Име и фамилия, служебен адрес, e-mail:
доц. д-р Дарина Дончева
Катедра по славянска филология
Филологически факултет
Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
ул. “Цар Асен” 24
Пловдив 4000
тел.: 032/261 235
E-mail: d.doncheva2002@gmail.com
Родена е в град Ямбол. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1979). Чела е лекции по сръбска и хърватска литература, славянски литератури, българска литература, полска литература, чешка литература. Автор на учебни помагала по сръбска литература , българска литература, сръбски и хърватски език.
Специализирала в Университет „Коменски” – Братислава, Словакия (докторантура 1982-1986), Белградски университет (сръбски език и литература). Има участия в национални и международни форуми с доклади.
Ръководител на Катедрата по славянска филология (2008-2010).
Носител на награда „Стоян Новакович” (Сърбия, 2010).
Научна тематика: сравнително славянско литературознание, южнославянски литератури.
І. Книги
а) Монографии:
1. Сръбска литература (лекционен курс I част), Пловдив 2000.
б) Колективни трудове:
1. Помагало по сръбски и хърватски език (съвместно с Г. Иванова и В. Найденова), Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2002.
2. Бугарска књижевност. Хрестоматиjа (съвместно с Михаjло Пантић), Београд – Ниш, 2007.
3. Христоматия по българска литература. За V клас на основните училища. (Съвместно с Дешка Георгиева). Белград, Издателство за учебници, 2007.
4. Христоматия по българска литература. За VІ клас на основните училища. (Съвместно с Дешка Георгиева). Белград, Издателство за учебници, 2009.
5. Буквар. За първи клас на основните училища. (Съвместно с Нели Трифонова). Белград, Издателство за учебници, 2009.
6. Читанка. За първи клас на основните училища. (Съвместно с Дешка Георгиева). Белград, Издателство за учебници (под печат).
в) Дисертации:
1. Formy a tvary expresionizmu v chorvátskej, bulharskej a slovenskej literature. Dizertácia na získanie vedeckej hodnosti kandidáta vied o umení. („Форми на експресионизма в хърватската, българската и словашката литература”, дисертация за получаване на научната и образователна степен „кандидат на науките” („доктор”), защитена в Университет „Коменски”, Братислава, 1987 г.).
ІІ. Студии и автореферати на дисертации:
1. Formy a tvary expresionizmu v chorvátskej, bulharskej a slovenskej literatúre, Autoreferát dizertácie na získanie vedeckej hodnosti kandidáta vied o umení, Bratislava 1986 (автореферат на дисертация за присъждане на научната и образователна степен “кандидат на науките”).
ІІІ. Научни статии:
а) публикувани в България:
1. Езикови проблеми в някои текстове на масовата комуникация. В: “Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура”, кн. I, Смолян 1995, стр. 45-50.
2. За някои особености в ранното творчество на Ян Хрушовски в контекста на словашката проза от 20-те години на ХХ век. – Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т.31, кн.1, 1993, стр. 85-92.
3. Някои аспекти в развитието на експресионизма като литературно направление в южнославянските литератури. В: “Западноевропейският модернизъм и славянските литератури”, В. Търново, 1999, стр. 453-463.
4. За Милойе Дончич и “Зобница” – предговор към българското издание на книгата на Милойе Дончич “Зобница”, Пловдив, 1999, стр. 5-8.
5. Четири реализации на представата за еничарина в славянските литератури. В: “Контакти и паралели в южнославянския езиков и литературен контекст”, Пловдив 2000, стр. 76 – 86.
6. За някои особености в художествената структура на романите “Доротей” и “Антихрист”. В: “Контакти и паралели в южнославянския езиков и литературен контекст”, Пловдив 2000, стр. 87 – 96.
7. Гео Милев и “Зенит”. – “Гео Милев – неудържимата пламенност”, сб. доклади от научна конференция, проведена на 29-30.ІХ.1999 г. Стара Загора 2001, стр. 34-46.
8. Личностният аспект в източноевропейския авангард. – Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски” т.39, кн. 1, 2001, стр. 237-243.
9. Българистиката в Белградския университет. – Българистика Bulgarica, 13/2006, Академично издание „Марин Дринов”, стр. 47-55.
9а. Българистиката в Белградския университет. – В: Българистиката по света, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 2009, с. 131-137.
б) Публикувани в чужбина:
1. Статус србистике на Универзитету у Пловдиву. – 26. научни састанак слависта у Вукове дане, Зборник радова, Београд, 1997, стр. 499-501.
2. Имагинарна путовања Радоjа Домановића. – В: „Књига о путопису”, Институт за књижевност и уметност, Годишњак ХVІІІ, Сериjа Б: Историjа књижевности, 4, Београд 2001, стр. 219-225.
3. Аллегорические путешествия славянских писателей. – Материалы ХХIХ межвузовской научно-методической конференции преподавателей и аспирантов. Вып. 5. Пятые Державинские чтения “Современные и исторические проблемы болгаристики и славистики”, 13-18 марта 2000 г.”, Санкт-Петербург 2000, стр. 19 – 22.
4. Рецепция сербской литературы в Болгарии (20 – 30 гг. ХХ в.). – I славистические чтения памяти проф. П.А. Дмитриева и проф. Г.И. Сафронова, Санкт-Петербург, 1999 (отпечатан със съкращения), стр. 122-124.
5. Jедно Глишићево дело на бугарском – између адаптациjе и рецепциjе. – В: Глишић и Домановић 1908-2008. САНУ, Одељење jезика и књижевности, Научни скупови СХХІІІ, Београд 2009, с. 291-298.
6. Сръбската литература и култура на страниците на списание „Българска сбирка” (1894-1915). – Годишњак Педагошког факултета у Врању, Врање 2010.
ІV. Рецензии:
а) научни, публикувани в специализирани издания
1. Допринос компаративном проучавању словенских књижевности. (Рецензия за книгата: Панайот Карагьозов, Самосознание словесности, София 1996). – Зборник Матице српске за славистику, 1997, бр. 52, стр. 321-324.
2. Едно словашко изследване, посветено на Мирослав Кърлежа (Kulihová Alica. Miroslav Krleža na Slovensku (Analýza vybraných prekladov). Univerzita Komenského Bratislava, 2006). – В: Научни трудове, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, т. 43, 2007.
3. Ценен принос към словашко-българските лингвистични изследвания (Dobríková Mária. Vlastné meno ako komponent slovenských a bulharských frazém (na pozadí asymetrie frazeologických koncepcií). Bratislava, 2008). – Научни трудове, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, т. 46, 2010 (под печат).
б) на дисертационни и хабилитационни трудове:
1. Суперрецензент по процедура за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки” на Лилия Кирова, 2003 г.
V. Съставителство и редакторство на сборници, участие в редколегии:
1. Милойе Дончич. “Зобница”, Пловдив 1999 г. (редакция на превода, предговор).
2. Контакти и паралели в южнославянския езиков и литературен контекст, Пловдив, 2000 г. (съставителство и редакция).
3. Помагало по сръбски и хърватски език (съвместно с Г. Иванова и В. Найденова), Пловдив, Университетско издателство, 2002 г. (съставителство и обща редакция).
4. Михайло Пантич. Ако това е любовта / Михаjло Пантић. Ако jе то љубав (двуезично издание). Ниш, 2008 г. (редакция, съвместно с Ничка Бечева).
5. Давид Албахари. Най-хубавите разкази. Пловдив, 2010 (редакция, съвместно с Ничка Бечева).
VІ. Статии в енциклопедии:
1. Енциклопедиjа српског народа. Завод за уџбенике, Београд 2008. – Статии: Алексић Мариана; Бугаристика у Србиjи; Конев Илиjа; Младенов Марин; Ничев Боjан; Српско-бугарске књижевне везе.
2. Српска енциклопедиjа, т. 1, Београд (под печат): Статии: Багрjана Jелисавета; Бобчев Стефан; Бугарски jезик.