Archive for April 14th, 2010

Ангелина Илиева – дешифриране на тв предаване

Из  предването „Запомнете Пловдив”

-Добър вечер.Най-после „Запомнете Пловдив”,след една пауза от две седмици.Сега времето е малко по-сложно,предстоят избори,сигурно  и за напрад ще се наложи,някой четвъртък , да нямаме „Запомнете Пловдив”,  ада има някакво открито политическо студио,но така ще бъде,само до изборите.Иначе след това продължаваме до тази следващата година – не знам до кога.Както върви все още сме на теротрията на Аджисан маала.Сега ще говорим за „Житния пазар” конкретно,или и както е известне като „Площад Шахбазян”.Говорихме,но за неговата северна част,сега ще говорим за южната част.Този път ще си позволя аз да говоря повечко,за блока на улица Чирпан №2,на времето Чирпан № 2 ,сталинския блок до градинката на Житния пазар , а до мене е Стоян Милев.Значи аз ще говоря за 50-те,60-те години,а Стоян Милев  ще говори,пък  за…

-За след  70-те години. (Стоян)

-За 70-те,80-те години за  площад Шахбазян – той така му вика.Между другото някои може би вече не знаят кой е Степан Шахбазян , на чието име е кръстен площада.Това е един пловдивчанин ,който ,мисля че е убит 23-та или 25-та година – мисля че 23-та година . И неговият син,който помни баща си,като е бил в ареста,или затвора-малко преди убийството, е имигрирал в Съветския съюз,заживял е в Поти и някъде в началото,или в края на 70-ти – в края на 70-те се върна  в Пловдив,като възрастен човек и така  някои работи ми разказваше за баща си.И той почина,и синът.И така,най-напред да започнем с нашия гост.Житиният пазар е тази градинка между двете улици…

– Между двете улици (Стоян)

– Между  6-ти септември и…

– Между 6-ти спетември и Чирпан, улицака,която е отзад,зад площада.(Стоян)

– Градинката,същата така както си я помнят пловдивчани.Тя и днес си стои,малко по-мъничка е станала.Тази градинка някъде в края на 50-те години я направиха и това всъщност е от…

-Арменското кафене ,фактически.(Стоян)

-…Което и него го няма в този си вид и така.Сега,значи,Вие сте живели,Ончо покажи кадъра,сега ще видим градинката на Житния пазар и  в дъното поредица къщи ,които се водят на площад Шахабазян,или тогава са се водили,сега вече не знам къде се водят.Стоян ще ни разкаже за хората,които са живяли там,а след това аз ще Ви разкажа за хората от блока наблизо.

-Еми ,фактически сега, блока ,който виждам…

-Кооперацията –бяла.

-Да,бялата кооперация  е на мястото на къщата в която съм живял аз.Там живеехме две семейства – един по-възрастни хора и аз със съпругата ми и детето ми .В къщата живееше многотака ,  интересен човек –дядо Павли беше един, така много обичаше да си сръбва,ама яко да си сръбва.Сега синът му беше набор тогава – не знам какво стана с него.Стоян се казваше и той – адаш ми е.Занимваше се със цирово изкуство на времето,тогава змии нямаше така както сега-навсякъде.С това се занимаваше с приятелката му,сега не съм го виждал от много години.

– Сега , ако е същият стоян ,за който аз се сещам, и на когото викахме Цоко на прякор, и баща му си посръбваше – сигурно е същия…

-Да,сигурно е същия -да.Той баща му не е жив вече ,де.(Стоян)

-…го видях преди два месеца-тука зареждаше една лафка,със съпругата си.

-Еми да.Трябва да мина да го видя ,ако е той.(Стоян)

-Иначе така,със същият бодър дух,мисля че беше нещо,инструктор по ски л ибеше едно време?Не знам.

-Със ски не се е занимавал.(Стоян)

-Изобщо нещо на Пампорово…

-Ходеше-да,ходеше по хотелите ,поработваше така.Обичаше тънките работи.Той ония квартал,обикновенно все такива са хората.

-Да както при един друг от квартала,там живееше Коцето на мястото на „Севън хилс” и така едни ден,като седнахме преди десетина години ,викам : „Ей,Стоян се занимава с  цирк,аз се занимавам с телевизият – то горе-долу ,едно и също,еди- кой си , с не знам си какво…” , и той по едно време вика : „ Ей ,то в онзи квартал,никой потен хляб не е ял.” ,вика  – „все тънки занаяти”.Така други хора наоколо?От комшиите,какво си спомняш?

-Еми там,след вече ,тая бялата кооперация,в дясно една уличка ,между блоковете минаваше,една къса уличка.Сега не си спомням как се казваше,там живееше много известен човек – Илиян Сандъков,футболистчето.Там живееше в една стара къщичка, момчето.Близко пак тама,от тази старана ,на тая същата улица живееше един доктор,ама не си спомням какъв специалист беше – гледам,че много хора ходеха при него, така – като частен кабинет.На тази червената къщя,мисля че – дето я дават в момента…

-Сега ,там в този район имаше един професор , и жена му също беше професор,но не и помня името.

-Еми много години минаха- 35 години…(Стоян)

-Сега,скоро минах,но няма табелки ,нищо няма.

-35 години от тогава…(Стоян)

-А ти сигурно не мопмниш,защото още в началото на 60-те години,там живееше Лудия Кольо –беше едно момче едро и болно, яло очевидно,имаше припадъци ,но и той…Си отиде.Други не помня аз,от вашата махала.

-Не ,те…(Стоян)

-Сега,аз излезнах 69-та година от там,след това,авно друго поколение  малко е дошло.

-Еми живееха хора и сега известни.Някой станаха известни-бизнесмени някои от тях станаха.

-Кои? Я кажи.

-Еми Алито,примерно там живееше,близко.

-Кой Али?

-Ми то Алито му викахме,ама фамилията.Дундара живееше – един известен месар в Пловдив,сега в момента на Капитан Райчо има магазин.И той живееше там.Направиха някои хора,от онова време,дето мечтаеха за него,направиха пари,някои.

-Значи предприемчиви хора!

-Предприемчиви хора-да.(Стоян)

-Въпреки че,като гледа  тогава човек малките къщички,вика : ”Какво пък ще излезе от тези хора?”.

-Да,ама виж ,те къщите бяха все такива,а – паянтави къщи.То нямаше.Отзад живееше само,имаше една къщичка на едно така,много добро…

-Значи на този бай Павли,нали в къщата,на пода имаше дупка.

-Да .Тя щеше да падне тая къща.

-И те  живеят долу ,а Стоян горе и той виа : „Тате подай една цигара.” ,и той му подава пез дупката.

-Да,точно така,така беше.Значи за същите  хора става въпрос.И най-хубавата къща на кой беше ,отзад имаше един Зарко – много добър матричар си го спомням , ама и той взе да бара чашата много и…Иначе много,неговата къща беше най-хубава,най-здрава , другото всичкото беше…

-Но израснаха хора.Добре.Сега,значи,който иска да добави нещо към разказа на Стоян Милев за този район – 640-366 , колеги покажете телефона.Днес по-рано ще го включим.Така,значи говорим за южната част на площад Шахбазян , или пък Житния пазар,както пък аз,съм го запомнил.Сега пък в ляво на тези кадри и блока на бившата улица Чирпан № 2  , за който аз искам да разкажа.Но преди това едни зрител.Ало?

(зрител)  – Ало.

-Да.

(зрител) – Аз искам да попитам всъщност ,какво е било на мястото на това,което е в момента „Севън Хилс”,едно време?И второ ,искам да кажа,че между улица 6-ти септември и улица Изток,там  онова кварталче,единствено все още са запазени стари улици с калдъръм , като изключи Стария Пловдив.

-Тук-таме,по мъничко има запазено.

(зрител) – Да,има запазено.

-Много интересни къщи има.

(зрител) – Да,много интересни къщи с кълдъръм-стария кълдъръм ,още от едно време, който е останал.

-Да.

(зрител)- И около едно училище отзад,там също има още запазен кълдъръмени улици,на които можеш да снимаш примерно някаква история от преди освобождението от турско робство.

-Само там остана.А и старият град разбира се.Добре.Значи за „Севън Хилс”,това е прочута кръчма на Кара-Кара… Забравих му името.Тя е остнала в историята,някой сигурно ще се обади,говори ли сме преди две седмици.

-Хотелът ли където е?(Стоян)

-Да.

-И до него беше залепено арменското кафене.

-Точно така.Значи хотела беше,говорили сме,беше читалище ,библиотека и после…

-И после го изоставиха.(Стоян)

– И беше изба,и така.Става дума и за собствениците.Значи в Пловдивска хроника пише.Пише за това кафене,което с дълга история.Сега да чуем,ало?

(зрител) – Ало?

-Да .Телевизора малко да намалите.

(зрител)-Ало?

-Да.

(зрител)-Добър ден.

-Добър ден.

(зрител) – Краси Русев се обажда.

-Кажи,Краси.

(зрител) – Тоя площад на времето,ако помните,имаше една уличка Никола Балканджиев?

-Да.

(зрител) – Имеше релеф.

-Да.На Никола Балканджиев,който го свалиха.

(зрител) – Да.

-Ама защо го свалиха?

(зрител) – Първо свалиха на един блок.Това им беше първата работа,когато аз в София…

-Ти си го правил,знам.Ама защо го свалиха?

(зрител) – (смее се)Трябва да питаш други хора.

-А,за да го забравим.

(зрител)- Та,да.вие много хубаво предаване имате.Всичко хубаво.

-Жив и здрав.

– Между другото от тая улица –Никола Балканджиев тръгнаха и нощните пеперуди в Пловдив.От тая улица.(Стоян)

-Аз миналия път казах,там,малко в  дясно – двете кубинки им викахме.

-Да,да.(Стоян)

-Помниш ли ги тия?

-Да,да.(Стоян)

-Всички ги знаехме товага.

-Аз нямаше да го кажа,ама понеже стана дума за улицата…

-Тогава имахме на гости едни съвсем малки момченца,страх ни беше да посегнем към темата.Ало?

(зрител)-Ало?Обществена телевизия ли е?

-Да.

(зрител) – Абе вижте какво,Вие излъчихте тука един репортаж,за един сватба,за друг брадва.Абе тука в тоя репортаж гледате само едната страна,а не гледате тия хора дето работят,дето пускат по шест-седемхиляди вата уредби…

-Специално днес имаше ли такива уредби?

(зрител) – …Ние живеем на улицата в големия блок.Е,днес аз съм бил на работа и…

-Значи не говорим за днес.Тази тема да я оставим,няма да говорим за това днес.

(зрител) – А няма да я оставим тази тема,защото ние сме потърпевши…

-Говорим за тази вечер.Конкретно днес уредби няма.Айде да не нарушаваме…

(зрител) – Ама не,вижте какво,конкретно се нарушава наредба № 1 , а тя много ясно се нарушава, а журналистите нарушават точно наредба № 1 , алинея първа.

-Добре айде утре се обадеде,защото сега говорим за друго.Макар че,сме наблизо ,около този въпрос.То Неофит Бозвели беше там през две пресечки,нали?Ало?

(зрител) – Добър ден.Във връзка с хотела и местото – „Кръчмата на карачлии”,а лекарката за която ставаше въпрос е д-р Добринка Атанасова.

-Да,точно така.А нейният мъж,беше също професор?

(зрител) – Да,точно така.

-Ето,помня ги.Той ходеше с тиранти,ако не се лъжа?

(зрител) – Да , точно така.

-А вие къде сте живели?

(зрител)-Аз живея,все още тук,на Неофит Бозвели.

-А днес сватбата,дето стана толкова ли беше шумна?

(зрител) – Не ,не беше толкова шумна.

-Добре.Днес не е била.Значи правилно сме казали.Когато е шумно,ще кажем,че е било шумно.Така,колеги,сега покажете големи блок.Сега като мина не ми се струва толкова голям,но …

-Не,той е 5-6 етажа,мисля че.(Стоян)

-А, три етажа и половина.

-С мансардата говоря.С магазините.(Стоян)

-С магазините?С магазините е точно четири етажа.Да,магазините и три етажа,само че на времето ,като се настаних там-настаних за пет години,това ми се струваше,като небостъргача в Ню Юорк.Между другото ,такива блокове с няколко в Пловдив.Мисля че това е втория ,след блоковете на Байкал.Тяхната архитектура се казва Сталинска архитектура,нали.Сега има и лоши страни с тази архитектура, и хубави.Хубавите страни ,че бяха с дебели тухлени стени, и много добре изолиани.Така днес не се строи – солидни основи и междудругото имаше атомно скривалище отдолу.Кой може да се похвали,че е живял в къща с атомно скривалище?След това,то стана склад за лекарства.Ало?

(зрител) – Ало?

-Да.

(зрител) – Това училище ,детого давахте ,там горе на стария кълдъръм – аз там живея в момента.

-Там ли?Ама ние днес няма да говорим за нея.Само за кълдъръма.Но ако искате,оставете си телефона,да разкажете за нея по-нататък.Колегата ще Ви запише сега.Така,покажете пак блока.Така,значи имаше скривалище.

-Имаше много хубави магазини на тоя блок.(Стоян)

-За магазините ще кажем.В избините помещения имаше обща пералня.Тя беше,разбира се никой не переше,защото беше мръсно и осрано,но беше интересно,че тогава,когато може би в Америка са правили автоматични перални и публични , тогава някой се беше сетил в избата,едно тъмно такова, с едни корита ,там да се събрита хората и така.

Значи ,този  блок – говоря за него,не само защото аз съм свързан с него,а защото много интересно беше обществото вътре –събрано тук.Пак казвам това е един от първите блокове,за пръв път хората се учеха да живеят в блок,а не в къщи с огради и с дворове.И тъй като ,той беше на жыл фонд,бяха събрани хора,които имат някакъв принос към този град , или се очаква нещо да дадат,за този град.И бяха дадени апартаментите – по 50-60 квадрата, бяха малки апартаментчета.Но в този блок беше събрано едно,как да го нарека ,един модел ,или една извадка какато казвам сега,на тогавашното модерно общество.Значи имаше вътре герой на труда,обикновенни работници,полковници,предцедатели на ТКЗС-то, арменци,турци,евреи.Един модел беше,на пръв поглед една сбирщина,но всъщност,имаше от всичко по малко.Значи тук не бяха големите началници – те вече се бяха уредили,това беше средна ръка хора и живееха,той-като аз цял живот съм живял по блокове,но никога не съм живял така задружно,както тук.Значи хората ,все още, не бяха се отчуждили.Като се празнуваше – всички врати по етажите бяха отворени.Музика ечеше – никой не се сърдеше.Това за една чаша ориз,за една чаша сол,просто нямаше никакви приблеми.Да чуем един зрител,може би ще се сети и той за този блок.Ало?

(зрител) – Ало?Кажете на вашия събеседник да познава съседите си,защото в онази червената къща живееше д-р Митев. Беше магистър гинеколог.

-Доктор Митев и д-р Атанасова,така ли?

(зрител) – Д-р Митев беше в онази червената къща.а на улица Балкан ,в началото,някъде към 5- 7 номер,живееше бай Мофсес-касапина.Един много едър арменец,държеше на Житния пазар,там,отсреща,дето беше фурната,държеше касапница на времето.Може би ,преди 60 години,65.И още нещо,миналият път един се изказа,че в Пловдив бомбардировките били ’43-та година.Как ’43-та година ,като то беше ’44-та година ,на 17 и 19 април.

-Добре.Благодаря за забележките.Сега продължавам аз със блока.Покажете го пак колеги.Само че ,пак имаме зрител.А,не.Така ,значи в дясно беше вход А,аз живеех над сините тенти.Значи тук имаше един капитан от КАТ.Иван-капитана му викаха,това да имаш  човек от КАТ в блока ,беше много важно.над него живееха Босакови.Двама сина имаше той – Павел и Ичко.Какво стана с тях ,не знам.В средата на вход А живееха Илеви и моят приятел Иво,лека му пръст,това беше една голяма трагедия за времето-може би си спомнят,че някъде около 60-те години,група от няколко момчета решиха да пълнят тръба с барут.И тъй-тако тя не гръмва веднага ,отиват да видят какво става, и едно парче проби главата на Иво и след няколко дена,той почина.Беше трагедия помня,пред блока имаше стотици хора ,за да изкажат съболезнование на майката.На същия етаж живееше Байзария Хубян,лека и пръст,тя беше някаква героиня на труда,вдовица с двама сина-Ончо и Мофсес.Мофсес почина,Ончо мисля стана голям бизнесмен,ама нещо напоследък не се чува.Така,виждате телефона,ако някой има да се обажда,да добавя,да ме прекъсва,защото аз мога да продължа много да говоря за блоа.на следващия етаж,втори етаж,говорим за 60-те години, живееше д-р Асен Стоянов,известен на времето лекар,който в един момент стана началник на Здравния отдел.Той имаше две дъщери – Галето и Катето.Помня ги като малки.Мисля,че Галето – Галя,сега е известна лекарка и с тях живееше и баба им,която ни разказваше…Те бяха…Тя бабата е преселница от къде?От Тракия?

-От гръцка Тракия.(Стоян)

-От гръцка Тракия и ни говоеше за зверствата на турците и как нейния мъж е бил заклан.И ние ,като деца , гледахме…Така ,значи на тези балкони,виждаме двата,а третият ,който ,най-горе,не се вижда – ъгловите балкони,там живееше един шивач.Значи след разните началаници,доктори и т.н. ,имаше един шивач Иван Колев.Един невероятно добър човек,който ми уши първия костюм  като ученик.За нова година,тогава учениците ходеха с униформа  и да имаш костюм в 10-ти  или 11 –ти клас,беше голяма работа.С лъскави копчета.Жена му – Марийка почина.Имаше двама сина – единият Янко,чух,че и той почина ,и така.На третия етаж живееха Гергови – Петър Гергов и Тодорка.Те имаха две дъщери – Пенка стана учителка ,по-голяма е от мене,Стоянка почина.И така- много хора имаше.Какви други,може би интересни личности…В средния вход живееха едни гръцки емигранти – Цикулис,които след 10-ти ноември ,или преди това,те се върнаха обратно в Гърция.Те бяха политемигранти.

-Еми,имаше в Пловдив много политемигранти.(Стоян)

-Той беше някакъв преподавател, а  дъщерята – Ники или Никола,ни беше съученичка.И когато учухме урока за Василий Българоубиец и колко са лоши гърците ,какви са такива,и момичето плачеше , и си мсиля,дали така трябва да се постъпва.До тях,до Цикулис,живееше професор Миронов,който сигурно отдавна не е между живите.И там беше една интересна история,той тръгна да се…Идвааше там ,една млада сестра ли – каква беше ,да му хвърля камъчета по прозорците , че май я беше зарязал. И ей такива работи имаше. Така ,640-366,който иска да добавя.На гориния етаж,на втория, живееха Молови – Тодор Молов,който работеше,или работил,както се казва сега в службите ,но след това стана някъв контрольор към Балкан Турист ,или към здрава храна,не знам.

-Молов,мисля ме беше някакъв към НПК-ато,мисля че беше.(Стоян)

-Не,този е друг.Има син Владо,който е жив и здрав.Той(Молов) почина,до тях живееше Стоенчев.Написа две книги,ако не се лъжа.Едната книга беше за,има една книга за едно бягство от пловдивския затвор,беше антифасития на политически затворници,от 36-година и той беше написал една интересна книга за това бягство.И други работи  е писал,не знам едната книга,дали не беше за рибари.Така,ето сега виждаме блока – в средата най-горе живееше Любен Спасов,лека му пръст и на него,който беше в кооперативния съюз,някакъв началник.В средата живееше Данката – беше дърводелец,след това стана теляк.Неговият син – Ангел,виждаме се от време на време.Той беше сервитьор дъбги години,долу в нощния…Така в третия вход живееше полковник Свирчев – стана дума за него в миналото предаване,който е бил,както разбрах,чак сега, шеф на градското МВР,по мое време беше тогава директор на затвора.На пловдивския затвор.Така един достолепен мъж,който се опитваше да превъзпитава пияниците.ДО него живееше полковник Станоев,който е жив и здрав.Заместник в РДВР.С неговия син Станоев сме съученици и той ми е джипи.Онзи ден си говорехме с него и вика държи още,нали за полковник Станоев става въпрос.

-Той беше възпитан човек.Хубав човек.(Стоян)

-А до тях от ляво ,стана една трагедия.Едни две деца,две дечица изгоряха на една нова година.с бащата,мисля че и той почина от мъка ли,или от какво.Ало?

(зрител) – Добър вечер.

.-Добър вечер.

(зрител) –А д-р Атанасов и Добринка Атанасова ,беха наши любими лекари и приятели.Тоест на майка ми.Аз бях малка,но ходех в тая къща.Д-р Атанасов беше много добър акушер и гинеколог, а Добринка Атанасова,доколкото си спомням,тя работеше в Държавна болница.Сега ,аз се интересувам,в тази къща червената,която аз си спомням-те имаха един вътрешен двор с лозници,облепени дворовите бяха с плочи,нали чешмички имаше на двора.Сега се интересувам,какво е станало с тази къща?те бяха бедтени хора ,мисля че след туй си осиновиха някого,но не знам точно кого.Интересувам се много от тази фамилия.

-Ами ние едва ли можем да дадем информация.

-ами те много хора се преместиха,вече не са там.(Стоян)

-Аз минах скоро от там,пак да кажа, нямаше табели,нямаше нищо.Живот много кипеше в тези къщи.Ако някой знае нещо за тези хора,да се обади.

-То хора се редяха на опашка,там.(Стоян)

-Добре ,значи въпроса остава,някой да се обади,ако знае.Изобщо можем да говорим не само за блока,но и за тези къщи,изобщо за района.Говорехме преди това за джамията ,тя се намираше отляво на блока беше джамията.А зад блока имаше три къщи,в които живееха изглежда някакви роднини.И един Стойчо Женев Желев или Желев Женев и неговите лели.каква беше тяхната история…Така връщам се към блока.Кой още?Там живееше една знатна …

-Сега от тия всичките хора , 80% не живеят там.(Стоян)

-Да чуем ,имаме зрител.Ало?

(зрител)-Ало!

-Да слушам Ви.

(зрител)-Точно зад джамията,аз понеже живея в тази махала ,живееше един мой съученик,и може би брат му е бил Ваш съученик – Тошо Празов.Баща му беше сръбски партизанин – Бай Киро.И на улица Изток ,държеше едно павилионче.Ей,много време го държете това павилионче.А по повод на Никола Балканжиев улицата ,там живееше и един наш учител-Петров.Помните ли го?

-Помня го!По физика.

(зрител) – Да.Беше много хубава улица,дав и кажа,и един…

-Нищо не е останало от нея.

(зрител) – Почти нищо.Тоя блок затри цялата работа и горе-долу до Г.Апостолов нищо няма там.

-Значи другарят Петров си го зпомням.За да ни обясни какво значи един квадратен сантиметър натиск върху земята,беше издялал една пръчка,точно с един квадратен сантиметър и се мъчеше да се вдигне въху нея.Да си вдигне краката и да каже,ето върху едни квадратен сантиметър ,той беше 60 килограма,възрастне дремен човек ,нали да каже имаме натиск.И се правеше на маймуна,за да ни влезне в чотурите нещо.

(зрител) – Спомням си един лаф,той викаше  викаше „катунчо”.А, в началото на улицата живееше един мой съученик,баща му поддържаше доста време тази градинка- Хакъцов.

-Не си го спомням.

(Зрител) – Точно до тези хода,които казвате ,дего инженери,само че им викаха Танганайките.

-Танганайките.Аз ги помня,като кубинките.Може би различни поколения?Аз говоря за някъде около 60-та,а 60-та?Глупости.

(зрител) – Точно за тогава Ви казвам.Имаше един гълабар – Бай Колю,един голям галъбар.Гледаше гълаби на Дунав,където беше пазара,той гледаше , с една количка ги носеше ,ама бяха само расови гълъби.Аз живея на една пресечка на Балкан,тя Балканджиев стана после ,ние бяхме по-бабер играчи от него , ама съм го запомнил този човек,че баща ми беше купил от пазара  един петел – малайски борец.И тоя човек докато не го купи от баща ми,не миряса значи.И му беше казал накрая една баслоловна цена и го взема.Взема го.Те му се паднаха 15 000 лева от тотото на този същия.То в началото на Балканджиев има една кооперация ,там падат мазилки това-онова,точно там живееше в тази кооперация.

-И за какво му беше този петел?

(зрител) – Ами той е борец,с него се бори.Баща ми го скива на пазара и направо полудя,обаче започна да скача на хората вкъщи.Никой не може да влезне в двора,то като куче.Един ден скочи на една моя съученичка и нашия веднага го шедероса.А по повод тази сладкарница отдолу…

-На Бай Борис.

(зрител) – Във вашия блок сладкарницата,ех като отидеш на баня и като се връщаш,и като удариш един резняк тама…

-Голяма работа беше.

(зрител) – Нали?Голяма работа беше.

-А кога бяха пуснали наливна лимонада?!По 15 стотинки от старите,значи по стотинка и половина беше наливната лимонада,това 60 и коя година.

(зрител) –А точно срещу вашия блок имаше един магазин хранителни стоки.Помня го,защото леля ми работеше там.

-Да говорили сме за него,защото беше един от първите магазини за самообслужване.Имаше изнесени щандове,още като влезеш.

(зрител) –Само не мога да си спомня до него фурна ли имаше?

-Фурна.Значи в ляво,имаше фурна и магазин за хляб и за тестени изделия.

(зрител)-То чичо ми живееше в тази пресечка,те бяха едни съборетини.

-И след това една къща имаше и идваше банята.

(зрител) – Да ,точно така-банята.

-А в дясно пък,на другия ъгъл беше зарзаватчията.Ако си го спомняте?

(зрител) – Да,да.А там дето показвахте тази сграда,как не сме се виждали,ние се пързаляхме там постоянно зимата?

-Ей там много пързалки имаше.

(зрител) – То хубаво,че нямаше движение.

-А там до „Севън Хилс” ли?То вече няма пързалка,има паркинг.

(зрител) – А ,то вече нищо няма.

-Сега има паркинг.Отиде-отиде.

(зрител) – Айде.

-Айде.Колко работи отидоха.Ти там пързалял ли си се?

-Ами да.(Стоян)

-Беше малка пързалчица,ама хубава.

-Беше малка и стръмничка.(Стоян)

-Сега гледам,всичко е издълбано и е направено паркинг и си стоят колите.Едва ли някой ще се сети,че…Ало?

(зрител)-Ало?Поздравявам Вас и Стоян за хубавото предаване,което правите за Пловдив.Обажда с един негов приятел.Приятна вечер.

-Вие там ли сте живели?Имате ли нещо да кажете?

(зрител) – Не ,няма ,просто блатодарим за предаването.

-Добре и ние благодарим за поздравленията.

-Ето я червената къща.(Стоян)

-А не,това значи е къщата на Иван Меракчийски,мой съученик,която се вижда там розовата.Значи това е отдясно на арменското кафене,нагоре към това.И там още един съученик имам Митко.Какво стана с Митко?Минах скоро и гледам,че къщите са реставрирани.така оправени значи.Правилно е дето „потен хляб” не са яли тези момчета. И са предприемчиви ,нали моите съученици- да са живи и здрави.АКо тези къщи са останали техни,бая пара е хвърлена за да се пооправят.

-Еми то одеве каза едни човек,за бащата на едно момченце,дето поддържал градината,ама синът какво е поддържал?(Стоян)

-тук имаше значи между къщите,нагоре,имаше една стръмна уличка и  там също имаше пързалка,а в ляво играехме на стражари и апаши и се дуелирахме.И нагоре вече почваше тепето.

-Тя сега,там само тазикъща е останала?(Стоян)

-Значи зад тези къщи има една алея,която е много запусната  и никой не минава,но тогава беше по-оживена и по пейките ходеха,защото беше по-скитичко,двойки и ние се криехме ,и хвърляхме камъчека,като викахме :”Бедни влюбени,бедни влюбени!”Не знам защо така им викахме.Ало?Ало?

(зрител) – ало?

-Слушам.

(зрител) – Евгении,вие живеехте в този блок.Имаше много лекари,аз също съм лекар.Петко Митрев е името на доктора,а не Атанасов.Тя беше Атанасова,но той не.Там и много лекари арменци.Не си спомням имена,аз не съм пловдивчанин,но имаше много лекари.Да,това исках да кажа.

-Благодаря.Там беше баща ми,лека му пръст,д-р Тодоров.Той много се имаше с арменците,защото той ,така,преглеждаше бавно и лекуваше бавно.А и те арменците не обичат,не са припряни хора,дълги мохабети,вкъщи като са идвали по два часа приказки.Почерпки,докато се стигне да се измери кръвното и да се окаже,че всичко е от кръвното.Ало?Има ли накой?

(зрител) – Ало?

-Да,чувам Ви.

(зрител) – Аз не живеех в блока,а там до пазара,но си спомням 42година,когато бях на шест годинки ,там правеха цирковете.

-Да,казахм епреди две предавания.Преди една седмица,казахме.

(зрител)-Там ходехме,като деца да гледаме през….Нямхме пари….(Не се разбира )

-Лоши бяха бащите тогава.Аз си спомням значи,тази градинка – те 57-а ,58-а ли я правиха?Заварих малко,като беше гола поляна.Нямаше циркове,нямаше житен пазар-имаше каманаци и един лункер.И ние като седнахме един ден сюрия деца,и цялата тази поляна я направихме,като…Напедихме камъните,като алеи,като нещо кръстовища,такива площадчета-нещо нарисувахме там.И последени хилави дръвчета сложиха,които  вече са големи,и така…Тука вече е ъгъла отсреща,дето беше  кафенето Ереван,много хубаво кафене,а пък тука беше банята.

-Да,банята.(Стоян)

-И Стойчо,дето живееше в блока отзад.Тука вече бившата образцова гимназия или там станция на младите техници.

-Димитър Полянов ли беше?(Стоян)

-И това кръстовище го нямаше,много от градинката всъщност изяде…Имаше една будка,в която продаваха джамини-хубави,шарени.Ало?

(зрител) – Добър вечер.Поздравявам Ви за страхотното предаване.Слушам Ви с интерес искам да добавя за д-р Митев.Той има син,на име Петьо.Петьо завърши Английската гимназия,след туй следваше медицина ,предполагам,че сега е в Щатите или в Канада.

-Ето защо е пусто там.Те хората заминаха за…Пак предприемчиви хора,нали?Добре,значи Вие отговаряте на въпроса какво става с наследниците там.Други наследници?

(зрител) – Други наследници не,той беше един единствен син.

-Който е в Америка,да е жив и здрав.Благодаря Ви.

(зрител) – И още нещо.За господина,който каза одеве,че е гледал гълъби-казваше се Бай Наско.Гледаше нй-различни видове гълъби,живееше на Балкан №2 Б.това е къщата до Акъто.

-Добре.Ама то много хора гледаха гълъби.Хора с гълъби имаше там около училището,имаше големи гълабари.Те не бяха един или двама в Аджисана.Днес някой да гледа гълъби в Пловдив?

-Гледат,гледат.Има.И дават много пари за тях.(Стоян)

-Така ,да чуем.Ало?

(зрител)- Ало?Евгени,исках само да питам ,знаеш ли преди да направят този блок в който си живял,там като тръгнеш от обратната страна на входа в който си живял,какво е имало?Какви къщи бяха,какво беше?Помниш ли?

-Мога ли да помня?

(зрител)-Не помним,ама знаеш ли?

-Еми говорили сме в предаванията ,имало е участък,имало е бараки.

(зрител) – Да,така,та там ,в тоя участък на 45 година, се именувахме,защото тука в махалата вдигахме гирултия и ни прибраха.То беше участък и преди 9-ти септември и след 9-ти септември.После го развалиха и направиха блок.

-Добре,всичко хубаво.Ето там в ъгъла се вижда чеврената табела.това е на Бай Борис прочутата Сладкарница.Сега пак е сладкарница и не знам в момента,ама не правя реклама,то си е реклама,ама там едни арменци правят страшни баклави.

-Те арменците са известни с ашурето,не знам за баклава.(стоян)

-Те баклавата не е толкова сладка и е пухкава.Ало?

(зрител)-Ало,добър вечер.Евгени ,баща ти беше страшен лекар.И аз и баба ми е ходила при него.Беше просто страшен лекар.Всичко добро.

-Беше много интересно тогава- много сплотено.Сега дето казваш тиея 80%,дето са се изселили.Първо…

Ангелина Илиева – доклад на редактора

В преводния текст има неточно подбрани и съчетани думи. На места преводът е буквален.

Пример : „Мама бдеше над мен, поставяше на челото ми мокри, студени кърпи, овлажняваше пресъхналите ми устни…” стр 324

Много по – уместна ще е употребата на думата „намокряше”, отколкото „овлажняваше”.

Стр.322 19-20 ред:

– Не се притеснявай не се имъчвай, наистина разбирам, не съм примряла за теб.

Може да прозвучи по-добре:

– Не се притеснявай, не се измъчвай, наистина разбирам, няма да умра без теб.

И пак на същата страница на рез 23 „мижитурско бягане”, може да се замести с „безцелно лутане”, имайки предвид контекста.

Поради прекалено стриктното придържане към словореда, има много дълги и сложни  изречения, които в един момент губят смисъла си. Тези изречения спокойно могат да се преобразуват, като по-кратки – прости изречения и по този начин смисълът ще се придаде по-ясно и по-точно, без да се обърква читателя.

Пример:

– Ти не можеш да ми дадеш чувството, да надминеш себе си, чувството, което вкусът на греховното кръвосмешение придава в секса на мъжа. стр 321

По-добре би звучало:

– Ти не можеш да ми дариш усещането, че си надминала себе си. Чувството, което вкусът на греховното кръвосмешение придава в секса на мъжа.

Употребяват се мнго турски думи. На някои места не могат да се преведат и трябва  да се използват, за да запазят автентичността на текста, но в много други не звучат на мястото си и могат да бъдат заместени от обяснения на български.

На места превода  губи внушението и смисълът си. Има тавтология, която дори не може да оправдае употребата си, дори и да е умишлено използвана, заради смисъла.

Пример:

– Отговорих, че още я издирвам, и че ще продължавам да я издирвам.

– Издирването може би е много по-ценно от откриването – каза тя.

Сопокойно, думите в тези изрази могат да се подберат, като носят същото внушение и много по-добро звучене, без тавтология.

Пример:

– Отговорих, че още я търся, и че няма да спирам.

– Търсенето  е може би много по-ценно, отколкото намирането. – каза тя.

На места изпълзването на съединителният съюз „и” е по-удачен от запетайката, както и обратното. Необходима е преработка на превода.