Archive for May 22nd, 2010

Христиана Димитрова – анотация на енциклопедичната поредица „ Какво? Как? Къде?”

Една изискана поредица от енциклопедии, които определено си заслужава да се прочетат. Уникалният дизайн на книжките, интересните картинки са само малка част от магията на колекцията. Всяка една от тях е на определена тематика. Информацията е пълна и много достъпно предадена, включени са и много любопитни факти. Поредицата е подходяща за всяка възраст и би заинтригувала всеки, който се докосне до нея. Деца и родители могат заедно да се наслаждават на удоволствието от четенето на книжките и едновременно с това да научават нови неща.

Рекламно изречение: Една поредица от енциклопедии, побрала в себе си целия свят!

Христиана Димитрова – вътрешно-редакционна рецензия за романа „Жена за обесване” на Пънар Кюр

Турската писателка Пънар Кюр е родена в Бурса, живее в различни анадолски градове, по-късно и в САЩ и Париж. Утвърдена писателка, през 1984г. получава наградата на името  на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води”. В момента преподава в университета „Билги” в Истанбул.

Кюр е едва на двадесет и една години, когато научава една трагична действителна история. Дълбоко разтърсена и разтревожена от нея, тя започва да работи върху романа „Жена за обесване”, който и коства петнайсет години труд.

Романът е публикуван за първи път през 1979г. от издателство „Билги”.

Авторовият замисъл да покаже недъзите на едно силно закостеняло и патриархално общество, тормоза налаган над по-слабите, тяхното безмълвие и в крайна сметка несправедливостта, е постигнат. Романът е изключително въздействащ, самата подредба на частите в него и техниката на подаване на историята сякаш постоянно ни нашепват    „Да, това е толкова истинско, то действително се е случило”. Информацията е поднесена умело, кара читателя да се чувства сякаш гледа случващото се отблизо.

Романът по истински случай разказва за младото момиче Мелек, обречено още от раждането си да бъде унижавано. Търпейки от малка побоищата от пастрока си, по-късно тя се превръща в безропотно създание, което само изпълнява всичко, което и казва нейният съпруг – доста по-възрастният от нея Хюсрев бей. Мелек е принудена да задоволява желанията на различни мъже всяка вечер и то в неговото присъствие. Младият Ялчън, който е влюбен в Мелек, се опитва да я спаси от този ад, като убива Хюсрев бей. За жалост, това не довежда до спасение,а до тежки присъди. Никой не защитава Мелек и никой от съдиите не иска да повярва, че тя е била принуждавана да изпълнява това, което и се каже.

Пънар Кюр ни разкрива шокиращия факт, че това момиче, обречено да страда, не знае смисъла на думата свобода. Тя дори не си и помисля да се възпротиви, да избяга от това положение, защото от малка живее така и съзнанието и не познава друг начин на живот.

Романът е много интересно конструиран. Състои се от пет части. Започва с присъдата за Мелек и Ялчън. Следващите три части представляват монолози,съответно: „Среднощните размисли на съдията”, „Посетителите в килията на Мелек” , „Записките на Ялчън”. Всеки един от монолозите представя характера на съответния герой, случилото се през призмата на собствения му мироглед. Чрез разказите на Мелек и „Записките на Ялчън” ние разбираме какво всъщност се е случило и как! А „Среднощните размисли на съдията” ни разкриват същността на една личност, произлязла от най-нисшите слоеве на обществото, с изключително размити представи за нещата. Твърдо убеден, че е прав, съдията разкрива своите криворазбрани представи за справедливост.

Романът е забраняван и многократно обвиняван, че подтиква към порнография, ето защо последната част представлява „ Защитата на Пънар Кюр”.

Цялото  действие се развива във вила край Босфора – вилата на Хюсрев бей. Той заедно с Мелек и Ялчън представляват главните герои в романа. Съдията, слугинята на Хюсрев бей (майката на Ялчън) и още няколко персонажи са второстепенни.

Силното въздействие и чувството за истинност  идват и от циничния език, както и от някои шокиращи и разстройващи сцени.

Самата Пънар Кюр споменава за техниката, която използва, известна в литературата като поток на съзнанието. Част от тази техника е и минималното използване на пунктуация или липсата на такава.

Това, че романът е по действителен случай определено би събудило интереса както на младите, така и на възрастните читатели, защото всяка една история по действителен случай ни дава ценна информация за реалния живот, от който все пак сме част. Именно поради тази причина романът „Жена за обесване” на Пънар Кюр е актуален и силно увлича читателя в случващото се.