За автора: Дорис Лесинг е родена 1919 година и в момента е на 91 години. Тя е утвърдено име на  литературната сцена и е популярна не само в Англия, но и в целия свят. Изключително продуктивна,  написала десетки романи, тя получава заслужено признание с присъждането на Нобелова награда през 2007 година. Тя е носител и на много други престижни награди. Творчеството на Дорис Лесинг е вдъхновено от живота  й в Африка,  детството, нейните социални и политически борби. Чести теми в нейните романи са конфликтите между различните култури, расовото неравенство, противоречието между личната съвест и общото благо. Дорис Лесинг започва да печата през 1949 год. Нейният дебютен роман се нарича „Тревата пее”. Последният й роман е  „Пукнатината”, публикуван през 2007 година. Преобладава мнението, че читателите харесват повече литературата, която пише през първия си етап, а не когато пише научна фантастика. Но безспорно тя е сред  най-четените  съвременни автори. Един от най-популярните й романи е „Лятото преди мрака”. Но не успях да открия отзиви на критиката за този роман.

Да се определи жанрът е сложна задача, но този роман се вписва в характеристиките едновременно на социален, философски, а и донякъде на роман с нотки на феминизъм. Повествованието е от класически тип, сюжетът е налице.

Главна героиня: Кейт Браун

От гледна точка на съдържанието може да се каже, че съдържа доста поучителни моменти. Това се отнася за реализацията на Кейт като домакиня- тя е блестящ пример за подражание в това отношение.

„Излъчва флуиди и ги разпръсква като царица на мравките изпълва с биотоковете си целия мравуняк и обединява в един организъм отделните индивиди, които иначе не биха се свързали.”

Тя се грижи за съпруга си Майкъл, който е доктор, както и за дъщеря си Ейлин  и синовете си  Стивън, Джеймс и Тим.

Първоначално център на материалното пространство е домът. Мястото е Лондон. После се мени в зависимост от това къде пребивава главната героиня, като основните други топоси са: сградата на международната организация, хотелът в Истанбул, хотелските стаи в Испания, манастирът в малкото селце, хотелската стая и квартирната стая в Лондон. Сезонът е фиксиран- летните месеци. Романът е обвързан със семантиката за горещината.

Повествованието е третолично. Времето и пространството съвпадат с реалното историческо време.

Графично оформление: романът се състои от 5 части, които представят различните етапи в живота на Кейт.  А заглавието е метафора, която отразява разгледания преходен етап от живота на главната героиня.

Първата част- У дома – представя животът на Кейт такъв, какъвто е бил в последните 25 години. Тя е способна дама, на чиито рамене лежи многочислено семейство и всичките грижи е поела тя. Отзивчива, загрижена, търпелива и организирана-това е истинската домакиня. Но настъпва момент, в който тя трябва да помогне на международната организация и да ги спаси от затруднението, в което се намират, поради липсата на преводачи.

Втора част- Световната организация за изхранване на населението– тя блестящо се справя с новата си роля, изпълнена е с положителен заряд. За кратко предизвиква възхищението на цялото ръководство и делегатите с качествата си на полиглот и отзивчив сътрудник. Поради епидемия и стачка се налага конференцията да се състои в Истанбул, а там се развиват съдбоносни случки, които разтърсват цялата й същност. Там вижда другото лице на делегатите- гуляйджии и покровители на идеята за неангажиращи плътски авантюри. Там, в Истанбул има 2 ретроспекции, които показват не много моралното минало и на двамата съпрузи. Кейт е имала авантюра преди 10 години с момче, което тогава е било на 20 -преживяването е било прекрасно, забранено и разтърсващо. А мъжът й страда от синдром за незадоволен плътски глад и непрекъсващ сексуален интерес към по-млади жени. Заради този порок той пада в очите на Кейт и тя престава да изпитва уважение към него.

Трета част- Ваканцията– в тази част е представена екскурзията на Кейт и Джефри и техните интимни отношения и провалът на мимолетната им връзка. Поради болест (първо единия, после и другия бива повален на легло), крехката им връзка не издържа. А и Кейт през цялото време го гледа с очите на майка. Още повече, че той се люшка по вълните на живота и търси призванието си все още не е изграден, здраво стъпил на земята мъж.  Тя започва да мисли за семейството си и да разбира, че въпреки всичко, тя се нуждае и от Майкъл, и от децата си.

Четвърта част- Хотелът –Кейт се връща в Лондон, оставяйки Джефри на грижите на монахините. Тя също прибягва до медицинска помощ. Известно време прекарва в доста скъп хотел, след това се мести в евтина квартира. Голямо удоволствие й доставят грижовните момичета, които неотлъчно я наблюдават при престоя в хотела, докато укрепне здравето й.

Пета част- Апартаментът на Морийн– Установява, че външността е основният фактор, според който тя ще бъде или няма да бъде забелязвана в обществото. Това я отвращава. Попада в средата на едно младо момиче, което се отличава с много свободен характер, чар и свободолюбив дух. Но то е с нестихваща тревога при мисълта за кого да се омъжи и затова изпитва голяма нужда от Кейт, която и тук се изявява в ролята на родител, заемайки мястото на биологична майка.

Особено място в романа заемат интертекстуалните връзки и  позоваването на философи. Цитира се Гьоте, според който целувката е същината на любовта. Много бил дълбал навремето в проблема и това било: целувката е всичко.

Другият особен момент е когато Кейт и Джефри са в селцето в Испания. Кейт си дава сметка, че „тук все още осъждат Мадам Бовари”.

Но най-голям интерес представляват съновиденията на Кейт. Сънят за костенурката и серията от сънища, в които прави успешен опит да пренесе един тюлен до морския бряг. Тюленът има рани- стари, които все още личат  и такива, които са пресни. Тя и в истинския живот прибира едно коте и казва, че се грижи за животните, защото чувства нужда някой да се погрижи за нея. Чувства се като ранена птица, накълвана до смърт от здравите си близки. Това е удивителен начин за представяне на душевните й терзания. Паралелът е много уместен. А сънищата епизоди, в които се занимава с мисията да спаси тюлена, са си чиста проба митарства- такива, каквито ги познаваме от поетиката на Достоевски. Сякаш героинята умира, когато не е сред семейството си и нейните сънища с тюлена са митарствата по пътя към възкресението. Тюленът бива отнесен до брега точно един ден преди Кейт да отиде вкъщи, което не означава нищо друго, освен това, че възкресението за Кейт е в дома й. А символиката на тюленът подсказва, че това животинче е именно Кейт- с белезите от отминали рани и с тези, които все още кървят. Още повече, че е символ на уплашената непорочност. Символът го има в древногръцката митология-нимфите, подгонени от  богове, се превръщат в тюлени. А и всички познати митове завършват с освобождаване на енергията, скрита в този тюлен и отплаването му. А костенурката от другия сън е въплъщение на космическия ред- стабилна защита от раздори. Всички тези белези водят към същността на Кейт.

Текстът е удивителен- съдържателен, символичен, съдържащ интересни интертекстуални елементи, изследващ дълбоко женската същност в конкретната възраст на героинята, поучителен, смислен и изпълнен със съвети за едно пълноценно семейно съжителство, стига да може читателят да вникне дълбоко в думите. Разказвано е увлекателно. Предназначението е за масовата аудитория. Не смятам, че текстът на моменти е порочен или с аморални и вулгарни нотки, просто е директен и отразяващ действителността, без да спестява и тези моменти, за които сме свикнали да си затваряме очите и да не говорим. Романът говори и за друго- за равноправието на жените в обществото и полагайки ги на една линия със силния пол.

Василена Субашка  – доклад на тема: “Литература от български автори”

До Издателство “Летера”

Доклад на редактора на превода на текста на Джон Харви

Преводачът се е справил с превода.На места са допуснати грешки.Има неправилно транскрибирани имена,които са в несъответсвие с нормите на езика.Например МакКизак. Преводачът се е справил сравнително добре с правилата на правописа и пунктуациата. Една от грешките е форматирането на новоредията и с поставянето на кавички. Езиковите проблеми са в следствие на това, че на места е достигнат буквализъм. Има и леки неточности при предаването на времената от единия на другия  език. Правилата на българския синтаксис са спазени. Пропуски има на морфологично ниво. Тези неточности могат лесно да бъдат отстранени, което е отразено в ръкописа. Очаквам преводачът да приеме поправките или като алтернативен вариант да предложи друга възможност. Имам готовност да се срешна с преводача, за да обсъдим неточностите.
В настоящия си вид преводът на този роман може да се издаде. По мое мнение романът би представлявал голям интерес за привържениците на криминалната литература.
12.06.2010                                                                                          Редактор:
Пловдив                                                                                                         M.Янакиева

„В бърлогата”
Джон Харви
Превод на първа глава

Разбито стъкло

Зад заглавието се вижда как колата се изпълва с вода. На потрошеното предно стъкло се появява женско лице с особена, почти ликуваща усмивка.

Следващият надпис се появява върху този образ…

С участието на
Стела Ленард

…точно преди една вълна да залее колата, потапяйки я обратно в морето.

Уил Грейсън се бе събудил малко след пет, а светлината отвън се процеждаше през завесите като развалено мляко. Преди час, може би повече, Джейк се бе разплакал по средата на един сън и въпреки че Лорейн се размърда до него, Уил беше този, който дръпна завивките и, необут, отиде в съседната стая. Пижамата на четиригодишното бе просмукана от пот и кожата му бе гладка на допир. Уил го държеше близо до себе си и усещаше киселия му дъх. Сън с вълци. Уил си помисли, че сигурно е заради някой анимационен филм с вълци, опитни, дебнещи незабелязано измежду високи, сребристи дървета.

– Няма нищо – прошепна Уил, – всичко е наред. Те не са истински.

Очите на момчето за миг се съсредоточиха върху лицето му, за да възприемат казаното, а Уил целуна влажното му чело и го спусна обратно надолу.

– Още е рано. Заспивай.

Той остана там, докато момчето не промени дишането си.

Настанил се удобно до топлия гръб на Лорейн, той заспа почти мигновено, но само за да го събуди бебето, започнало да плаче. Лорейн, още сънена, вдигна дъщеря си от кошарката и я сложи на тяхното легло, като развързваше нощничката и.

– Аз слизам. – каза Уил. – Ще направя чай.

5:09

Дърпайки пердетата Уил не видя вълк, а размазания силует на лисица, с вдигната опашка и вирната глава, придвижваща се старателно към откритото поле в края на градината.

Докато Уил да се изкъпе, обръсне и да направи пресен чай и препечени филийки, Лорейн бе слязла. Тя носеше пуловер и дънки и косата и бе захваната небрежно.

– Тя заспа.

– А Джейк?

– Все още спи.

Уил наля чай.

– Видях лисица. – каза той.

– Същата като предния път?

– Мисля, че да. Трудно е да се каже.

Лорейн разсеяно кимна.

– Говорих с Пени Травис от селото. Знаеш ли, тя е бавачка. Споменавала съм я и преди.

Уил я погледна и остави ножа настрана.

– Каза, че може да излезе в почивка по-късно тази година, за да се грижи за Сузи. Веднага щом Джейк започне училище.

– Вече го обсъдихме. – каза Уил.

– Знам. Но все пак мисля, че…

– Нали се разбрахме?

– Ти така реши.

Уил въздъхна.

– Просто мисля, че трябва да останеш с нея още малко.

– Колко още?

– Повече, отколкото с Джейк.

– Нищо му няма на Джейк. Сам каза, че яслата му се отрази добре.

– Не е това идеята.

– Каква е тя тогава?

– Не мисля, че Сузи трябва да е с някого другиго, рано е. Не ми изглежда правилно.

– Добре. Тогава ти остани с нея.

– И как да го направя?

– Вземи си отпуск.

– Не мога.

– Тогава си намери друга работа.

– Не бъди глупава.

– Глупава ли?

– Да.

– Добре тогава. Глупава съм.

Лорейн тръшна вратата зад себе си и закрачи тежко по стълбите. Уил изля остатъка от чая в мивката. Няколо минути по-късно беше в колата си и караше на юг. Радиото му бе усилено, но не знаеше какво слуша и защо. Когато Лорейн забременя с Джейк, решиха да се преместят в провинцията – в по-голяма къща, с повече зеленина, в по-добра обстановка за отглеждане на деца. Това удължаваше ежедневното пътуване на Уил, по-точно правеше го 40 минути когато трафика бе на негова страна, а често и повече. Отначало не му се нравеше, но си струваше усилието.

——————————————————————————————————————————————————————-

Gone to Ground

John Harvey

SHATTERED GLASS

Behind the title, we see that the water is rising inside the car. A woman’s face moves close to the shattered windscreen, a strange smile, almost of triumph on her face.

The second credit is superimposed over this image…

STARRING

STELLA LEONARD

…before a wave splashes across the front of the car and it disappears back into the sea.

1

Will Grayson had been awake since a little after five, the light leaking through the curtains like spoiled milk. An hour earlier, maybe more, Jake had cried out from the middle of a dream, and although Lorraine had stirred beside him, it had been Will who had pushed back the covers and barefooted into the adjoining room. The four-year-old’s pyjama top was soaked through with sweat, his skin slick to the touch, breath sour on Will’s face as he held him close. A dream about wolves. Some animated film was to blame, Will thought, wolves, slinky and grey, sliding down between tall silvered trees.

‘It’s all right,’ Will had murmured. ‘It’s okay. They’re not real.’

For a moment, the boy’s eyes had seemed to focus on Will’s face, taking in the words, and Will had kissed his damp forehead and lowered him back down.

‘It’s early. Go back to sleep.’

He stood there, watching, until he heard the boy’s breathing change.

Nestled against the warmth of Lorraine’s back, he fell asleep again almost immediately, only to be woken when the baby began to cry and Lorraine, half-blindly, lifted her from the cot and into their bed, fingers unfastening the nightgown at her breast.

‘I’ll go down,’ Will said. ‘Make some tea.’

5:09

Easing back the curtains, he saw not a wolf but the blurred outline of a fox, tail up, head high, making its dainty way along the edge of open field beyond the garden end.

By the time Will had showered and shaved, made a fresh pot of tea and some toast, Lorraine, wearing a sweatshirt and jeans, hair pulled loosely back, had come downstairs.

‘She’s gone off again.’

‘And Jake?’

‘Still sleeping.’

Will poured the tea.

‘I saw a fox,’ he said.

‘The same as before?’

‘I think so. It’s difficult to tell.’

Lorraine nodded, absent-mindedly. ‘I was talking to Penny Travis. In the village. You know, she does some childminding. I mentioned her before.’

Will looked at her, set aside the knife.

‘She says she might have a vacancy later in the year; for Susie. Once Jake’s started school proper.’

‘We’ve been through all this,’ Will said.

‘I know. But I still think…’

‘And I thought we’d agreed.’

‘You’d agreed.’

Will sighed. ‘I think you should stay home with her a little longer, that’s all.’

‘How much longer?’

‘Longer than you did with Jake.’

‘There’s nothing wrong with Jake. Nursery’s been good for him, you’ve said so yourself.’

‘That’s not the point.’

‘Well then, what is?’

‘I just don’t think Susie should be with somebody else, not this soon. It doesn’t seem right.’

‘Fine. You stay home with her then.’

‘How’m I supposed to do that?’

‘Take time off from your job.’

‘I can’t.’

‘Then get another job.’

‘Now you’re being stupid.’

‘Am I?’

‘Yes.’

‘Okay then. That’s what I am.’

Lorraine slammed the door behind her, feet heavy on the stairs. Will poured what was left of his tea down the sink. Minutes later he was in his car and driving south, the radio turned up loud, no idea what he was listening to or why. When Lorraine had first become pregnant with Jake they had decided to move out to the country – a larger house, more garden, a nicer environment in which to bring up kids. For Will it meant a longish commute, forty minutes when the traffic was with him, often more, a pain at first, but worth the stress.

Пънар Кюр е турска писателка, родена в Бурса, чието детство преминава в различни анадолски градове. През по-късните периоди на живота си Кюр посещава различни места по света, сред които Англия и САЩ, завършва колеж в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата по сравнително литературознание. През 1984 г. тя получава наградата на името на Саит Фаик за сборника с разкази “Неподвижни води”, а в момента е преподавател в университета “Билги” в Истанбул.

Романът й е публикуван за първи път през 1979 г. от издателство „Билги”, след което е бил преиздаван няколко пъти. През 1986 г. става тема на филма на Башар Сабунджу. „Жена за обесване” е една трагична история по действителен случай. Авторът – Пънар Кюр е на двадесет и една годишна възраст, когато за първи път чува историята за обесената жена, която по-късно става тема на романа й. Отнемат и петнадесет години, за да го завърши, а след издаването му е бил забраняван и обвиняван, дори е предизвикал съдебен процес, защото се смятало, че подтиквал читателите към порнография и ги развращавала.

Романът е разказ за това как една нещастна, беззащитна, изпаднала в безизходица жена (Мелек) е изолирана от действителността и е затворена в болния и ужасен свят на един сексуален маниак (собствения и съпруг), как е мачкана, използвана, измъчвана, насилвана, тероризирана и в крайна сметка превърната в безгласно и безропотно създание, в някакъв предмет за неговите извратени забавления, „Жена за обесване” е протест именно срещу всички подобни явления. Това е и разказ за драмата на един младеж (Ялчън), опитал се да освободи жената от нечовешкото положение, в което е поставена, и за трагичния неуспех на тези негови усилия. Още в предисловието авторът ни показва целта на творбата си – „Посещавам на всички, чиято професия е да бъдат унижавани…” ,- това не е историята само на Мелек, а и на всички останали като нея, всички, които са жертви на обществото. Днес този роман е един от най-силните текстове на Кюр.

Романът  е съставен от кратък увод, наподобяващ изрезка от вестник, представящ присъдата по делото за убийството на Хюсрев бей, и три монолога, които представят три гледни точки относно историята.

Първият монолог „Среднощните размисли на съдията” ни показва гледната точка на човек, израснал в мизерия и нищета, човек, чиято единствена цел в живота е била да се издигне, без значение от последствията и това как те ще повлияят на околните. Осланяйки се на собствените си преживявания и разбирания за заобикалящия свят, съдията дори и за миг не допуска, че Мелек може и да е невинна и по този начин той още от самото начало я осъжда. Размислите на съдията предскачат от детството му, през годините му като студент и стигат до случващото се в момента. Ядът на осъждащия от мълчанието на обвиняемата нараства и прелива в ярост – под нейно въздействие той започва да не разграничава женските образи от живота си, в съзнанието му те се размиват и добиват формата ту на Мелек, ту на жена му Нихал, която го мрази, ту на майка му, неуспяла да му осигури необходимото. Към това оеднаквяване прибавя и спомените си за майката на приятеля си от детството, когото е мразил, защото е имал повече, към сестрите му и накрая се връща отново на обвиняемата. Сред тези размисли изплуват и спомени за свои престъпления и лъжи, от които не се срамува. Неговата единствена мотивация в живота е била да се издигне от нищетата и мизерията, без значение как ще бъде постигнато това. Съдията се явява като един противоположен образ на Мелек. Въпреки че и двамата са отрасли в мизерия, единият завършва Факултета по право, а другият свършва на бесилото. Може би, нещата се развиват толкова различно за двамата само заради пола. Видяхме как бащата на Ерджан навиква жена си, понеже той е този, който навиква жена си. Именно чрез образа на съдията ние добиваме представа как обществото гледа на жените.

Съдията, един човек, който трябва да бъде безпристрастен към делото, осъжда Мелек още щом я поглежда за първи път, а съжалява „съучастникът” й – Ялчън.

Вторият монолог „Посетителите в килията на Мелек“ е на главната героиня. В него липсва почти каквато и да било пунктуация, както и главни букви. Това подсказва не само за простотата на героинята, но и за начинът, по който се движи мисълта на героинята – бърза, без никакви паузи. Това се дължи на факта, че Мелек само мълчи. Липсата на отдушник за мислите й ги кара направо да преливат от една в друга. Мелек е проста селянка, отгледана от майка си и пастрок в пълна мизерия, изпратена да слугува, а после принудена да се превърне в кукла на извратения си мъж и на обществото. Докато търси кратко бягство от мъчителната и реалност, Мелек се среща със своя спасител. Мелек недоумява защо как той ще й помогне, с какво той е различен след като, в крайна сметка, и той постъпва с нея като всички останали.

„Записките на Ялчън” – третият монолог в романа – ни запознава с идеализираните възгледи за света на един седемнадесет годишен младеж. Тук липсва техниката от предните два монолога, известен като „поток на съзнанието”, а по-скоро мислите му са представени под формата на самопризнания. Този последен монолог е много важен, защото именно той ни разкрива как обществото гледа на ставащото във вилата, неговото безразличие. Тази част ни показва мотивите за убийството, доразвива образите на Хюсрев бей, на самия Ялчън и на обвиняващата прислужница Емсал.

Макар Ялчън да е причината за смъртната присъда на Мелек, той все пак я избавя. Избавя я от Хюсрев бей, избавя я от претърпятното унижение.

И макар и да има някои шокиращи сцени, за които самият автор признава, целта на романа е точно да шокира читателите, да им отвори очите към заобикалящият ги свят, да покаже една трагедия, към която всички са появявали безразличие, докато жертвата не станала Хюсрев бей. Как преди убийството раболепната Мелек е осъждана, първо от прислужницата Емсал, а после от съдията.

Романът е предназначен за по-масовата аудитория, точно това е и целта на писателката – масите да си бъдат шокирани от случващото се и да си отворят очите. „Жена за обесване” е роман подходящ за българския читател. Въпреки, че романът е написан през 1979 г., а самата случка в него през средата на 60-те години на ХХ век, темата е актуална и днес, и то дори в нашата родина. Много добра представа е добита за героите, за главните – мислите им, а за второстепенните – чрез главните. Пънар Кюр е описала романа си от три перспективи, три призми на разбиранията, по този начин тя кара читателя да добие по-добра представа за това как се възприема случката.

„Жена за боесване” е роман за обществото, или по-скоро за жертвите на това общество и безразличието му към тях. За това как слабите стават жертва на силните. Най-голямото оръжие на романа е прямотата му. Шокиращата прямота, която разтърсва читателите си, която ги кара към промяната.

Доклад за Пролетен базар на книгата – НДК, София (24.05.–30.05.2010)

ТЕМА: ЛЕЧЕБНА И ЗДРАВНА ЛИТЕРАТУРА

Тема: Литература от български автори

Издателства: Жанет 45, Захари Стоянов, БГ книга, Омофор, Книжна борса Хеликон

Издателство „Омофор”

Издават православна християнска литература.

Визия: Щандът на издателството е малък, не се намира на централно място.

Заглавията, които предлагат са както на българска, така и на преводна литература.

Акцент на тазгодишния панаир е новото списание „СВѢтъ”, както и Клаус Кенет – „2 000 000 километра в търсене на любовта”, Андрей Кураев – „За нашето поражение”.

На щанда няма обявени промоции и намаления на книги.

Рекламата като цяло е по електронен път, издателството има собствен сайт и он-лайн книжарница.

Качеството на книгите  и артистичният им дизайн ги отличава от бързооборотните такива.

Естетството на представената литература изисква предварителна подготовка на читателите. Те предимно са студенти и богослови.

На панаира издателството основно разчита на презентацията.

Издателство „Захари Стоянов”

Предлага съвременна българска литература.

Визия: щандът на издателството е просторен. Местоположението му не предполага поток от хора.

Промоции: 3 книги за 10 лева,  както и от 20% до 30% отстъпка върху всички книги.

При покупка на книга, клиентът получава разделители за книги и други брошури.

Акцент издателството поставя върху Леда Милева и нейната последна книга и Валери Петров – Поезия. Бестселърът е под авторството на Алек Попов.

Изд. „Захари Стоянов” издава българска поезия и проза. Класиката е представена в поредиците: Класика в 120 тома, Шедьовър и Оксфорд.

Жанет-45

Водещ издател на съвременна българска литература

Визия: Щандът на издателството се намира на ключово място, което го прави постоянно посещаван.

Промоции: 20% намаление върху актуални за момента заглавия и 50% на по-остарелите такива.

Рекламни материали: разделители за книги, флаери, постери, брошури.

Акцент на панаира са:

Петко Бочаров – „Картини от 3 Българии”

Стефан Цанев – „Български хроники”

Издателството представя също така първият графичен роман „Вечната муха” на Георги Господинов. Романът получи своето литературно представяне на тазгодишния панаир.

Панаирът стана домакин на премиерата на Сашо Серафимов – „Потъване на светлината”. Книгата беше представена от проф. Светлозар Игов.

Книжна борса Хеликон

Позната на изкушените от четенето вече 18 години.

Хеликон дистрибутира повечето от издателствата.(Сиела, Жанет-45, Бард, Труд, Летера и др.).

Визия: Просторен и обширен, щандът на Хеликон е място, на което се спират посетителите.

На панаира акцент се поставя върху най-продаваните автори, а те са:

Алек Попов,

Георги Данаилов,

Захари Карабашиев,

Михаил Вешим.

БГ книга

изненадата на този панаир

Дейността, която развива

• • търговия на книги на едро и дребно

• • издаване на книги на хартиен и електронен носител

• • Продажба на устройства за четене на електронни книги

Най-новото и изключително непознато за българския потребител е електронният четец. Устройството е изключително лесно за работа, след като потребителят се снабди с необходимия му елетронен вариант на книгата той може да я съхрани за неопределен период от време. Тези електронни варианти(файлове) ще бъдат пряко управлявани от своите автори – как и по какъв начин ще се оперира с електронното издание.

БГ книга планира отварянето на он-лайн книжарница, където книгите, имащи електронен вариант ще бъдат достъпни срещу съответното заплащане. Искрено се надяват да открият партньори в лицето на библиотеките. Всяка библиотека ще може да закупува файловете и да ги отдава на свойте читатели. Идеята е файлът да бъде активен за опреден период от време, след което ще се самоунищожава. Тези файлове няма да могат да се копират.

Панаирът за БГ книга е място преди всичко за презентация, тъй като продуктът е все още изключително непознат.

Устройството, според поучванията, би приобщило към четенето, както към електронните играчки(геймърите).

Редакция на  „Осмият смъртен грях” от Вячеслав Ординцев

Христиана Димитрова – трета група

Александър Христов, Ива Йорданова и Мая Ташева – трета група

Ненко Цъцаров, Стефан Садаков и Елеонора Чепишева – трета група

Ивелина Атанасова, Тодор Бодуров и Анета Портева – четвърта група

Искаш да знаеш съществува ли Йети? Ами НЛО? Как се става рицар? Какво са правили те по време на мир? Кои са били гладиаторите? Колко са страните-членки на Европейски съюз? Отговорите на тези и още много други въпроси ще намерите в поредеицата „Какво? Как? Къде?” – енциклопедии, поднесени по един увлекателен начин и подходящите за всички от 9 до 99 години. В тях ще намерите всякакви вълнуващи факти на най-разнообразни теми.

Слоган: Какво? Как? Къде? – прочети и разбери.