Среща с пета група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: Издателство „Летера“ – гр. Пловдив

Дата: 30.07.2010 г.

Коригиране на текст

Дизайн на книга

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят с тънкостите и проблемните моменти при коригирането на художествен текст, както и с дейността на дизайнера по пътя на книгата – основните правила за създаване на дизайн на текст и корица.

1. Коригиране на текст

Запознаване с общите положения при коригирането на текст, коректорски знаци и специфични изисквания. Коректорска работа върху текст. Поставяне на практическа задача за коригиране на части от книгата „Портретът” на Пиер Асулин.

Лектор: Красимира Станева

2. Дизайн на книгата

– видове оформления на книжни тела и корици в зависимост от типа на изданието

– техническо изпълнение на оформлението на книжни тела и корици

Лектор: Васил Киров

Ивелина Атанасова – редакция

Среща с четвърта група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: ПУ „Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив

Дата: 23.07.2010 г.

Икономика на книгата

Ценообразуване

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят с финансовата страна на книгоиздаването, ценовите политики и формирането на крайната продажна цена на издателския продукт

1. Икономика на книгата

а) Да акцентира вниманието на участниците върху финансовата страна на книгоиздаването.

б) Да представи видовите ценови политики и правилният избор на такава.

Лектор: Весела Казашка

2. Ценообразуване

– видове разходи преди и след издаване на книгата

– как се стига до крайната цена на книгата

– данъци и отстъпки

– сравнение между ценообразуването в България и в други европейски страни

Лектор: Димитър Димитров

Среща с пета група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: Издателство „Летера“ – гр. Пловдив

Дата: 23.07.2010 г.

Редакция на художествен и научен текст

Рецензиране на книга и ръкопис

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят с дейността на редактора по пътя на книгата, основни похвати, техники и правила за редактиране; стилова редакция на художествен и научен текст. Също така да научат как се изготвят рецензии и анотации на книги и ръкописи.

1. Редактиране

а) Практическа работа с текст

б) Техники на редактиране

в) Видове речници и справочници

г) Основни похвати в редактирането

Лектор: Йордан Костурков

2. Рецензиране

а) Общи практически насоки за изготвяне на вътрешно издателска рецензия

б) Поставяне на практическа задача за изготвяне на вътрешно издателска рецензия, анотация и слоган

Лектор: Младен Влашки

Практически задачи на студентите-практиканти:

1.Редактирайте страници от романа на Хъфзъ Топуз „Ататюрк и Фикрие”, разказ от книгата на Димитър Атанасов „Световъртежи“ и статия на Валентина Ганева-Райчева от албума „Културното разнообразие на България“

Време за изпълнение: 3 х 8 ч.

2. Прочетете по избор едно от четирите предварително определени заглавия и напишете рецензия, като се ръководите от получените на предходното занятие указания

Време за изпълнение: 5 х 8 ч.

Книгата „Изпит по летене” съдържа 29 разказа, които са разделени в 3 цикъла. С доза ирония и хумор авторът разкрива бюрокрацията и резултатите от нея в първия цикъл, разказва интересни човешки истории във втория, а в третия ни прави свидетели на преминаването на героите в един нереален свят, в който научават повече за самите себе си. В последната част е показано, че няма граници за въображението и героят се потапя в един различен, фиктивен свят, в който има възможността да потърси решения на земните си дела.

Слоган: Открий себе си между реалния и въображаемия свят.

Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 г. в Силистра. Публикува редовно свои литературни творби в местната преса и в различни електронни издания. Първото сериозно признание като разказвач, макар да пише още от студентските си години, Бонев намира в САЩ. Живеещата там българка Зоя Маринчева попада на негови произведения в интернет. Следва поредица от преводи на негови разкази. В рецензиите сравняват стила му с този на Гогол, Борхес и Кафка. Автор е на сборника „Разкази за двама” (2005).

Книгата „Изпит по летене” е един социален коментар на времето на прехода – 90-те години на 20 век. Авторът е успял много умело да разкрие чувствата и реакциите на своите герои, които се намират в нелеките условия на смяната на режим, ценности и идеи. Това е период на дълги нощни опашки за храна, реституция на магазини, поява на просяци по българските улици. Стефан Бонев не се притеснява да пише за сериозни и важни неща с ирония и хумор. Неговите разкази са изключително забавни и повечето от тях завършват в момент на радост, смях, преминаване от един свят в друг. Повествованието свършва точно на най-интересната част и това ни предоставя възможността да отключим своето въображение и да продължим историята по свой собствен начин. Тук пространствените параметри са неограничени. Героят спокойно преминава от реалния във фиктивния свят и заживява паралелно в две измерения и по този начин има възможността да се погледне отстрани.

Разказите ни разкриват малкия човек. Тук може да се направи сравнение с Гогол, който поставя малкия човек за главен герой в много от своите произведения. Приликите между двамата автори не свършват дотук. Темите за фантастичното и за предметността са силно застъпени както у руския писател, така и у Стефан Бонев. Чрез използването на детайли описанието става по-богато и по-разгърнато и оставя у читателя усещане за реално присъствие като наблюдател, а дори и като главно действащо лице в разказа. Начинът, по който Бонев ни поднася историите, може да бъде определен като модерен. Изключително реалистично писателят разкрива света на героите си и техните чувства. Езикът на Бонев е жив и образен. Той използва хумор, ирония, гротеска, хипербола. Разказите му се четат изключително лесно и леко, макар че се отнасят за тежки и важни неща и събития. В тях писателят е представил страховете на хората и това какво ще се случи, ако тези страхове станат истина. Например какво ще се случи, ако има такса въздух, ако се използват стоки втора употреба, ако се превърнеш в клошар.

Книгата е много добра, интересна и увлекателна. Със сигурност ще се хареса на българския читател, защото тематиката, която е разработена, е актуална и живее в сърцата на повечето българи, които са станали свидетели на всичко, което е описано в книгата. Както казва самият писател в своя предговор: „Това не е за хора, които обичат романтични или поучителни историйки, нито за онези, които си падат по криминалета. И почитателите на приключенския жанр няма смисъл да си губят времето с тези редове”. Тук ще се съглася с г-н Бонев, защото „Изпит по летене” е предназначена за хора, които ще четат със сърце и душа за актуалните теми на прехода, за последствията от него, които ни вълнуват и днес.

Редакторски доклад

за превода на Ива Йорданова върху текста на

Джон Харви

Преводът е добър, но на места прекалено буквален. Трябва да се преосмислят тези неточности и да се вземе по-адекватно решение съобразено със спецификата на българския книжовен език и запаса от лексика в определена сфера („ очилат мъж”, „семейният полицай за свръзка”…).

Личните имена на персонажите в романа не са проверени за правилна транскрипция и правопис. Един герой присъства в текста с две вариации на едно и също име (МакКузик – МакКуизик).

Допуснати са дребни правописни грешки следствие на недоглежане. Не добро познаване на правилата за слято и полуслято писане. Тиретата в началота на пряката реч са грешно написани слято навсякъде в текста.

Нужна е консултация между редактора и преводача за изчистване на неточостите. Текстът трябва да се провери от коректор. След изглаждането на тези детайли текстът може да се отпечата.  Лексиката е добре преведена, преводачът е вникнал в стила и езика на автора, успява да предаде динамиката и маниера на оригиналния текст.

Всяка история има две гледни точки. И дори известните факти могат да бъдат погледнати под друг ъгъл. Историята на Казанова е популярна, но разказана от Лучия (влюбена в него), тя преосмисля представата за Джакомо. Това е Казанова, неуспял да избяга (а може би и неискащ) от една жена, защото тя го е изпреварила в това.

Слоган: Историята на Казанова, през погледа на една жена.

Поради спецификата на текста (написан е в рими) редактиране не е необходимо. Текстът е написан така, че поправка като замяна на думи, премахването или добавянето им само би могло да унищожи римната последователност, в която се състои уникалността на написаното.

Текстът е интересен и може да бъде публикуван.

Поредицата „Какво? Как? Къде?” е написана по лесно достъпен начин за да може да бъде четена от всички възрастови групи. Юноши или потънали в ежедневието зрeли хора – това няма значение, когато целта е знанието.

Поредицата обхваща широк подбор от теми, всяка отделена в самостоятелно издание. От „Рицарите” до „Дивия Запад”, всичко най-важно и интересно, което бихте искали да знаете е вътре, готово и чакащо своите читатели. От издаването си поредицата се е утвърдила като основна движеща сила в юношеската литература и енциклопедичната като цяло.

Установено е, че хора от всички възрасти харесват поредицата, което помага за разширяване на обхвата на знанията предлагащи се в нея.

Да се научим или не – това е въпросът?

Рекламно изречение: „Да се научим или не – това е въпросът.”

Основните теми на романа са потисничеството като цяло, сексуалното такова в частност, неспособността на хората да се разбират и различните лица, които всички имаме за пред хората и вътре в нас.

Романът цели да пресъздаде по реалистичен начин потисничеството и сексуалното насилие като не спестява подтикващи към визуализиране подробности (първото изнасилване на Мелек, облеклото и, което си слага, когато Хюсрев бей я кара). От началото на читателите им става ясно, че се сблъскват с мръсотията в човешкия живот, изобразена чрез образа на съдията, който намира нещо общо межу себе си и подсъдимата. Свързва я с „вонята”, която е излъчвал самият той като малък.

Първите две части на романа използват похвата „поток от мисъл” за да разкрие отделеност от света или по-животинска мисъл у героите. Специално за Мелек се казва към края, че тя „не може да мисли.Защото беше дресирана да не се съпротивлява срещу насилието.Не знаеше, че може да се разбунтува срещу него..”. И от трите гледни точки се забелязва специфичен подбор на диалектни думи и индивидуален речник. Това цели да се направи ясна разлика между тях и по този начин те да бъдат по-реалистични. От първата гледна точка  („Присъда за убийците от вилата край брега”) се показва само външната страна на случката – тази виждана от пресата. Във втората част съдията също вижда по свой собствен начин нещата и в главата си вече е решил какво да отсъди. Мелек, което на турски значи ангел, е разделена на няколко различни образа – този на чистото създание в очите на Ялчън, този на „мръсницата” в очите на съдията и последният от нейната гледна точка, на едно момиче, което приема живота си и не се противи срещу него.

В последната част умишлено е избрана гледната точка на един младеж в романтични наклонности, който в крайна сметка успява да прозре, че всяко нещо има повече от видните страни. В периода на романтизма се наблюдават подобни тенденции на идеология над реалното, но в този случай те биват разсеяни и отстъпват място на реалността.

За Ялчън къщата е символ на потисничеството, той от малък първо мечтае да е вътре, а по-късно да се махне колкото може по-надалече. След това се превръща в очите му в затвора на Мелек, от който той иска да я спаси. От нейната гледна точка разбираме, че когато тя влиза в затвора, смята че там е по-зле отколкото в имението, въпреки всичко, на което е била подложена.

От налалото на ромата ни е ясно как ще завърши историята. Сюжетът е нелинеен, изобразен от гледната точка на героите след убийството.
Като цяло романът е постигнал целите си: успява да създаде индивидуална атмосфера и сюжет, която не се препокрива с нищо на пазара. Изобразява точно начините, по които може да бъде репресирана една жена, което може да въздейства на женската аудитория. Но начинът, по който е написана няма да се хареса на масата от читатели, а изборът на теми може да се стори непривлекателен на повечето мъже. Продажбите най-вероятно ще са слаби.