Шан Са е френска писателка от китайски произход. Родена е през 1972 година в Пекин. Детството си прекарва в Китай. На 12 години получава награда за първо място в национален конкурс за детска поезия. Пише на китайски и френски език. Получила е различни награди за френските си творби:
„Вратата към небесния мир” – Награда „Гонкур” за първи роман, литературна награда за призвание, 1998
„Четирите живота на върбата” – Награда „Каз” (Prix Cazes), 1999
„Състезателката по го” – (го – японска игра) Награда „Гонкур” за средношколци, 2001
„Императрица” – читателска награда от издателство „Ливрьо дьо пош”, 2005
Настоящият й роман е все още нов. Премиерата му е средата на юни 2010 година.
С „Голата цитра” Шан Са ни въвежда в един съвсем непознат за нас свят. Времето на войните между племената в Китай през V и VI век след Христа. Историята от този период ни е представена през очите на едно младо момиче и едно младо момче от различни векове. Но романът не ни разказва за войни, нямаме никъде обрисувана бойна картина. Романът ни разказва за културния живот през този период и най-вече развитието на музиката.
Повествованието е класическо – третолично. По интересни са времевите пластове. Романът е разделен на 9 части като се редуват 2 времеви пласта. Първа, трета, пета и седма част ни разказават за V век, а втора, четвърта, шеста и осма част – за VI век. Последната част ни пренася в съвременен Пекин, показавайки какво е отношението към цитрата – този така уважаван от аристокрацията музикален инструмент. Интересното е, че писателката смесва времевите пластове в последните си части.
Младото момиче (или още Младата Майка) е от семейство с аристократичен произход, които не общуват с буржоазията, а само със своите роднини. Те живее през V век.
Шен Фенг е млад лютиер, с обикновен произход. Живее самотен в планината заедно със своя учител – VI век.
Сюжета на романа ни е представен чрез тези два основни персонажа. Историята започва през 400 година с Младата Майка. В първата част се разказва за детството й, за начина, по който са възпитавали момичетата от нейното семейство. При окупация на селището, в което живеят тя е пленена от капитана на войската. След като я вижда, той решава да се ожени за нея и да не разрушава дома им. От тогава тя броди по пътищата с войските. Втората част ни пренася век по-късно и ни описва Шен Фенг и неговия живот. Той е лютиер, но за нещастие тази професия вече не е много доходна. Поради войните все по-малко хора имат време за музика, а и дървото, от което се прави цитрата се среща все по-рядко. Един продавач му предлага да фалшифицира цитра от изминалия век и му обещава, че ще стане богат, но той първоначално отказва. В последствие се съгласява, но не за да бъде той самият богат, а за да помогне на неговия приятел Зу Бао. Приятелят му има връзка с монахиня, която е бременна от него и двамата трябва да избягат, за да не бъдат заловени. Една вечер отиват до манастира „Гранд компасион” („Голямо съчувствие”), за да оберат една гробница. Оказва се, че в гробницата няма никакви скъпоценности и приятелят му е отчаян. Тук се появява и първият фантастичен момент в романа. Отваряйки саркофага, Шен Фенг вижда покойната жена сякаш вчера е била погребана, млада и красива, достойна за императрица, но миг по-късно вижда само пепел и останки. Изплашени да не ги хванат, младежите бързат да излязат. Шен Фенг взима капака на саркофага, защото от него би могъл да направи перфектен фалшификат и със спечелените пари ще помигне на Зу Бао. Третата част отново ни връща в V век и ни разказва за живота на Младата Майка. Деветте части са ни представени като накъсан пъзел на живота на двамата герой, който бавно и постепенно се подрежда и придобива единен смисъл. Животът на Младата Майка от начало е изключително труден и тежък, но постепенно мъжът й се издига. Той става адмирал, превръща град Жинг Ко в своя крепост. Докато той воюва, Майката възпитава дъщеря си и се грижи за дома си. Възпитана от аритократично семейство, тя подрежда дома си, а и устройва града по своите възгледи. Мъжът й продължава да се издига и вече често остава в столицата, за да е в близост до императора. След падането на императора, той самият става император. Тя отказва да бъде неговата императрица, тъй като е втора съпруга, а първата му съпруга е вече починала. След смъртта му синът й става император и тогава тя приема титлата Императрица, но за кратко. След множество заговори успяват да свалят от трона сина й. Той бива убит, а тя решава да стане монахиня, като дъщеря си. Отива в манастира „Гранд компасион”. В частите, в които се говори за Шен Фенг научаваме повече за изкуството да правиш цитра. Разказан ни е животът и на неговия учител, който е бил от варварско племе, капитан на войската. При една обсада той вижда как един мъртвец силно е притиснал един пергамент. Решава да провери и вижда написани ноти. При друга обсада се запознава с един лютиер и го моли да му изсвири написаните ноти и остава пленен. Моли този човек да го научи да свири и да прави цитри. А след това предава този занаят и на Шен Фенг, който е намерил в планината сред загиналите му роднини. Шен Фенг е добро и наивно момче, никога не е бил с жена и се пита какво ли е чувството. Една вечер, докато изработва фалшвата цитра му се явява като привидение една красива жена, жената от гробницата. На следващия ден отново се явява, но този път той може и да я докосва. Решава, че тя е реално и тя ще е неговата съпруга. А Майката вече е прекарала 20 години в манастира и е на 60 години. Доволна е от живота си там, но страшно много й липсва музиката на цитрата. Една вечер, докато е дежурна, тя вижда двама младежи да нахлуват в манастира. Идват към нея, разкъсват дрехите й и единият я понася съвсем гола. Тя не може нито да каже нещо, нито да помръдне. Тя е като вцепенена. Той я оставя в дома си и я показва на учителя си преди той да го напусне завинаги, а после се явява пред него, докато свири на цитра, така, както е изглеждала на 20 години. Това момче се оказва Шен Фенг. И се оказва, че духът на Майката е в дървото от капака на саркофага. И като го понадят, те всъщност понасят нея, тя е голата цитра. Тя се отравя в манастира по настояване на настоящия император и двамата с Шен Фенг се пренасят във вечността. В последната част романът ни отвежда в модерен Пекин, в живота на едно момиче, което учи да свири на цитра в Националната консерватория. Една вечер, докато свири в стаята й се появяват два силуета, които танцуват на музиката й. Тези два силуета са Шен Фенг и Майката.
Историята е увлекателна и интересно написана. Стилът на авторката е интересен. Фантастичното има различни реализации в различните литературни епохи. Обикновено още в самото начало ни се представят фантастични явления и самият читател постоянно се пита дали това наистина се случва или не. Но тук читателят съвсем се изгубва. При появата на Майката пред Шен Фенг читателят може да отсъди, че това е просто една илюзия. Съответно и че фантастичното в романа е илюзорно. Но, както е характерно за фантастичното, винаги краят е отворен и самият читател сам трябва да определи в какво да повярва. Тук краят също остава отворен. След като вижда силуетите на двамата, момичето се запознава с едно момче от консерваторията и си уговарят среща за след лекции. Но ние не разбираме какво става по-нататък.
Персонажи:
Майката
Шен Фенг
Зу Бао – приятел на Шен Фенг
Лиу – съпругът на Майката
Транкилите (Спокойствие) – монахинята
Съпругата Занг – първата съпруга на Лиу
Юийуанг – дъщерята на Майката
Юфу – синът на Майката
Гро Лиу – антиквар, той предлага на Шен Фенг да направи фалшивата цитра
Лу Си – търговец
Дуо Фенг – учителят на Шен Фенг
Шен Кенглен – китаецът, който учи Дуо Фенг на изкуството на цитрата
Занг Тгю – момичето от последната част
Романът е съвсем нов и все още няма критика към него, нито материали от пресата.
Не бих определила книгата за масовите читатели, тъй като малко от българите биха я довършили. Романът би могъл да заинтригува българския читател. Разказва ни за нещо съвсем непознато за нас. Научаваме малко за историята на Китай, а също и за културата на китайците. Самата авторка е много известна и обичана във Франция.
_