Първа група
Редактиране на текст – основни правила и техники
Практическа работа с текст (Оя Байдар, „Портата на греха“)
Лектори – Йордан Костурков и Надя Фурнаджиева

Втора група
ПЪРВА ЧАСТ
Представяне на презентациите за сайтовете на издателствата – дискусия за издателските политики на различни български издателства и избиране на трите най-добри презентации.
ВТОРА ЧАСТ
От ръкописа до печатницата – дискусия за посещението на печатница “Нова принт”
Цветелина Димитрова

Издателство „Еднорог” е основано през 1997 година от Боряна Джанабетска, преводач и редактор, завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.

1. „Еднорог” ориентира издателската си политика към качествената популярна литература, с известни предпочитания в областта на криминалния жанр /класически и исторически криминални романи/, исторически романи, психологически трилъри, документалистика, народопсихология, хумор и пътеписи. Книгите, които се издават са предимно преводни.
2. Към издателската програма са включени автори от Шотландия, Англия, Италия, Турция, Русия и Испания. През последните години издателство „Еднорог” е представило на българската публика най-големите имена на съвременната шотландска литература – сред тях Алистър Грей, Мишел Фейбър, Вал Макдърмид. Едни от най-популярните и обичани автори, утвърдени от „Еднорог” на българския пазар, са двама майстори на интелектуалния трилър – испанецът Артуро Перес-Реверте и руският виртуоз на историческия криминален роман Борис Акунин. Сред авторите на издателството е и нашумелият турски писател Орхан Памук, както и изключително популярният журналист от Би Би Си – Джеръми Паксман.
3. Според мен най-интересните и най-важни автори са Пол Дохърти, утвърдил се като доайен на историческия криминален роман, и Орхан Памук, който се радва на известност сред българския читател. Пол Дохърти има поредица успешни и интересни книги, сред които се открояват заглавия като „Тамплиерът”, „Ангелът на смъртта”, „Сянка под короната”. Орхан Памук е носител на редица международни отличия, а неговите произведения се четат с голям интерес. Някои от по-известните му книги са „Името ми е Червен”, „Сняг”, „Нов Живот”.
4. Сайтът започва с кратко интро, което представлява логото на издателството и цитат от „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол. Разбира се, има опция да се пропусне интрото за тези, които бързат или нямат търпение да влезнат в самия сайт. Той изглежда добре подреден, като още в началната страница е показана най-новата издадена книга, а отстрани какво се очаква в най-скоро време. Има два каталога за търсене, единият е по автор, а другият по заглавие. Каталогът по автор е структуриран по азбучен ред, което го прави лесен за употреба. Каталогът по заглавия е подреден по време на издаване, макар че не са отбелязани никакви дати. С втория каталог, търсенето е по-трудно и по-бавно ако не се знае точното заглавие на книгата. Има търсачка, която намира както заглавия, така и автори.
5. Издателството предлага 156 заглавия, от които по-старите издания са изчерпани в момента. Акценти са поставени на новоиздадената книга „Джони Деп. Илюстрована биография” и на очакваната в скоро време книга „Смърт във Вавилон, любов в Истанбул”.
6. Книгите са на нормална цена. Има отстъпка 25% при пазаруване онлайн, но никъде не е споменато колко струва доставката, което е доста голям проблем. Други намаления няма.

Първа група

Посещение на печатница „Нова принт“

Втора група

Разискване на издателските политики и създаването на издателска програма – водещ на дискусията Надя Фурнаджиева

Как се прави вътрешноиздателска рецензия, анотация и слоган – водещ на дискусията – Младен Влашки

Посещение на печатница „Нова принт“

Работни срещи с първа и втора група студенти-практиканти

План на срещата за първа група

Коригиране на текст – основни правила в пунктуацията и правописа, коректорски знаци, практически задачи – Красимира Ангелова

Представяне на анотациите и слоганите за рецензираните книги – дискусия – Младен Влашки, Надя Фурнаджиева

План на срещата за втора група

Как се изготвя издателска програма, запознаване с различните издателски политики, маркетинг и реклама на книгата

Коригиране на текст – основни правила в пунктуацията и правописа, коректорски знаци, практически задачи – Красимира Ангелова

Как се правят рецензии и анотации на книги – общи насоки – Надя Фурнаджиева

РЕЗЮМЕ

от работна среща,

проведена на 12.01.2010 г. в издателство „Летера“

На 12.01.2010 г. се проведе работна среща на екип от обучители и практиканти от първа група.

На срещата присъстваха Младен Влашки – от страна на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и Надя Фурнаджиева и Цветелина Димитрова – от страна на Издателство “Летера”.

На всеки от студентите практиканти беше зададена индивидуалната задача да направи вътрешноиздателска рецензия, аннотация и слоган на посочена от издателството книга.

Произведенията бяха с различна тематика и от различни автори. Целта на работната среща беше да се представят за обсъждане създадените от тях материали.

В хода на работата бяха обсъдени затруднения, които практикантите са срещнали по време на изпълнението на отделните задачи. Основните колебания са били в даването на оценка:

– доколко дадено произведение би било подходящо за българския пазар

– да се определи приблизителния кръг читатели

– очаквани резултати и др.

След като екипът се запозна подробно с всяка индивидуално поставена задача установи, че са спазени издателските изисквания и указанията за изготвяне на подобен род материали.

В обща дискусия и поотделно с всеки студент бяха анализирани допуснатите пропуски и типичните грешки.

В края на срещата обучителите дадоха конкретни указания на всеки студент за коригиране на рецензиите и анотациите.

Примерната домакиня Кейт Браун е на преломната за всяка жена възраст. Тя, за която двадесет години семейството е било всичко, вълнуващо съзнанието и, за няколко месеца ще се потопи в напълно различен свят – ще започне работа в международна организация и връзка с по-млад от нея мъж, ще пътува с него и ше се завърне отново в Англия, за да завърши “процеса” на пътуване към себе си. Настъпила е голяма промяна през изтеклото лято, направена е равносметка, какво още остава…?

 Слоган:  Роман вникващ в женската природа

Първият роман на Дорис Лесинг е ” Тревата пее”( “Тhe Grass is singing”) от 1949 г., “Златната тетрадка” (“The Golden notbook”) от 1962 е един от най- значителните романи на носителката на Нобелова награда за литература за 2007 г. 

Романът и “Лятото преди мрака”(“Тhe summer before the dark”) от 1973г. също пожънва голям успех. 

Заглавието му всъщност е метафора за настъпващият нов живот за жената на средна възраст, моментът, в който разбира, че нещо се е променило, че е изпълнила дълга си. 

Действието се развива през 1968 г. в период от няколко месеца. Още първите няколко изречения намекват за предстояща коренна промяна в живота на главната героиня Кейт Браун. Тя е типичен пример за образцова съпруга и майка, която вече 20 години се грижи за къщата и децата си, носи духа на улегналата жена, но и нещо затрогващо – способността да “се вижда” отстрани и да се анализира много точно.Кейт винаги се съобразявала с мнението на останалите, следвала е определено поведение и се е ръководила само от идеята да бъде полезна на семейството си. 

В началото на романа действието се развива в Англия. Там в мислите на героинята се прокрадва тревожната истина за превръщането и в безполезна за семейството вещ. Във втората половина на книгата, в която са най-значимите и въздействащи прозрения на Кейт, арена на действията отново е Англия. Кейт заминава и за Истанбул като преводач на Световната организация за изхранване на населението, където среща по-младия от нея Джефри и действието се прехвърля в Испания. 

В романа е засегната и социалната тематика, видяна през погледа на главната героиня – гладуващите хора в Африка, стачките на работниците в Англия, противопоставянията на различните класи в обществото.

Разказът се движи особено около Кейт, съпругът и децата и са назовани с имена и кратки характеристики и се вмъкват на доста места в романа като част от разсъжденията и, но остават на заден план. Най-често се появява образът на най-малкия и най-проблемен син – Тим. Персонажът развит най-добре след този на Кейт е младата и търсеща себе си Морийн. За Кейт тя е въплъщение на изгубената младост, но и на ориентир в пътуването към себе си, необходим помощник, затова ролята на Морийн е ключова за романа.

Особено място е отделено на темата за изневярата. В семейство Браун – типичното щастливо семейство, тя е факт, но не успява да го съсипе. С течение на времето Кейт свиква с похожденията на Майкъл и започва да го приема като пристрастен към вредни навици човек. Животът на семейството е динамичен, членовете му рядко се събират заедно, пътуванията са част от ежедневието. Майкъл е невролог и посещава различни краища на света заради практиката си, децата учат в различни страни, ходят на екскурзии през лятото. Така че Кейт организира с целия си ентусиазъм всички мероприятия, посреща, приема, съветва, съпреживява. Тя самата владее четири езика, но се омъжва млада и загърбва образованието си. Двадесет години по-късно все още е запазила уменията си и започва работа в международна организация. Това е първата от предстоящите промени в живота и.

Интересно в повествованието се вмъква историята на Мери Финчли, приятелка и съседка на главната героиня, но и нейна пълна противоположност. Мери е обаятелна прелъстителка, загърбила семейството си. Кейт често ще сравнява модела и на поведение със своя, първоначална с убедеността на човек, който постъпва правилно, по-късно с разбиране и съчувствие.

Романът е историята на прелом от един светоглед към друг, което настъпва при всяка жена повече или по-малко болезнено, повече или по-малко осъзнавано. Това е важен етап от живота, способен да прекърши и постави жената в окаяно положение, но и да възроди и влее нови сили.

Развитието на действието в различни държави е отбелязано между другото, дори на моменти при четенето се налага да се връщаш назад, за да разбереш къде се намира героинята.

Романът е четивен и не се натрапва, подтиква към размисли за семейството, младостта, преломната възраст. Повествованието се води в трето лице от разказвач, който следи отблизо случващото се с героинята и се отъждествява с нея. В началото на романа се използва често една конструкция за рамкиране на изреченията – ” Една жена…”. Това символизира жената на прага на нов етап от живота и. Историята искри от мъдрости и равносметки, изведени в обобщени стереотипни изрази и нови прозрения на героинята.

“Лятото преди мрака” е грабващо четиво. То би се харесало както на млади момичета, така и на зрели жени, които биха се отъждествили с героинята.

Легендарната личност на божествения музикант Орфей заговаря от свое име, но на нашия език, за да ни разкаже за трудния път на Предопределените… „Оракулът на Дионис“ е поетична амалгама от интелект и чувственост, примесени с мистиката на тракийската култура, но, преди всичко, разказ за едно себеопознаване.

Значещи цитати

„Бях осъзнал, че истината е гибелна за всеки един от нас, че в голата истина не съществува живот, не съществува нищо. Животът на този свят можеше да съществува единствено чрез нейно величество лъжата.“

„Ние сме народ на крайностите, нищо, че минаваме за най-благоразумни и умерени. Благоразумието срещу страстта – това е заложен в самата същност на моя народ.  А страстта не може да е нищо друго, освен Дионис с неговото опиянение. Само че какво опиянение – неговото физическо или моето духовно. Ето къде беше разликата. Твърдя и знам, че моето е по-висше и по-истинско.“

„Оракулът на Дионис” е роман, който се откроява от цялостното творчество на съвременния популярен български писател и сценарист Александър Томов, познат на публиката като скандален или по-скоро като „възлюбен в Скандала” изобразител на политически, социални, исторически и нравствени деформации, деградации и провокиращи ситуации. Новаторството се отразява както на тематично, така и на стилово ниво – текстът носи поетичните маркери на сказанието, пресъздадено с добре премерена литературност, което дава възможност на реципиента сам да си изгради представа за дистанцията между фабулата, реалистичните и фикционалните й мотиви. В този смисъл определям художествения език на творбата като майсторски „аргументиран”, но в контекстов план.

Това допълнително обстоятелство, разбира се, би могло да затрудни или дори да разочарова и масовия читател, и ценителя, тъй като повествованието е представено в Аз-форма, а героят разказвач принадлежи на време, което най-вероятно има понятие за малко от нещата, засегнати в книгата. Несъответствието обаче присъства само на пръв поглед, тъй като в конкретния случай става дума за метафизичен герой, една от характеристиките на когото е независимостта от времето.

Сюжетът интерпретира винаги актуалната и добре позната легенда за живота на Орфей – земния мъж с неземна музикална дарба, която предизвиква възхита у хора и богове и му донася безсмъртие. Формално и смислово книгата се разделя на четири части и един епилог, които се обособяват от хронотопичните особености на произведението, а се обединяват от общия му тон и последователност на действието.

Първата част разказва за въвеждането на 7-годишния Орфеус, избран за Оракул на бог Дионис, в тайнствата на жизнеутвърждаващата тракийска религия. Тук именно авторът реализира и своя характерен почерк, акцентирайки върху сензационните за съвременния ни морал практики. Детайлните описания на вакханалията и кръвосмешението въвеждат в окултната атмосфера на онова далечно минало, когато на хората не им е било достатъчно да бъдат просто хора, а са търсели и създавали свръхестественото навсякъде около себе си. Скандализират постъпките на персонажите, както и това, че действието е ситуирано в „нашите земи” – щом книгата е написана на български език, тя е ориентирана главно към българския читател, а добре известна е връзката на българина с родната земя – с нейната географска определеност и историческо минало, тази връзка е почти сакрална, ето защо няма как културата на древните траки с всички нейни крайности да се опише констативно и да се приеме информативно от етническия българин, научил в трети клас урока за „траки, славяни и прабългари”. Обрисуваното ритуално ежедневие предизвиква подозрения в преувеличение и недостоверност, те обаче са контрирани от въздействието на пълнокръвните образи, привлекателни точно с разкрепостения си манталитет.

Втората част на романа е всъщност историята на любовта между вече Посветения Орфеус и прекрасната нимфа Дика, обречена да се влюби в този полуБОГ и да умре заради омразата на неговата властна майка. Орфеус слиза в Подземното царство и с облагородяващата сила на своята магична музика успява да измоли любимата си от мрачния властелин Хадес. На път за Горната земя обаче полуЧОВЕКЪТ е завладян от неконтролируемото съмнение в лоялността на боговете, което се оказва фатално, защото единственото условие – да не се обръща назад по пътя, е нарушено и той отново е сам. В тази романтична рамка легендарната постановка си взаимодейства по многократно проверен успешен начин с психологическото описание на дълбоко личния, интимен свят на героя, който изживява красивата любов и трагичната раздяла, жестока в своята предопределеност и безвъзвратна в повтореността си. Способът на самоанализирането се вписва в паралелите на автобиографичния наратив и кореспондира с очакванията на съвременния читател. Този „роман в романа” и негова най-обаятелно поетична част е всъщност центърът на концентричните кръгове на повествованието, финалът му е „малкият финал” на творбата, органически свързан с всичките й части и смислови аспекти.

В първата част на „Оракулът на Дионис” преобладава мистиката на древните вярвания, във втората – чувствеността на силната любов. Третата въвежда ново измерение – разумът на хуманиста, прозрял същността на собствената си религия, съпоставяйки я с друга. Мястото на действието вече е Египет, описанията са все така натуралистични, предизвикващи опита на всичките ни сетива. По интелигентен начин е презентиран спектър от философски въпроси с екзистенциална стойност, а отговорите се търсят в човешкото съзнание за теогоничните и космогоничните процеси. Този дял от романа рефлектира в съвременността също провокативно – предоставя голям набор от знания и съмнения, а това се предпочита в днешния контакт с изкуството.

Романът завършва с въвеждането на новосътвореното от Орфеус учение, породено от взаимодействалите си във въображението му тракийски и египетски компоненти – една логически обоснована концепция, която е последният щрих в градацията на образа. Новопостигнатата мъдрост издига духа му неимоверно и той трябва да бъде освободен от тленното тяло – предсказанието на Майката се сбъдва и Орфеус е разкъсан от Менадите.

Посланията на творбата са закодирани както в широкия обхват от конфликти, така и в самия ритъм на текста. Стихийността на събитията извиква представата за един нов тип мислене, подчинен на абсолютната вяра във връзката между всички неща – основен принцип в слънчевата култура, в чийто плен всеки от нас може да попадне много лесно, тъй като смятаме, че ни е генетично заложена. На паратекстово ниво особено въздействащо е посвещението на романа: „В памет на сина ми Роман – единственото, което мога да му дам в Отвъдното.” Тази пряко афиширана лична трагедия борави случайно или не с някои от реалиите на сюжета.

При внимателно вглеждане в Орфеус, в лутанията и търсенията му ще открием романтическия тип герой, добре познат на българския читател. Пътуването му до Египет е необходимо главно заради неговото завръщане, а „мотивът за връщането” е не просто традиционен за нашата литература, той е определящ за естетическия ни катарзис.

Забелязах няколко неща в книгата обаче, за които не намирам обяснеие:

1. Заглавието на романа, както и подзаглавието на „Част четвърта” са в трето лице, а самият текст на романа – в първо. Само по себе си заглавието определям като добро, но не подкрепям това несъответствие.
2. Повествованието е пречупено през речта на героя, и то през писмената му реч. Но по думите му чак в Египет се е научил да чете и пише, т.е. няма как да разполага с „предишни” записки, подробностите от самото начало обаче предизвикват противоположен логически извод.
3. След акцентът върху свещеното Оплождане в няколко глави на „Част първа”, само още веднъж се споменава, че то е довело до зачатие. Развитието на характера на Орфеус изисква продължение на тази сюжетна нишка.
4. Действието се развива в Осми век преди Новата ера – противоестествено е един обожествен езичник да си служи с понятие като „Новата ера”, то принадлежи на християнската доктрина. Същото се отнася и до кабалистичните числа 7 и 33 (двете споменати възрасти на героя).

В заключение, „Оракулът на Дионис” е нов разказ за минали събития. Един вид хармония на парадоксите. Докосването до нея е също полюсно, защото предизвиква мистични и реалистични асоциации, но няма значение, че са разнопосочни, те лежат на една права.

По време на колониалните войни в Бирма през 80-те години, акордьорът на пиана от Лондон, Едгар Дрейк, получава странната молба от военното министерство на Англия да замине и акордира едно пиано Ерар в джунглата на Бирма. В дебютния си роман авторът Даниел Мейсън ни кани на среща с историята, чужди и непознати култури, измислени и реални персонажи, всичко това е вплетено в интересен сюжет с неочаквана и завладяваща развръзка.

Слоган:  „Опияняващ, пълен с невиждани гледки, незнайни истории и грабващ сюжет.”   USA Тудей