„Есенна сянка на любовта”
Избрани творби
в превод на Димитър Стефанов
Представя доц. д-р Жоржета Чолакова
Галерия „Жорж Папазов“
бул. „Христо Ботев“ №92
Бизнес център „Рилон“
12 април 2011, 18.30 часа
ВЛАДИМИР КРШИВАНЕК (1951) е поет, литературен историк, критик, университетски преподавател, професор. Завършва бохемистика и история в Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага. Докторат по философия защитава във Философския факултет (Podoby historismu v české obrozenecké próze předbřeznové, 1978), а по чешка литература – в Института за чешка литература към Чешката академия на науките (Počátky lyriky májovců a Máchovo dědictví, 1995). Избран е последователно за доцент по теория и история на чешката литература и за професор по история на славянските литератури във Философския факултет на Университета „Палацки“ в Оломоуц (първи хабилитационен труд Býti básníkemv Čechách. Studie a eseje o české poezii od Máchy podnešek; втори – Kolik příležitostí má báseň. Kapitoly z české poválečné poezie 1945–2000). Изследователските му интереси са в областта на чешката литература на ХІХ и ХХ век, най-вече на поезията: романтизма, Маха и неговата рецепция в чешката поезия, Неруда, поезията от края на в ХІХ век (К. Томан, Ф. Гелнер, декаданса и символизма), поетите класици на ХХ век (Хора, Сайферт, Холан, Хрубин). Има изследвания и в областта на сравнителното изучаване на славянските литератури, предимно на чешко-българските литературни паралели. Сменил е различни професии: бил е продавач в антиквариат, учител в основно училище, библиограф в Института за чешка и световна литература, главен редактор на списание за млади автори „Инициали“ („Iniciály“), главен асистент, доцент и ръководител на Катедрата по бохемистика в Педагогическия факултет на Карловия университет. Преподавал е творческо писане в Литературната академия (Частно висше училище „Й. Шкворецки“ в Прага), история на чешката литература на ХІХ в. в Техническия университет в Либерец. Понастоящем е професор в Катедрата по бохемистика в Педагогическия факултет в Университета в Храдец Кралове и научен сътрудник в Института за чешка литература. Автор е на монографии за Неруда (Jan Neruda, 1983), Маха (Karel Hynek Mácha, 1986), Холан (Vladimír Holan básník, 2010), на литературоведски изследвания върху чешката поезия (Býti básníkem v Čechách. Studie a eseje o české poezii od Máchy po dnešek, 1999; Kolik příležitostí má báseň. Kapitoly z české poválečné poezie 1945–2000, 2009). Редактор е на сборниците Jan Neruda 1991 (1992), Автентичност и литература (Autenticita a literatura (1999), Стихотворението на моето сърце. Поезията като израз на личността (Báseň mého srdce. Poezie jako výraz osobnosti, 2005), Чешки декамерон (Český dekameron. Sto knih 1969–1992), на студиите, посветени на поезията, в История на чешката литература 1945–1989 (Dějiny české literatury1945–1989, I–IV, 2007–2008). Автор на предговори към изданията на Камил Беднарж и Франтишек Гелнер. Превежда от английски. Издал е стихосбирките Пускане на гълъбица (Vypouštění holubice,1982), Голи дървета (Nahé stromy, 1985), Камъни на песните (Kameny písní, 1990), Тестаменти (Testamenty, 1999), Пейзаж с торсове (Krajina s torzy (2001), Рисунки с туш (Tušové kresby; библиофилско издание, 2003), Натюрморт с лански орехи (Zátiší s loňskými ořechy (2004), Болка (Bolest, компактдиск с музицирани стихове, 2009), Пиячи на меланхолия (Pijáci melancholie, 2009).
Първата среща на българския читател с поезията на Владимир Кршиванек е през 1997 г., когато излиза неговата стихосбирка Тестаменти в превод на Жоржета Чолакова.