За автора: Дорис Лесинг е родена 1919 година и в момента е на 91 години. Тя е утвърдено име на  литературната сцена и е популярна не само в Англия, но и в целия свят. Изключително продуктивна,  написала десетки романи, тя получава заслужено признание с присъждането на Нобелова награда през 2007 година. Тя е носител и на много други престижни награди. Творчеството на Дорис Лесинг е вдъхновено от живота  й в Африка,  детството, нейните социални и политически борби. Чести теми в нейните романи са конфликтите между различните култури, расовото неравенство, противоречието между личната съвест и общото благо. Дорис Лесинг започва да печата през 1949 год. Нейният дебютен роман се нарича „Тревата пее”. Последният й роман е  „Пукнатината”, публикуван през 2007 година. Преобладава мнението, че читателите харесват повече литературата, която пише през първия си етап, а не когато пише научна фантастика. Но безспорно тя е сред  най-четените  съвременни автори. Един от най-популярните й романи е „Лятото преди мрака”. Но не успях да открия отзиви на критиката за този роман.

Да се определи жанрът е сложна задача, но този роман се вписва в характеристиките едновременно на социален, философски, а и донякъде на роман с нотки на феминизъм. Повествованието е от класически тип, сюжетът е налице.

Главна героиня: Кейт Браун

От гледна точка на съдържанието може да се каже, че съдържа доста поучителни моменти. Това се отнася за реализацията на Кейт като домакиня- тя е блестящ пример за подражание в това отношение.

„Излъчва флуиди и ги разпръсква като царица на мравките изпълва с биотоковете си целия мравуняк и обединява в един организъм отделните индивиди, които иначе не биха се свързали.”

Тя се грижи за съпруга си Майкъл, който е доктор, както и за дъщеря си Ейлин  и синовете си  Стивън, Джеймс и Тим.

Първоначално център на материалното пространство е домът. Мястото е Лондон. После се мени в зависимост от това къде пребивава главната героиня, като основните други топоси са: сградата на международната организация, хотелът в Истанбул, хотелските стаи в Испания, манастирът в малкото селце, хотелската стая и квартирната стая в Лондон. Сезонът е фиксиран- летните месеци. Романът е обвързан със семантиката за горещината.

Повествованието е третолично. Времето и пространството съвпадат с реалното историческо време.

Графично оформление: романът се състои от 5 части, които представят различните етапи в живота на Кейт.  А заглавието е метафора, която отразява разгледания преходен етап от живота на главната героиня.

Първата част- У дома – представя животът на Кейт такъв, какъвто е бил в последните 25 години. Тя е способна дама, на чиито рамене лежи многочислено семейство и всичките грижи е поела тя. Отзивчива, загрижена, търпелива и организирана-това е истинската домакиня. Но настъпва момент, в който тя трябва да помогне на международната организация и да ги спаси от затруднението, в което се намират, поради липсата на преводачи.

Втора част- Световната организация за изхранване на населението– тя блестящо се справя с новата си роля, изпълнена е с положителен заряд. За кратко предизвиква възхищението на цялото ръководство и делегатите с качествата си на полиглот и отзивчив сътрудник. Поради епидемия и стачка се налага конференцията да се състои в Истанбул, а там се развиват съдбоносни случки, които разтърсват цялата й същност. Там вижда другото лице на делегатите- гуляйджии и покровители на идеята за неангажиращи плътски авантюри. Там, в Истанбул има 2 ретроспекции, които показват не много моралното минало и на двамата съпрузи. Кейт е имала авантюра преди 10 години с момче, което тогава е било на 20 -преживяването е било прекрасно, забранено и разтърсващо. А мъжът й страда от синдром за незадоволен плътски глад и непрекъсващ сексуален интерес към по-млади жени. Заради този порок той пада в очите на Кейт и тя престава да изпитва уважение към него.

Трета част- Ваканцията– в тази част е представена екскурзията на Кейт и Джефри и техните интимни отношения и провалът на мимолетната им връзка. Поради болест (първо единия, после и другия бива повален на легло), крехката им връзка не издържа. А и Кейт през цялото време го гледа с очите на майка. Още повече, че той се люшка по вълните на живота и търси призванието си все още не е изграден, здраво стъпил на земята мъж.  Тя започва да мисли за семейството си и да разбира, че въпреки всичко, тя се нуждае и от Майкъл, и от децата си.

Четвърта част- Хотелът –Кейт се връща в Лондон, оставяйки Джефри на грижите на монахините. Тя също прибягва до медицинска помощ. Известно време прекарва в доста скъп хотел, след това се мести в евтина квартира. Голямо удоволствие й доставят грижовните момичета, които неотлъчно я наблюдават при престоя в хотела, докато укрепне здравето й.

Пета част- Апартаментът на Морийн– Установява, че външността е основният фактор, според който тя ще бъде или няма да бъде забелязвана в обществото. Това я отвращава. Попада в средата на едно младо момиче, което се отличава с много свободен характер, чар и свободолюбив дух. Но то е с нестихваща тревога при мисълта за кого да се омъжи и затова изпитва голяма нужда от Кейт, която и тук се изявява в ролята на родител, заемайки мястото на биологична майка.

Особено място в романа заемат интертекстуалните връзки и  позоваването на философи. Цитира се Гьоте, според който целувката е същината на любовта. Много бил дълбал навремето в проблема и това било: целувката е всичко.

Другият особен момент е когато Кейт и Джефри са в селцето в Испания. Кейт си дава сметка, че „тук все още осъждат Мадам Бовари”.

Но най-голям интерес представляват съновиденията на Кейт. Сънят за костенурката и серията от сънища, в които прави успешен опит да пренесе един тюлен до морския бряг. Тюленът има рани- стари, които все още личат  и такива, които са пресни. Тя и в истинския живот прибира едно коте и казва, че се грижи за животните, защото чувства нужда някой да се погрижи за нея. Чувства се като ранена птица, накълвана до смърт от здравите си близки. Това е удивителен начин за представяне на душевните й терзания. Паралелът е много уместен. А сънищата епизоди, в които се занимава с мисията да спаси тюлена, са си чиста проба митарства- такива, каквито ги познаваме от поетиката на Достоевски. Сякаш героинята умира, когато не е сред семейството си и нейните сънища с тюлена са митарствата по пътя към възкресението. Тюленът бива отнесен до брега точно един ден преди Кейт да отиде вкъщи, което не означава нищо друго, освен това, че възкресението за Кейт е в дома й. А символиката на тюленът подсказва, че това животинче е именно Кейт- с белезите от отминали рани и с тези, които все още кървят. Още повече, че е символ на уплашената непорочност. Символът го има в древногръцката митология-нимфите, подгонени от  богове, се превръщат в тюлени. А и всички познати митове завършват с освобождаване на енергията, скрита в този тюлен и отплаването му. А костенурката от другия сън е въплъщение на космическия ред- стабилна защита от раздори. Всички тези белези водят към същността на Кейт.

Текстът е удивителен- съдържателен, символичен, съдържащ интересни интертекстуални елементи, изследващ дълбоко женската същност в конкретната възраст на героинята, поучителен, смислен и изпълнен със съвети за едно пълноценно семейно съжителство, стига да може читателят да вникне дълбоко в думите. Разказвано е увлекателно. Предназначението е за масовата аудитория. Не смятам, че текстът на моменти е порочен или с аморални и вулгарни нотки, просто е директен и отразяващ действителността, без да спестява и тези моменти, за които сме свикнали да си затваряме очите и да не говорим. Романът говори и за друго- за равноправието на жените в обществото и полагайки ги на една линия със силния пол.