Романът „Лятото преди мрака” е една смела илюстрация на сложния психологизъм в съпружеските отношения от втората половина на XX век. В центъра на изображението са представени душевните търсения на една всеотдайна домакиня, за която в продължение на 25 години спазването на кухненските привички са били начин на живот.

Участвайки в изграждането на голямо семейство, Кейт Браун придобива удивителни качества-отзивчивост, съпричастност, състрадание и пълно себеотрицание. Превръща се в кухненски уред, настроен на една и съща мощност през всичките тези години. Тя все повече зажаднява за внимание, без да го получава. Незаслужена болка и обида я съсипват в последните няколко години, но вместо да я завладеят, тя се въоръжава с усмивка и продължава ревностно да изпълнява ролята в семейството си.  На раменете й лежи цялото семейство, но бива убедена да го остави без надзор, за да избави от затруднението уважавана международна организация. Кейт Браун придобива особен статут, понеже на работното място пренася качествата, които притежава и се явява като майка на конферентното племе.

Тя навлиза в период на разцвет, знаейки, че ще е нужна на много хора. На конференцията в Истанбул се среща с човек, който в процес на работата разпознава като свой мъжки еквивалент. Запознава се с фриволното поведение на делегатите, които вечер се отдават на неангажиращи плътски страсти. Пак в Истанбул се среща с по-млад мъж, с който впоследствие заминава за Испания.Тази връзка отключва мислите и спомените й- всичко това е разтърсващо за нея-като интимните отношения между любовниците търпят крах. Сеща се за страстта на съпруга си- вълчия му  глад за по-млади жени и развитият  плътски  гъдел  не отшумяват с годините. Спомня си и за  връзката си с двайсетгодишно момче преди 10 години. Затова тези дни за нея са разтърсващи.

Връщайки се в Англия, с нейния позанемарен външен тя осъзнава, че вниманието на хората е в зависимост от визията и излъчването. Другото няма значение. Кейт започва да общува с младо момиче, което е на прага на зрелостта и се чуди кой път да поеме. Двете провеждат много разговори. Чарът на младата девойка със освободен дух и поведение, контрастиращо на консервативното, горчивият опит, а и сънищата-митарства й помагат  да потърси себе си.

Трудно е да се определи жанрът на романа-едновременно е социален, философски, а и с нотки на феминизъм. Текстът е изключително провокативен, актуален. Много жени ще припознаят себе си в главната героиня и може би ще намерят отговорите, които цял живот са дирили.

Това е текст, който доказва, че ЗАД ВСЯКА ВЕЖЛИВА УСМИВКА СЕ КРИЕ ПРЕГЛЪТНАТА ГОРЧИВА СЪЛЗА.