Да се изгради и предложи маркетингова стратегия за книга, каквато е „Лятото преди мрака” на Дорис Лесинг, е едно сериозно предизвикателство. Само в едно изречение се състои най-успешната реклама за тази книга:

„Това е роман, написан от отличената с нобелова награда за 2007 година писателка Дорис Лесинг.”

Но все пак е необходимо да се изгради стратегия за разширяване на продажбите на книгата. Макар книгата да носи духовна наслада, не бива да забравяме, че преди всичко това е стока, която трябва да бъде продадена. А за тази цел е необходима реклама.

С оглед на тематиката, която засяга този роман, читателската аудитория ще бъде предимно от женски пол. Вземайки предвид тази констатация, аз проучих по-значителните фирми в моя роден край, в които доминира жената като служител. Спрях се на една фирма или по-скоро шивашки цех, в който работят около 200 души.

Моята стрaтегия е следната: Предлагам да се проведе среща между представител на издателството (най-добре редактор) и служителите в текстилната фирма. Най-удобното време за това е по обяд- когато дневната смяна е в почивка, а първа и втора смяна-разменят местата си, т.е. по това време всички служители са налице. Цялата среща ще трае не повече от 15 минути- достатъчно време на редактора да убеди жените защо трябва да се сдобият с тази книга. През очите на Кейт Браун всяка от жените ще извърви по дългия път на себепознанието и ще отсее стойностното в живота. Четенето на тази книга е едно пътуване в дебрите на душата и носи усета за пречистване, когато затворим последната страница. Дорис Лесинг предлага отговор на фундаменталните въпроси на битието. А освен всичко друго- тази книга ще е и възможност за счупване на стереотипния начин на живот на служителката в текстилното предприятие…

Мисля, че е излишно да казвам, че е мит неграмотността на българската жена-шивачка.

Това са хора с реални потрбности, които имат и личен живот, извън стените на предприятието.

Относно промоциите… предлагам на всяка от участничките да бъде дадено по едно тефтерче и един химикал с логото на „ЛЕТЕРА”. Освен ножицата- това са другите два задължителни аксесоара в текстилното предприятие- всяка от жените си води детайлизиран отчет за свършената работа, т.е за ушитите детайли, защото компютрите грешат, а човешката  ръка-не.

Относно продажбата на книгата- предлагам да стане на части. Предприятието, за което говоря, предоставя възможност на служителите си да купуват от продукцията, като плащането се извършва на части. Примерно-ако едно детско зимно яке струва 120 лв- служителката може да го изплаща в рамките на една година- като от заплатата й всеки месец се удържат по 10 лв. За книгата предлагам да се подходи по същия начин- като се предложи следната стратегия: при купуването се заплащат 5 лв, а останалите 15- в следващите 3 месеца- по 5 лв от заплатата. С тази задача може да се заеме касиерката на фирмата, като в замяна на тази дейност й се подари един екземпляр. Говорих  лично с една от служителките и тя каза, ще 20 лв е висока цена, още повече, че за ден средно изкарват по 10 лв. А относно предложението  ми за разсрочено плащане- то беше прието радушно. Затова смятам, че тази стратегия ще проработи.

Смятам, че рекламните материали няма да струват повече от 100-150 лв, а продажбите на книгата в рамките на 3 месеца ще стопят този разход и ще донесат значителни печалби.

Тази стратегия е иновативна и показва креативността на едно издателство в стремежа да популяризира продукцията си. Или иначе казано- демонстрира как ПЛАНИНАТА ОТИВА ПРИ МОХАМЕД 🙂

Среща с пета група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: Издателство „Летера“ – гр. Пловдив

Дата: 20.08.2010 г.

Издателска програма, издателски политики, маркетинг и реклама на книгата

Цел: Студентите-стажанти да се запознаят с различните издателски политики, маркетинг и реклама на книгата.

1. Издателска програма. Издателски политики.

–       Представяне на изготвените от студентите-практиканти презентации и доклади с акцент издателски политики и рекламни стратегии на различни издателски къщи.

–       Дискусия – съдбата на книгата по време на криза – има ли стойностната книга бъдеще в тази реалност.

–       Изводи и заключения. Оценка на свършената работа.

Наставници: Надя Фурнаджиева и Димитър Димитров

2. Маркетинг и реклама на книгата.

Наставник: Деана Миткова

Днешното състояние на книжния пазар предполага по-задълбочен маркетингов и психологически анализ на потребителските желания, за да бъде реализиран по-висок положителен резултат от осъществяваната дейност.

Ефективната маркетингова стратегия, която успешно би реализирала книгата на Велин Станев на книжния пазар би била тази на офертата с добавената премия.

След проведена анкета върху потребители, то обобщените от нея резултати насочват вниманието именно към исканията на потребителите да плащат малко, получавайки повече.

В положението на сегашната пазарна икономика на финансов регрес с оглед книжния пазар, предлагането е основополагащия фактор, тъй като поради недобрата финансова състоятелност на хората, търсенето значително е намаляло. А нарушаването на равновесието между търсене и предлагане налага използването на по-ефективни методи, за да се реализират продажби и някаква поне минимална печалба.

Като добър и адекватен на потребителските желания ход на издателство Летера би било предоставяне на рекламен материал – химикал или книгоразделител с логото на издателството на всеки клиент, закупил книгата „Гизихти“.

Това ще оскъпи с около 0,20 лв./бр. стойността на книгата, което обаче ще се компенсира от печалбата от продадените бройки. Хората са привлечени от по-ниските цени на книгите (в рамките до 15 лв.), което автоматично включва книгата в обхвата на потребителските искания. А един подобен материален бонус още повече ще привлече купувачи и с апетитната цена от 12 лв. (с опция за увеличаване, поради материалния бонус).

Таргет групата към която трябва да насочим рекламата е към хората на средна възраст, тъй като тематичната насоченост на книгата предполага интерес именно към тях. Книга за съвременния средностатистически човек от Пловдив, в чието лице може да се познае всеки друг гражданин на България.

Тъй като това ще е и основната таргет група, към която ще е насочена рекламата, то друг тип маркетингова стратегия би била непродуктивна.

Като по-иновативен метод би било представянето на книгата сред студенти, тъй като Велин Станев е познат в тези среди и неговите разкази ще се приемат поучително сред тях. По този начин популяризирането на книгата сред по-млади хора ще разшири обхвата на таргет групата и ще подобри културното развитие на активното население. Чрез запознаването на повече хора с книгата става реализирането и на най-популярния метод на разпростанение – препоръка от приятел. Това не би коствало финанси, а само представител на издателството или самият автор, който да презентира творбите си.

Във времето на динамична промяна на културните тенденции, потребителят е този, който определя правилата и поставя изискванията си. Допитването до него чрез анкети е най-продуктивния начин за обобщаване на неговото мнение и прилагането му към текущото книгопроизводство и реализиране. Затова и резултатите от тях са тези, които максимално ни доближават до потребителя и настройката му за купуване на книги.

Велин Станев е от активните граждани на нашето време. Успял да съчетае полезното с приятното, научното с житейски приложимото, модерното с традиционното, той се превръща в емблематична личност за Пловдив и България въобще.

Конкретната тематика на неговите гизихти насочва вниманието, както към неговата биография, така и към актуалните за времето проблеми и теми. Минавайки през Пловдивски университет и Радио Пловдив, Велин Станев придобива онзи журналистически нюх, който целенасочено използва в своите творби.

Отличен е с награда „Пловдив“ за журналистика, заслуга за което е авторската му рубрика във в. „Пловдивски Труд“ – „Дневникът на Гизихта“.

Случките, които са представени във вестникарската колонка, дават повод за тяхното събиране в книга, защото интересът на читателите към подобен тип повествователност се оказва силен и явен. Хората се интересуват от истината, колкото и комично-драматична е тя. Тъжно е това, което виждаме, но достоверно. Липсва лъжата и фалшът, който ни предлагат медиите и управниците.

Именно достоверност и показност цели автора, преминавайки през иронията, за да може да има поне нещо смешно и в болката от суровата действителност.

Изградени на основата на фейлетони, които развличат и забавляват, но силно клонящи към разказа, гизихтите се превръщат в своеобразен обособен жанр със своя тематична и жанрова характеристика. Стават нарицателни както за този тип повествование, така и за емблематичните в тях случки.

Думата „gezichit“ идва от немски език и означава „лице“. Така от представените разкази сякаш гледа по едно лице, споделящо своята история. Лице, опитващо се да изгради своята житейска история във време, неподвластно на никакви етични и морални норми.

Това е един по-модерен тип повествование, в което времето е конкретизирано (2001 – 2009г.). Приблизително 8 години, в които Велин Станев споделя като в дневник изживените или видяните от него случки в Пловдив. Не във всички разказани случки топосът е конкретизиран, и по този начин голяма част от тях се превръщат в общовалидни за нацията ни.

Сюжетът е конкретен за всеки от разказите, но тематиката има повторяемост дефинирана в несправедливостите, несъвършенствата, нередностите и изкривените представи за правилно, редно и морално. Нормата за всичко е с тотално променен характер – липсват традиционните схващания, обществото е претърпяло морален крах, държавата е неуправлявана, а институциите са загърбили своите задължения.

Представените картини напомнят наближаващ Апокалипсис в съзнанието и битието на хората с цел показване на реалността, а не на въображаемата действителност, в която повечето хора живеят.

В текста говори средностатистическият човек, чието ежедневие е изпълнено с грижите по оцеляването. Той говори на всички свои съмишленици и близки до неговата съдба. Голяма част от гизихтите представят вътрешен монолог на героя, в който той разсъждава за живота и неволите си, дори и по ироничен начин, но и същевременно разбира безпомощността си.

Егоизмът е заразил обществото, превръщайки хората в себични роботи, следващи програмираното си битие. Тъжен е фактът, че именно поднесените по комичен или саркастичен начин истории са характероопределящи за цялата ни нация.

Имаме рязко разграничаване на типа персонажи – тривиалното положителен и отрицателен тип. Положителният – това е героят, който е онеправдан и забравен от бога и живота, сблъскващ се с ежедневните, отчайващи го още повече, проблеми. От катастрофата заради лошия път до отнемане на жилището или липсата на здравеопазване, образование и администрация. В голяма част от гизихтите този герой е самият автор, но обобщеният типаж синтезира в себе си точно този средностатистически българин, подложен на „гизихта“ на своето време.

Отрицателният персонаж е както богатият, спечелил нечестно име, пари, имущество и място в обществото, така и държавата, претендираща за „европейска“, а в същото време мачкаща със своите безсмислени закони и наредби.

От текста подобно на вулкан изригва лава от несправедливост, унижение и нещастие, способни да доубият всякаква надежда за напредък и светло и ясно бъдеще, и то в рамките на  2 страници текст за всеки от 150-те гизихта.

Персонажите са повече от убедителни, защото те са прототипът на всеки един от нас или около нас, опитващ се да постигне с честност нещо в живота. Но действителността е изкривена – няма Нова година, а „Свинегодие“ – всички са се превърнали в животни, търсещи само материалното и безсмисленото консумиране на битовото.

Езикът е образен, народен и разбираем – няма нищо, което да затрудни читателя, за да може той напълно да съпреживее частната история на всеки от персонажите. По-особени са заглавията на всеки гизихт – някои от тях са със заглавия на празници, които обаче напълно пародират традиционните нагласи, показвайки суровата действителност (новогодишната трапеза, приготвена с последните пари). Други са със измислени имена, съчетаващи битовизма и несправедливата случка („Вицоистина“, „Справеднивост“, „Реституткавост“).    Интересен момент е отбелязването на кръчмата като топос за бягство от действителността. Залага се отчасти на Вазовите мотиви за лудостта и пиянството на народа и на Алековия остър сарказъм за разкритието на истината – традиционното все пак намира място в нестандартно модерното.

Тръгвайки от вече утвърдено място в пресата, гизихтите са многообещаващ материал за художествено изображение на изгубила традиционния си облик действителност нация и държава.

Сюжетите са увлекателни – предполагат непрекъснато четене, защото случките представят последователно неволи, с които всеки се е сблъсквал и съответния изход или по-често липсата на изход от тях.

Книгата има обещаващ интерес от читателите, защото може да бъде четена, както от по-масова аудитория, така и от по-изискващи от естетическото читатели.

Нестандартното оформяне на сюжетите обещава един по-нов и разчупен поглед върху съвременната българска литература.

Сблъсквайки се с ежедневието си, ние непрекъснато ставаме герои на Гизихти. “Gezichit” произлиза от немски и означава „лице“.

Това е една книга, която синтезира в себе си живота, неволите и несправедливостта на всеки един от нас. Зад хилядите „лица“ всеки може да открие своето, превръщайки се не само в литературен, но и в житейски герой на своето време. С описаните случки всеки преживява отново моменти от своя път.

Предтавените случки от Пловдив постигат една глобалност, водеща до окачествяване на историите като общонационални и голяма част от тях – общочовешки.

Олицетворява се суровия, но реален живот на всеки един от незасегнатите от времевите пороци човек, карайки ни да преосмислим своите ценности и житейски приоритети.

Негативното отношение на властващите, липсата на морал и ценности, загубата на всякаква граница и норма на възпитание и човечност, егоизмът, скептицизмът и явната човешка злоба, неволите и нарушения държавен ред, мнимото здравеопазване, образование, сигурност и администрация – това са само част от темите, заложени в 150 гизихта.

Гизихтите са един своеобразен опис на една, две или десет години живот и биографичен очерк на част от нашето битие.

Написани от Велин Станев – човек, който е в непрекъснат контакт с много хора, те са по-реално доказателство от всяка друга създадена човешка история. Историята на участник, потърпевш или очевидец е тази, която остава завинаги в спомена.

Прочитайки дори един гизихт, ние можем да се преосмислим като творци на своята съдба. Майки, бащи, деца, баби и дядовци – поколения наред, които се сблъскват с изопаченото съзнание на хората и неуредиците в едно „европейско“ общество и държава.

Слоган: Животът е Gизихт, но Gизихтът не е живот.

Жанрова характеристика:роман, действието тече от понеделник до събота. Отстъпление от рамките на романа. Преплитане на множество сюжетни линии, които кореспондират по между си.

Комуникацията в текста: фигурата на повествователя, всезнаещ говорител, които не води хронологично разказа.

Участници в романа: Маша Касов – героинята, с която започва повествованието

Анри Жако и семейството му – дъщерите му (Едит, Франсоаз, Зое и Силви), внукът му Арно (син на Франсоаз) заедно с техните съпрузи.

Жозеф Конар професор, баща на Елоиз.

Жером дьо Сен-Фран годеник и бъдещ съпруг на Елоиз

Други герои: Анабел Питар-Верньол, д-р Шандьобле, Робер Виниес

Една от историите в романа е за Маша Касов. Историята за нея разказва Робер Виниес. С нея се запознаваме още в началото на романа, когато тя напуска своето атилие в една от кулите на черквата “Сен Сюлпис”. Тя е от семейство, родом от град Вилнюс, което е емигрирало в Париж. Обаче “пипнала” някаква болест тя започва да губи себе си и изпада в депресия. Виниес я спасява от водите на река Сена, в която се е опитала да се удави. След това с негова помощ тя  успява да се оправи. Заминава за Лондон, където не спира да се занимава с акварел и фотография.

Паралелно с историята за Маша, се разказва и историята на семейство Жако след смъртта на Анри Жако. Внукът му Арно, който за миг не остава сам, сред своите приятели – Мод, писатели, музикантката Нур. В деня на погребението на дядо му той има изпит по Италиански ренесансов живопис при професор Конар, който се оказва близък на леля му Едит.

В черквата “Сен Сюлпис” освен погребението на Анри Жако, ще се проведе сватбата на Елоиз и Жером – друга история в романа.

Историите  в романа влизат във връзка чрез фигурата на повествователя. Той е в позиция на Всезнаещ, свидетел, но не част от ситуациите. Мени своето място и става част от събитията – говори чрез речта на героя.

Делене на текста: Действието се развива в 6 дни – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. Всеки ден има по 14 части. В някои от частите е посочен час на започване на действието.

Историите в текста са представени чрез разказ, диалог, бележки.

“Бляскав живот” – роман разказващ историята (от понеделник до събота) на жителите на град Париж. Една сватба и едно погребение провокират емоциите, чувствата и срещите между героите. Мястото на събитието е квартала около черквата “Сен Сюлпис”. Размислите за живота, мечтите и реализацията им, начинанията на героите се преплитат по невероятен начин. Динамичното повествование следи съдбата им, в която се откриват повтарящи се мотиви.

Слоган:

Бляскав живот или една бляскава завеса,зад която се крият истините на живота.

Анета Николова Портева

„Изпит по летене” на Стефан Бонев

Вътрешна рецензия

Стефан Бонев е роден на 4 април 1961г. Инженер по образование, той работи дълги години като журналист и ПР специалист. Дебютната му книга е „Разкази за двама”(ИК”Марица”), която излиза през 2005г. Започва да пише още в студентските си години. Някои от разказите му са преведени и публикувани в американското списание „Two Lines” и в антологията “Thresholds”, от живеещата в САЩ българка Зоя Маринчева. Фактът, че първоначално става известен в интернет пространството, прави разказите му лесно достъпни не само за целия свят, но и за така нареченото интернет поколение, включващо предимно младата читателска аудитория.

Чрез преплитане на повествувателни пластове, философски идеи и фантазия, творбите на Бонев напомнят на Гогол и Булгаков. Подобно на Булгаков, Стефан Бонев съвместява фантастиката с бита и разширява времевите и пространствени нива на текста. Напомняйки на Гогол , авторът на „Изпит по летене” показва на читателя сблъсъка между мечта и действителност, между тривиално и фантастично. Разкрива фундаменталните конфликти „човек – среда”, „човек – система”, „човек – предопределеност”, проектирани върху съдбата на делничния герой.

Разказите му са не толкова поучителни, колкото насочващи, посочващи, предлагащи  една нереална, несъществуваща алтернатива. Читателят получава възможност с лекота да се пренесе от сферата на истината в сферата на свободната фантазия, стигаща до абсурд.

Бонев остава верен на късия разказ. Прозата му обаче звучи някак незавършена, недоизказана. По този начин авторът предлага на читателя функцията на съавтор и  довършител, спомагайки за неговото възприятие и светоусещане.

Сборникът с разкази “Изпит по летене” включва 29 разказа. Всичко започва с една „Телефонна история”. Както Бонев пише в самото начало на разказа, това е история без начало, но за сметка на това с няколко края, свързващи се с краищата на обикновените телефонни кабели и тяхната многофункционалност. Същият този телефонен кабел, спомагащ осъществяването на  телефонния разговор, става причина за сгромолясването на един човешки живот и средство за самоубийство. Този разказ звучи като предисловие, подготовка на читателя за предстоящото.

Останалите 28 разказа са разделени в три отделни жанрово обособени части – „Формуляр № 8,”, „Егоистически реализъм”, „Тест за интелигентност”. Всяка една част би могла да съществува самостоятелно, но събрани в една обща корица, трите цикъла носят една смислова последователност. Бонев с лекота успява да жонглира с читателското въображение. Едно непрестанно прехвърляне във времето и пространството. Неусетно вниманието на читателя преминава от познатото сиво ежедневие на един реален свят в пределите на фантастичното, на нереално съществуващото, на илюзорния свят. Героите му се губят в безвремието, в безсмислието, в инертността на социалната действителност. Те са обикновени хора с обикновени интереси и обикновено ежедневие, но притежаващи необикновени възможности.

Разказаните историите са съвсем прости и актуални, т.е. житейските случки на „малкия” човек – загубата на една котка, прането на отсрещния балкон, отвращението от претъпкания трамвай, опашката в магазина, жалкият живот на скитника и др. Всички те по един или друг начин оказват влияние върху живота на героите.

Бонев предизвиква читателя да се замисли какво би станало, ако се превърне в клошаря, когото всеки ден срещаш на улицата, ако хората започнат да консумират храна втора употреба, ако въздухът се отдаде на концесия…Читателят ще осъзнае колко безумна може да бъде любовта, как държавният служител прекарва своята почивка, какво се случва когато те притиска бюрократизираното общество, как можеш да транспортираш душата си в друга форма, как новият апартамент се превръща в Ноев ковчег и доколко твоят дом може да бъде и твоята крепост. Авторът предлага едновременно и ужас от осъзнаване на действителността, и безпределност на мечтите и фантазиите и душевен катарзис.

Разказите са наситени с контраст, хипербола и пародия, а краят им почти винаги е неочакван и изненадващ. Финалът на някои от тях звучи по скоро като начало, което всеки читател , сам за себе си, има възможност да продължи.

Чрез своя динамичен, насмешлив, а понякога малко наивен език, „Изпит по летене” със сигурност ще провокира и привлече вниманието на съвременната читателска аудитория, без да натрапва директни послания и до болка познати житейски нравоучения.

Слоган : „Нереални истории в реален свят…реален свят в нереални истории”.

Анотация

Сборникът с разкази „Изпит по летене” представлява интересно съчетание между реалност и фикция. Оригиналното преплитане на банално делничното и бягството от него чрез нереално съществуващото, ще грабнат читателя мигновено и ще го направят част от един фантастичен свят.                                                                                                                  Читателят ще бъде предизвикан да се замисли какво би станало, ако се превърне в клошаря, когото всеки ден среща на улицата, ако хората започнат да консумират храна втора употреба, ако въздухът се отдаде на концесия…Ще осъзнае колко безумна може да бъде любовта, как държавният служител прекарва своята почивка, какво се случва, когато те притиска бюрократизираното общество, как можеш да транспортираш душата си в друга форма, как новият апартамент се превръща в Ноев ковчег и доколко твоят дом може да бъде и твоята крепост…

„ …не  е за хора, които обичат романтични или поучителни историйки, нито за онези, които си падат по криминалета. И почитателите на приключенския жанр няма смисъл да си губят времето с тези редове.”    / Авторът /

Среща с пета група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: Издателство „Летера“ – гр. Пловдив

Дата: 13.08.2010 г.

Превод и редакция на художествен и научен текст

Коригиране на текст

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят с дейността на преводача и редактора по пътя на книгата, основни похвати, техники и правила за превод редактиране; стилова редакция на преводен художествен и научен текст, както и с тънкостите и проблемните моменти при коригирането на художествен текст.

1. Превод

Разглеждане на извършените преводи от студентите по поставената им практическа задача. Обсъждане на често срещани грешки и възможни варианти.

Лектори: Йордан Костурков, Надя Фурнаджиева

2. Редактиране

Работа върху направените от студентите редакции по предварително поставените практически задачи. Обсъждане на редакторски похвати и видове редакторски корекции на стилово и граматично ниво.

Лектори: Йордан Костурков, Надя Фурнаджиева

3. Коригиране

Обсъждане на практическата задача за коригиране на части от книгата „Портретът” на Пиер Асулин. Провеждане на 10-минутен блиц тест върху непознат текст.

Лектор: Красимира Ангелова

Романът „Лятото преди мрака” е една смела илюстрация на сложния психологизъм в съпружеските отношения от втората половина на XX век. В центъра на изображението са представени душевните търсения на една всеотдайна домакиня, за която в продължение на 25 години спазването на кухненските привички са били начин на живот.

Участвайки в изграждането на голямо семейство, Кейт Браун придобива удивителни качества-отзивчивост, съпричастност, състрадание и пълно себеотрицание. Превръща се в кухненски уред, настроен на една и съща мощност през всичките тези години. Тя все повече зажаднява за внимание, без да го получава. Незаслужена болка и обида я съсипват в последните няколко години, но вместо да я завладеят, тя се въоръжава с усмивка и продължава ревностно да изпълнява ролята в семейството си.  На раменете й лежи цялото семейство, но бива убедена да го остави без надзор, за да избави от затруднението уважавана международна организация. Кейт Браун придобива особен статут, понеже на работното място пренася качествата, които притежава и се явява като майка на конферентното племе.

Тя навлиза в период на разцвет, знаейки, че ще е нужна на много хора. На конференцията в Истанбул се среща с човек, който в процес на работата разпознава като свой мъжки еквивалент. Запознава се с фриволното поведение на делегатите, които вечер се отдават на неангажиращи плътски страсти. Пак в Истанбул се среща с по-млад мъж, с който впоследствие заминава за Испания.Тази връзка отключва мислите и спомените й- всичко това е разтърсващо за нея-като интимните отношения между любовниците търпят крах. Сеща се за страстта на съпруга си- вълчия му  глад за по-млади жени и развитият  плътски  гъдел  не отшумяват с годините. Спомня си и за  връзката си с двайсетгодишно момче преди 10 години. Затова тези дни за нея са разтърсващи.

Връщайки се в Англия, с нейния позанемарен външен тя осъзнава, че вниманието на хората е в зависимост от визията и излъчването. Другото няма значение. Кейт започва да общува с младо момиче, което е на прага на зрелостта и се чуди кой път да поеме. Двете провеждат много разговори. Чарът на младата девойка със освободен дух и поведение, контрастиращо на консервативното, горчивият опит, а и сънищата-митарства й помагат  да потърси себе си.

Трудно е да се определи жанрът на романа-едновременно е социален, философски, а и с нотки на феминизъм. Текстът е изключително провокативен, актуален. Много жени ще припознаят себе си в главната героиня и може би ще намерят отговорите, които цял живот са дирили.

Това е текст, който доказва, че ЗАД ВСЯКА ВЕЖЛИВА УСМИВКА СЕ КРИЕ ПРЕГЛЪТНАТА ГОРЧИВА СЪЛЗА.