Иван Лафчиев – Издателство “Еднорог”
Десислава Димитрова – Издателство “Захарий Стоянов”
София Тонева – Издателство “Дамян Яков”
Радост Никифорова – Издателство “Колибри”
Дарина Иванова – Издателство “Труд”
Мария Иванова – Издателска къща “Хермес”
Ангелина Илиева – Издателство “Обсидиан”
Иван Лафчиев – Вътрешна рецензия за „Митове и цивилизация на Древен Китай”
„Митове и цивилизация на Древен Китай” е научно-популярна книга, която предава интересна информация за страната.
Първото нещо, което трябва да се спомене, е красивото и елегантно оформление на книгата. Илюстрацията върху твърдата корица е точно такава, каквато ще допадне на всеки, интересуващ се поне малко от Китай. Листовете в книгата са дебели и гланцирани, което допринася до усещането за луксозност. Освен, че е красива на външен вид, тя е и доста здрава и няма да се разкъса при повече разлистване – както лепена, така е й шита. Единственият недостатък, който забелязах, е че на няколко места имаше допуснати правописни грешки. Макар и да не съм търсил специфично такива, те се набиха на очи още при първия прочит.
Макар да пише, че книгата е за деца и възрастни, малките читатели определено ще я харесат повече. Също така, няма толкова детайлна информация, за да е полезна на по-големите. „Митове и цивилизация на Древен Китай” ще се чете предимно от хора на възраст от 7 до 20 години. Написана е на лесен за разбиране език, без прекалено сложни думи и термини. Шрифтът е достатъчно голям, за да не напряга очите, но и не толкова, че да има по пет думи на страница. Книгата има изобилие от интересни илюстрации, които успяват да уловят перфектно цялостното настроение.
„Митове и цивилизация на Древен Китай” обхваща всичко най-важно, което се е случило в древен Китай. Също така обяснява и някои от най-интересните неща свързани с тази държава. Макар и не детайлно, а кратко, точно и ясно, в книгата може да се намери информация за различни династии, управлявали Китай от 3200г. пр. Хр. до 1424г. сл. Хр. Освен тях, има информация за религията, земеделието, медицината, китайското общество, изкуството, забавление, изобретения, образование и т.н. Интересното е, че преди всяка отделна глава има две страници с разказана легенда, която се свързва по някакъв начин с реалността. Това привлича вниманието и прави хубаво впечатление.
Иван Лафчиев – Външна рецензия за „Митове и цивилизация на Древен Китай”
„Митове и цивилизация на Древен Китай” е научно-популярна книга, която успява да плени читателя с незабравимите си илюстрации и вълнуващи факти за древната страна.
Из страниците на тази вълнуваща книга са преплетени митовете на далечната страна с исторически факти. Девет легенди оживяват пред читателя и го карат да се чувства, като че е там. А в десет глави е изписана цялата история на Китай от 3200г пр. Хр. до 15-ти век. От зората на цивилизацията, през сложните преходи на китайското общество, тройната религия на държавата, трудностите при земеделието и медицината, до народното им изкуство, забавление и изобретения. Всичко това е написано с един лесен за разбиране език, без прекалено сложни думи и термини. Освен, че е достъпна за всички възрасти, книгата може да се похвали и с прекрасния си външен вид. Както корицата, така и листовете са запълнени от умело нарисувани илюстрации, които придават много автентичност и засилват усещането от ориента.
Рекламно изречение: Разкрийте легендите на древен Китай – страната на изобретенията.
Десислава Димитрова – Анотация на „Дивият запад”
Скъпи малки читателю, пред теб са страници, изписани с индианско злато, обгърнато в барутен дим. Пред теб е една книга, която ще те отведе в света на тайнствените индианци, храбрите мисионери и неподкупните шерифи. Затова не се чуди. Потопи се в чудния свят на златотърсачите и каубоите за да разбереш истинската история на Дивия запад.
Уважаеми родители, бъдете сигурни, че с избраната книга вие дарявате ценни познания и часове истинско удоволствие на вашите деца. А защо не разгърнете заедно страниците на „Дивият запад”? Той крие по малко за всеки.
Слоган: „Дивият запад” – През историята или легендата минава пътят на Американската мечта?
Десислава Димитрова – Вътрешна рецензия за „Дивият запад”
Уважаеми издатели, имам удоволствието да ви представя новата книга от поредицата с научно-популярни четива за деца и юноши, фокусирана върху реалния облик на Дивия запад. На първо място трябва да се отбележи, че зад фигурата на автора се крие д-р Зигне Зайлер. Това е сигурен маркер за прецизността и достоверността на фактите, тъй като г-жа Зайлер е доказана фигура в сферата на историята, етнологията и социологията. Тематичният подбор на материала е осъществен така, че засяга широко известни проблеми, като хвърля допълнителна светлина върху тях. Предложените текстове са изцяло съобразени с особеностите на читателската рецепция в детска възраст, в резултат на което всяко дете би могло да задържи вниманието си и самò да намери отговор на вълнуващите го въпроси.
Маргиналните полета са посветени на биографични бележки и тълкуване на значими културни и исторически реалии. Енциклопедичният характер на книгата дава възможност тя да служи и като своеобразен коректив за възрастните, което я прави подходяща за по-широка читателска аудитория.
Ще бъде минус за предложеното четиво да не обърнем внимание на художественото му оформление. Текстът е съпроводен от атрактивни илюстрации, пейзажни и портретни снимки, както и фотокопия на автентични документи. Това улеснява възприемането на обкръжаващата информация и възпитава естетически вкус у читателите. Изключително умело е прецизирано и съотношенето илюстрация-текст.
Времето в което живеем, е време на засилен интерес към американската култура и общество. Медийната експанзия вече е проправила път на идеите за Дивия запад. Това дава допълнителен шанс на книгата да се наложи като фиктивен мост между българския читател и американската история. Ако към всичко това добавим и неангажиращия обем, разгърнат луксозно на около петдесетина страници, книгата, снабдена с качествен превод на български език, се превръща в гарантиран бестселър.
Иван Гинов – Вътрешна рецензия за „Митове и цивилизация на древна Месопотамия”
Книгата „Митове и цивилизация на древна Месопотамия” е енциклопедия, разкриваща някои факти за живота, обичаите и вярванията на древните хора, населяващи люлката на човешката цивилизация. Книгата впечатлява още на пръв поглед. Твърдата корица е украсена с красива илюстрация на стилен черен фон в рамка. В книгата са описани няколко мита и легенди от древна месопотамия, придружени както и на корицата от илюстрация на черен фон. Легендите са последвани от информация за съответваща свера от живота на хората на следващите две страници, придружени от по-малки илюстрации, схеми и изображения на старинни предмети и артефакти, предмети от бита, оръжия и предмети на изкуството. Например след мита за сътворението на света има информация за географското положение на Месопотамия и зараждането на цивилизацията там.
От книгата може да се научи много за Месопотамия и тя ще бъде интересна както на по-малките читатели, така и на възрастните, тъй като по принцип Месопотамия, народите който са я населявали и техния начин на живот не са до толкова познати на обикновените хора колкото древен Египет например. Книгата не е написана в научен стил и успява да каже много с малко думи на разбираем език. Изображенията на различните предмети на изкуството са много важни в това отношение, защото създават визуална представа на читателя.
Иван Гинов – Външна рецензия за „Митове и цивилизация на древна Месопотамия”
Книгата „Митове и цивилизация на древна Месопотамия” разкрива света на забравените народи, населяващи месността между реките Тигър и Ефрат, за които съвременния човек знае толкова малко. От красиво илюстрованата книга ще научите много както за митовете и вярванията, така и за ежедневието и начина на живот на първите хора, които практикували земеделие, основали империи, създали писменост. Красивият дизаин и многобройни илюстрации допринасят за по-лесно разбиране и дават необходимата визуална представа и карат древния свят да оживее пред вас.
Рекламно изречение: Преоткриите Месопотамия – люлката на човешката цивилизация.
София Тонева – Рецензия на книгата от Гют Жоли „Палто със спомени” / „Le manteau d`image”
Гют Жоли живее в Монпелие, Франция. Автор е на повече от 20 книги. Първата издадена нейна приказка е със заглавие „Мари и изгубената звезда”. На 8 години съчинява първия си роман. Освен своите книги тя илюстрира и книги на други автори.
Книгата е двуизично издание на български и френски език. Заглавието подсказва за определена загадъчност както и за нещо, което предстои да бъде разкрито. Текстът е придружен с илюстрации, което прави четивото по-приятно, особено за детско-юношеската аудитория.
Главната героиня е единадесет годишно момиче на име Олга, което живее във Франция, но има и руски корен. Тя е във ваканция и е на гости при дядо си. Един ден случайно открива старо палто на тавана, което е ключът в историята. Палтото е на прапрабаба й Олга Николаевна Иванова, която заедно с баща си е била заточена на остров Сахалин-Русия, а по-късно заедно с майка й са емигрирали във Франция. Дядото на малкото момиче решава да заминат на пътешествие до тайнствения остров, за да узнаят загадките, които крие това палто и да научат повече за родствениците си.
В историята се преплитат различни пространства и поради факта, че книгата е насочена предимно за деца и юноши има вероятност трудно да се разберат всички връзки между главните герои както и времето, в което са настъпили важни събития. Авторката е предвидила това и на последната страница е отразила хронилогия на всички дати, които помагат на читателя да осъществи представа за всички събития.
Разказа за приключението е умело предаден, чрез различни описания на природната картина, особено когато Олга и дядо й пристигат на остров Сахалин. Преплитат се различни чувства като уплаха, радост и силно желание за разгадаване на живота на Олга Николаевна Иванова. Малкото момиче преминава през различни перипети заедно с дядо си. 143 страници са достатъчни за история от този тип, ако обемът се увеличи има опасност разказът да натежи и доскучае на читателя. Изданието не само е увлекателно, но е и полезно за хората, които изучават френски език. В историята са отразени измислени герои и събития като великани и говорещи животни и истински събития като Руската революция и имена на съществуващи градове и хора.
Тематичните части са разделени на глави и в съдържанието читателя е улеснен да избере част, която може да прочете както на френски така и на български език. Разказът не е предаден от първо лице, а с помощта на трето лице, което разказва историята и предава диалозите между героите.
София Тонева – Анотация на книгата от Гют Жоли „Палто със спомени” / „Le manteau d`image”
Олга е малко и любознателно момиче, което намира старо палто и заедно с дядо си поемат по дълъг път, изпълнен с много приключения. Решени да разкрият тайните, свързани с тяхната родственица Олга Николаевна Иванова, те се изправят пред куп интригуващи и незабравими моменти. Палтото със спомени ще ги отведе на далечен остров, в който ще се сблъскат с много опасности, но наблизо ще бъдат и приятели, които ще им помогнат…
Ще успеят ли Олга и дядо й да разкрият загадките, заради които прекосиха света?
Слоган: Приказна история за малко момиче, търсещо историята на своя род.
Радост Никифорова – Вътрешна рецензия за „Вероника и кокосовият дядо” на Павел Шрут
Павел Шрут (1940) е един от най-известните детски автори в Чехия и е любим на много деца. Пише приказки, стихове, текстове на песни, фейлетони; занимава се и с преводи.
Съвместно с илюстраторката Галина Миклинова създават невероятни книги и заслужено печелят награди: „Паячето Пая” (2001) – награда на библиотекарите, награда на децата, награда на учителитев анкетата „СУК” 2002г., награда на издателство „Албатрос”; „Ядец” (2003) – най-хубавата книга на годината (2-ро място) и др.
Сред най-новите му книги за деца са: „ Голяма книга с чешки приказки” и „ Боб и Бобек в летящата шапка”
Книгата „Вероника и кокосовият дядо” е популярна не само сред децата в Чехия, но и в други страни като Франция и др.
Като жанр този текст се отнася към вълшебната приказка. Това не е литературен жанр, но стои в началото на голямата романова традиция, белязала литературното развитие в продължение на векове.
Приказката се придържа към разказването, а не повествува, т.е. към узаконената условност на възприятието. Така както героите преминават в свят, където властват други закони, така и разказвачът и неговите слушатели напускат сферата на културата, която изисква истинност, и преминава в сферата на свободната фантазия, създават един наивен и илюзорен свят, където по свои начин представят случващото се.
В сюжета са примесени реалното и приказното. На едно обикновено семейство започват да му се случват необикновени и странни неща. Всичко това е обвързано с мечтата на шестгодишната Вероника Хубертова да си има дядо. Мечтата й се сбъдва на Коледа и от Хаити пристига колет от непознат подател. В него е скрит един кокосов орех, който по-късно Вероника разбира, че е необикновен и го нарича „Кокосов дядо”. От този ден нататък започват приключенията на Вероника с новия и дядо. Към тях се присъединяват и други персонажи, които подсилват напрежението на разказа и правят тази история забавна. Отделните случки са разпределени за всеки ден от годината. Разказът е единен, макар да е съставен от отделни случки. Сюжетът е линеен. Историята започва и свършва на Нова година, което оформя рамката на текста.
Действието се развива в Прага, предимно в дома на семейство Хубертови, които живеят на 3-тия етаж на стар блок. Членовете на този дом са 4-ма: шестгодишната Вероника, майка й Мария, баща й Бедржих и Баба Агата. Към тях се присъединява необикновеният подарък на Вероника – Кокосовият дядо. Има и пътуване на семейството до Лондон, където също се случват приказни неща.
В развоя на събитията в приключенията на двамата главни герои се вплитат персонажите: съседното сем. Урбанови, чийто син Лукаш е добър приятел на Вероника, техните домашни любимци ( Фанча – мосркото свинче и Простак/Красота – папагалът); противната леля Урсула и другите „фалшиви” лели; по-късно съучениците на Вероника, която започва първи клас ( Сохор – проблемно дете, но с остроумие и магия кокосовият дядо успява да го превъспита; Мартин Пеха, който много обича репички; Аки Бакиба – негърчето от Хаити, чийто дядо е магьосник, а баща му е футболист – единствен той е наясно с магията и кокосовият дядо не му се струва странен – той моли дядо си да върне предишния му облик)
Времето е в рамките на една година – от 1-ви януари до 1-ви януари на другата година. Проследява се всеки един ден от живота на 6-годишното момиченце. Това е годината, в която Вероника трябва да тръгне на училище. Наред с другите приключения , в текста са описани трепетите и вълненията й от първия учебен ден.
Историята е поднесена по много добър начин. Звучи забавно, по детски, което е и целта, защото е предназначена за деца. Текстът е жив и остроумен. Авторът е постигнал идеята си – да разкаже една необикновена история, да я представи по подходящ за разбиране начин и най-важното да достави РАДОСТ на децата.
Тази книга е изключително увлекателна. Буди интереса на читателя/слушателя и засилва напрежението – очакването на всеки следващ ден за нови приключения. Предназначена е за дестка аудитория. Любима е на много деца в Чехия и не само. Това е един универсален текст, който с подходящ превод и адаптация би станал популярен в цял свят, защото авторът е уловил тайната, която обединява всички деца, независимо къде се намират те по света. Естествено „ тайната никога не изчезва напълно…” , както е споменато във финала на книгата.
Преводът и адаптацията на Гинка Бакърджиева са много добри и заслужават адмирации. Благодарение на нея книгата би станала популярна и сред децата в България.
Със сигурност Павел Шрут и неговата книга „ Вероника и кокосовият дядо” ще спечелят сърцата на българската детска публика, както и на техните родители.
Затова е препоръчително да им се отдели заслужено място сред поредицата „ За деца и юноши” в издателство „Летера”.
Радост Никифорова – Анотация на „Вероника и кокосовият дядо” на Павел Шрут
Завладяваща история за част от живота на едно 6-годишно момиченце с хубавото име Вероника, чиято единствена съкровена мечта е да си има дядо. Точно на Коледа тя получава странен колет от Хаити с непознат подател. Вътре в него е скрит един необикновен кокосов орех, който по-късно Вероника нарича „Кокосов дядо”. От този ден нататък с обикновеното семейство Хубертови започват да се случват странни и необикновени неща. Момиченцето и нейния дядо преживяват какви ли не случки в периода до другата Нова година, когато тайната за този „дядо” се разкрива, но не напълно. През това време те се забавляват истински и това е описано във всеки един ден от 1-ви януари нататък .
Слоган: Потопете се във вълшебния свят на приказката, за да изживеете необикновени неща!
Дарина Иванова – Рецензия за „Гладиаторите – бойци на арената” от Маркус Юнкелман
Автор на енциклопедията „Гладиаторите – бойци на арената” е д-р Маркус Юнкелман – историк и археолог. Юнкелман има редица други книги, засягащи все историята на древен Рим, от което следва за заключим, че познанията му в тази област, и особено относно историята на гладиаторите, са завидни. Следователно, не е нужно информацията в енциклопедията да се подлага на съмнение. Въпреки липсата на информация дали авторът е превеждан на други езици, книгите му – в оригинал на немски език – се предлагат както в България, така и в други страни, като например САЩ.
Целта на енциклопедията е да предостави основна информация за гладиаторите – какви са били те, какво са вършели, защо са го вършели, къде и кога. Трябва да отбележим, че независимо от това, че носи титлата доктор на историческите науки, Маркус Юнкелман успява да поднесе книга на изключително достъпен език. Определенията са ясни и точни, допълнени с илюстрации и снимки на археологически находки, които допринасят за пълната представа, която читателят би следвало да добие. Авторовата идея и замисъл са добре осъществени.
Ако трябва да говорим за времеви и пространствени параметри, то книгата включва периодът, по време на който са съществували гладиатори (от IV в пр. Хр. до средата на VI в. сл. Хр.), а действието се развива в рамките на Римската империя. Времето се движи хронологически, започвайки от III в.пр.Хр. с периодически ретроспекции, във връзка с дадени археологически паметници и открития. Все пак водещата времева линия е от възникването на гладиаторското изкуство, до последния организиран такъв двубой.
В енциклопедията не става въпрос за определен главен герой – основното действащо лице е обикновения гладиатор, но наред с него са споменати редица римски императори, свързани по някакъв начин с гладиаторските борби, а също така и имена на гладиатори, не само от намерени надгробни плочи, но и от мозайки, релефи или запазени текстове от тази епоха.
Както вече споменах, стилът, на който е написана книгата, е изключително достъпен, а това прави енциклопедията подходящо четиво за деца и юноши. Използваният език е типичен за научнопопулярната литература, включвайки дадени исторически определения, както и термини от латински, които обаче са добре обяснени и не будят смущения.
Като цяло, енциклопедията е изготвена добре, увлекателна е и се чете лесно, илюстрациите и снимките са добре подбрани. Все пак, има няколко детайла, на които бих искала да обърна внимание:
Енциклопедията би представлявала интерес основно за родители, които искат децата им да четат смислена литература. Подходяща е както за частни, така и за обществени библиотеки.
Ангелина Илиева – Рецензия за книгата от Сара Куай „Митове и цивилизация на Древен Египет”
Книгата „Митове и цивилизация на Древен Египет” ни въвежда в света, вярванията и традициите на Древен Египет и неговите жители. Тя представлява едно изключително произведение в областта на културологията, историята и теологията на тази древна цивилизация. Книгата е писана на английски и достига до българския читател в един много добър превод. Представен е огромен фактологически материал – описания на паметници, исторически събития и битови порядки и вярвания. Систематизиран и представен по изключително разбираем и увлекателен начин, книгата е едновременно увлекателно и полезно четиво, от което черпим информация и знания. Трудът е ценен колкото от историческа и етнологическа гледна точка, толкова и от възпитателна и педагогическа. Книгата би била подходяща, като помагало и енциклопедия за деца и допълнително културно обогатяване за възрастни, заради уточнението на термини, идеи, имена и събития.
Преплитането на митовете с реалните порядки заема важна част от уникалността на книгата, защото така акцентира върху отражението на египетските вярвания върху начина им на живот.
Ангелина Илиева – Анотация на книгата от Сара Куай „Митове и цивилизация на Древен Египет”
Историята понякога е добра, понякога лоша, често скучна, още по-често поучителна. Въпросът е как ще бъде поднесена и разказана. Митове и цивилизация на Древен Египет е историята, разказана по интересен начин и за деца, и за възрастни.
Слоган: Древен Египет за малки, и за големи.
Мария Порязова – Вътрешно-редакционна рецензия за ЛЮБИМИ РУСКИ ПРИКАЗКИ
Автор на занимателните приказки, представени в тази детска книжка се явява руското народно творчество. В тях са отразени възгледите, идеалите и стремежите на руския народ, неговата поетическа фантазия, богатия свят на мисли, чувства и преживявания, протеста против експлоатацията на обикновените хора, както и мечтите за щастие и справедливост. Приказката е само част от многобройната и богата галерия от жанрове на руския фолклор. Това са още гадания, легенди, предания, балади, былини, частушки, песни, обреди и много други. Руският народ и неговото творчество се слави по цял свят със своята велика история, с вековните си славянски традиции, със своя героизъм, любов и отдаденост към Родината.
В течение на целия живот на човек фолклорът му е помагал да живее, да работи, да отпочива, да взема важни решения, да се бори с враговете и неволите си. Приказката е един от основните жанрове в народно-поетическото творчество. Обикновено тя притежава нравоучителен и поучителен характер. Главната идея във всяка една от шестте представени приказки е възтържествуването на доброто над злото. Класическото повествование на този жанр умело е предадено в книжката. Действието, разбира се, се развива на руска земя във вълшебни времена на царе и царици. Националната специфика тук се проявява в образите на героите, в езика, в битовите подробности, в характера на пейзажа, в изображението на социалното устройство и отношения.
Сюжетът на шестте приказки е почти еднотипен и опростен, достъпен за детската аудитория, съдържанието е кратко, действието се развива бързо, а персонажите са типичните за руския детски фолклор – Баба Яга, Василиса Прекрасна, Кашчей Безсмъртни и т.н.
Езикът и стила на книжката са достъпни както за по-малки, така и за по-големите читатели. Повествованията са изнесени изцяло извън предела на реалния живот. Застъпени са всички характерни особености за вълшебните приказки: словесни орнаменти, въвеждаща част, завършек, устойчиви формули. Героите са силно хиперболизирани. Наблюдава се ярко разграничение между положителни и отрицателни персонажи. При положителните се изтъкват всички достойнства и качества, както и смелите им и благородни постъпки. Отрицателните се порицават и усмиват.
Специални материали в пресата, както и отзиви и мнения за книгата все още няма достътъчно. Но хората споделят в интернет пространството, че им липсват руските народни приказки, и за жалост притежават само стари издания в не добро състояние, или изданията са въобще изчезнали. Книжката е разработена много увлекателно и за това допринасят изключително живите и забавни илюстрации на художника Максим Митрофанов. Предназначена е за масовата аудитория. Българският читател би се радвал да я прочете както за себе си, така и на децата си. Фолклорът запазва своята стойност, въпреки промените на времето и ни връща към скъпи спомени от детството- любимите и безкрайно интересни разкази на нашите баби и дядовци.
Мария Порязова – Рецензия към читателите за ЛЮБИМИ РУСКИ ПРИКАЗКИ
Деца, малки и големи, не пропускайте да се докоснете до приказния руски свят, да се срещнете с Маря Царевна, Василиса Премъдра, Баба Яга, Кашчей Безсмъртни и много други чудни същества. Шестте вълшебни приказки ще ви завъртят във вихъра на необикновеното и ще ви разведат по нечувани места. Ако все още са ви непознати, те веднага ще ви станат любими. Ще се връщате отново и отново с любов към тази книжка и ще разгръщате пак и пак нейните забавни страници.
Слоган: Любими руски приказки” – познатото вълшебство на един дъх!
Елица Маринова – Вътрешно-редакционна рецензия за “Вълшебната шапка на учителката” от Айтюл Акал
Айтюл Акал е родена в Измир, Турция през 1952 г.
От 1972 г. до 1980 г. работи като журналист в различни списания, а след 1989 г. започва да пише приказки за деца. Написала е над 80 книги за деца от всички възрасти.
Мустафа Делиоглу e роден в Ерзинджан, Турция, през 1946 г. Започва работа като художник на корици, а после се насочва към илюстрирането на детски книжки и става известен с индивидуалния си стил. Паралелно със своята работа по илюстрациите той рисува и картини, които са участвали в многобройни изложби. В момента е един от най-продуктивните илюстратори.
Чрез кратки истории поместени сред богати илюстрации авторката припомня на децата, че носят в себе си въображението. То стои в основата на четирите истории поместени в книгата.
Повествованието е просто, кратко и стегнато, развива се по скоро чрез илюстрациите, отколкото чрез текста. Текстът е разположен като обяснение на рисунките, които заемат целите страници. Книгата малко напомня на комикс.
Историите:
„Вълшебното ателие на майстора”
Един грънчар на име Мути работи в ателието си на края на града и всеки ден отива на пазара за да продаде творбите си. Всеки път неговите неща се изкупуват най-бързо и останалите занаятчии и художници решават някой от тях да го проследи, за да разберат каква е неговата тайна.
Един от художниците го проследява и вижда, че в ателието му е настъпила зима. Разказва какво е видял на останалите. Те не вярват. Изпращат скулптора. Той вижда, че ателието на грънчаря е пълно с диви животни. Останалите отново не вярват и изпращат майсторката на ебру. Тогава тя вижда, че ателието е пълно с диви птици. Накрая взимат решение всички заедно за отидат при Мути и да го попитат каква е истината. Когато отиват при него той с радост ги кани в ателието си, което е пълно с пролет. На въпроса каква е неговата тайна Мути отговаря, че няма никаква тайна, а само въображение и останалите художници успяват да видят въображението, защото са творци като него.На следващия ден хората са запленени от красотата на изкуството, показано от всички майстори.
„Вълшебното училище на брат ми”
Едно момиче разказва за по-малкия си брат.
Когато е малък той постоянно прави пакости, докато не порасва и става почти невидим, защото цялото си време прекарва пред компютъра. Тръгва на училище, но ходи с нежелание, защото компютърът му липсва. Един ден учителката му казва, че в училище също има компютър, в компютърния кабинет на края на коридора. Момчето тръгва да го търси, но по пътя влиза в различни кабинети. В кабинета по музика го канят да посвири на барабани, после влиза в кабинета по балет, където му показват как се танцува, стига до кабинета по рисуване, там рисува от модел. Намира библиотеката, но тъй като не може да чете разглежда само книжките с картинки. Озовава се сред актьорите от училищния театър, там изкарва една репетиция с тях и накрая се връща в класната си стая. На въпроса на учителката дали е намерил компютърния кабинет отговаря, че съвсем е забравил за него.
„Вълшебната шапка на учителката”
Един ден децата влизат в класната стая, но там ги чака някаква непозната. Оказва се, че това е новата им учителка, защото тяхната ще си има бебе.
Децата започват да тропат и да викат, защото не искат нова учителка.
Тя започва да им разказва как ще пътуват и ще се запознаят с нови места, ще летят в небето и ще стигнат звездите. Децата протестират, защото всичко това им се струва глупаво и нереално. Тогава новата учителка си слага вълшебната шапка и всички заедно се озовават в джунглата. Когато часът свършва, всички се намират отново в класната стая. На следващия ден децата влизат в стаята тичешком. Този ден с помощта на шапката посещават музей, където много се забавляват. На другата сутрин когато учителката влиза в класната стая всички деца са седнали по местата си и я чакат. С помощта на вълшебната шапка по интересен начин учат математика, музика и танци, спорт. Една сутрин новата учителка им казва, че темата на урока ще бъде здравето. Тогава ги води до магазина за цветя а после в болницата, при тяхната класна и нейното бебе. Там децата споделят колко много харесват новата си учителка и вълшебната й шапка.
„Вълшебният гардероб на дядо”
Едно момиченце разказва как много обича да ходи при баба си и дядо си, но след като дядо му заминава много надалеч без да се върне, вече си има нов дядо, който никак не харесва.Един ден го водят на гости при баба и дядо за събота и неделя. Бабата оставя дядото и внучката насаме, за да се опознаят. Дядото й предлага да си играят, да й чете приказка, да й задава гатанки и кръстословици, да гледат филм, но внучката на всичко отговаря с „не”. За да заприлича на стария й дядо, новият дядо си слага перука и се гримира. Когато ги вижда, бабата се стряска, праща дядото да се измие и да покаже гардероба си на внучката, защото е вълшебен. Докато си мие лицето дядото разказва за себе си, а внучката отваря гардероба. От гардероба излизат историите, които дядото разказва. Някои са страшни, а други интересни. Когато дядото вече е махнал грима от лицето си историите свършват, момиченцето успява да затвори гардероба. Тогава дядото го отваря за да покаже какво има вътре, но гардеробът е съвсем обикновен. Внучката хваща дядо си за ръка и заедно отиват при бабата.
Персонажите на историите са реални и обикновенни, такива, каквито срещаме по улицата или в кварталния магазин, които приличат на съседите или напомнят на собствените ни роднини.
Езикът също е обикновен, подходящ за книга за деца, които се учат да четат. Има две непознати думи, които са обяснени.
Книгата е увлекателна по скоро заради илюстрациите. Историите са просто разказани, без нищо излишно, но илюстрациите към тях ги правят интересни. Биха се харесали и на деца, които още не могат да си прочетат сами текста, защото „картинките” са достатъчно изразителни и от тях се разбира какво се случва.
За първи път попадам на детска книжка от турски автор и лично на мен ми беше много интересно да се запозная с нея. Мисля, че би се харесала и на останалата масова читателска аудитория, като се има предвид засиления интерес към турската култура напоследък. Подходяща е за подарък на бъдещ първокласник.
Елица Маринова – Рецензия към читателите за “Вълшебната шапка на учителката” от Айтюл Акал
Мило дете,
Можеш ли да направиш така, че в детската стая да завали сняг? А да си отглеждаш лъв и жираф? Или пък на рамото ти да кацне бухъл? Майсторът на глинени фигурки Мути ще те научи.
Скучно ли ти е в училище? На едно момченце също му беше скучно, докато не разбра какво може да се прави там.
Знаеш ли, че на новата учителка шапката е вълшебна, защото може да те отведе където пожелаеш?
А какво ли има зад вратата на гардероба? Оказва се, че спомените на новия дядо са необикновенни.
Слоган: Държиш в ръцете си една книга за силата на ВЪОБРАЖЕНИЕТО.
Историята понякога е добра, понякога лоша, често скучна, още по-често поучителна. Въпросът е как ще бъде поднесена и разказана. Митове и цивилизация на Древен Египет е историята, разказана по интересен начин и за деца, и за възрастни.
Слоган: Древен Египет за малки и за големи.
Книгата „Митове и цивилизация на Древен Египет” ни въвежда в света, вярванията и традициите на Древен Египет и неговите жители. Тя представлява едно изключително произведение в областта на културологията, историята и теологията на тази древна цивилизация. Книгата е писана на английски и достига до българския читател в един много добър превод. Представен е огромен фактологически материал – описания на паметници, исторически събития и битови порядки и вярвания. Систематизиран и представен по изключително разбираем и увлекателен начин, книгата е едновременно увлекателно и полезно четиво, от което черпим информация и знания. Трудът е ценен колкото от историческа и етнологическа гледна точка, толкова и от възпитателна и педагогическа. Книгата би била подходяща, като помагало и енциклопедия за деца и допълнително културно обогатяване за възрастни, заради уточнението на термини, идеи, имена и събития.
Преплитането на митовете с реалните порядки заема важна част от уникалността на книгата, защото така акцентира върху отражението на египетските вярвания върху начина им на живот.
You are currently browsing the archives for Saturday, February 20th, 2010
_