Редакторски доклад

за превода на Ива Йорданова върху текста на

Джон Харви

Преводът е добър, но на места прекалено буквален. Трябва да се преосмислят тези неточности и да се вземе по-адекватно решение съобразено със спецификата на българския книжовен език и запаса от лексика в определена сфера („ очилат мъж”, „семейният полицай за свръзка”…).

Личните имена на персонажите в романа не са проверени за правилна транскрипция и правопис. Един герой присъства в текста с две вариации на едно и също име (МакКузик – МакКуизик).

Допуснати са дребни правописни грешки следствие на недоглежане. Не добро познаване на правилата за слято и полуслято писане. Тиретата в началота на пряката реч са грешно написани слято навсякъде в текста.

Нужна е консултация между редактора и преводача за изчистване на неточостите. Текстът трябва да се провери от коректор. След изглаждането на тези детайли текстът може да се отпечата.  Лексиката е добре преведена, преводачът е вникнал в стила и езика на автора, успява да предаде динамиката и маниера на оригиналния текст.

Всяка история има две гледни точки. И дори известните факти могат да бъдат погледнати под друг ъгъл. Историята на Казанова е популярна, но разказана от Лучия (влюбена в него), тя преосмисля представата за Джакомо. Това е Казанова, неуспял да избяга (а може би и неискащ) от една жена, защото тя го е изпреварила в това.

Слоган: Историята на Казанова, през погледа на една жена.

Поради спецификата на текста (написан е в рими) редактиране не е необходимо. Текстът е написан така, че поправка като замяна на думи, премахването или добавянето им само би могло да унищожи римната последователност, в която се състои уникалността на написаното.

Текстът е интересен и може да бъде публикуван.

Поредицата „Какво? Как? Къде?” е написана по лесно достъпен начин за да може да бъде четена от всички възрастови групи. Юноши или потънали в ежедневието зрeли хора – това няма значение, когато целта е знанието.

Поредицата обхваща широк подбор от теми, всяка отделена в самостоятелно издание. От „Рицарите” до „Дивия Запад”, всичко най-важно и интересно, което бихте искали да знаете е вътре, готово и чакащо своите читатели. От издаването си поредицата се е утвърдила като основна движеща сила в юношеската литература и енциклопедичната като цяло.

Установено е, че хора от всички възрасти харесват поредицата, което помага за разширяване на обхвата на знанията предлагащи се в нея.

Да се научим или не – това е въпросът?

Рекламно изречение: „Да се научим или не – това е въпросът.”

Основните теми на романа са потисничеството като цяло, сексуалното такова в частност, неспособността на хората да се разбират и различните лица, които всички имаме за пред хората и вътре в нас.

Романът цели да пресъздаде по реалистичен начин потисничеството и сексуалното насилие като не спестява подтикващи към визуализиране подробности (първото изнасилване на Мелек, облеклото и, което си слага, когато Хюсрев бей я кара). От началото на читателите им става ясно, че се сблъскват с мръсотията в човешкия живот, изобразена чрез образа на съдията, който намира нещо общо межу себе си и подсъдимата. Свързва я с „вонята”, която е излъчвал самият той като малък.

Първите две части на романа използват похвата „поток от мисъл” за да разкрие отделеност от света или по-животинска мисъл у героите. Специално за Мелек се казва към края, че тя „не може да мисли.Защото беше дресирана да не се съпротивлява срещу насилието.Не знаеше, че може да се разбунтува срещу него..”. И от трите гледни точки се забелязва специфичен подбор на диалектни думи и индивидуален речник. Това цели да се направи ясна разлика между тях и по този начин те да бъдат по-реалистични. От първата гледна точка  („Присъда за убийците от вилата край брега”) се показва само външната страна на случката – тази виждана от пресата. Във втората част съдията също вижда по свой собствен начин нещата и в главата си вече е решил какво да отсъди. Мелек, което на турски значи ангел, е разделена на няколко различни образа – този на чистото създание в очите на Ялчън, този на „мръсницата” в очите на съдията и последният от нейната гледна точка, на едно момиче, което приема живота си и не се противи срещу него.

В последната част умишлено е избрана гледната точка на един младеж в романтични наклонности, който в крайна сметка успява да прозре, че всяко нещо има повече от видните страни. В периода на романтизма се наблюдават подобни тенденции на идеология над реалното, но в този случай те биват разсеяни и отстъпват място на реалността.

За Ялчън къщата е символ на потисничеството, той от малък първо мечтае да е вътре, а по-късно да се махне колкото може по-надалече. След това се превръща в очите му в затвора на Мелек, от който той иска да я спаси. От нейната гледна точка разбираме, че когато тя влиза в затвора, смята че там е по-зле отколкото в имението, въпреки всичко, на което е била подложена.

От налалото на ромата ни е ясно как ще завърши историята. Сюжетът е нелинеен, изобразен от гледната точка на героите след убийството.
Като цяло романът е постигнал целите си: успява да създаде индивидуална атмосфера и сюжет, която не се препокрива с нищо на пазара. Изобразява точно начините, по които може да бъде репресирана една жена, което може да въздейства на женската аудитория. Но начинът, по който е написана няма да се хареса на масата от читатели, а изборът на теми може да се стори непривлекателен на повечето мъже. Продажбите най-вероятно ще са слаби.