До Издателство „Летера”

ДОКЛАД НА РЕДАКТОРА НА ПРЕВОДА

НА ЧАСТ ОТ ГЛАВА 5 ОТ ТЕКСТА НА ДЖОН ХАРВИ

Преводът е направен добре. Допуснати са само някои неточности:

Неправилно транскрибирани имена: „МакКюзик”

Преводачът познава добре правописните и пунктуационни правила: няма допуснати грешки в това отношение.

Няма сериозни езикови неточности: спазени са правилата на българската морфология и синтаксис; на някои места лексиката не е преведена вярно, преводът е буквален, поради което се получават безсмислени фрази.

Шрифтът е малко по-голям, отколкото трябва да бъде.

Броят на тези неточности е малък и те могат да се отстранят сравнително лесно, което е отразено в ръкописа. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност до се срещна с преводача, за да обсъдим възраженията му.

В настоящия си вид преводът на този роман може да се издаде. Необходимо е след окончателното нанасяне на поправките текстът да се изчете от коректор за предварителен коректорски преглед.

По моя преценка романът ще представлява интерес за широк кръг от читатели – любители на криминалната литература.

14. 07. 2010 г.                                                                              Редактор:

Пловдив                                                                                       Христиана Димитрова

Христиана Димитрова – редакция

И когато някой от тях се прибере вкъщи в ранните часове, кървящ, насилен, какво ще кажеш тогава? Отражението на Уил го гледаше от стъклото. След като бе нахранена малката не можа да се успокои, и като остави Лорен да спи, Уил я вдигна от кошарката, уви я с одеялото и я настани там, където тя обичаше да бъде, облегната на ръката и гърдите му. Кожата на затворените и клепачи бе съвсем леко морава и тънка като хартия. Тогава какво ще кажеш? Той докосна с върха на пръстите си нейното чело, като отмести леко влажната и косичка настрани,  без да се събужда, тя се раздвижи.

Уил често не можеше да заспи, лежеше опитвайки се да подреди парченцата от пъзела на престъплението, това не му даваше и капка почивка. Най-скорошните  резултати от лабораторията бяха пристигнали късно този следобед. Формата и размера на някои от вдлъбнатите фрактури по черепа на Стивън Браян – начупвания на костта и ожулване на кожата – предполагаха употребата на доста тесен и островръх инструмент; твърд по-скоро, отколкото остър;  дървен, а не метален както преди мислеха.

Няколко косъма, които не съвпадаха с тези на Браян, бяха намерени на канапето в  хола, в спалнята, един закачил се на неравния ръб на вратата в банята. Според ДНК анализа, повечето косми принадлежаха на МакКюзик, което не бе изненадващо.

Следи от семенна течност бяха намерени по една от кърпите, които бяха в коша за пране, малко от спермата беше на Браян, но не цялата. Не бе и на МакКюзик. Пробата бе дадена за допълнителен анализ, за да се проследи дали ДНК(2) не съвпада с ДНК анализа на намерените косми. Във всеки случай,(3) откриването на семенната течност даваше да се разбере, че противно на това, което МакКюзик твърдеше, през изминалата седмица Браян бе правил секс с някого, когото те още не бяха открили.

Някой, който можеше да го е убил.

Ако, Маккюзик не го бе сторил.

Разбира се, нямаше начин все още да се разбере, дали човекът, с когото Браян бе правил секс и убиецът са едно и също лице. Възможно е да са двама различни мъже, мъже, чиято самоличност полицията още не бе разкрила. И ако бяха двама мъже, (4)се питаше Уил, дали са свързани по някакъв начин? Може би чрез сексуалната ориентация на Браян? Или пък не се познаваха? Никога ли не са се срещали?

Сузи се размърда отново в ръката му и се понамести. Уил забеляза, че има капчици конденз в ъглите на прозорците; самите прозорци бяха достатъчно широки, за да обхванат гледката. Широк отрязък от небе, изненадващо малко звезди, луната забулена в облак. Ниви, които се спускаха надолу към блатото.

През определено време от годината тези поля гъмжаха от (5) мъже и жени, повече мъже, наведени да вършеят реколтата. Картофи, алабаш, зеле, цвекло. Поляци, литовци, словаци, латвийци, чехи. Понякога вървяха и тракаха с машина, понякога жънеха на ръка. Без (6)удръжките, най-много по 4.5 паунда на час. През нощта, през някои от месеците, (7)той можеше да ги види, очертани като от прожектор на ярката светлина, (8)наведени срещу часовника.

Сузи се обърна отново и издаде звук, (9)малък и крехък, в съня си,  Уил докосна с устни върха на главичката и до фонтанелата, до меката плът, където краниалните кости трябваше да се срещнат.

Черепът на Стивън Браян бе счупен на пет места.

На пет.

(1) Силуетът на Уил се отразяваше в стъклото на прозореца.

(2) …дали това ДНК не съвпада с……

(3) … откриването на семенната течност показваше, противно на това, което МакКюзик твърдеше, че през изминалата седмица…

(4) … питаше се Уил…

(5) Гъмжаха от мъже и жени, наведени да вършеят реколтата

(6) Без удръжките, взимаха най-много по….

(7) Уил

(8) …..обърнати срещу часовника….?

(9) …издаде звук в съня си, тих и нежен…

Текстът е написан добре, но са допуснати много неточности:

Авторът е допуснал големи неточности на синтактично ниво.

Авторът не познава правилата на правописа и пунктуацията: неправилно членуване, изпускане на тире при степенуване, изпускане на буква, неправилна употреба на множествено число вместо единствено, много повторения, неправилно използване на предлози.

На лексическо ниво няма сериозни езикови неточности: като цяло лексиката е използвана точно и  вярно, спазени са правилата на българската морфология.

Броят на тези и други неточности е голям. Те могат да се отстранят лесно. Авторът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност да се срещна с него, за да обсъдим възраженията му.

В настоящия си вид текстът не може да се издаде. Необходимо е след окончателното нанасяне на поправките да се направи предварителен коректорски преглед.

Преводът е направен добре, но са допуснати някои неточности:

Преводачът не познава правилата на правописа и пунктуацията: неправилно изписване на дълго тире в пряката реч, изпускане на запетая.

Няма сериозни езикови неточности: лексиката е преведена точно и  вярно, спазени са правилата на българската морфология и синтаксис, но има недостатъчно добре свършена работа по реалиите: например, не е ясно какво е „Уедърби Гардънс” № 10.

Макар броят на тези и други неточности да не е много малък, те могат да се отстранят сравнително лесно, което е отразено в ръкописа. Преводачът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност да се срещна с преводача, за да обсъдим възраженията му.

В настоящия си вид преводът може да се издаде. Необходимо е след окончателното нанасяне на поправките текстът да се изчете от коректор за предварителен коректорски преглед.

По моя преценка романът ще представлява интерес за широк кръг от читатели – любители на романтичната литература.

Текстът е написан добре, но са допуснати някои неточности:

Авторът не познава правилата на правописа и пунктуацията: неправилно изписване на дълго тире в пряката реч и на късо тире, неправилно изписване на кавички, изпускане на думи.

Авторът е допуснал неточности на синтактично ниво.

На лексическо ниво няма сериозни езикови неточности: като цяло лексиката е използвана точно и  вярно, спазени са правилата на българската морфология.

Макар броят на тези и други неточности да не е много малък, те могат да се отстранят сравнително лесно, което е отразено в ръкописа. Авторът следва да се запознае с предложените поправки, за да ги приеме или предложи варианти. Имам готовност да се срещна с него, за да обсъдим възраженията му.

В настоящия си вид текстът може да се издаде. Необходимо е след окончателното нанасяне на поправките да се направи предварителен коректорски преглед.

По моя преценка книгата ще представлява интерес за читателите.

На 13.07.2010 г. се проведе работна среща на екип от обучители и практиканти от четвърта група.

На срещата присъстваха – Йордан Костурков – от страна на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и Надя Фурнаджиева и Цветелина Димитрова – от страна на Издателство “Летера”.

На студентите-практиканти им беше зададена самостоятелната задача за езикова и стилова редакция на части от книгата „В бърлогата” на Джон Харви. Целта на работната среща беше да се представят за обсъждане редактираните от тях страници.

След като екипът се запозна подробно с индивидуално поставените задачи, установи, че студентите-практиканти са подходили доста отговорно, като са се опитали да спазват оказаните им инструкции, основните техники и похвати при редактиране на преводен текст.

В общ диалог студентите споделиха някои затруднения, с които са се сблъскали при работата си с текста, напр.:

– преводачът използва свои любими думи, които многократно се появяват в текста и така той губи своята изразителност и богатство

– сложен синтаксис, който много често в българския текст се е наложил в следствие следваната структура от съответния чужд език, в случая турски език и др.

Бяха анализирани допуснатите пропуски и типичните грешки в обща дискусия и поотделно с всеки студент.

В края на срещата на всеки студент бяха дадени конкретни указания за коригиране на извършената работа.

Редакторски доклад

върху четвърта глава от книгата „В бърлогата” на Джон Харви

Превод: Мая Ташева

Редакция и корекция: Александър Христов

Редактирания текст е приложен на хартиен носител с нанесените от мен редакция и корекция.

Коментар:

• Превода е добър, като изключим предаването на едно шотландско име, дали трябва да се транскрибира или транслитерира и дали да се запази правописа както е в изходния език(Маккъсик/МакКъсик/МакКюзик и прочие). Също така името на един от градовете е спорно(Лейцестър/Лейчестър).
• В главата има момент, в който се разказва случка от миналото, там се среща неспазване на времето. След консултация с преводача се оказа, че и в оригиналния текст има смяна на времето в този момент и все пак моето предложение е, че текста ще е по-разбираем ако се запази времето.
• Също така честа грешка е и конструкцията някого – когото в случаите, когато става дума за лица
• Като цяло, грешките са предимно от стилистичен характер, много рядко, може би веднъж или два пъти, е сгрешен превода на някои от думите.

Текстът задължително трябва да се обработи от коректор.

Коректорските грешки преобладават, свързани са с:

1. Разстоянията(най-вече при предаване на пряка реч)
2. Препинателни знаци(на някои места)
3. Спазването на правилата за нов ред

След коригирането смятам, че текста ще може да се издаде.

Дни на литературата и книгата “Пловдив чете”

09.06.–13.06.2010 г.

Практически задачи – четвърта група:

10.06.2010 (четвъртък), 17.00 ч., Балабанова къща

– Участие в премиерата на историческия роман “Ататюрк и Фикрие” от Хъфзъ Топуз. Представя – Младен Влашки

– Представяне на романа “Жена за обесване” от Пънар Кюр. Участници в дискусията – студенти-практиканти от трета група.

11.06.2010 (петък), 18.00 ч., Културен център “Тракарт”

– Участие в мултимедийното представяне на книгата “Кръстопът на култури” с автори проф. Иван Маразов, доц. Татяна Шалганова и доц. Оксана Минаева

Представят – проф. Иван Маразов и доц. Татяна Шалганова

Среща с четвърта група студенти по проект „Студенти по пътя на книгата“

Място: Издателство „Летера“ – гр. Пловдив

Дата: 07.07.2010 г.

Редакция на художествен текст

Рецензиране

Цел: Студентите-практиканти да се запознаят с основни похвати и правила за стилова редакция на художествен текст; изготвяне на рецензии, анотации, слогани

1. Редактиране на текст.

–    Представяне на изпълнената от страна на студентите-практиканти задача за стилова редакция на текст.

–        Семинарно занятие – обсъждане и коригиране на практическата задача.

–        Основни насоки и препоръки. Оценка на свършената работа.

Наставник: Йордан Костурков

2. Рецензиране.

1.      Обсъждане на рецензии, подготвени от студентите на заглавия от издателската програма на

2.      Насоки и препоръки за извършената работа

Наставник: Младен Влашки

Искаш ли да научиш какъв е бил гладиаторът?

Как е протичала битката на огромната арена?

Какъв е бил неговия живот?

Какви оръжия е използвал един гладиатор?

Как може един обикновен човек да стане гладиатор?

На тези и на много други въпроси ще намериш отговорите в книгата „Гладиаторите”. Това е книга, която ще те отведе в света на силните и безмилостни гладиатори. Това е книга, чрез която ще изживееш тръпката, която е изпитвал всеки гладиатор, когато е излизал на бойната арена. За това драги читателю, не се колебай, а вземи тази изпълнена с история и култура книга. Вземи, разгърни и сподели знанията си с твоите близки и приятели, защото щом веднъж се потопиш в света на гладиаторите, ще откриеш, че книгата крие много изненади и ще намериш по нещичко ново за всеки.

Слоган: „Гладиаторите”- достойни бойци или безмилостни убиици?