Практическа задача:  самостоятелно редактиране на част от книгата на Оя Байдар „Портата на греха”

При превода на текста са допуснати грешки от няколко нива. Пунктуационните грешки са малко и не са фрапиращи, почти няма  правописни и морфологични грешки.

На някои места не е спазена адекватността на глаголните времена: „Отпреди бях забелязал, че обичаше да не парадира с това, че е направила добро на някой човек, а се държеше така, сякаш този човек е постъпил с нея прекрасно.”

Срещат се доста синтактични грешки: „Това, на което ни възпитаваха в алианската общност, много често в организацията и в живота го забравяхме.”

„Ще водя в моята гарсониера който си искам приятел.”

„Налагаше се да не бъде следен, да не се лепне някоя опашка зад мен, а и да надвия вътрешното си колебание, да не мисля, тоест – да остана сам.”

Някои изречения са недостатъчно ясни: „От поколението на бащите се бяхме научили да не преглъщаме и да не вярваме на това, което бяха възприели дедите и майките: „Еднакви ли са петте пръста на ръката?”, от батковците пък – да се вдигаме на бунт.”

Има стилистично неподходящо използвани думи: ”Здраво стиснала кормилото с двете си ръце с надянати черни ръкавици с половин пръсти, тя се взираше напрегнато в покрития с остатъци от сняг кривуличещ път.”

„Отначало и двамата бяхме малко срамежливи, малко непохватни, като диреци един с друг, сетне младите ни тела се отърсиха от бариерите на съзнанието, улучиха верните пътища и се любихме до пресищане.”

„Повлече и мен да затвори останалата открехната врата на стаята, само толкова.”

Като цяло текстът има голяма нужда от редакция, поради „грапавия” си вид. Не се налага връщането на текста за преработка.

След направената редакция текстът е готов за печат.

Превод на няколко страници от романа „Шушо”– Грегоар Поле
1
– Не пипай лампата, хлапе! Добре знаеш че не искам!
Момчето поставя пръста си на големия черен фитил, който се намира малко под пламъка. Старицата залюлява мухоловката към ръката му.
– Ти си тази, която ще я изгаси, ти с вятъра, който предизвика.
Старицата, задъхана от телосложението си, подема:
– Не говори така, малкия. Вече от дванадасет години се занимавам с това. Ти още не беше роден, когато започнах. Никога не е загасвала дори и за секунда.
– Добре зная това, Думбре.
Хлапето отдръпва пръста си и си потърква зъба.
– Колко олио си сложила там  вътре за дванадесет  години? А колко пържени ястия би могла да направиш с цялото това олио вместо да го изгаряш? И колко повече  крокети би могла да изядеш, помисляла ли за това, Думбре?
– Значи ти си един малък хитрец, а?
– Във всеки случай добре се вижда, че никога не изпитваш липса на  крокети.
– Това те кара да се смееш, нали, кучи син такъв! Почакай да видим дали на моята възраст няма да бъдеш по-дебел от мен!
Момчето и се усмихва, като поставя върха на езика си на мястото на счупения си зъб.
– Освен това с олиото за лампата не може да се правят крокети.
– Учудвам се че знаеш всичко това, Думбре.
Старицата е с дълги и твърди като дърво коси с остатъци от черна боя, толкова редки, че отзад се вижда скалпа и.С гордост, тя се намества на стола си.
– Трябва да си призная, че имам опит.
–  Думбре, ти си една добра старица и аз много те обичам.
Хлапето става ненадейно и я целува по пълничката буза като завършва с леко захапване.
– Ох! – извиква Думбре.
Момчето изчезва, минавайки през  разноцветните пластмасови реси.
-Шушо! Шушо, върни се!
Тя не може да направи и крачка, за да повдигне стоте си кила от стола.
–  Шушо!
Появява се главата на хлапе.
– Шушо!
– Думбре, кажи, земятя кръгла ли е или е плоска?
– Като става въпрос  за това защо да не е във формата на круша?
И Шушо изчезва отново, смеейки се.
– Шушо, върни се! Искам да ми пуснеш вентилатора!
Барселона, известният квартал Побле Сек на хълма  Монтжуик. Август.Топлина.

2
Шушо заслиза по слънчевия тротоар на стръмната улица Мартрас, която се намира на ъгъла до Радас. Завива наляво по пешеходната улица. Близо до градския фонтан, под прашните липи стоят  двама приятели на Шушо, а до тях – двете им кучета от неопределена порода и без нашийници, си играеха и се изправяха на задните си крака.
– Думбре каза че земята е плоска!
Тони, по-високият, казва:
– Ей, Шушо, знаеш ли че Полака е мъртва? Намерили са я тази нощ.
Шушо взема една кожена топка.
– А, така ли? Аз не я познавах.
По-ниското от Шушо момче, Балтазар, изтръгва топката от ръцете му, за да покаже ясно че е негова.
– Разбира се че я познаваш, толкова пъти сме те виждали с нея.
– Не чак толкова пъти! Аз като всички съм я виждал един или два пъти. Но какво се е случило?
По-високият взема думата:
– Копеле, намушкали са я с нож.
– Но кой го е сторил?
По-ниският, който държи топката подема:
– Не плачеш ли? Но ти винаги плачеш.
Шушо се бунтува:
– Кой ви каза, че извършителите  са били няколко души? А освен това какво ни интересува, не е наша работа. Едва познавахме Полака. Не е ли майка ти тази, която познавам?
По-високият реагира като повдигна ненадейно брадичка, жест, който наподобавяше   изваждането на сабя от ножницата и.
– Добре тогава, тъй като не става въпрос за нашата майка, това не ни засяга.
Шушо взема отново топката от ръцете на по-ниския, пуска я на земята и започва да я подритва ловко.
– Задържах до осемнадесет  вчера.
– С единия крак или и с двата ?
– С двата.
– Естествено като си с  маратонки Ер Макс.
И най-ниският  поглежда обувките на Шушо. Изведнъж най-високият слага в  ушите си белите слушалки на скъпо струващ уокмен. Батерията му е повредена от дълго време, но кой друг освен него знае?
Топката отново пада на земята.
– Задържах до дванадесет!
– Ей, какво слушаш?
– Рики Мартин.
– Е, мога ли да играя добре с топката?
– Мечтай си!
– Направи само дванадесет, Шушо. Брат ми прави много повече.
– Брат ти не е тук, но ти си нали?
Най-ниският взема топката  и започва я похвърля.
– Добре, три! Ако имах сестра тя щеше да го направи  по-добре. Сигурен съм че и Думбре може да направи четири и то седнала!
Най-високият се разсмива заедно с Шушо, а най-ниският започва отново да подхвърля топката пред  очите му.
– Ако направиш повече от дванадесет, ще  ти платя  колкото за I Pod.
– И с какви пари?
– Ами с парите на Тони.
Най-ниският оставя топката да се търкаля и поглежда Тони.
Шушо казва:
– Колко смяташ че е платил Тони, за да слуша Рики Мартин?
Тони започва да се превива от смях. Двете кучета тичат след топката.
– Заедно с туристите се качих на лифта и това ми струваше девет евро. И така I
Pod-ът ми струваше девет евро.
И той започва отново да се превива от смях. Кучетата донасят топката.Шушо им я взема и те играят с него. Той се смее с Тони, най-ниският също започва да се превива от смях.
Тони изкарва една слушалките си и  започва да я премята в ръцете си.
– Ей, Шушо, знаеш ли, намерили са  също и стомаха и, но не на същата улица.
– И  какво, искаш това да ме засяга ли?
– Казвам го, защото го знам.
– И какво искаш да ме засяга това, че са намерили стомаха на майка ти на друга  улица?
Изведнъж се повтаря същото движение на брадичката на Тони, напомнящо   изваждането на сабя от ножницата и. Но Шушо не спира дотук.
– Първо никога не сме виждали майка ти.
– Как искаш Полака да бъде моя майка?