страна е много критичен, но пък се съгласява да участва в правителство, което е дошло на власт чрез преврат. Там се разочарова от политиката, непрекъснато мечтае да не е повече министър. И това беше двойнствената задача на нашия филм. От една страна – да разкаже за Иречек, от друга страна, да извади това, което е актуалното.” Според Асен Владимиров дневникът е изключително богат на разнообразни факти и наблюдения, които са интересни и за нас, съвременниците. Чешкият учен например е изумен, че „българите имат 28 думи за охлюви”.

Дневникът му има две издания у нас – през 30-те години на миналия век и след демократичните промени. Как изглежда той сред останалите книги на Иречек за България?

„Те се допълват. Първо, самият дневник е източник на много неща, които след това срещаме в неговите трудове – продължава Асен Владимиров. –
Той има една невероятна книга – “Пътувания по България”. Обикаля страната ни нашир и надлъж на кон, когато никой не се интересува от нея. Иречек умее да оцени българската природа. Той се отнася със страхотно добро чувство към обикновените хора, които среща, цени тяхното гостоприемство, откритост. Така че не е едностранчив. И ние във филма сме се опитали и това да покажем, защото не бива да се казва само едната страна на нещата.”

„Пътувания по България” излиза през 1888 г., четири години след завръщането на Иречек в Прага, където той става професор. През 1891 г. се появява и книгата „Княжество България”, посветена на изграждането на Третата българска държава. Така че той успява да създаде своеобразна панорама на многовековната история на българите, стигаща почти до XX век.

Автор: Венета Павлова, БНР