Книгата „Изпит по летене” съдържа 29 разказа, които са разделени в 3 цикъла. С доза ирония и хумор авторът разкрива бюрокрацията и резултатите от нея в първия цикъл, разказва интересни човешки истории във втория, а в третия ни прави свидетели на преминаването на героите в един нереален свят, в който научават повече за самите себе си. В последната част е показано, че няма граници за въображението и героят се потапя в един различен, фиктивен свят, в който има възможността да потърси решения на земните си дела.

Слоган: Открий себе си между реалния и въображаемия свят.

Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 г. в Силистра. Публикува редовно свои литературни творби в местната преса и в различни електронни издания. Първото сериозно признание като разказвач, макар да пише още от студентските си години, Бонев намира в САЩ. Живеещата там българка Зоя Маринчева попада на негови произведения в интернет. Следва поредица от преводи на негови разкази. В рецензиите сравняват стила му с този на Гогол, Борхес и Кафка. Автор е на сборника „Разкази за двама” (2005).

Книгата „Изпит по летене” е един социален коментар на времето на прехода – 90-те години на 20 век. Авторът е успял много умело да разкрие чувствата и реакциите на своите герои, които се намират в нелеките условия на смяната на режим, ценности и идеи. Това е период на дълги нощни опашки за храна, реституция на магазини, поява на просяци по българските улици. Стефан Бонев не се притеснява да пише за сериозни и важни неща с ирония и хумор. Неговите разкази са изключително забавни и повечето от тях завършват в момент на радост, смях, преминаване от един свят в друг. Повествованието свършва точно на най-интересната част и това ни предоставя възможността да отключим своето въображение и да продължим историята по свой собствен начин. Тук пространствените параметри са неограничени. Героят спокойно преминава от реалния във фиктивния свят и заживява паралелно в две измерения и по този начин има възможността да се погледне отстрани.

Разказите ни разкриват малкия човек. Тук може да се направи сравнение с Гогол, който поставя малкия човек за главен герой в много от своите произведения. Приликите между двамата автори не свършват дотук. Темите за фантастичното и за предметността са силно застъпени както у руския писател, така и у Стефан Бонев. Чрез използването на детайли описанието става по-богато и по-разгърнато и оставя у читателя усещане за реално присъствие като наблюдател, а дори и като главно действащо лице в разказа. Начинът, по който Бонев ни поднася историите, може да бъде определен като модерен. Изключително реалистично писателят разкрива света на героите си и техните чувства. Езикът на Бонев е жив и образен. Той използва хумор, ирония, гротеска, хипербола. Разказите му се четат изключително лесно и леко, макар че се отнасят за тежки и важни неща и събития. В тях писателят е представил страховете на хората и това какво ще се случи, ако тези страхове станат истина. Например какво ще се случи, ако има такса въздух, ако се използват стоки втора употреба, ако се превърнеш в клошар.

Книгата е много добра, интересна и увлекателна. Със сигурност ще се хареса на българския читател, защото тематиката, която е разработена, е актуална и живее в сърцата на повечето българи, които са станали свидетели на всичко, което е описано в книгата. Както казва самият писател в своя предговор: „Това не е за хора, които обичат романтични или поучителни историйки, нито за онези, които си падат по криминалета. И почитателите на приключенския жанр няма смисъл да си губят времето с тези редове”. Тук ще се съглася с г-н Бонев, защото „Изпит по летене” е предназначена за хора, които ще четат със сърце и душа за актуалните теми на прехода, за последствията от него, които ни вълнуват и днес.