Въпреки, че е млад писател, Грегоар Поле, се превръща в един от гигантите на съвременната литература. Притежава литературни отличия като „Жан Мюно”, „Виктор Росел”, номиниран е за награда „Гонкур”. Една от творбите му, наречена „Бляскав живот”, се откроява със своя многообразен и модерен стил.
Книгата е разделена на шест глави, именувани според дните на седмицата, които от своя страна се делят на по-малки епизоди.
Намерението на автора е да представи света на парижката интелигенция, или по-точно – артистичните кръгове, техните интереси и живот.
Действието се развива в Париж през лятото, в рамките на една, изпълнена с премеждия и съвпадения, седмица. Заради една сватба и едно погребение, героите се срещат, разминават се – именно това е любопитното – похвата, чрез който е написан романът. Поле успешно реализира намерението си, защото всеки един образ е изцяло представен и успява да ни разкрие доброто и злото в себе си. Чрез майсторството на перото си, обрисува качествата на героите, прониква до най-нежните струни на техните сърца.
Романът впечатлява със своята житейска мъдрост, чрез съдбите на коренно различни личности, срещащи и разминаващи се в космополитния Париж. Колкото и голям да е мегаполисът, той се оказва достатъчно тесен за тях, за да може пътищата на жителите му да се пресичат. Всички тези противоположни личности характеризират различни черти на човешката душевност.
„Бляскав живот” представя съвременното натоварено ежедневие на модерен Париж. Представя в кое се състои фалшивия и истинския блясък в техните очи. Бляскав е градът, но дали животът им блести със същата яркост. Понякога именно блясъкът може да заслепи очите за истинските неща. Романът е реализиран правилно, защото успява да ни потопи в света на героите, да ни накара да съпреживеем техните радости и тревоги, любов и разочарования. Читателят навлиза в артистичните кръгове на Франция, за да ги опознае, благодарение на авторовия талант.
Трудно е да се определи кой точно е главният герой на произведението. Всеки читател сам открива своя ,според себе си. Може би, главният герои е самият повествовател, самият събирателен образ на артистичната душа.
Ден понеделник започва с описание на черквата „Сен Сюлпис”, която се оказва центъра, около който ще се завърти и преплете сюжетът. Маша – „момичето с всякакви таланти”, прави двете фотографии, които ще се окажат върховното постижение на кариерата и. Фотографиите на смъртта – момента, в който Анри почива. Едната е със светнат лампион – символ на живота, другата е с загасен – символ на смъртта. Маша е една противоречива личност, дълбоката трагедия на живота и , е представена от разказа на търговеца на предмети на изкуството – Виниес. Тя унищожава творбите си шест месеца след създаването им, както синът и е починал, едва на шест месеца. „Предмета на изкуството е пространството”. Виниес се оказва и неин спасител, при опита да се самоубие. Кариерата и потръгва, благодарение на него – той я учи, помага и. В часа на смъртта на Анри, тя освобождава ателието си в едната кула на „Сен Сюлпис”, за да отпътува за Рим, където е изпратена от фондация „Жаше”. Там открива голямата си любов Амбоджо.
Анри, който умира още в Първа глава, има четири дъщери – Силви, Зое, Франсоаз и Едит. Скръб и алчност се преплитат в едно, докато сестрите чакат затварянето на ковчега. Въпреки че са тъжни, успяват да се скарат за вече изгубения апартамент, предписан на медицинска фондация.
Едит е имала силна духовна връзка с баща си. Авторът я представя с думите „жената, която никога не си е удома”. Тя бяга от тъжната история на голямата си любов Жозеф Конар – професор, който се оказва изпитващ нейния племенник Арно. Те се срещат отново, любовта им не е угаснала. Пламва с нов огън, за да изпепели остатъците от семейството на Жозеф, те се събират отново, за да са щастливи, в последната глава на романа.
Арно е събирателен образ на младия човек днес. Той е обграден от артистичната компания на Мод, приятелката му – пианистка, Нур- музикантка, Франс- дъщеря на посланник, Филип Кувръор – млад писател. Задоволени във всичко, на моменти те губят своята душевност, което проличава от отегчението им при една от най- красивите гледки – Пантеонът, Сакре Къор, Айфеловата кула и Гран Пале. Мод е завършила консерваторията, но кариерата и не върви. Тя завижда на Изабел – дъщеря на фалшификатора на картини Силвен, която има голям концерт и е под протекцията на Казуши – влиятелна личност в музикалните кръгове.
Авторът проследява,в един и същ момент, героите и показва приликите и разликите в действията и принципите им.
Жозеф Конар е баща на Елоиз, чиято сватба с Жером предстои в събота, в „Сен Сюлпис”, където е и погребението на Анри. Сватбата се проваля, защото още преди нея, те не са духовно обвързани и връзката им е обречена. Елоиз е привлечена от бляскавия живот в имението на Сир Дюсак, а Жером предпочита да гледа мач, пред разговора с нея. По-късно Виниес се влюбва в младата Елоиз.
Думите на Виниес- „Една голяма творба съдържа тайнство, един фалшификат съдържа тайна.” – показват как животът на героите се е превърнал във фалшификат, от тайните и неизречените думи помежду им. „Това е един бляскав град, но си остава града на порока.”- така е характеризиран Париж, градът, който много дава, но и много взима от жителите си.
„Голямото изкуство е да оставиш яснотата да блесне.”- с тези думи, повествователят поучава нас – читателите , че истината , това е голямото изкуство на живота.
При разговора между Изабела и баща й Силвен, той разказва, че пише есе за истината. Есе за истината, написано от фалшификатор – авторът иронизира морала на артистичните кръгове, чрез тези взаимоизключващи се понятия.
На много места срещаме психологически разсъждения относно човека, желанията му и живота като цяло. Действията са преплетени в безкраен водовъртеж, който прави сюжета изключително увлекателен.
Друга противоречива личност е Анабел – пълното момиче, потърсило помощ от доктор Шандъобле, защото е прогонено от майката баронеса. Нейният образ отблъсква читателя, поради липсата на майчино чувство и окултните ритуали, които върши е дома си. Анабел става наследница на доктора, който пробужда притъпения й усет към всичко красиво и я връща към живота.
„Бляскав живот” е наниз от отделни картини и моменти в битието на своите герои. Този изключителен похват реализира успешно експеримента на Поле и гарантира успех на романа.
Част шеста – „Събота”, последен абзац – шлеп минава по черните води на Сена и не оставя следа, освен за тези, които са го видели. Чрез описанието на реката, авторът представя всичко, което се е случило през последната седмица. Точно както никой не знае какво се е случило с героите – малка частица от големия град – освен самите те, защото са го преживели. Сполучлив завършек, оставящ следа у читателя за един бляскав роман, интригуващ със своята многопластовост и симфоничност, сполучлив експеримент на младия автор.