Основните теми на романа са потисничеството като цяло, сексуалното такова в частност, неспособността на хората да се разбират и различните лица, които всички имаме за пред хората и вътре в нас.

Романът цели да пресъздаде по реалистичен начин потисничеството и сексуалното насилие като не спестява подтикващи към визуализиране подробности (първото изнасилване на Мелек, облеклото и, което си слага, когато Хюсрев бей я кара). От началото на читателите им става ясно, че се сблъскват с мръсотията в човешкия живот, изобразена чрез образа на съдията, който намира нещо общо межу себе си и подсъдимата. Свързва я с „вонята”, която е излъчвал самият той като малък.

Първите две части на романа използват похвата „поток от мисъл” за да разкрие отделеност от света или по-животинска мисъл у героите. Специално за Мелек се казва към края, че тя „не може да мисли.Защото беше дресирана да не се съпротивлява срещу насилието.Не знаеше, че може да се разбунтува срещу него..”. И от трите гледни точки се забелязва специфичен подбор на диалектни думи и индивидуален речник. Това цели да се направи ясна разлика между тях и по този начин те да бъдат по-реалистични. От първата гледна точка  („Присъда за убийците от вилата край брега”) се показва само външната страна на случката – тази виждана от пресата. Във втората част съдията също вижда по свой собствен начин нещата и в главата си вече е решил какво да отсъди. Мелек, което на турски значи ангел, е разделена на няколко различни образа – този на чистото създание в очите на Ялчън, този на „мръсницата” в очите на съдията и последният от нейната гледна точка, на едно момиче, което приема живота си и не се противи срещу него.

В последната част умишлено е избрана гледната точка на един младеж в романтични наклонности, който в крайна сметка успява да прозре, че всяко нещо има повече от видните страни. В периода на романтизма се наблюдават подобни тенденции на идеология над реалното, но в този случай те биват разсеяни и отстъпват място на реалността.

За Ялчън къщата е символ на потисничеството, той от малък първо мечтае да е вътре, а по-късно да се махне колкото може по-надалече. След това се превръща в очите му в затвора на Мелек, от който той иска да я спаси. От нейната гледна точка разбираме, че когато тя влиза в затвора, смята че там е по-зле отколкото в имението, въпреки всичко, на което е била подложена.

От налалото на ромата ни е ясно как ще завърши историята. Сюжетът е нелинеен, изобразен от гледната точка на героите след убийството.
Като цяло романът е постигнал целите си: успява да създаде индивидуална атмосфера и сюжет, която не се препокрива с нищо на пазара. Изобразява точно начините, по които може да бъде репресирана една жена, което може да въздейства на женската аудитория. Но начинът, по който е написана няма да се хареса на масата от читатели, а изборът на теми може да се стори непривлекателен на повечето мъже. Продажбите най-вероятно ще са слаби.