Archive for January, 2010

Работни срещи на студентите-практиканти, 29.01.2010 г.

Първа група
Редактиране на текст – основни правила и техники
Практическа работа с текст (Оя Байдар, „Портата на греха“)
Лектори – Йордан Костурков и Надя Фурнаджиева

Втора група
ПЪРВА ЧАСТ
Представяне на презентациите за сайтовете на издателствата – дискусия за издателските политики на различни български издателства и избиране на трите най-добри презентации.
ВТОРА ЧАСТ
От ръкописа до печатницата – дискусия за посещението на печатница “Нова принт”
Цветелина Димитрова

Иван Лафчиев – за издателство “Еднорог”

Издателство „Еднороге основано през 1997 година от Боряна Джанабетска, преводач и редактор, завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.

  1. „Еднорог” ориентира издателската си политика към качествената популярна литература, с известни предпочитания в областта на криминалния жанр /класически и исторически криминални романи/, исторически романи, психологически трилъри, документалистика, народопсихология, хумор и пътеписи. Книгите, които се издават са предимно преводни.
  2. Към издателската програма са включени автори от Шотландия, Англия, Италия, Турция, Русия и Испания. През последните години издателство „Еднорог” е представило на българската публика най-големите имена на съвременната шотландска литература – сред тях Алистър Грей, Мишел Фейбър, Вал Макдърмид. Едни от най-популярните и обичани автори, утвърдени от „Еднорог” на българския пазар, са двама майстори на интелектуалния трилър – испанецът Артуро Перес-Реверте и руският виртуоз на историческия криминален роман Борис Акунин. Сред авторите на издателството е и нашумелият турски писател Орхан Памук, както и изключително популярният журналист от Би Би Си – Джеръми Паксман.
  3. Според мен най-интересните и най-важни автори са Пол Дохърти, утвърдил се като доайен на историческия криминален роман, и Орхан Памук, който се радва на известност сред българския читател. Пол Дохърти има поредица успешни и интересни книги, сред които се открояват заглавия като „Тамплиерът”, „Ангелът на смъртта”, „Сянка под короната”. Орхан Памук е носител на редица международни отличия, а неговите произведения се четат с голям интерес. Някои от по-известните му книги са „Името ми е Червен”, „Сняг”, „Нов Живот”.
  4. Сайтът започва с кратко интро, което представлява логото на издателството и цитат от „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол. Разбира се, има опция да се пропусне интрото за тези, които бързат или нямат търпение да влезнат в самия сайт. Той изглежда добре подреден, като още в началната страница е показана най-новата издадена книга, а отстрани какво се очаква в най-скоро време. Има два каталога за търсене, единият е по автор, а другият по заглавие. Каталогът по автор е структуриран по азбучен ред, което го прави лесен за употреба. Каталогът по заглавия е подреден по време на издаване, макар че не са отбелязани никакви дати. С втория каталог, търсенето е по-трудно и по-бавно ако не се знае точното заглавие на книгата. Има търсачка, която намира както заглавия, така и автори.
  5. Издателството предлага 156 заглавия, от които по-старите издания са изчерпани в момента. Акценти са поставени на новоиздадената книга „Джони Деп. Илюстрована биография” и на очакваната в скоро време книга „Смърт във Вавилон, любов в Истанбул”.
  6. Книгите са на нормална цена. Има отстъпка 25% при пазаруване онлайн, но никъде не е споменато колко струва доставката, което е доста голям проблем. Други намаления няма.

Работни срещи на студентите-практиканти, 22.01.2010

Първа група

Посещение на печатница „Нова принт“

Втора група

Разискване на издателските политики и създаването на издателска програма – водещ на дискусията Надя Фурнаджиева

Как се прави вътрешноиздателска рецензия, анотация и слоган – водещ на дискусията – Младен Влашки

Посещение на печатница „Нова принт“

Работни срещи на студентите-практиканти, 15.01.2010

Работни срещи с първа и втора група студенти-практиканти

План на срещата за първа група

Коригиране на текст – основни правила в пунктуацията и правописа, коректорски знаци, практически задачи – Красимира Ангелова

Представяне на анотациите и слоганите за рецензираните книги – дискусия – Младен Влашки, Надя Фурнаджиева

 

План на срещата за втора група

Как се изготвя издателска програма, запознаване с различните издателски политики, маркетинг и реклама на книгата

Коригиране на текст – основни правила в пунктуацията и правописа, коректорски знаци, практически задачи – Красимира Ангелова

Как се правят рецензии и анотации на книги – общи насоки – Надя Фурнаджиева

РЕЗЮМЕ от работна среща проведена на 12.01.2010 г. в издателство „Летера“

РЕЗЮМЕ

от работна среща,

проведена на 12.01.2010 г. в издателство Летера“

На 12.01.2010 г. се проведе работна среща на екип от обучители и практиканти от първа група.

На срещата присъстваха Младен Влашки – от страна на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и Надя Фурнаджиева и Цветелина Димитрова – от страна на Издателство “Летера”.

На всеки от студентите практиканти беше зададена индивидуалната задача да направи вътрешноиздателска рецензия, аннотация и слоган на посочена от издателството книга.

Произведенията бяха с различна тематика и от различни автори. Целта на работната среща беше да се представят за обсъждане създадените от тях материали.

В хода на работата бяха обсъдени затруднения, които практикантите са срещнали по време на изпълнението на отделните задачи. Основните колебания са били в даването на оценка:

– доколко дадено произведение би било подходящо за българския пазар

– да се определи приблизителния кръг читатели

– очаквани резултати и др.

След като екипът се запозна подробно с всяка индивидуално поставена задача установи, че са спазени издателските изисквания и указанията за изготвяне на подобен род материали.

В обща дискусия и поотделно с всеки студент бяха анализирани допуснатите пропуски и типичните грешки.

В края на срещата обучителите дадоха конкретни указания на всеки студент за коригиране на рецензиите и анотациите.

Видка Читалова – Анотация на романа “Лятото преди мрака” от Дорис Лесинг

Примерната домакиня Кейт Браун е на преломната за всяка жена възраст. Тя, за която двадесет години семейството е било всичко, вълнуващо съзнанието и, за няколко месеца ще се потопи в напълно различен свят – ще започне работа в международна организация и връзка с по-млад от нея мъж, ще пътува с него и ше се завърне отново в Англия, за да завърши “процеса” на пътуване към себе си. Настъпила е голяма промяна през изтеклото лято, направена е равносметка, какво още остава…?

 Слоган:  Роман вникващ в женската природа

Видка Читалова – Рецензия за романа “Лятото преди мрака” от Дорис Лесинг

Първият роман на Дорис Лесинг е ” Тревата пее”( “Тhe Grass is singing”) от 1949 г., “Златната тетрадка” (“The Golden notbook”) от 1962 е един от най- значителните романи на носителката на Нобелова награда за литература за 2007 г. 

Романът и “Лятото преди мрака”(“Тhe summer before the dark”) от 1973г. също пожънва голям успех. 

Заглавието му всъщност е метафора за настъпващият нов живот за жената на средна възраст, моментът, в който разбира, че нещо се е променило, че е изпълнила дълга си. 

Действието се развива през 1968 г. в период от няколко месеца. Още първите няколко изречения намекват за предстояща коренна промяна в живота на главната героиня Кейт Браун. Тя е типичен пример за образцова съпруга и майка, която вече 20 години се грижи за къщата и децата си, носи духа на улегналата жена, но и нещо затрогващо – способността да “се вижда” отстрани и да се анализира много точно.Кейт винаги се съобразявала с мнението на останалите, следвала е определено поведение и се е ръководила само от идеята да бъде полезна на семейството си. 

В началото на романа действието се развива в Англия. Там в мислите на героинята се прокрадва тревожната истина за превръщането и в безполезна за семейството вещ. Във втората половина на книгата, в която са най-значимите и въздействащи прозрения на Кейт, арена на действията отново е Англия. Кейт заминава и за Истанбул като преводач на Световната организация за изхранване на населението, където среща по-младия от нея Джефри и действието се прехвърля в Испания. 

В романа е засегната и социалната тематика, видяна през погледа на главната героиня – гладуващите хора в Африка, стачките на работниците в Англия, противопоставянията на различните класи в обществото.

Разказът се движи особено около Кейт, съпругът и децата и са назовани с имена и кратки характеристики и се вмъкват на доста места в романа като част от разсъжденията и, но остават на заден план. Най-често се появява образът на най-малкия и най-проблемен син – Тим. Персонажът развит най-добре след този на Кейт е младата и търсеща себе си Морийн. За Кейт тя е въплъщение на изгубената младост, но и на ориентир в пътуването към себе си, необходим помощник, затова ролята на Морийн е ключова за романа.

Особено място е отделено на темата за изневярата. В семейство Браун – типичното щастливо семейство, тя е факт, но не успява да го съсипе. С течение на времето Кейт свиква с похожденията на Майкъл и започва да го приема като пристрастен към вредни навици човек. Животът на семейството е динамичен, членовете му рядко се събират заедно, пътуванията са част от ежедневието. Майкъл е невролог и посещава различни краища на света заради практиката си, децата учат в различни страни, ходят на екскурзии през лятото. Така че Кейт организира с целия си ентусиазъм всички мероприятия, посреща, приема, съветва, съпреживява. Тя самата владее четири езика, но се омъжва млада и загърбва образованието си. Двадесет години по-късно все още е запазила уменията си и започва работа в международна организация. Това е първата от предстоящите промени в живота и.

Интересно в повествованието се вмъква историята на Мери Финчли, приятелка и съседка на главната героиня, но и нейна пълна противоположност. Мери е обаятелна прелъстителка, загърбила семейството си. Кейт често ще сравнява модела и на поведение със своя, първоначална с убедеността на човек, който постъпва правилно, по-късно с разбиране и съчувствие.

Романът е историята на прелом от един светоглед към друг, което настъпва при всяка жена повече или по-малко болезнено, повече или по-малко осъзнавано. Това е важен етап от живота, способен да прекърши и постави жената в окаяно положение, но и да възроди и влее нови сили.

Развитието на действието в различни държави е отбелязано между другото, дори на моменти при четенето се налага да се връщаш назад, за да разбереш къде се намира героинята.

Романът е четивен и не се натрапва, подтиква към размисли за семейството, младостта, преломната възраст. Повествованието се води в трето лице от разказвач, който следи отблизо случващото се с героинята и се отъждествява с нея. В началото на романа се използва често една конструкция за рамкиране на изреченията – ” Една жена…”. Това символизира жената на прага на нов етап от живота и. Историята искри от мъдрости и равносметки, изведени в обобщени стереотипни изрази и нови прозрения на героинята.

“Лятото преди мрака” е грабващо четиво. То би се харесало както на млади момичета, така и на зрели жени, които биха се отъждествили с героинята.

Таня Пеева – Анотация на книгата „Оракулът на Дионис” от Александър Томов

Легендарната личност на божествения музикант Орфей заговаря от свое име, но на нашия език, за да ни разкаже за трудния път на Предопределените… „Оракулът на Дионис“ е поетична амалгама от интелект и чувственост, примесени с мистиката на тракийската култура, но, преди всичко, разказ за едно себеопознаване.

Значещи цитати

„Бях осъзнал, че истината е гибелна за всеки един от нас, че в голата истина не съществува живот, не съществува нищо. Животът на този свят можеше да съществува единствено чрез нейно величество лъжата.“

„Ние сме народ на крайностите, нищо, че минаваме за най-благоразумни и умерени. Благоразумието срещу страстта – това е заложен в самата същност на моя народ.  А страстта не може да е нищо друго, освен Дионис с неговото опиянение. Само че какво опиянение – неговото физическо или моето духовно. Ето къде беше разликата. Твърдя и знам, че моето е по-висше и по-истинско.“

Таня Пеева – Рецензия за книгата „Оракулът на Дионис” от Александър Томов

„Оракулът на Дионис” е роман, който се откроява от цялостното творчество на съвременния популярен български писател и сценарист Александър Томов, познат на публиката като скандален или по-скоро като „възлюбен в Скандала” изобразител на политически, социални, исторически и нравствени деформации, деградации и провокиращи ситуации. Новаторството се отразява както на тематично, така и на стилово ниво – текстът носи поетичните маркери на сказанието, пресъздадено с добре премерена литературност, което дава възможност на реципиента сам да си изгради представа за дистанцията между фабулата, реалистичните и фикционалните й мотиви. В този смисъл определям художествения език на творбата като майсторски „аргументиран”, но в контекстов план.

Това допълнително обстоятелство, разбира се, би могло да затрудни или дори да разочарова и масовия читател, и ценителя, тъй като повествованието е представено в Аз-форма, а героят разказвач принадлежи на време, което най-вероятно има понятие за малко от нещата, засегнати в книгата. Несъответствието обаче присъства само на пръв поглед, тъй като в конкретния случай става дума за метафизичен герой, една от характеристиките на когото е независимостта от времето.

Сюжетът интерпретира винаги актуалната и добре позната легенда за живота на Орфей – земния мъж с неземна музикална дарба, която предизвиква възхита у хора и богове и му донася безсмъртие. Формално и смислово книгата се разделя на четири части и един епилог, които се обособяват от хронотопичните особености на произведението, а се обединяват от общия му тон и последователност на действието.

Първата част разказва за въвеждането на 7-годишния Орфеус, избран за Оракул на бог Дионис, в тайнствата на жизнеутвърждаващата тракийска религия. Тук именно авторът реализира и своя характерен почерк, акцентирайки върху сензационните за съвременния ни морал практики. Детайлните описания на вакханалията и кръвосмешението въвеждат в окултната атмосфера на онова далечно минало, когато на хората не им е било достатъчно да бъдат просто хора, а са търсели и създавали свръхестественото навсякъде около себе си. Скандализират постъпките на персонажите, както и това, че действието е ситуирано в „нашите земи” – щом книгата е написана на български език, тя е ориентирана главно към българския читател, а добре известна е връзката на българина с родната земя – с нейната географска определеност и историческо минало, тази връзка е почти сакрална, ето защо няма как културата на древните траки с всички нейни крайности да се опише констативно и да се приеме информативно от етническия българин, научил в трети клас урока за „траки, славяни и прабългари”. Обрисуваното ритуално ежедневие предизвиква подозрения в преувеличение и недостоверност, те обаче са контрирани от въздействието на пълнокръвните образи, привлекателни точно с разкрепостения си манталитет.

Втората част на романа е всъщност историята на любовта между вече Посветения Орфеус и прекрасната нимфа Дика, обречена да се влюби в този полуБОГ и да умре заради омразата на неговата властна майка. Орфеус слиза в Подземното царство и с облагородяващата сила на своята магична музика успява да измоли любимата си от мрачния властелин Хадес. На път за Горната земя обаче полуЧОВЕКЪТ е завладян от неконтролируемото съмнение в лоялността на боговете, което се оказва фатално, защото единственото условие – да не се обръща назад по пътя, е нарушено и той отново е сам. В тази романтична рамка легендарната постановка си взаимодейства по многократно проверен успешен начин с психологическото описание на дълбоко личния, интимен свят на героя, който изживява красивата любов и трагичната раздяла, жестока в своята предопределеност и безвъзвратна в повтореността си. Способът на самоанализирането се вписва в паралелите на автобиографичния наратив и кореспондира с очакванията на съвременния читател. Този „роман в романа” и негова най-обаятелно поетична част е всъщност центърът на концентричните кръгове на повествованието, финалът му е „малкият финал” на творбата, органически свързан с всичките й части и смислови аспекти.

В първата част на „Оракулът на Дионис” преобладава мистиката на древните вярвания, във втората – чувствеността на силната любов. Третата въвежда ново измерение – разумът на хуманиста, прозрял същността на собствената си религия, съпоставяйки я с друга. Мястото на действието вече е Египет, описанията са все така натуралистични, предизвикващи опита на всичките ни сетива. По интелигентен начин е презентиран спектър от философски въпроси с екзистенциална стойност, а отговорите се търсят в човешкото съзнание за теогоничните и космогоничните процеси. Този дял от романа рефлектира в съвременността също провокативно – предоставя голям набор от знания и съмнения, а това се предпочита в днешния контакт с изкуството.

Романът завършва с въвеждането на новосътвореното от Орфеус учение, породено от взаимодействалите си във въображението му тракийски и египетски компоненти – една логически обоснована концепция, която е последният щрих в градацията на образа. Новопостигнатата мъдрост издига духа му неимоверно и той трябва да бъде освободен от тленното тяло – предсказанието на Майката се сбъдва и Орфеус е разкъсан от Менадите.

Посланията на творбата са закодирани както в широкия обхват от конфликти, така и в самия ритъм на текста. Стихийността на събитията извиква представата за един нов тип мислене, подчинен на абсолютната вяра във връзката между всички неща – основен принцип в слънчевата култура, в чийто плен всеки от нас може да попадне много лесно, тъй като смятаме, че ни е генетично заложена. На паратекстово ниво особено въздействащо е посвещението на романа: „В памет на сина ми Роман – единственото, което мога да му дам в Отвъдното.” Тази пряко афиширана лична трагедия борави случайно или не с някои от реалиите на сюжета.

При внимателно вглеждане в Орфеус, в лутанията и търсенията му ще открием романтическия тип герой, добре познат на българския читател. Пътуването му до Египет е необходимо главно заради неговото завръщане, а „мотивът за връщането” е не просто традиционен за нашата литература, той е определящ за естетическия ни катарзис.

Забелязах няколко неща в книгата обаче, за които не намирам обяснеие:

  1. Заглавието на романа, както и подзаглавието на „Част четвърта” са в трето лице, а самият текст на романа – в първо. Само по себе си заглавието определям като добро, но не подкрепям това несъответствие.
  2. Повествованието е пречупено през речта на героя, и то през писмената му реч. Но по думите му чак в Египет се е научил да чете и пише, т.е. няма как да разполага с „предишни” записки, подробностите от самото начало обаче предизвикват противоположен логически извод.
  3. След акцентът върху свещеното Оплождане в няколко глави на „Част първа”, само още веднъж се споменава, че то е довело до зачатие. Развитието на характера на Орфеус изисква продължение на тази сюжетна нишка.
  4. Действието се развива в Осми век преди Новата ера – противоестествено е един обожествен езичник да си служи с понятие като „Новата ера”, то принадлежи на християнската доктрина. Същото се отнася и до кабалистичните числа 7 и 33 (двете споменати възрасти на героя).

В заключение, „Оракулът на Дионис” е нов разказ за минали събития. Един вид хармония на парадоксите. Докосването до нея е също полюсно, защото предизвиква мистични и реалистични асоциации, но няма значение, че са разнопосочни, те лежат на една права.

Стоян Вълнаров – Анотация на романа „Акордьорът на пиана” от Даниел Мейсън

По време на колониалните войни в Бирма през 80-те години, акордьорът на пиана от Лондон, Едгар Дрейк, получава странната молба от военното министерство на Англия да замине и акордира едно пиано Ерар в джунглата на Бирма. В дебютния си роман авторът Даниел Мейсън ни кани на среща с историята, чужди и непознати култури, измислени и реални персонажи, всичко това е вплетено в интересен сюжет с неочаквана и завладяваща развръзка.

Слоган:  „Опияняващ, пълен с невиждани гледки, незнайни истории и грабващ сюжет.”   USA Тудей