Всяка история има две гледни точки. И дори известните факти могат да бъдат погледнати под друг ъгъл. Историята на Казанова е популярна, но разказана от Лучия (влюбена в него), тя преосмисля представата за Джакомо. Това е Казанова, неуспял да избяга (а може би и неискащ) от една жена, защото тя го е изпреварила в това.

Слоган: Историята на Казанова, през погледа на една жена.

Поредицата „Какво? Как? Къде?” е написана по лесно достъпен начин за да може да бъде четена от всички възрастови групи. Юноши или потънали в ежедневието зрeли хора – това няма значение, когато целта е знанието.

Поредицата обхваща широк подбор от теми, всяка отделена в самостоятелно издание. От „Рицарите” до „Дивия Запад”, всичко най-важно и интересно, което бихте искали да знаете е вътре, готово и чакащо своите читатели. От издаването си поредицата се е утвърдила като основна движеща сила в юношеската литература и енциклопедичната като цяло.

Установено е, че хора от всички възрасти харесват поредицата, което помага за разширяване на обхвата на знанията предлагащи се в нея.

Да се научим или не – това е въпросът?

Рекламно изречение: „Да се научим или не – това е въпросът.”

Основните теми на романа са потисничеството като цяло, сексуалното такова в частност, неспособността на хората да се разбират и различните лица, които всички имаме за пред хората и вътре в нас.

Романът цели да пресъздаде по реалистичен начин потисничеството и сексуалното насилие като не спестява подтикващи към визуализиране подробности (първото изнасилване на Мелек, облеклото и, което си слага, когато Хюсрев бей я кара). От началото на читателите им става ясно, че се сблъскват с мръсотията в човешкия живот, изобразена чрез образа на съдията, който намира нещо общо межу себе си и подсъдимата. Свързва я с „вонята”, която е излъчвал самият той като малък.

Първите две части на романа използват похвата „поток от мисъл” за да разкрие отделеност от света или по-животинска мисъл у героите. Специално за Мелек се казва към края, че тя „не може да мисли.Защото беше дресирана да не се съпротивлява срещу насилието.Не знаеше, че може да се разбунтува срещу него..”. И от трите гледни точки се забелязва специфичен подбор на диалектни думи и индивидуален речник. Това цели да се направи ясна разлика между тях и по този начин те да бъдат по-реалистични. От първата гледна точка  („Присъда за убийците от вилата край брега”) се показва само външната страна на случката – тази виждана от пресата. Във втората част съдията също вижда по свой собствен начин нещата и в главата си вече е решил какво да отсъди. Мелек, което на турски значи ангел, е разделена на няколко различни образа – този на чистото създание в очите на Ялчън, този на „мръсницата” в очите на съдията и последният от нейната гледна точка, на едно момиче, което приема живота си и не се противи срещу него.

В последната част умишлено е избрана гледната точка на един младеж в романтични наклонности, който в крайна сметка успява да прозре, че всяко нещо има повече от видните страни. В периода на романтизма се наблюдават подобни тенденции на идеология над реалното, но в този случай те биват разсеяни и отстъпват място на реалността.

За Ялчън къщата е символ на потисничеството, той от малък първо мечтае да е вътре, а по-късно да се махне колкото може по-надалече. След това се превръща в очите му в затвора на Мелек, от който той иска да я спаси. От нейната гледна точка разбираме, че когато тя влиза в затвора, смята че там е по-зле отколкото в имението, въпреки всичко, на което е била подложена.

От налалото на ромата ни е ясно как ще завърши историята. Сюжетът е нелинеен, изобразен от гледната точка на героите след убийството.
Като цяло романът е постигнал целите си: успява да създаде индивидуална атмосфера и сюжет, която не се препокрива с нищо на пазара. Изобразява точно начините, по които може да бъде репресирана една жена, което може да въздейства на женската аудитория. Но начинът, по който е написана няма да се хареса на масата от читатели, а изборът на теми може да се стори непривлекателен на повечето мъже. Продажбите най-вероятно ще са слаби.

Левтерис Мавропулос е роден през 1962г. в Солун. През 1984г. завършва специалността новогръцка филология във Философския факултет на Солунския университет „Аристотел”. От 1987г. живее в град Серес и работи като филолог. До момента има издадени четири романа.

Романът „Танатонавтис” излиза през месец април 2004г. от издателство „Индиктос”.

Авторовият замисъл е да покаже неправилния начин на функциониране на една институция, която работи антихуманно и е забравила основната ценност в живота – зачитане на човека. Мавропулос успява да осъществи своята идея, въпреки че заплетеният сюжет може да отведе читателя и в много други посоки. Четейки романа, човек се замисля над живота и над най-важните неща, а именно: грешките, които допускаме и последствията от тях; отношенията със семейство, приятели, колеги и т.н.; и в крайна сметка стойността на един човешки живот.

Основният персонаж в романа (Бабис) е чувствителен човек в личния си живот и много способен на работното си място. Той работи в отдела по криминология и при решаването на един заплетен случай е повлечен от потеглящ влак и изпада в кома. По време на комата той се среща с жертвата от случая, която е и убийца. Именно тя му помага да разбере какво всъщност се е случило, за да се стигне до тези убийства. Когато се събужда от комата Бабис помни всичко, което му се е случило в „задгробния живот” – срещата с мъртвата Амалия. Това движение от живота към смъртта и отново към реалността е много въздействащо.

Името на романа е дума, която не съществува нито в гръцкия, нито в българския език. Но авторът обяснява значението, което е вложил в нея – „танатонавтис” (ο θανατοναύτης) е човекът, който изпада за кратко в кома и след събуждането си помни всичко, което е видял и преживял по време на комата.

Действието се развива в Омония (Северна Гърция). Романът започва с вътрешен монолог от страна на главния герой. Бабис разсъждава над живота си и това, което в момента най-много го вълнува е неразбирателството и раздялата с Талия – неговата съпруга. Той я обича и при тези обстоятелства се чувства нещастен.

Книгата е много увлекателна, би представлявала интерес за по-интелигентна читателска аудитория.

Шан Са е френска писателка от китайски произход. Родена е през 1972 година в Пекин. Детството си прекарва в Китай. На 12 години получава награда за първо място в национален конкурс за детска поезия. Пише на китайски и френски език. Получила е различни награди за френските си творби:

„Вратата към небесния мир” – Награда „Гонкур” за първи роман, литературна награда за призвание, 1998

„Четирите живота на върбата” – Награда „Каз” (Prix Cazes), 1999

„Състезателката по го” – (го – японска игра) Награда „Гонкур” за средношколци, 2001

„Императрица” – читателска награда от издателство „Ливрьо дьо пош”, 2005

Настоящият й роман е все още нов. Премиерата му е средата на юни 2010 година.

С „Голата цитра” Шан Са ни въвежда в един съвсем непознат за нас свят. Времето на войните между племената в Китай през V и VI век след Христа. Историята от този период ни е представена през очите на едно младо момиче и едно младо момче от различни векове. Но романът не ни разказва за войни, нямаме никъде обрисувана бойна картина. Романът ни разказва за културния живот през този период и най-вече развитието на музиката.

Повествованието е класическо – третолично. По интересни са времевите пластове. Романът е разделен на 9 части като се редуват 2 времеви пласта. Първа, трета, пета и седма част ни разказават за V век, а втора, четвърта, шеста и осма част – за VI век. Последната част ни пренася в съвременен Пекин, показавайки какво е отношението към цитрата – този така уважаван от аристокрацията музикален инструмент. Интересното е, че писателката смесва времевите пластове в последните си части.

Младото момиче (или още Младата Майка) е от семейство с аристократичен произход, които не общуват  с буржоазията, а само със своите роднини. Те живее през V век.

Шен Фенг е млад лютиер, с обикновен произход. Живее самотен в планината заедно със своя учител – VI век.

Сюжета на романа ни е представен чрез тези два основни персонажа. Историята започва през 400 година с Младата Майка. В първата част се разказва за детството й, за начина, по който са възпитавали момичетата от нейното семейство. При окупация на селището, в което живеят тя е пленена от капитана на войската. След като я вижда, той решава да се ожени за нея и да не разрушава дома им. От тогава тя броди по пътищата с войските. Втората част ни пренася век по-късно и ни описва Шен Фенг и неговия живот. Той е лютиер, но за нещастие тази професия вече не е много доходна. Поради войните все по-малко хора имат време за музика, а и дървото, от което се прави цитрата се среща все по-рядко. Един продавач му предлага да фалшифицира цитра от изминалия век и му обещава, че ще стане богат, но той първоначално отказва. В последствие се съгласява, но не за да бъде той самият богат, а за да помогне на неговия приятел Зу Бао. Приятелят му има връзка с монахиня, която е бременна от него и двамата трябва да избягат, за да не бъдат заловени. Една вечер отиват до манастира „Гранд компасион” („Голямо съчувствие”), за да оберат една гробница. Оказва се, че в гробницата няма никакви скъпоценности и приятелят му е отчаян. Тук се появява и първият фантастичен момент в романа. Отваряйки саркофага, Шен Фенг вижда покойната жена сякаш вчера е била погребана, млада и красива, достойна за императрица, но миг по-късно вижда само пепел и останки. Изплашени да не ги хванат, младежите бързат да излязат. Шен Фенг взима капака на саркофага, защото от него би могъл да направи перфектен фалшификат и със спечелените пари ще помигне на Зу Бао. Третата част отново ни връща в V век и ни разказва за живота на Младата Майка. Деветте части са ни представени като накъсан пъзел на живота на двамата герой, който бавно и постепенно се подрежда и придобива единен смисъл. Животът на Младата Майка от начало е изключително труден и тежък, но постепенно мъжът й се издига. Той става адмирал, превръща град Жинг Ко в своя крепост. Докато той воюва, Майката възпитава дъщеря си и се грижи за дома си. Възпитана от аритократично семейство, тя подрежда дома си, а и устройва града по своите възгледи. Мъжът й продължава да се издига и вече често остава в столицата, за да е в близост до императора. След падането на императора, той самият става император. Тя отказва да бъде неговата императрица, тъй като е втора съпруга, а първата му съпруга е вече починала. След смъртта му синът й става император и тогава тя приема титлата Императрица, но за кратко. След множество заговори успяват да свалят от трона сина й. Той бива убит, а тя решава да стане монахиня, като дъщеря си. Отива в манастира „Гранд компасион”. В частите, в които се говори за Шен Фенг научаваме повече за изкуството да правиш цитра. Разказан ни е животът и на неговия учител, който е бил от варварско племе, капитан на войската. При една обсада той вижда как един мъртвец силно е притиснал един пергамент. Решава да провери и вижда написани ноти. При друга обсада се запознава с един лютиер и го моли да му изсвири написаните ноти и остава пленен. Моли този човек да го научи да свири и да прави цитри. А след това предава този занаят и на Шен Фенг, който е намерил в планината сред загиналите му роднини. Шен Фенг е добро и наивно момче, никога не е бил с жена и се пита какво ли е чувството. Една вечер, докато изработва фалшвата цитра му се явява като привидение една красива жена, жената от гробницата. На следващия ден отново се явява, но този път той може и да я докосва. Решава, че тя е реално и тя ще е неговата съпруга. А Майката вече е прекарала 20 години в манастира и е на 60 години. Доволна е от живота си там, но страшно много й липсва музиката на цитрата. Една вечер, докато е дежурна, тя вижда двама младежи да нахлуват в манастира. Идват към нея, разкъсват дрехите й и единият я понася съвсем гола. Тя не може нито да каже нещо, нито да помръдне. Тя е като вцепенена. Той я оставя в дома си и я показва на учителя си преди той да го напусне завинаги, а после се явява пред него, докато свири на цитра, така, както е изглеждала на 20 години. Това момче се оказва Шен Фенг. И се оказва, че духът на Майката е в дървото от капака на саркофага. И като го понадят, те всъщност понасят нея, тя е голата цитра. Тя се отравя в манастира по настояване на настоящия император и двамата с Шен Фенг се пренасят във вечността. В последната част романът ни отвежда в модерен Пекин, в живота на едно момиче, което учи да свири на цитра в Националната консерватория. Една вечер, докато свири в стаята й се появяват два силуета, които танцуват на музиката й. Тези два силуета са Шен Фенг и Майката.

Историята е увлекателна и интересно написана. Стилът на авторката е интересен. Фантастичното има различни реализации в различните литературни епохи. Обикновено още в самото начало ни се представят фантастични явления и самият читател постоянно се пита дали това наистина се случва или не. Но тук читателят съвсем се изгубва. При появата на Майката пред Шен Фенг читателят може да отсъди, че това е просто една илюзия. Съответно и че фантастичното в романа е илюзорно. Но, както е характерно за фантастичното, винаги краят е отворен и самият читател сам трябва да определи в какво да повярва. Тук краят също остава отворен. След като вижда силуетите на двамата, момичето се запознава с едно момче от консерваторията и си уговарят среща за след лекции. Но ние не разбираме какво става по-нататък.

Персонажи:

Майката

Шен Фенг

Зу Бао – приятел на Шен Фенг

Лиу – съпругът на Майката

Транкилите (Спокойствие) – монахинята

Съпругата Занг – първата съпруга на Лиу

Юийуанг – дъщерята на Майката

Юфу – синът на Майката

Гро Лиу – антиквар, той предлага на Шен Фенг да направи фалшивата цитра

Лу Си – търговец

Дуо Фенг – учителят на Шен Фенг

Шен Кенглен – китаецът, който учи Дуо Фенг на изкуството на цитрата

Занг Тгю – момичето от последната част

Романът е съвсем нов и все още няма критика към него, нито материали от пресата.

Не бих определила книгата за масовите читатели, тъй като малко от българите биха я довършили. Романът би могъл да заинтригува българския читател. Разказва ни за нещо съвсем непознато за нас. Научаваме малко за историята на Китай, а също и за културата на китайците. Самата авторка е много известна и обичана във Франция.

Искаш ли да научиш какъв е бил гладиаторът?

Как е протичала битката на огромната арена?

Какъв е бил неговия живот?

Какви оръжия е използвал един гладиатор?

Как може един обикновен човек да стане гладиатор?

На тези и на много други въпроси ще намериш отговорите в книгата „Гладиаторите”. Това е книга, която ще те отведе в света на силните и безмилостни гладиатори. Това е книга, чрез която ще изживееш тръпката, която е изпитвал всеки гладиатор, когато е излизал на бойната арена. За това драги читателю, не се колебай, а вземи тази изпълнена с история и култура книга. Вземи, разгърни и сподели знанията си с твоите близки и приятели, защото щом веднъж се потопиш в света на гладиаторите, ще откриеш, че книгата крие много изненади и ще намериш по нещичко ново за всеки.

Слоган: „Гладиаторите”- достойни бойци или безмилостни убиици?

Пънар Кюр е турска авторка, която е утвърдила своята класа не само в Турция, но и в чужбина. Родената в Борса Пънар, прекарва детството си в различни градове, докато на тринадесет годишна възраст заминава за САЩ. Преди да се ориентира към писане на художествена литература, Кюр пише театрална критика за най-разнообразни вестници и списания. Независимо от критиката, решава да напише сборник с разкази, който озаглавява „Неподвижни води”. През 1984 г. тя е наградена с наградата на името на Саит Фаик, която получава заради сборника си с разкази.

Една от нейните най-знаменити творби е романът „Жена за обесване”. За пръв път романът вижда бял свят през 1979г. благодарение на издателство „Билги”. След това последват още няколко издания от издателствата „Йазко” и „Джан Йайънларъ”. В България романът се издава единствено от издателство „Летера”. Този роман е бил обект на голямо недоволство и скандали във консервативното турско общество. Той пресъздава истината за една ужасяваща случка, която и до днес разтърсва читателите по цял свят.

„Жена за обесване”е роман, който се базира на истински случай. Идеята на Пънар Кюр е била, чрез него да покаже на читателите истината за трагичния живот на едно момиче. Когато Пънар чула историята за първи път, тя била едва на двадесет и една години. За да съумее да напише достоверно и качествено историята на главната и героиня (Мелек), тя проучва хората, съдебния процес, обстоятелствата. Така „Жена за обесване се превръща в петнадесет годишен труд. Едва след като разбира цялата истина, Пънар я пресъздава в романа си. Главната и идея, да покаже на хората грозната и ужасяваща истина, е напълно осъществена.

Романът е реалистичен текст, който е пресъздаден, чрез разказите и размислите на самите персонажи. Книгата започва с истинската присъда за двамата обвиняеми (Мелек и Ялчън). След това романът се разделя на три части: среднощните размисли на съдията, посетителите в килията на Мелек и записките на Ялчън. На края на книгата има и собственоръчно написаната от авторката защитата на Пънар Кюр, в която Пънар защитава себе си и книгата си пред турските власти.

Романът има сюжет, който е много добре оформен и обяснен от персонажите. Всеки персонаж в своя разказ се превъща в Аз-повествовател. Това е историята на едно младо момиче, което е продадено от баща си на един стар вманиачен сексуален насилник, който я тормози непрестанно. Старецът води мъже у дома си, които насилват бедното момиче Мелек пред очите му. Но синът на прислужницата , Ялчън, решава да освободи Мелек като убие старецът. Така двамата се оказват зад решетките, а Мелек я чака и бесило. Всеки от персонажите пресъздава историята през своя поглед и така се оформя сюжета на книгата.

Персонажите в книгата са истинските хора, между които се е развила тази случка. Те са развратния старец Хюсрев бей, измъчваното момиче Мелек, спасителят и Ялчън, съдията Фаик Ирфан, майката на Ялчън прислужницата Емсал и майката на Хюсреф бей. Те са добре разположени във времето и пространството, като исторята започва с размислите на съдията, след това пресъздава мислите на Мелек и накрая стига до записките на Ялчън. Пънар Кюр започва от бъдещето и постепенно ни връща в миналото до самата ужасна история и нейния край.

Начинът, по който е поднесена тази разтърсваща история е много увлекателен. Езикът, който е използван е най-разнообразен. Езикът се преобразява спрямо това, кой от персонажите говори. Мелек говори диалектно и пунктуацията почти я няма. Хюсрев бей пък говори много цинично. Ялчън използва много образен език- той постоянно сръвнавя Мелек с цветя. По този начин Пънар е постигнала пълна синхронизация между характерите на персонажите и техният говор.

„Жена за обесване” е един изключителен роман, който е написан много увлекателно за читателите. Дори фактът, че е написан по истинска история го прави още по-интригуващ. Романът не е предназначен към определена група от хора, той е за масовата аудитория. Един такъв роман определено би бил интерес за българския читател, защото в него е разкрита една истина за културата и консервативните разбирания на нашите съседи турците. Този роман не само ни разказва истинска и потресаваща история, но и ни помага да научим нещо допълнително за турската култура и най-вече за отношението им към жените. Това е една невероятна книга, която е доста по-различна от романите, които сме свикнали да четем.

За автора: Дорис Лесинг е родена 1919 година и в момента е на 91 години. Тя е утвърдено име на  литературната сцена и е популярна не само в Англия, но и в целия свят. Изключително продуктивна,  написала десетки романи, тя получава заслужено признание с присъждането на Нобелова награда през 2007 година. Тя е носител и на много други престижни награди. Творчеството на Дорис Лесинг е вдъхновено от живота  й в Африка,  детството, нейните социални и политически борби. Чести теми в нейните романи са конфликтите между различните култури, расовото неравенство, противоречието между личната съвест и общото благо. Дорис Лесинг започва да печата през 1949 год. Нейният дебютен роман се нарича „Тревата пее”. Последният й роман е  „Пукнатината”, публикуван през 2007 година. Преобладава мнението, че читателите харесват повече литературата, която пише през първия си етап, а не когато пише научна фантастика. Но безспорно тя е сред  най-четените  съвременни автори. Един от най-популярните й романи е „Лятото преди мрака”. Но не успях да открия отзиви на критиката за този роман.

Да се определи жанрът е сложна задача, но този роман се вписва в характеристиките едновременно на социален, философски, а и донякъде на роман с нотки на феминизъм. Повествованието е от класически тип, сюжетът е налице.

Главна героиня: Кейт Браун

От гледна точка на съдържанието може да се каже, че съдържа доста поучителни моменти. Това се отнася за реализацията на Кейт като домакиня- тя е блестящ пример за подражание в това отношение.

„Излъчва флуиди и ги разпръсква като царица на мравките изпълва с биотоковете си целия мравуняк и обединява в един организъм отделните индивиди, които иначе не биха се свързали.”

Тя се грижи за съпруга си Майкъл, който е доктор, както и за дъщеря си Ейлин  и синовете си  Стивън, Джеймс и Тим.

Първоначално център на материалното пространство е домът. Мястото е Лондон. После се мени в зависимост от това къде пребивава главната героиня, като основните други топоси са: сградата на международната организация, хотелът в Истанбул, хотелските стаи в Испания, манастирът в малкото селце, хотелската стая и квартирната стая в Лондон. Сезонът е фиксиран- летните месеци. Романът е обвързан със семантиката за горещината.

Повествованието е третолично. Времето и пространството съвпадат с реалното историческо време.

Графично оформление: романът се състои от 5 части, които представят различните етапи в живота на Кейт.  А заглавието е метафора, която отразява разгледания преходен етап от живота на главната героиня.

Първата част- У дома – представя животът на Кейт такъв, какъвто е бил в последните 25 години. Тя е способна дама, на чиито рамене лежи многочислено семейство и всичките грижи е поела тя. Отзивчива, загрижена, търпелива и организирана-това е истинската домакиня. Но настъпва момент, в който тя трябва да помогне на международната организация и да ги спаси от затруднението, в което се намират, поради липсата на преводачи.

Втора част- Световната организация за изхранване на населението– тя блестящо се справя с новата си роля, изпълнена е с положителен заряд. За кратко предизвиква възхищението на цялото ръководство и делегатите с качествата си на полиглот и отзивчив сътрудник. Поради епидемия и стачка се налага конференцията да се състои в Истанбул, а там се развиват съдбоносни случки, които разтърсват цялата й същност. Там вижда другото лице на делегатите- гуляйджии и покровители на идеята за неангажиращи плътски авантюри. Там, в Истанбул има 2 ретроспекции, които показват не много моралното минало и на двамата съпрузи. Кейт е имала авантюра преди 10 години с момче, което тогава е било на 20 -преживяването е било прекрасно, забранено и разтърсващо. А мъжът й страда от синдром за незадоволен плътски глад и непрекъсващ сексуален интерес към по-млади жени. Заради този порок той пада в очите на Кейт и тя престава да изпитва уважение към него.

Трета част- Ваканцията– в тази част е представена екскурзията на Кейт и Джефри и техните интимни отношения и провалът на мимолетната им връзка. Поради болест (първо единия, после и другия бива повален на легло), крехката им връзка не издържа. А и Кейт през цялото време го гледа с очите на майка. Още повече, че той се люшка по вълните на живота и търси призванието си все още не е изграден, здраво стъпил на земята мъж.  Тя започва да мисли за семейството си и да разбира, че въпреки всичко, тя се нуждае и от Майкъл, и от децата си.

Четвърта част- Хотелът –Кейт се връща в Лондон, оставяйки Джефри на грижите на монахините. Тя също прибягва до медицинска помощ. Известно време прекарва в доста скъп хотел, след това се мести в евтина квартира. Голямо удоволствие й доставят грижовните момичета, които неотлъчно я наблюдават при престоя в хотела, докато укрепне здравето й.

Пета част- Апартаментът на Морийн– Установява, че външността е основният фактор, според който тя ще бъде или няма да бъде забелязвана в обществото. Това я отвращава. Попада в средата на едно младо момиче, което се отличава с много свободен характер, чар и свободолюбив дух. Но то е с нестихваща тревога при мисълта за кого да се омъжи и затова изпитва голяма нужда от Кейт, която и тук се изявява в ролята на родител, заемайки мястото на биологична майка.

Особено място в романа заемат интертекстуалните връзки и  позоваването на философи. Цитира се Гьоте, според който целувката е същината на любовта. Много бил дълбал навремето в проблема и това било: целувката е всичко.

Другият особен момент е когато Кейт и Джефри са в селцето в Испания. Кейт си дава сметка, че „тук все още осъждат Мадам Бовари”.

Но най-голям интерес представляват съновиденията на Кейт. Сънят за костенурката и серията от сънища, в които прави успешен опит да пренесе един тюлен до морския бряг. Тюленът има рани- стари, които все още личат  и такива, които са пресни. Тя и в истинския живот прибира едно коте и казва, че се грижи за животните, защото чувства нужда някой да се погрижи за нея. Чувства се като ранена птица, накълвана до смърт от здравите си близки. Това е удивителен начин за представяне на душевните й терзания. Паралелът е много уместен. А сънищата епизоди, в които се занимава с мисията да спаси тюлена, са си чиста проба митарства- такива, каквито ги познаваме от поетиката на Достоевски. Сякаш героинята умира, когато не е сред семейството си и нейните сънища с тюлена са митарствата по пътя към възкресението. Тюленът бива отнесен до брега точно един ден преди Кейт да отиде вкъщи, което не означава нищо друго, освен това, че възкресението за Кейт е в дома й. А символиката на тюленът подсказва, че това животинче е именно Кейт- с белезите от отминали рани и с тези, които все още кървят. Още повече, че е символ на уплашената непорочност. Символът го има в древногръцката митология-нимфите, подгонени от  богове, се превръщат в тюлени. А и всички познати митове завършват с освобождаване на енергията, скрита в този тюлен и отплаването му. А костенурката от другия сън е въплъщение на космическия ред- стабилна защита от раздори. Всички тези белези водят към същността на Кейт.

Текстът е удивителен- съдържателен, символичен, съдържащ интересни интертекстуални елементи, изследващ дълбоко женската същност в конкретната възраст на героинята, поучителен, смислен и изпълнен със съвети за едно пълноценно семейно съжителство, стига да може читателят да вникне дълбоко в думите. Разказвано е увлекателно. Предназначението е за масовата аудитория. Не смятам, че текстът на моменти е порочен или с аморални и вулгарни нотки, просто е директен и отразяващ действителността, без да спестява и тези моменти, за които сме свикнали да си затваряме очите и да не говорим. Романът говори и за друго- за равноправието на жените в обществото и полагайки ги на една линия със силния пол.

Пънар Кюр е турска писателка, родена в Бурса, чието детство преминава в различни анадолски градове. През по-късните периоди на живота си Кюр посещава различни места по света, сред които Англия и САЩ, завършва колеж в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата по сравнително литературознание. През 1984 г. тя получава наградата на името на Саит Фаик за сборника с разкази “Неподвижни води”, а в момента е преподавател в университета “Билги” в Истанбул.

Романът й е публикуван за първи път през 1979 г. от издателство „Билги”, след което е бил преиздаван няколко пъти. През 1986 г. става тема на филма на Башар Сабунджу. „Жена за обесване” е една трагична история по действителен случай. Авторът – Пънар Кюр е на двадесет и една годишна възраст, когато за първи път чува историята за обесената жена, която по-късно става тема на романа й. Отнемат и петнадесет години, за да го завърши, а след издаването му е бил забраняван и обвиняван, дори е предизвикал съдебен процес, защото се смятало, че подтиквал читателите към порнография и ги развращавала.

Романът е разказ за това как една нещастна, беззащитна, изпаднала в безизходица жена (Мелек) е изолирана от действителността и е затворена в болния и ужасен свят на един сексуален маниак (собствения и съпруг), как е мачкана, използвана, измъчвана, насилвана, тероризирана и в крайна сметка превърната в безгласно и безропотно създание, в някакъв предмет за неговите извратени забавления, „Жена за обесване” е протест именно срещу всички подобни явления. Това е и разказ за драмата на един младеж (Ялчън), опитал се да освободи жената от нечовешкото положение, в което е поставена, и за трагичния неуспех на тези негови усилия. Още в предисловието авторът ни показва целта на творбата си – „Посещавам на всички, чиято професия е да бъдат унижавани…” ,- това не е историята само на Мелек, а и на всички останали като нея, всички, които са жертви на обществото. Днес този роман е един от най-силните текстове на Кюр.

Романът  е съставен от кратък увод, наподобяващ изрезка от вестник, представящ присъдата по делото за убийството на Хюсрев бей, и три монолога, които представят три гледни точки относно историята.

Първият монолог „Среднощните размисли на съдията” ни показва гледната точка на човек, израснал в мизерия и нищета, човек, чиято единствена цел в живота е била да се издигне, без значение от последствията и това как те ще повлияят на околните. Осланяйки се на собствените си преживявания и разбирания за заобикалящия свят, съдията дори и за миг не допуска, че Мелек може и да е невинна и по този начин той още от самото начало я осъжда. Размислите на съдията предскачат от детството му, през годините му като студент и стигат до случващото се в момента. Ядът на осъждащия от мълчанието на обвиняемата нараства и прелива в ярост – под нейно въздействие той започва да не разграничава женските образи от живота си, в съзнанието му те се размиват и добиват формата ту на Мелек, ту на жена му Нихал, която го мрази, ту на майка му, неуспяла да му осигури необходимото. Към това оеднаквяване прибавя и спомените си за майката на приятеля си от детството, когото е мразил, защото е имал повече, към сестрите му и накрая се връща отново на обвиняемата. Сред тези размисли изплуват и спомени за свои престъпления и лъжи, от които не се срамува. Неговата единствена мотивация в живота е била да се издигне от нищетата и мизерията, без значение как ще бъде постигнато това. Съдията се явява като един противоположен образ на Мелек. Въпреки че и двамата са отрасли в мизерия, единият завършва Факултета по право, а другият свършва на бесилото. Може би, нещата се развиват толкова различно за двамата само заради пола. Видяхме как бащата на Ерджан навиква жена си, понеже той е този, който навиква жена си. Именно чрез образа на съдията ние добиваме представа как обществото гледа на жените.

Съдията, един човек, който трябва да бъде безпристрастен към делото, осъжда Мелек още щом я поглежда за първи път, а съжалява „съучастникът” й – Ялчън.

Вторият монолог „Посетителите в килията на Мелек“ е на главната героиня. В него липсва почти каквато и да било пунктуация, както и главни букви. Това подсказва не само за простотата на героинята, но и за начинът, по който се движи мисълта на героинята – бърза, без никакви паузи. Това се дължи на факта, че Мелек само мълчи. Липсата на отдушник за мислите й ги кара направо да преливат от една в друга. Мелек е проста селянка, отгледана от майка си и пастрок в пълна мизерия, изпратена да слугува, а после принудена да се превърне в кукла на извратения си мъж и на обществото. Докато търси кратко бягство от мъчителната и реалност, Мелек се среща със своя спасител. Мелек недоумява защо как той ще й помогне, с какво той е различен след като, в крайна сметка, и той постъпва с нея като всички останали.

„Записките на Ялчън” – третият монолог в романа – ни запознава с идеализираните възгледи за света на един седемнадесет годишен младеж. Тук липсва техниката от предните два монолога, известен като „поток на съзнанието”, а по-скоро мислите му са представени под формата на самопризнания. Този последен монолог е много важен, защото именно той ни разкрива как обществото гледа на ставащото във вилата, неговото безразличие. Тази част ни показва мотивите за убийството, доразвива образите на Хюсрев бей, на самия Ялчън и на обвиняващата прислужница Емсал.

Макар Ялчън да е причината за смъртната присъда на Мелек, той все пак я избавя. Избавя я от Хюсрев бей, избавя я от претърпятното унижение.

И макар и да има някои шокиращи сцени, за които самият автор признава, целта на романа е точно да шокира читателите, да им отвори очите към заобикалящият ги свят, да покаже една трагедия, към която всички са появявали безразличие, докато жертвата не станала Хюсрев бей. Как преди убийството раболепната Мелек е осъждана, първо от прислужницата Емсал, а после от съдията.

Романът е предназначен за по-масовата аудитория, точно това е и целта на писателката – масите да си бъдат шокирани от случващото се и да си отворят очите. „Жена за обесване” е роман подходящ за българския читател. Въпреки, че романът е написан през 1979 г., а самата случка в него през средата на 60-те години на ХХ век, темата е актуална и днес, и то дори в нашата родина. Много добра представа е добита за героите, за главните – мислите им, а за второстепенните – чрез главните. Пънар Кюр е описала романа си от три перспективи, три призми на разбиранията, по този начин тя кара читателя да добие по-добра представа за това как се възприема случката.

„Жена за боесване” е роман за обществото, или по-скоро за жертвите на това общество и безразличието му към тях. За това как слабите стават жертва на силните. Най-голямото оръжие на романа е прямотата му. Шокиращата прямота, която разтърсва читателите си, която ги кара към промяната.

Искаш да знаеш съществува ли Йети? Ами НЛО? Как се става рицар? Какво са правили те по време на мир? Кои са били гладиаторите? Колко са страните-членки на Европейски съюз? Отговорите на тези и още много други въпроси ще намерите в поредеицата „Какво? Как? Къде?” – енциклопедии, поднесени по един увлекателен начин и подходящите за всички от 9 до 99 години. В тях ще намерите всякакви вълнуващи факти на най-разнообразни теми.

Слоган: Какво? Как? Къде? – прочети и разбери.