В преводния текст има неточно подбрани и съчетани думи. На места преводът е буквален.

Пример : „Мама бдеше над мен, поставяше на челото ми мокри, студени кърпи, овлажняваше пресъхналите ми устни…” стр 324

Много по – уместна ще е употребата на думата „намокряше”, отколкото „овлажняваше”.

Стр.322 19-20 ред:

– Не се притеснявай не се имъчвай, наистина разбирам, не съм примряла за теб.

Може да прозвучи по-добре:

– Не се притеснявай, не се измъчвай, наистина разбирам, няма да умра без теб.

И пак на същата страница на рез 23 „мижитурско бягане”, може да се замести с „безцелно лутане”, имайки предвид контекста.

Поради прекалено стриктното придържане към словореда, има много дълги и сложни  изречения, които в един момент губят смисъла си. Тези изречения спокойно могат да се преобразуват, като по-кратки – прости изречения и по този начин смисълът ще се придаде по-ясно и по-точно, без да се обърква читателя.

Пример:

– Ти не можеш да ми дадеш чувството, да надминеш себе си, чувството, което вкусът на греховното кръвосмешение придава в секса на мъжа. стр 321

По-добре би звучало:

– Ти не можеш да ми дариш усещането, че си надминала себе си. Чувството, което вкусът на греховното кръвосмешение придава в секса на мъжа.

Употребяват се мнго турски думи. На някои места не могат да се преведат и трябва  да се използват, за да запазят автентичността на текста, но в много други не звучат на мястото си и могат да бъдат заместени от обяснения на български.

На места превода  губи внушението и смисълът си. Има тавтология, която дори не може да оправдае употребата си, дори и да е умишлено използвана, заради смисъла.

Пример:

– Отговорих, че още я издирвам, и че ще продължавам да я издирвам.

– Издирването може би е много по-ценно от откриването – каза тя.

Сопокойно, думите в тези изрази могат да се подберат, като носят същото внушение и много по-добро звучене, без тавтология.

Пример:

– Отговорих, че още я търся, и че няма да спирам.

– Търсенето  е може би много по-ценно, отколкото намирането. – каза тя.

На места изпълзването на съединителният съюз „и” е по-удачен от запетайката, както и обратното. Необходима е преработка на превода.