Сблъсквайки се с ежедневието си, ние непрекъснато ставаме герои на Гизихти. “Gezichit” произлиза от немски и означава „лице“.
Това е една книга, която синтезира в себе си живота, неволите и несправедливостта на всеки един от нас. Зад хилядите „лица“ всеки може да открие своето, превръщайки се не само в литературен, но и в житейски герой на своето време. С описаните случки всеки преживява отново моменти от своя път.
Предтавените случки от Пловдив постигат една глобалност, водеща до окачествяване на историите като общонационални и голяма част от тях – общочовешки.
Олицетворява се суровия, но реален живот на всеки един от незасегнатите от времевите пороци човек, карайки ни да преосмислим своите ценности и житейски приоритети.
Негативното отношение на властващите, липсата на морал и ценности, загубата на всякаква граница и норма на възпитание и човечност, егоизмът, скептицизмът и явната човешка злоба, неволите и нарушения държавен ред, мнимото здравеопазване, образование, сигурност и администрация – това са само част от темите, заложени в 150 гизихта.
Гизихтите са един своеобразен опис на една, две или десет години живот и биографичен очерк на част от нашето битие.
Написани от Велин Станев – човек, който е в непрекъснат контакт с много хора, те са по-реално доказателство от всяка друга създадена човешка история. Историята на участник, потърпевш или очевидец е тази, която остава завинаги в спомена.
Прочитайки дори един гизихт, ние можем да се преосмислим като творци на своята съдба. Майки, бащи, деца, баби и дядовци – поколения наред, които се сблъскват с изопаченото съзнание на хората и неуредиците в едно „европейско“ общество и държава.
Слоган: Животът е Gизихт, но Gизихтът не е живот.
_