Доклад от редактора – Текст на Джон Харви

Превод: Ненко Цъцаров

Преводът не е направен добре, допуснати са много пунктоационни грешки. Преводачът не знае основни правила за пунктоация при пряка реч. Речта не е жива и не отговаря на оригиналния текст.

Грешките, които е допускал преводача са главно на стилистично и синтактично ниво. Не може да преминава в правилното време. Иска се много редактиране и коригиране и затова текста не е готов за печат.

Лексиката е преведена точно и вярно, спазени са правилата на българската морфология. Реалиите в текста са преведени добре, въпреки че остава недоизяснено за читателя незапознат с културната среда.

В настоящият си вид преводът на този роман не може да бъде издаден. Необходимо е преводът да се възложи на друт.

14.07.2010                                                                                   Редактор:

Пловдив                                                                                  Елеонора Чепишева

Списъкът с имена, който Марк МакКъсик бе изготвил за полицията, не беше особено дълъг. Общо около дузина. Хелън не беше сигурна дали това отличаваше Стивън Брайън като общителен или като затворен. Зависи не само от характера, помисли си тя, но и от изискванията на работата, с която се изхранваш, социалните среди, в които се движиш. Тя самата би намерила за трудно да изреди имената на дванадесет приятели, които да може да каже, че са и́ близки. Мамка му, помисли си тя, дори на шестима.

От споменатите от МакКъсик, трима бяха с адреси в района на „Кларендън Парк”, в Лестър, където Брайън бе живял преди, а на един в близкия Стоунигейт. Четирима от тях бяха негови академични колеги от годините му на преподаване в „Де Монфор Юнивърсити”, само един от новата му работа в „Англия Ръскин”. До две от имената, едното с адрес в Уаруик, другото в Норуич, МакКъсик беше добавил и бележка, която поясняваше, че са филмови писатели/историци. Последното име, също с пояснителна бележка, а и единственото женско, беше на Сайобан Банъм – както изглежда, стара приятелка от училищните години, която сега живееше в Лондон.

Хелън беше говорила с повечето от тези хора или лице в лице или по телефона. Детективи бяха взели показания от всички освен от трима. До този момент никой не беше предоставил каквото и да е, което да може да разклати образа на Стивън Брайън като работлив и ентусиазиран човек, отдаден на работата си и щедър към приятелите си, с добро чувство за хумор и общо взето харесван от всички. Нито пък някой, било то гей или хетеросексуален, беше подкрепил идеята, че Брайън е водил сексуално безразборен живот. Всички бяха оприличили връзката му с Марк МакКъсик като уютна и спокойна. Разбира се, че имало несъгласия от време на време, но като цяло изглеждали доволни един от друг. Малко като стара двойка, беше отбелязал някой. Ушите на Хелън се бяха наострили при това – от опит знаеше, че повечето щастливи двойки не са толкова щастливи, колкото изглеждат на пръв поглед.

Лекторът от „Англия Ръскин” беше попитал дали е говорила с Джак Рауз, който също преподаваше там и изглежда е човек, който е познавал Брайън доста добре.

Хелън не беше говорила с него. Името му не беше в началния списък.

Тя се бе опитала да се свърже с Рауз няколко пъти през последните дни, но от номерът, който ѝ дадоха така и не дойде отговор, а университетът не бе успял да го намери. Без големи очаквания, тя набра номера отново и този път вдигнаха почти веднага.

– Ало, моля?

– Джак Рауз? Бих искала да говоря с Джак Рауз.

– На телефона е – гласът бе много дълбок и равен.

– Обажда се З.Ш. Уокър от полицията на окръг Кемдбридж.

– Да? Как мога да ви помогна? – Намек за акцент. Може би американски?

– До колкото ми е известно, сте познавали Стивън Брайън?

– А, да.

– И сте били приятели?

– Бих казал, че да. Най-малкото започвахме да бъдем. Това, което се случи с него е чудовищно. Харесвах го много.

– Чудя се, можем ли да поговорим?

– За Стивън ли?

– Да.

– Разбира се, само че ще трябва да е скоро. В другиден заминавам за Чикаго.

– Кога ще ви е най-удобно? Свободна съм по почти всяко време.

– Тогава днес. Какво ще кажете за днес?

– Добре.

– Знаете ли къде е „Фицуилям”?

– Разбира се – Музеят беше на не повече от десет минути пеша от „Паркърс Пийс”. Дори по-малко, ако минеше напряко през двора на „Драунинг Колидж”.

– В почивката за обяд днес има музикален рецитал. Ще свирят на Клавесин. Привършват около два. Какво ще кажете да се срещнем след това?

– Как да ви намеря?

– Рециталът е на първия етаж, в дългата стая, свързваща двете части на сградата. От северната страна ще видите галерии посветени на френски и британски картини. Аз ще бъда в номер пет, тази за деветнадесети и двадесети век. В ъгъла точно зад вратата, ще гледам картините на Вюяр.

Доклад на редактора

на превода на текста на Вячеслав Ординцев „Осмият смъртен грях”.

Преводът е направен много компетентно и би могъл да се издаде в сегашният му вариант. Има много малко технически и стилистични грешки. Единственото, което трябва да се разглежда по-внимателно, е словоредът, който на моменти изглежда неестествен при превода от руски.

Самото произведение би представлявало интерес към не много широка аудитория – главно такива с по-специфичен вкус. Религията и паралелната вселена, като разглеждани теми, могат да се окажат пречка за масовите читатели да възприемат добре книгата.

До издателство Летера

ДОКЛАД НА РЕДАКТОРА

НА ПРЕВОДА НА ТЕКСТА НА ДЖОН ХАРВИ

Преводът е добре направен, като са допуснати някои неточности:

Леки пропуски  в правописа и пунктуацията: неправилно изписване на някои думи; непознаване на правилата за слято- полуслято писане; неправилно форматиране на новоредията.

Има леки езикови неточности:  някои думи са преведени неуместно в контекста; допуснати са грешки в синтаксиса на българския език, което води до двусмислици.

Броят  на тези и други езикови неточности е малък, така че те могат лесно да бъдат отстранени, както е отразено в ръкописа. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки за да ги приеме или да предложи друго решение.

Превод на глава 5

И когато някой от тях се прибере вкъщи в ранните часове, кървящ, насилен, какво ще кажеш тогава? Отражението на Уил се виждаше в стъклото. След като малката  бе нахранена, тя не можа да се успокои и, като остави Лорен да спи, Уил я вдигна от кошарката, уви я внимателно с одеалото и я настани там, където обичаше да бъде – облегната на ръката и гърдите му, точно над лакътя. Кожата на клепачите и бе съвсем леко морава и тънка като хартия. Тогава какво ще кажеш? Той докосна с върха на пръстите си нейното чело, като отмести леко влажната и косичка настрани и тя се раздвижи, но не се събуди.

На Уил не му бе лесно да заспи и това се случваше доста често, да лежиш там, в опити да подредиш парченца и късове на мястото си, не му даваше и капка почивка. Последната партида резултати от лабораторията беше пристигнала късно, този следобед. Формата и размерът на някои от фрактурите по черепа на Стивън Браян- счупване на костта и ожулване на кожата- предполагаха употребата на доста тесен и островръх инструмент- по-скоро твърд, отколкото остър-  и дървен, а не метален, както се твърдеше до сега.

Няколко косъма, които не съвпадаха с тези на Браян, бяха намерени на канапето в хола, няколко в спалнята, един закачил се на ръба на вратата в банята. Според ДНК анализа, повечето косми принадлежаха, без изненада на Маккюзик.

Следи от семенна течност бяха намерени по една от кърпите, които бяха в коша за пране, оставени да бъдат изпрани: част от нея бе на Браян, но не цялата. Нито на Маккюзик. Пробата бе дадена да се изследва повторно, за да се провери дали ДНК-то  не съвпада с някои от останалите косми, които иначе  не бяха взети под внимание. Във всеки случай, с откриването на семенната течност се разбра нещо, противно на това, което МакКюзик твърдеше, че именно през изминалата седмица Браян бе правил секс с някого, все още неизвестен.

Някой, който може би го беше убил.

Ако Маккюзик не го бе сторил.

Разбира се, нямаше начин все още да се знае дали човекът, с когото Браян бе правил секс и човекът, който го е убил са едно и също лице. Те биха могли да бъдат двама различни мъже, мъже, чиято самоличност още не беше разкрита. И ако бяха двама мъже, се питаше Уил, можеше ли да бъдат свързани по някакъв начин? Може би чрез сексуалната ориентация на Браян? Или бяха непознати? Без да са се срещали дори?

Сузи се размърда отново в ръката му. Уил забеляза, че има кондензация в ъглите на прозорците; самите прозорци бяха достатъчно широки, за да обхванат цялата гледка. Широк отрязък от небе, изненадващо малко звезди, луната, забулена в облак. Полета, които се спуснаха надолу към блатото.

През определено време в годината тези поля гъмжаха от мъже и жени, повече мъже, наведени да вършеят реколтата. Картофи,  алабаш, зеле, цвекло. Поляци, литовци, словаци, латвийци, чехи. Понякога вървяха отзад и тракаха с машина, понякога жънеха на ръка. Без удръжките, изкарваха най-много по 4.5 паунда на час. През нощта, през някои от месеците, той можеше да ги види, очертани на ярката светлина като от прожектор.

До Издателство „Летера”

ДОКЛАД НА РЕДАКТОРА НА ПРЕВОДА

НА ЧАСТ ОТ ГЛАВА 5 ОТ ТЕКСТА НА ДЖОН ХАРВИ

Преводът е направен добре. Допуснати са само някои неточности:

Неправилно транскрибирани имена: „МакКюзик”

Преводачът познава добре правописните и пунктуационни правила: няма допуснати грешки в това отношение.

Няма сериозни езикови неточности: спазени са правилата на българската морфология и синтаксис; на някои места лексиката не е преведена вярно, преводът е буквален, поради което се получават безсмислени фрази.

Шрифтът е малко по-голям, отколкото трябва да бъде.

Броят на тези неточности е малък и те могат да се отстранят сравнително лесно, което е отразено в ръкописа. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност до се срещна с преводача, за да обсъдим възраженията му.

В настоящия си вид преводът на този роман може да се издаде. Необходимо е след окончателното нанасяне на поправките текстът да се изчете от коректор за предварителен коректорски преглед.

По моя преценка романът ще представлява интерес за широк кръг от читатели – любители на криминалната литература.

14. 07. 2010 г.                                                                              Редактор:

Пловдив                                                                                       Христиана Димитрова

Христиана Димитрова – редакция

И когато някой от тях се прибере вкъщи в ранните часове, кървящ, насилен, какво ще кажеш тогава? Отражението на Уил го гледаше от стъклото. След като бе нахранена малката не можа да се успокои, и като остави Лорен да спи, Уил я вдигна от кошарката, уви я с одеялото и я настани там, където тя обичаше да бъде, облегната на ръката и гърдите му. Кожата на затворените и клепачи бе съвсем леко морава и тънка като хартия. Тогава какво ще кажеш? Той докосна с върха на пръстите си нейното чело, като отмести леко влажната и косичка настрани,  без да се събужда, тя се раздвижи.

Уил често не можеше да заспи, лежеше опитвайки се да подреди парченцата от пъзела на престъплението, това не му даваше и капка почивка. Най-скорошните  резултати от лабораторията бяха пристигнали късно този следобед. Формата и размера на някои от вдлъбнатите фрактури по черепа на Стивън Браян – начупвания на костта и ожулване на кожата – предполагаха употребата на доста тесен и островръх инструмент; твърд по-скоро, отколкото остър;  дървен, а не метален както преди мислеха.

Няколко косъма, които не съвпадаха с тези на Браян, бяха намерени на канапето в  хола, в спалнята, един закачил се на неравния ръб на вратата в банята. Според ДНК анализа, повечето косми принадлежаха на МакКюзик, което не бе изненадващо.

Следи от семенна течност бяха намерени по една от кърпите, които бяха в коша за пране, малко от спермата беше на Браян, но не цялата. Не бе и на МакКюзик. Пробата бе дадена за допълнителен анализ, за да се проследи дали ДНК(2) не съвпада с ДНК анализа на намерените косми. Във всеки случай,(3) откриването на семенната течност даваше да се разбере, че противно на това, което МакКюзик твърдеше, през изминалата седмица Браян бе правил секс с някого, когото те още не бяха открили.

Някой, който можеше да го е убил.

Ако, Маккюзик не го бе сторил.

Разбира се, нямаше начин все още да се разбере, дали човекът, с когото Браян бе правил секс и убиецът са едно и също лице. Възможно е да са двама различни мъже, мъже, чиято самоличност полицията още не бе разкрила. И ако бяха двама мъже, (4)се питаше Уил, дали са свързани по някакъв начин? Може би чрез сексуалната ориентация на Браян? Или пък не се познаваха? Никога ли не са се срещали?

Сузи се размърда отново в ръката му и се понамести. Уил забеляза, че има капчици конденз в ъглите на прозорците; самите прозорци бяха достатъчно широки, за да обхванат гледката. Широк отрязък от небе, изненадващо малко звезди, луната забулена в облак. Ниви, които се спускаха надолу към блатото.

През определено време от годината тези поля гъмжаха от (5) мъже и жени, повече мъже, наведени да вършеят реколтата. Картофи, алабаш, зеле, цвекло. Поляци, литовци, словаци, латвийци, чехи. Понякога вървяха и тракаха с машина, понякога жънеха на ръка. Без (6)удръжките, най-много по 4.5 паунда на час. През нощта, през някои от месеците, (7)той можеше да ги види, очертани като от прожектор на ярката светлина, (8)наведени срещу часовника.

Сузи се обърна отново и издаде звук, (9)малък и крехък, в съня си,  Уил докосна с устни върха на главичката и до фонтанелата, до меката плът, където краниалните кости трябваше да се срещнат.

Черепът на Стивън Браян бе счупен на пет места.

На пет.

(1) Силуетът на Уил се отразяваше в стъклото на прозореца.

(2) …дали това ДНК не съвпада с……

(3) … откриването на семенната течност показваше, противно на това, което МакКюзик твърдеше, че през изминалата седмица…

(4) … питаше се Уил…

(5) Гъмжаха от мъже и жени, наведени да вършеят реколтата

(6) Без удръжките, взимаха най-много по….

(7) Уил

(8) …..обърнати срещу часовника….?

(9) …издаде звук в съня си, тих и нежен…