До Издателство „Летера”

ДОКЛАД НА РЕДАКТОРА

НА ПРЕВОД НА ТЕКСТА НА ДЖОН ХАРВИ

В превода има известно количество грешки.

Има сгрешени (неправилно транскрибирани имена): „Ирвинг”

Преводачът не познава правилата на правописа и пунктуацията:

неправилно изписване на дълго тире в пряката реч; грешки в пунктуацията при подчинени изречения и вметнати части; грешки при изписването на някои думи: „четирсет”.

На няколко места се вижда, че преводачът не е бил напълно на ясно какво гласи текстът.

Понеже броят на тези и други грешки не е малък, нe би следвало преводът на романа да се издаде в този му вид. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност да се срещна с преводача, за да обсъдим възраженията му.

Мисля, че грешките са породени главно от неправилно организиране на графика и недоглеждане от страна на преводача. Неточностите не са критични, но в настоящия си вид преводът на този роман не може да се издаде. Преводът трябва да се обсъди с преводача и да се изяснят грешките.

17.07.2010 г.                                                                                            Редактор:

Пловдив                                                                                                   Ненко Цъцаров

Левтерис Мавропулос е роден през 1962г. в Солун. През 1984г. завършва специалността новогръцка филология във Философския факултет на Солунския университет „Аристотел”. От 1987г. живее в град Серес и работи като филолог. До момента има издадени четири романа.

Романът „Танатонавтис” излиза през месец април 2004г. от издателство „Индиктос”.

Авторовият замисъл е да покаже неправилния начин на функциониране на една институция, която работи антихуманно и е забравила основната ценност в живота – зачитане на човека. Мавропулос успява да осъществи своята идея, въпреки че заплетеният сюжет може да отведе читателя и в много други посоки. Четейки романа, човек се замисля над живота и над най-важните неща, а именно: грешките, които допускаме и последствията от тях; отношенията със семейство, приятели, колеги и т.н.; и в крайна сметка стойността на един човешки живот.

Основният персонаж в романа (Бабис) е чувствителен човек в личния си живот и много способен на работното си място. Той работи в отдела по криминология и при решаването на един заплетен случай е повлечен от потеглящ влак и изпада в кома. По време на комата той се среща с жертвата от случая, която е и убийца. Именно тя му помага да разбере какво всъщност се е случило, за да се стигне до тези убийства. Когато се събужда от комата Бабис помни всичко, което му се е случило в „задгробния живот” – срещата с мъртвата Амалия. Това движение от живота към смъртта и отново към реалността е много въздействащо.

Името на романа е дума, която не съществува нито в гръцкия, нито в българския език. Но авторът обяснява значението, което е вложил в нея – „танатонавтис” (ο θανατοναύτης) е човекът, който изпада за кратко в кома и след събуждането си помни всичко, което е видял и преживял по време на комата.

Действието се развива в Омония (Северна Гърция). Романът започва с вътрешен монолог от страна на главния герой. Бабис разсъждава над живота си и това, което в момента най-много го вълнува е неразбирателството и раздялата с Талия – неговата съпруга. Той я обича и при тези обстоятелства се чувства нещастен.

Книгата е много увлекателна, би представлявала интерес за по-интелигентна читателска аудитория.

Среща с четвърта група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: Издателство „Летера“ – гр. Пловдив

Дата: 16.07.2010 г.

Коригиране на текст

Дизайн на книга

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят с тънкостите и проблемните моменти при коригирането на художествен текст, както и с дейността на дизайнера по пътя на книгата – основните правила за създаване на дизайн на текст и корица.

1. Коригиране на текст

Обсъждане на практическата задача за коригиране на части от книгата „Портретът” на Пиер Асулин. Провеждане на 10-минутен блиц тест върху непознат текст.

Лектор: Красимира Станева

2. Дизайн на книгата

– видове оформления на книжни тела и корици в зависимост от типа на изданието

– техническо изпълнение на оформлението на книжни тела и корици

Лектор: Васил Киров

Среща с пета група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: ПУ„Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив

Дата: 16.07.2010 г.

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят как се изготвят рецензии и анотации на книги и ръкописи

1. Как се изготвят рецензии и анотации на книги и ръкописи

– Общи насоки за изготвяне на вътрешноиздателска рецензия

– Практически указания за изготвяне на вътрешноиздателска рецензия, анотация и слоган

Лектор: Младен Влашки

Практическа задача:

Да се изготвят вътрешноиздателски рецензии, аннотации и слоган на посочени от издателството заглавия.

2. Регистриране и работа в системата moodle.

Обучител: Мария Гуджева

До Издателство „Летера”

Доклад на редактора

на превода на текста на Джон Харви

Преводът не е направен професионално, поради следните причини:

Сгрешени (неправилно транскрибирани) имена.

Преводачът не познава правилата на правописа и пунктуацията: неправилно изписване на дълго тире в пряката реч.

По отношение на форматирането всичко е направено според правилата.

Срещат се сериозни езикови неточности, на места текста е абсолютно неразбираем, а на други звучи смешно, което не съвпада с тона на самата книга.

Спазени са правилата на българската морфология и синтаксис.

Смятам, че преводът трябва да се започне от самото начало като този път преводачът положи повече усилия.

Преводът не е готов за издаване, наложително е преводачът да промени изцяло превода си.

Самият роман обаче е интересен и би заинтригувал българските читатели.

02.07.2010                                                                                            Редактор:

Пловдив                                                                                                   Милена Иванова

Шан Са е френска писателка от китайски произход. Родена е през 1972 година в Пекин. Детството си прекарва в Китай. На 12 години получава награда за първо място в национален конкурс за детска поезия. Пише на китайски и френски език. Получила е различни награди за френските си творби:

„Вратата към небесния мир” – Награда „Гонкур” за първи роман, литературна награда за призвание, 1998

„Четирите живота на върбата” – Награда „Каз” (Prix Cazes), 1999

„Състезателката по го” – (го – японска игра) Награда „Гонкур” за средношколци, 2001

„Императрица” – читателска награда от издателство „Ливрьо дьо пош”, 2005

Настоящият й роман е все още нов. Премиерата му е средата на юни 2010 година.

С „Голата цитра” Шан Са ни въвежда в един съвсем непознат за нас свят. Времето на войните между племената в Китай през V и VI век след Христа. Историята от този период ни е представена през очите на едно младо момиче и едно младо момче от различни векове. Но романът не ни разказва за войни, нямаме никъде обрисувана бойна картина. Романът ни разказва за културния живот през този период и най-вече развитието на музиката.

Повествованието е класическо – третолично. По интересни са времевите пластове. Романът е разделен на 9 части като се редуват 2 времеви пласта. Първа, трета, пета и седма част ни разказават за V век, а втора, четвърта, шеста и осма част – за VI век. Последната част ни пренася в съвременен Пекин, показавайки какво е отношението към цитрата – този така уважаван от аристокрацията музикален инструмент. Интересното е, че писателката смесва времевите пластове в последните си части.

Младото момиче (или още Младата Майка) е от семейство с аристократичен произход, които не общуват  с буржоазията, а само със своите роднини. Те живее през V век.

Шен Фенг е млад лютиер, с обикновен произход. Живее самотен в планината заедно със своя учител – VI век.

Сюжета на романа ни е представен чрез тези два основни персонажа. Историята започва през 400 година с Младата Майка. В първата част се разказва за детството й, за начина, по който са възпитавали момичетата от нейното семейство. При окупация на селището, в което живеят тя е пленена от капитана на войската. След като я вижда, той решава да се ожени за нея и да не разрушава дома им. От тогава тя броди по пътищата с войските. Втората част ни пренася век по-късно и ни описва Шен Фенг и неговия живот. Той е лютиер, но за нещастие тази професия вече не е много доходна. Поради войните все по-малко хора имат време за музика, а и дървото, от което се прави цитрата се среща все по-рядко. Един продавач му предлага да фалшифицира цитра от изминалия век и му обещава, че ще стане богат, но той първоначално отказва. В последствие се съгласява, но не за да бъде той самият богат, а за да помогне на неговия приятел Зу Бао. Приятелят му има връзка с монахиня, която е бременна от него и двамата трябва да избягат, за да не бъдат заловени. Една вечер отиват до манастира „Гранд компасион” („Голямо съчувствие”), за да оберат една гробница. Оказва се, че в гробницата няма никакви скъпоценности и приятелят му е отчаян. Тук се появява и първият фантастичен момент в романа. Отваряйки саркофага, Шен Фенг вижда покойната жена сякаш вчера е била погребана, млада и красива, достойна за императрица, но миг по-късно вижда само пепел и останки. Изплашени да не ги хванат, младежите бързат да излязат. Шен Фенг взима капака на саркофага, защото от него би могъл да направи перфектен фалшификат и със спечелените пари ще помигне на Зу Бао. Третата част отново ни връща в V век и ни разказва за живота на Младата Майка. Деветте части са ни представени като накъсан пъзел на живота на двамата герой, който бавно и постепенно се подрежда и придобива единен смисъл. Животът на Младата Майка от начало е изключително труден и тежък, но постепенно мъжът й се издига. Той става адмирал, превръща град Жинг Ко в своя крепост. Докато той воюва, Майката възпитава дъщеря си и се грижи за дома си. Възпитана от аритократично семейство, тя подрежда дома си, а и устройва града по своите възгледи. Мъжът й продължава да се издига и вече често остава в столицата, за да е в близост до императора. След падането на императора, той самият става император. Тя отказва да бъде неговата императрица, тъй като е втора съпруга, а първата му съпруга е вече починала. След смъртта му синът й става император и тогава тя приема титлата Императрица, но за кратко. След множество заговори успяват да свалят от трона сина й. Той бива убит, а тя решава да стане монахиня, като дъщеря си. Отива в манастира „Гранд компасион”. В частите, в които се говори за Шен Фенг научаваме повече за изкуството да правиш цитра. Разказан ни е животът и на неговия учител, който е бил от варварско племе, капитан на войската. При една обсада той вижда как един мъртвец силно е притиснал един пергамент. Решава да провери и вижда написани ноти. При друга обсада се запознава с един лютиер и го моли да му изсвири написаните ноти и остава пленен. Моли този човек да го научи да свири и да прави цитри. А след това предава този занаят и на Шен Фенг, който е намерил в планината сред загиналите му роднини. Шен Фенг е добро и наивно момче, никога не е бил с жена и се пита какво ли е чувството. Една вечер, докато изработва фалшвата цитра му се явява като привидение една красива жена, жената от гробницата. На следващия ден отново се явява, но този път той може и да я докосва. Решава, че тя е реално и тя ще е неговата съпруга. А Майката вече е прекарала 20 години в манастира и е на 60 години. Доволна е от живота си там, но страшно много й липсва музиката на цитрата. Една вечер, докато е дежурна, тя вижда двама младежи да нахлуват в манастира. Идват към нея, разкъсват дрехите й и единият я понася съвсем гола. Тя не може нито да каже нещо, нито да помръдне. Тя е като вцепенена. Той я оставя в дома си и я показва на учителя си преди той да го напусне завинаги, а после се явява пред него, докато свири на цитра, така, както е изглеждала на 20 години. Това момче се оказва Шен Фенг. И се оказва, че духът на Майката е в дървото от капака на саркофага. И като го понадят, те всъщност понасят нея, тя е голата цитра. Тя се отравя в манастира по настояване на настоящия император и двамата с Шен Фенг се пренасят във вечността. В последната част романът ни отвежда в модерен Пекин, в живота на едно момиче, което учи да свири на цитра в Националната консерватория. Една вечер, докато свири в стаята й се появяват два силуета, които танцуват на музиката й. Тези два силуета са Шен Фенг и Майката.

Историята е увлекателна и интересно написана. Стилът на авторката е интересен. Фантастичното има различни реализации в различните литературни епохи. Обикновено още в самото начало ни се представят фантастични явления и самият читател постоянно се пита дали това наистина се случва или не. Но тук читателят съвсем се изгубва. При появата на Майката пред Шен Фенг читателят може да отсъди, че това е просто една илюзия. Съответно и че фантастичното в романа е илюзорно. Но, както е характерно за фантастичното, винаги краят е отворен и самият читател сам трябва да определи в какво да повярва. Тук краят също остава отворен. След като вижда силуетите на двамата, момичето се запознава с едно момче от консерваторията и си уговарят среща за след лекции. Но ние не разбираме какво става по-нататък.

Персонажи:

Майката

Шен Фенг

Зу Бао – приятел на Шен Фенг

Лиу – съпругът на Майката

Транкилите (Спокойствие) – монахинята

Съпругата Занг – първата съпруга на Лиу

Юийуанг – дъщерята на Майката

Юфу – синът на Майката

Гро Лиу – антиквар, той предлага на Шен Фенг да направи фалшивата цитра

Лу Си – търговец

Дуо Фенг – учителят на Шен Фенг

Шен Кенглен – китаецът, който учи Дуо Фенг на изкуството на цитрата

Занг Тгю – момичето от последната част

Романът е съвсем нов и все още няма критика към него, нито материали от пресата.

Не бих определила книгата за масовите читатели, тъй като малко от българите биха я довършили. Романът би могъл да заинтригува българския читател. Разказва ни за нещо съвсем непознато за нас. Научаваме малко за историята на Китай, а също и за културата на китайците. Самата авторка е много известна и обичана във Франция.

Доклад от редактора – Текст на Джон Харви

Превод: Ненко Цъцаров

Преводът не е направен добре, допуснати са много пунктоационни грешки. Преводачът не знае основни правила за пунктоация при пряка реч. Речта не е жива и не отговаря на оригиналния текст.

Грешките, които е допускал преводача са главно на стилистично и синтактично ниво. Не може да преминава в правилното време. Иска се много редактиране и коригиране и затова текста не е готов за печат.

Лексиката е преведена точно и вярно, спазени са правилата на българската морфология. Реалиите в текста са преведени добре, въпреки че остава недоизяснено за читателя незапознат с културната среда.

В настоящият си вид преводът на този роман не може да бъде издаден. Необходимо е преводът да се възложи на друт.

14.07.2010                                                                                   Редактор:

Пловдив                                                                                  Елеонора Чепишева

Списъкът с имена, който Марк МакКъсик бе изготвил за полицията, не беше особено дълъг. Общо около дузина. Хелън не беше сигурна дали това отличаваше Стивън Брайън като общителен или като затворен. Зависи не само от характера, помисли си тя, но и от изискванията на работата, с която се изхранваш, социалните среди, в които се движиш. Тя самата би намерила за трудно да изреди имената на дванадесет приятели, които да може да каже, че са и́ близки. Мамка му, помисли си тя, дори на шестима.

От споменатите от МакКъсик, трима бяха с адреси в района на „Кларендън Парк”, в Лестър, където Брайън бе живял преди, а на един в близкия Стоунигейт. Четирима от тях бяха негови академични колеги от годините му на преподаване в „Де Монфор Юнивърсити”, само един от новата му работа в „Англия Ръскин”. До две от имената, едното с адрес в Уаруик, другото в Норуич, МакКъсик беше добавил и бележка, която поясняваше, че са филмови писатели/историци. Последното име, също с пояснителна бележка, а и единственото женско, беше на Сайобан Банъм – както изглежда, стара приятелка от училищните години, която сега живееше в Лондон.

Хелън беше говорила с повечето от тези хора или лице в лице или по телефона. Детективи бяха взели показания от всички освен от трима. До този момент никой не беше предоставил каквото и да е, което да може да разклати образа на Стивън Брайън като работлив и ентусиазиран човек, отдаден на работата си и щедър към приятелите си, с добро чувство за хумор и общо взето харесван от всички. Нито пък някой, било то гей или хетеросексуален, беше подкрепил идеята, че Брайън е водил сексуално безразборен живот. Всички бяха оприличили връзката му с Марк МакКъсик като уютна и спокойна. Разбира се, че имало несъгласия от време на време, но като цяло изглеждали доволни един от друг. Малко като стара двойка, беше отбелязал някой. Ушите на Хелън се бяха наострили при това – от опит знаеше, че повечето щастливи двойки не са толкова щастливи, колкото изглеждат на пръв поглед.

Лекторът от „Англия Ръскин” беше попитал дали е говорила с Джак Рауз, който също преподаваше там и изглежда е човек, който е познавал Брайън доста добре.

Хелън не беше говорила с него. Името му не беше в началния списък.

Тя се бе опитала да се свърже с Рауз няколко пъти през последните дни, но от номерът, който ѝ дадоха така и не дойде отговор, а университетът не бе успял да го намери. Без големи очаквания, тя набра номера отново и този път вдигнаха почти веднага.

– Ало, моля?

– Джак Рауз? Бих искала да говоря с Джак Рауз.

– На телефона е – гласът бе много дълбок и равен.

– Обажда се З.Ш. Уокър от полицията на окръг Кемдбридж.

– Да? Как мога да ви помогна? – Намек за акцент. Може би американски?

– До колкото ми е известно, сте познавали Стивън Брайън?

– А, да.

– И сте били приятели?

– Бих казал, че да. Най-малкото започвахме да бъдем. Това, което се случи с него е чудовищно. Харесвах го много.

– Чудя се, можем ли да поговорим?

– За Стивън ли?

– Да.

– Разбира се, само че ще трябва да е скоро. В другиден заминавам за Чикаго.

– Кога ще ви е най-удобно? Свободна съм по почти всяко време.

– Тогава днес. Какво ще кажете за днес?

– Добре.

– Знаете ли къде е „Фицуилям”?

– Разбира се – Музеят беше на не повече от десет минути пеша от „Паркърс Пийс”. Дори по-малко, ако минеше напряко през двора на „Драунинг Колидж”.

– В почивката за обяд днес има музикален рецитал. Ще свирят на Клавесин. Привършват около два. Какво ще кажете да се срещнем след това?

– Как да ви намеря?

– Рециталът е на първия етаж, в дългата стая, свързваща двете части на сградата. От северната страна ще видите галерии посветени на френски и британски картини. Аз ще бъда в номер пет, тази за деветнадесети и двадесети век. В ъгъла точно зад вратата, ще гледам картините на Вюяр.

Доклад на редактора

на превода на текста на Вячеслав Ординцев „Осмият смъртен грях”.

Преводът е направен много компетентно и би могъл да се издаде в сегашният му вариант. Има много малко технически и стилистични грешки. Единственото, което трябва да се разглежда по-внимателно, е словоредът, който на моменти изглежда неестествен при превода от руски.

Самото произведение би представлявало интерес към не много широка аудитория – главно такива с по-специфичен вкус. Религията и паралелната вселена, като разглеждани теми, могат да се окажат пречка за масовите читатели да възприемат добре книгата.

До издателство Летера

ДОКЛАД НА РЕДАКТОРА

НА ПРЕВОДА НА ТЕКСТА НА ДЖОН ХАРВИ

Преводът е добре направен, като са допуснати някои неточности:

Леки пропуски  в правописа и пунктуацията: неправилно изписване на някои думи; непознаване на правилата за слято- полуслято писане; неправилно форматиране на новоредията.

Има леки езикови неточности:  някои думи са преведени неуместно в контекста; допуснати са грешки в синтаксиса на българския език, което води до двусмислици.

Броят  на тези и други езикови неточности е малък, така че те могат лесно да бъдат отстранени, както е отразено в ръкописа. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки за да ги приеме или да предложи друго решение.

Превод на глава 5

И когато някой от тях се прибере вкъщи в ранните часове, кървящ, насилен, какво ще кажеш тогава? Отражението на Уил се виждаше в стъклото. След като малката  бе нахранена, тя не можа да се успокои и, като остави Лорен да спи, Уил я вдигна от кошарката, уви я внимателно с одеалото и я настани там, където обичаше да бъде – облегната на ръката и гърдите му, точно над лакътя. Кожата на клепачите и бе съвсем леко морава и тънка като хартия. Тогава какво ще кажеш? Той докосна с върха на пръстите си нейното чело, като отмести леко влажната и косичка настрани и тя се раздвижи, но не се събуди.

На Уил не му бе лесно да заспи и това се случваше доста често, да лежиш там, в опити да подредиш парченца и късове на мястото си, не му даваше и капка почивка. Последната партида резултати от лабораторията беше пристигнала късно, този следобед. Формата и размерът на някои от фрактурите по черепа на Стивън Браян- счупване на костта и ожулване на кожата- предполагаха употребата на доста тесен и островръх инструмент- по-скоро твърд, отколкото остър-  и дървен, а не метален, както се твърдеше до сега.

Няколко косъма, които не съвпадаха с тези на Браян, бяха намерени на канапето в хола, няколко в спалнята, един закачил се на ръба на вратата в банята. Според ДНК анализа, повечето косми принадлежаха, без изненада на Маккюзик.

Следи от семенна течност бяха намерени по една от кърпите, които бяха в коша за пране, оставени да бъдат изпрани: част от нея бе на Браян, но не цялата. Нито на Маккюзик. Пробата бе дадена да се изследва повторно, за да се провери дали ДНК-то  не съвпада с някои от останалите косми, които иначе  не бяха взети под внимание. Във всеки случай, с откриването на семенната течност се разбра нещо, противно на това, което МакКюзик твърдеше, че именно през изминалата седмица Браян бе правил секс с някого, все още неизвестен.

Някой, който може би го беше убил.

Ако Маккюзик не го бе сторил.

Разбира се, нямаше начин все още да се знае дали човекът, с когото Браян бе правил секс и човекът, който го е убил са едно и също лице. Те биха могли да бъдат двама различни мъже, мъже, чиято самоличност още не беше разкрита. И ако бяха двама мъже, се питаше Уил, можеше ли да бъдат свързани по някакъв начин? Може би чрез сексуалната ориентация на Браян? Или бяха непознати? Без да са се срещали дори?

Сузи се размърда отново в ръката му. Уил забеляза, че има кондензация в ъглите на прозорците; самите прозорци бяха достатъчно широки, за да обхванат цялата гледка. Широк отрязък от небе, изненадващо малко звезди, луната, забулена в облак. Полета, които се спуснаха надолу към блатото.

През определено време в годината тези поля гъмжаха от мъже и жени, повече мъже, наведени да вършеят реколтата. Картофи,  алабаш, зеле, цвекло. Поляци, литовци, словаци, латвийци, чехи. Понякога вървяха отзад и тракаха с машина, понякога жънеха на ръка. Без удръжките, изкарваха най-много по 4.5 паунда на час. През нощта, през някои от месеците, той можеше да ги види, очертани на ярката светлина като от прожектор.