Да се изгради и предложи маркетингова стратегия за книга, каквато е „Лятото преди мрака” на Дорис Лесинг, е едно сериозно предизвикателство. Само в едно изречение се състои най-успешната реклама за тази книга:
„Това е роман, написан от отличената с нобелова награда за 2007 година писателка Дорис Лесинг.”
Но все пак е необходимо да се изгради стратегия за разширяване на продажбите на книгата. Макар книгата да носи духовна наслада, не бива да забравяме, че преди всичко това е стока, която трябва да бъде продадена. А за тази цел е необходима реклама.
С оглед на тематиката, която засяга този роман, читателската аудитория ще бъде предимно от женски пол. Вземайки предвид тази констатация, аз проучих по-значителните фирми в моя роден край, в които доминира жената като служител. Спрях се на една фирма или по-скоро шивашки цех, в който работят около 200 души.
Моята стрaтегия е следната: Предлагам да се проведе среща между представител на издателството (най-добре редактор) и служителите в текстилната фирма. Най-удобното време за това е по обяд- когато дневната смяна е в почивка, а първа и втора смяна-разменят местата си, т.е. по това време всички служители са налице. Цялата среща ще трае не повече от 15 минути- достатъчно време на редактора да убеди жените защо трябва да се сдобият с тази книга. През очите на Кейт Браун всяка от жените ще извърви по дългия път на себепознанието и ще отсее стойностното в живота. Четенето на тази книга е едно пътуване в дебрите на душата и носи усета за пречистване, когато затворим последната страница. Дорис Лесинг предлага отговор на фундаменталните въпроси на битието. А освен всичко друго- тази книга ще е и възможност за счупване на стереотипния начин на живот на служителката в текстилното предприятие…
Мисля, че е излишно да казвам, че е мит неграмотността на българската жена-шивачка.
Това са хора с реални потрбности, които имат и личен живот, извън стените на предприятието.
Относно промоциите… предлагам на всяка от участничките да бъде дадено по едно тефтерче и един химикал с логото на „ЛЕТЕРА”. Освен ножицата- това са другите два задължителни аксесоара в текстилното предприятие- всяка от жените си води детайлизиран отчет за свършената работа, т.е за ушитите детайли, защото компютрите грешат, а човешката ръка-не.
Относно продажбата на книгата- предлагам да стане на части. Предприятието, за което говоря, предоставя възможност на служителите си да купуват от продукцията, като плащането се извършва на части. Примерно-ако едно детско зимно яке струва 120 лв- служителката може да го изплаща в рамките на една година- като от заплатата й всеки месец се удържат по 10 лв. За книгата предлагам да се подходи по същия начин- като се предложи следната стратегия: при купуването се заплащат 5 лв, а останалите 15- в следващите 3 месеца- по 5 лв от заплатата. С тази задача може да се заеме касиерката на фирмата, като в замяна на тази дейност й се подари един екземпляр. Говорих лично с една от служителките и тя каза, ще 20 лв е висока цена, още повече, че за ден средно изкарват по 10 лв. А относно предложението ми за разсрочено плащане- то беше прието радушно. Затова смятам, че тази стратегия ще проработи.
Смятам, че рекламните материали няма да струват повече от 100-150 лв, а продажбите на книгата в рамките на 3 месеца ще стопят този разход и ще донесат значителни печалби.
Тази стратегия е иновативна и показва креативността на едно издателство в стремежа да популяризира продукцията си. Или иначе казано- демонстрира как ПЛАНИНАТА ОТИВА ПРИ МОХАМЕД 🙂