Archive for July 17th, 2010

Ненко Цъцаров – доклад на редактора

До Издателство „Летера”

ДОКЛАД НА РЕДАКТОРА

НА ПРЕВОД НА ТЕКСТА НА ДЖОН ХАРВИ

В превода има известно количество грешки.

Има сгрешени (неправилно транскрибирани имена): „Ирвинг”

Преводачът не познава правилата на правописа и пунктуацията:

неправилно изписване на дълго тире в пряката реч; грешки в пунктуацията при подчинени изречения и вметнати части; грешки при изписването на някои думи: „четирсет”.

На няколко места се вижда, че преводачът не е бил напълно на ясно какво гласи текстът.

Понеже броят на тези и други грешки не е малък, нe би следвало преводът на романа да се издаде в този му вид. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност да се срещна с преводача, за да обсъдим възраженията му.

Мисля, че грешките са породени главно от неправилно организиране на графика и недоглеждане от страна на преводача. Неточностите не са критични, но в настоящия си вид преводът на този роман не може да се издаде. Преводът трябва да се обсъди с преводача и да се изяснят грешките.

17.07.2010 г.                                                                                            Редактор:

Пловдив                                                                                                   Ненко Цъцаров

Христиана Димитрова – рецензия за романа „Танатонавтис” на Левтерис Мавропулос

Левтерис Мавропулос е роден през 1962г. в Солун. През 1984г. завършва специалността новогръцка филология във Философския факултет на Солунския университет „Аристотел”. От 1987г. живее в град Серес и работи като филолог. До момента има издадени четири романа.

Романът „Танатонавтис” излиза през месец април 2004г. от издателство „Индиктос”.

Авторовият замисъл е да покаже неправилния начин на функциониране на една институция, която работи антихуманно и е забравила основната ценност в живота – зачитане на човека. Мавропулос успява да осъществи своята идея, въпреки че заплетеният сюжет може да отведе читателя и в много други посоки. Четейки романа, човек се замисля над живота и над най-важните неща, а именно: грешките, които допускаме и последствията от тях; отношенията със семейство, приятели, колеги и т.н.; и в крайна сметка стойността на един човешки живот.

Основният персонаж в романа (Бабис) е чувствителен човек в личния си живот и много способен на работното си място. Той работи в отдела по криминология и при решаването на един заплетен случай е повлечен от потеглящ влак и изпада в кома. По време на комата той се среща с жертвата от случая, която е и убийца. Именно тя му помага да разбере какво всъщност се е случило, за да се стигне до тези убийства. Когато се събужда от комата Бабис помни всичко, което му се е случило в „задгробния живот” – срещата с мъртвата Амалия. Това движение от живота към смъртта и отново към реалността е много въздействащо.

Името на романа е дума, която не съществува нито в гръцкия, нито в българския език. Но авторът обяснява значението, което е вложил в нея – „танатонавтис” (ο θανατοναύτης) е човекът, който изпада за кратко в кома и след събуждането си помни всичко, което е видял и преживял по време на комата.

Действието се развива в Омония (Северна Гърция). Романът започва с вътрешен монолог от страна на главния герой. Бабис разсъждава над живота си и това, което в момента най-много го вълнува е неразбирателството и раздялата с Талия – неговата съпруга. Той я обича и при тези обстоятелства се чувства нещастен.

Книгата е много увлекателна, би представлявала интерес за по-интелигентна читателска аудитория.