Една изискана поредица от енциклопедии, които определено си заслужава да се прочетат. Уникалният дизайн на книжките, интересните картинки са само малка част от магията на колекцията. Всяка една от тях е на определена тематика. Информацията е пълна и много достъпно предадена, включени са и много любопитни факти. Поредицата е подходяща за всяка възраст и би заинтригувала всеки, който се докосне до нея. Деца и родители могат заедно да се наслаждават на удоволствието от четенето на книжките и едновременно с това да научават нови неща.

Рекламно изречение: Една поредица от енциклопедии, побрала в себе си целия свят!

Турската писателка Пънар Кюр е родена в Бурса, живее в различни анадолски градове, по-късно и в САЩ и Париж. Утвърдена писателка, през 1984г. получава наградата на името  на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води”. В момента преподава в университета „Билги” в Истанбул.

Кюр е едва на двадесет и една години, когато научава една трагична действителна история. Дълбоко разтърсена и разтревожена от нея, тя започва да работи върху романа „Жена за обесване”, който и коства петнайсет години труд.

Романът е публикуван за първи път през 1979г. от издателство „Билги”.

Авторовият замисъл да покаже недъзите на едно силно закостеняло и патриархално общество, тормоза налаган над по-слабите, тяхното безмълвие и в крайна сметка несправедливостта, е постигнат. Романът е изключително въздействащ, самата подредба на частите в него и техниката на подаване на историята сякаш постоянно ни нашепват    „Да, това е толкова истинско, то действително се е случило”. Информацията е поднесена умело, кара читателя да се чувства сякаш гледа случващото се отблизо.

Романът по истински случай разказва за младото момиче Мелек, обречено още от раждането си да бъде унижавано. Търпейки от малка побоищата от пастрока си, по-късно тя се превръща в безропотно създание, което само изпълнява всичко, което и казва нейният съпруг – доста по-възрастният от нея Хюсрев бей. Мелек е принудена да задоволява желанията на различни мъже всяка вечер и то в неговото присъствие. Младият Ялчън, който е влюбен в Мелек, се опитва да я спаси от този ад, като убива Хюсрев бей. За жалост, това не довежда до спасение,а до тежки присъди. Никой не защитава Мелек и никой от съдиите не иска да повярва, че тя е била принуждавана да изпълнява това, което и се каже.

Пънар Кюр ни разкрива шокиращия факт, че това момиче, обречено да страда, не знае смисъла на думата свобода. Тя дори не си и помисля да се възпротиви, да избяга от това положение, защото от малка живее така и съзнанието и не познава друг начин на живот.

Романът е много интересно конструиран. Състои се от пет части. Започва с присъдата за Мелек и Ялчън. Следващите три части представляват монолози,съответно: „Среднощните размисли на съдията”, „Посетителите в килията на Мелек” , „Записките на Ялчън”. Всеки един от монолозите представя характера на съответния герой, случилото се през призмата на собствения му мироглед. Чрез разказите на Мелек и „Записките на Ялчън” ние разбираме какво всъщност се е случило и как! А „Среднощните размисли на съдията” ни разкриват същността на една личност, произлязла от най-нисшите слоеве на обществото, с изключително размити представи за нещата. Твърдо убеден, че е прав, съдията разкрива своите криворазбрани представи за справедливост.

Романът е забраняван и многократно обвиняван, че подтиква към порнография, ето защо последната част представлява „ Защитата на Пънар Кюр”.

Цялото  действие се развива във вила край Босфора – вилата на Хюсрев бей. Той заедно с Мелек и Ялчън представляват главните герои в романа. Съдията, слугинята на Хюсрев бей (майката на Ялчън) и още няколко персонажи са второстепенни.

Силното въздействие и чувството за истинност  идват и от циничния език, както и от някои шокиращи и разстройващи сцени.

Самата Пънар Кюр споменава за техниката, която използва, известна в литературата като поток на съзнанието. Част от тази техника е и минималното използване на пунктуация или липсата на такава.

Това, че романът е по действителен случай определено би събудило интереса както на младите, така и на възрастните читатели, защото всяка една история по действителен случай ни дава ценна информация за реалния живот, от който все пак сме част. Именно поради тази причина романът „Жена за обесване” на Пънар Кюр е актуален и силно увлича читателя в случващото се.

Пънар Кюр е родена в Бурса. Детството й преминава в различни анадолски градове, както и в Лондон. На тринадесет години заминава за САЩ. По-късно завършва „Робърт колеж“ в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата по сравнително литературознание. След завръщането си в родината започва работа в Държавния театър. Пише театрална критика за различни вестници и списания. През 1984 г. получава наградата на името на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води“. Преподава в университета „Билги“ в Истанбул.

„Жена за обесване” е роман по действителен случай.  С него авторката цели да ни разкрие трагедията в живота на едно невинно момиче, закостенелите предразсъдъци в турското общество и начинът му на мислене. Този роман ни представя турския тип мислене от различни гледни точки.

Романът е разделен на три части. Първата част „Среднощните размисли на съдията” и втората част „Посетителите в килията на Мелек” са написани с техниката „поток на съзнанието”, а третата част „Записките на Ялчън” е написана точно под формата на записки. И в трите части повествованието се води от 1л. ед.ч. А информация за времето и пространството на романа можем да извлечем само от „Записките на Ялчън”, където той посочва следното: декемви 1976 – април 1978, Истанбул. Самият текст от записките на Ялчън ни разказва за около 4 години от неговия живот. С оглед на другите части можем да направим различни изводи. За „Среднощните размисли на съдията” можем да кажем, че са наистина среднощни размисли на съдията, който се връща назад към миналото си. А от втората част не можем да придобием реална представа за времето. Представен е потокът от мисли на Мелек, която си припомня живота си. Можем да обобщим, че действието (или по-точно казано основното събитие) се развива в една вила на брега на Босфора в Инстанбул през 70те години на XX век.

Не може да се каже, че романът има точен сюжет.  Тъй като е писан по действителен случай, авторката трябва строго да се придържа към истинността на думите си. Трите части на романа ни разказват едно трагично събитие от 3 различни гледни точки.

В „Среднощните размисли на съдията” ни дава гледната точка на съдията по случая. За него подсъдимата Мелек е виновна по обвинението в убийството на съпруга си. По време на процеса Мелек упорито мълчи, не поглежда никого, стои свела глава надолу, не се съпротивлява, нито отрича показанията срещу себе си. Нейното мълчание по време на процеса според съдията е знак за наглост и на това, че за нищо не съжалява. Съдията свързва мълчанието й още със своя произход. Според него тя надушва миризмата му, издайническата миризма, която разкрива неговия беден произход. Това го връща назад в спомените му. Спомня си за единствения си приятел от детските години – Ерджан. Дали обаче наистина го е считал за приятел след като страшно много му е завиждал за охолния живот, за хубавата и чиста къща… Майката на Ерджан гони от дома си бъдещият съдия поради лошата му миризма. Тогава детето се зарича, че един ден и той самият ще има голяма и хубава къща. Изглежда че по време на делото това вече е реалност. Съдията е успял да изпълни обещанието си пред себе си. Замисля се за съпругата си Нихал, дали и тя води любовници вкъщи. За него изглежда нормално всяка жена да си има любовник. Спомня си за първия любовник на жена си – Али, който е вкарал в затвора. В мислите си споменава и една съдийка, Марафет, която според него изпитва съпричастност към подсъдимата. Тази част представлява външен поглед върху случилото се в къщата на Мелек. Показва ни една прибързана и може би пристрастна преценка, която ще лиши от живот едно невинно същество.

„Посетителите в килията на Мелек” ни представя историята от гледната точка на Мелек, обвинената в убийство. Втората част ни показва начинът на мислене на Мелек, обеснява ни защо тя нищо не споменава по време на процеса и описва чувствата й. Мелек е едно момиче, което цял живот е понасяла обиди, укори и удари от близките си. От малка тя е малтретирана и експлоатирана. За нея това е вече нещо нормално. Те я наета в дома на Хюсрев бей, за да се грижи за старата му майка. След смъртта на майката на Хюсрев бей, тя остава в къщата. След известно време се омъжва за господаря си. А той от своя страна е жесток експлоататор. Предлага жена си на различни мъже и с удоволствие наблюдава сексуалните актове. Нарежда им как да се държат и какво да говорят. Мелек се  опитва да се противопостави на това положение, но това довежда до още по-сериозни последствия. Освен изнасилена, тя се оказва и пребита. От тогава тя решава просто да се подчинява, без да мисли и да се опита да не чувства. Но тайничко се надява някоя вечер на господаря да не му се излиза от вкъщи, за да може да се наспи. Не смее да каже на никого за случващото се, тъй като е убедена, че никой няма да й повярва.

„Записките на Ялчън” е третата част от книгата. Ялчън е „спасителят” на Мелек. Тук добиваме по-добра представа за случващото се, за самото убийство. Ялчън е един младеж, който се влюбва в Мелек едно лято, когато я среща в градината. В продължение на едно цяло лято той стои сред клоните на магнолията и я наблюдава, слуша песните, които си тананика. След като заминава да учи бързо забравя за нея. Три години по-късно разбира и сам вижда жестокостите, ня които я подлага Хюсрев бей. Решава, че ще я спаси. Според него убийството на Хюсрев бей е единственият начин да спаси Мелек. Той забелязва пасивното държание на общността. Хората дори не говорят за това. Преди махалата е била „клюкарница”, а сега се засичат само „многозначителни погледи”. Всички си мълчат и се преструват сякаш нищо нередно не се върши в тази вила. Той е твърдо решен да  бъде спасителят на Мелек и предприема крайни мерки. Взима Мелек със себе си и пред нея убива Хюсрев бей. Казва й, че вече е свободна и че ще заминат само двамата. Иска тя да бъде свидетел на погребението на Хюсрев бей, за да осъзнае свободата си. По-късно обаче разбира, че Мелек не може да го осъзнае и той се явява нейният палач, а не освободител. Никой не вярва на думите му, че идеята е изцяло негова и тя няма нищо общо с убийството. Всички са убедени, че тя е подла жена, която е оплела младежа в мрежите си и го е накарала да извърши убийството вместо нея. В крайна сметка Мелек бива осъдена на смърт, а той на затвор.

Персонажната система на романа ни предлага 3 цялостни персонажа:

1.   Съдията – името му никъде не се споменава. Той е просто страничен наблюдател.

2.   Мелек – потърпевшата в цялата история. Младо момиче, което чувства, че му е отредено да бъде малтретирана и експлоатирана.

3.   Ялчън – синът на слугинята в дома на Хюсрев бей – Емсал, и градинаря. „Освободителят” на Мелек

Хюсрев бей ни е представен само в мислите на Мелек и записките на Ялчън. Не можем да кажем, че е цялостен и завършен персонаж. Той ни е представен като жесток тиранин. Емсал, слугинята, също е нецялостен персонаж. Тя, както и съпругът й остават безучастни към нещастията на Мелек. Още един такъв образ е Нихал, съпругата на съдията.

Стилът на писане е модерен и не много често срещан. Техниката „поток на мислите” е сложна и изисква силна концентрация при писането, за да изглежда всичко логично и достоверно. Срещаме някои цинизми. Напълно липсва пунктуация във втората част на книгите. Мисленето на Мелек напълно отговаря на стилът на писане. Тази част е написана с много диалектни думи, които отговарят на диалекта на Мелек.

В Турция тази книга предизвиква сериозен скандал и дори съдебен процес. Книгата бива обявена за скандална и че предизвиква развращение и порнографски мисли. Този роман бива забраняван. Налага се самата авторка да се намеси, за да се защити. „В днешния цивилизован свят унищожението на една книга е равно на убийство” пише тя. Цялата защита на Пънар Кюр е включена в книгата.

Този роман би предизвикал интерес у българския читател първо, защото е създаден по действителен случай, и второ – представя ни една история, наподобяваща схемата господар-робиня в обществото на XX век, във времето на модерността и съвремието. Този роман ни показва, че има още много да се работи върху изчистването на закостенели традиции и порядки. Самата случка поставя на читателя много философски въпроси, над които да се замисли. Всеки от нас би могъл да се намери в някой от споменатите лица, в подобна ситуация. Това е съвременнен текст представящ ни едно „отминало” време.

Пънар Кюр е турска авторка, родена в Бурса. Детството и преминава в различни анадолски градове, а след това тя посещава различни места по света, включително Англия и САЩ. Завършва колеж в Истанбул; в Сорбоната в Париж защитава доктората си по литературознание. Получава награда на името на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води”, а понастоящем е преподавателка в университета „Билги” в Истанбул. Романът и „Жена за обесване” е издаден първо от издателство „Билги” и е неколкократно преиздаван след това. През 1986 става тема за игрален филм. Базиран на истинска история, 15-годишния труд на писателката среща неодобрението на много инстанции, считащи, че съдържанието е порнографско, и дори се стига до съдебен процес. В романа си Пънар Кюр сама представя своята защита, твърдейки, че няма нищо порнографско, а моралните и подбуди, свързани със създаването на романа, са протест срещу всички събития, близки по някакъв начин до описаните в него – тя определя произведението си като едно от най-значимите в турската литература. Този роман е най-силния текст на турската писателка.

В него се разказва за една жена, поставена в безизходица, хваната в капана на един сексуален маниак, отделена от всичко и от всички. Героинята е принудена да се примирява с издевателствата на този маниак, понасяйки насилието и прищявките му, неспособна да се защити, отчасти защото е жена и това я прави по-слаба, отчасти и защото никого не го е грижа за нея.

Романът започва с кратко въведение, информиращо ни за присъдата, т.е. за финала на делото за убийството във вилата край Босфора. Следват три монолога, които ни представят цялостната история от различни ъгли. Чрез тях, освен всичко друго, се запознаваме и с героите, с техния характер и разбирания. Завършека е защитата на Пънар Кюр, обръщението и към всички, които обвиняват и осъждат произведението и.

Същността започва с обвинението. „Среднощните размисли на съдията” представя гледната точка на човек, родил се беден и успял да се издигне самичък в обществото. За него изцяло важи философията „целта оправдава средствата”. Той е натоварен със задачата да е съдник на обвиняемата Мелек. За този човечец, мачкан от всички преди и неведнъж разочарован от нежния пол – неговата представа за действията и подбудите на жените е бил осакатен още в ранните му години, още тогава е загубил всякакво доверие в когото и да било, особено в жените – за него всички са еднакви, всички са „мръсници”, целят единствено да те изцедят до последната капка и после да те захвърлят като носна кърпичка. Той е поставил присъдата още като я е видял, но все пак допуска, че може да бъде оправдана. Съзнателно или не, образът на Мелек предизвиква спомени и асоциации у него, засягащи по-значимите жени в живота му, тези, които са оставили трайни следи в съзнанието му. Но всички те са под общ знаменател, на всички тях той гледа като на „мръсници” и използвачки. Омразата, породена тогава, сега му оказва значително влияние. Раздразнението от мълчанието на обвиняемата, от упорството на една от заседателките – единствената, усъмнила се във виновността на Мелек –, допълнително разпалва тези чувства, замъглява погледа му и афектира преценката му. Всичките удивителни знаци, използвани като индикатори на гнева и раздразнението му, ни насочват право към сърцето му. Сърце, което с готовност би раздало правосъдие собственоръчно на всички, които по негова преценка заслужават, дори собствената му съпруга, бидейки жена, и заради факта, че наистина му изневерява, заслужава правосъдие. Въпреки всичко той е съдията, той е здравият разум, който трябва да даде справедливо решение по делото с Мелек.

След като ни запознава със съдника, Пънар Кюр се спира на основния персонаж – обвиняемата Мелек. „Посетителите в килията на Мелек” е може би най-трудоемката част от романа, тъй като за да представи Мелек в правилната светлина – простовато, злочесто и необразовано момиче – авторката се отървава от пунктуацията и правилата за подреждане на текст. Разбира се, не в целия монолог, но достатъчно, за да стане по-трудно да се определи кога свършва една линия на размисъл и започва друга. От друга страна, употребата на чужди думи и дори на цинизми спомага за изграждането на ясна представа за живота, за преживяванията на Мелек – нещастието на детството и, липсата на обич и закрила, обричането и да бъде слугиня, побоите, които следват, и окончателното подчинение. Героинята е отделена от света, отцепена от хората около нея. Единствената и утеха е в градината на господаря и, там тя се отдава на спомените за обичния и дядо, за нещастието, сполетяло баща и; често самата тя желае някой да прекрати мъките като вземе живота и. Тя търпи болката, страха, унижението, които и поднася всеки един изминал ден. За нея живота започва да губи смисъл; страх я е дори да мисли, прави всичко механично. За пръв път в градината среща спасителя си, който, по ирония на съдбата, се превръща в неин палач. По-късно самият той става част от мъченията на Мелек и за нея е непонятно как може той да и говори за любов и за „о-сво-бож-де-ние”, като по нищо не се различава от останалите нехаещи съучастници на господаря и, Хюсрев бей. Ключовите моменти в жизнената линия на Мелек, ключовите думи, са произнесени накъсано, на срички, за да се подчертаят и да им се обърне специално внимание – „роб-ство”, показващо ежедневието на героинята, нещо толкова обикновено и незабележимо, с него е свикнала и не смее да възроптава; „о-сво-бож-де-ние”, новото в живота и, неразбираемото; и накрая изстрела – „па-а-т!” – завършек, но не и освобождение.

Тези два монолога са написани чрез похват, наречен поток на съзнанието, който, макар и трудоемък, оформя и изгражда съзнанието на героите. В третия монолог, „Записките на Ялчън”, тази техника липсва. Там се запознаваме с едно 17-годишно хлапе, идеалист, романтик, неговото световъзприятие е много по-емоционално отколкото другите две. Чрез този монолог се доизграждат образите и на маниака Хюсрев бей, и на самия Ялчън, и дори на околните – как те възприемат тази лудост и какво правят в отговор. Този монолог е ключов, чрез него се осъзнават предходните два и се осмисля целия роман. Заради него, дори и да сме изградили грешна представа за нещо, веднага насочваме съзнанието си в правилната посока, посоката, която е в замисъла на авторката.

Романът е подходящ за масовата аудитория – достатъчно увлекателен и задълбочен е за да обхване различни категории читатели. Пънар Кюр признава, че в произведението и присъстват някои доста жестоки и шокиращи сцени, но твърди, че именно това е целта на литературата – да разтърсва, да грабва вниманието. Мястото на действие е ясно посочено – Истанбул, в една вила край Босфора. Времето, от друга страна, не е посочено, което остава възможност да се правят асоциации както с минали времена, така и с настоящето, което е и една от основните идеи на авторката – романът е протест срещу всички подобни ситуации, случващи се и до ден днешен. Персонажите са добре развити; читателят бива заинтригуван от различните нива на образование, различните нива на мислене на героите, чрез които те биват представяни. Второстепенните герои са представени чрез главните, било като спомени или като асоциации. Честата ретроспекция и разказът в първо лице спомагат за съпреживяването на събитията, сполетили героите.

„Жена за обесване” е автобиографичен роман за едно общество, където във всеки един аспект важи закона на джунглата – „по-силният оцелява”. Именно искреността, шокиращата истина правят романа толкова значим.

Рецарий, сцисор, мирмилон…Сложни непознати думи? Вероятно си мислите, че са някакви научни термини? Зад тях обаче се крият истински хора, които са влизали във фатален танц със смъртта всеки ден през целия си живот. Това са били гладиаторите. Неизменна част от ежедневието на древния римлянин, спектакъл, очакван с нетърпение от всички хора. Арени, побирали хиляди зрители. „Хляб и зрелища” са казвали римските императори преди много векове – под „зрелища” са имали предвид точно гладиаторските борби. Какви са били гладиаторите? Как са се сражавали за живота си? Какво е означавало да си гладиатор? Това са само част от въпросите, на които историкът и археолог д-р Маркус Юнкелман отговаря в тази част от поредицата на „Какво? Как? Къде?”. Неговото проучване е базирано не само на находки и документи, останали от времето на Римската империя, но и на проведените от него експерименти, пресъздаващи истинските гладиаторски борби.

Слоган: Гладиаторските борби – развлечение или присъда?

Анотация:

Поредицата енклопедични книжки „Какво? Как? Къде?” ни представя актуална информация по много и най-различни теми. Като се започне от древността, та и до днес. Не само история, не само технологии, не само животни, а всичко. За всекиго по нещо! Поредицата е предназначена за възрастовата група от 9 до 99, т. е. за всички! Информацията е поднесена по много интересен и атрактивен начин, а самата енциклопедия е луксозна и качествена! Ако сте любознателен, ако искате детето ви да научи повече за рицарите, гладиаторите и още много други теми, тогава поредицата „Какво? Как? Къде?” е точно за Вас!

Рекламно изречение:

Какво, как и къде се е случило? Бъди в час!

Какво? Как? Къде? Бъди в час!

Останалият без прехрана журналист – Ангел, се замесва в нечисти дела, за да изкара пари. Но нещата се объркват и той е принуден да бяга. Това му бягство ще го отведе там, където най-малко е очаквал. Идвайки от света на хаоса, той ще изживее един месец на едно съвсем различно място със съвсем различни хора. Сред цялата пъстрота на персонажите и събитията, ще се роди и една любовна история. Главната роля както при завръзката, така и при развръзката, изиграва една млада и наивно неподправена душа. Но такива души са прекалено крехки и докоснати от грубата ръка на реалността, рядко оцеляват. А историите.. те не винаги завършват с хепи енд.

Слоган: Да си жив е даденост, да бъдеш Човек е чест!

Иван Лафчиев – Вътрешна рецензия за „Митове и цивилизация на Древен Китай”

„Митове и цивилизация на Древен Китай” е научно-популярна книга, която предава интересна информация за страната.

Първото нещо, което трябва да се спомене, е красивото и елегантно оформление на книгата. Илюстрацията върху твърдата корица е точно такава, каквато ще допадне на всеки, интересуващ се поне малко от Китай. Листовете в книгата са дебели и гланцирани, което допринася до усещането за луксозност. Освен, че е красива на външен вид, тя е и доста здрава и няма да се разкъса при повече разлистване – както лепена, така е й шита. Единственият недостатък, който забелязах, е че на няколко места имаше допуснати правописни грешки. Макар и да не съм търсил специфично такива, те се набиха на очи още при първия прочит.

Макар да пише, че книгата е за деца и възрастни, малките читатели определено ще я харесат повече. Също така, няма толкова детайлна информация, за да е полезна на по-големите. „Митове и цивилизация на Древен Китай” ще се чете предимно от хора на възраст от 7 до 20 години. Написана е на лесен за разбиране език, без прекалено сложни думи и термини. Шрифтът е достатъчно голям, за да не напряга очите, но и не толкова, че да има по пет думи на страница. Книгата има изобилие от интересни илюстрации, които успяват да уловят перфектно цялостното настроение.

„Митове и цивилизация на Древен Китай” обхваща всичко най-важно, което се е случило в древен Китай. Също така обяснява и някои от най-интересните неща свързани с тази държава. Макар и не детайлно, а кратко, точно и ясно, в книгата може да се намери информация за различни династии, управлявали Китай от 3200г. пр. Хр. до 1424г. сл. Хр. Освен тях, има информация за религията, земеделието, медицината, китайското общество, изкуството, забавление, изобретения, образование и т.н. Интересното е, че преди всяка отделна глава има две страници с разказана легенда, която се свързва по някакъв начин с реалността. Това привлича вниманието и прави хубаво впечатление.

Иван Лафчиев – Външна рецензия за „Митове и цивилизация на Древен Китай”

„Митове и цивилизация на Древен Китай” е научно-популярна книга, която успява да плени читателя с незабравимите си илюстрации и вълнуващи факти за древната страна.

Из страниците на тази вълнуваща книга са преплетени митовете на далечната страна с исторически факти.  Девет легенди оживяват пред читателя и го карат да се чувства, като че е там. А в десет глави е изписана цялата история на Китай от 3200г пр. Хр. до 15-ти век. От зората на цивилизацията, през сложните преходи на китайското общество, тройната религия на държавата, трудностите при земеделието и медицината, до народното им изкуство, забавление и изобретения. Всичко това е написано с един лесен за разбиране език, без прекалено сложни думи и термини. Освен, че е достъпна за всички възрасти, книгата може да се похвали и с прекрасния си външен вид. Както корицата, така и листовете са запълнени от умело нарисувани илюстрации, които придават много автентичност и засилват усещането от ориента.

Рекламно изречение: Разкрийте легендите на древен Китай – страната на изобретенията.

Десислава Димитрова – Анотация на „Дивият запад”

Скъпи малки читателю, пред теб са страници, изписани с индианско злато, обгърнато в барутен дим. Пред теб е една книга, която ще те отведе в света на тайнствените индианци, храбрите мисионери и неподкупните шерифи.  Затова не се чуди. Потопи се в чудния свят на златотърсачите и каубоите за да разбереш истинската история на Дивия запад.

Уважаеми родители, бъдете сигурни, че с избраната книга вие дарявате ценни познания и часове истинско удоволствие на вашите деца.  А защо не разгърнете заедно страниците на „Дивият запад”? Той крие по малко за всеки.

Слоган: „Дивият запад” – През историята или легендата минава пътят на Американската мечта?

Десислава Димитрова – Вътрешна рецензия за „Дивият запад”

Уважаеми издатели, имам удоволствието да ви представя новата книга от поредицата с научно-популярни четива за деца и юноши, фокусирана върху реалния облик на Дивия запад. На първо място трябва да се отбележи, че зад фигурата на автора се крие  д-р Зигне Зайлер. Това е сигурен маркер за прецизността и достоверността на фактите, тъй като г-жа Зайлер е доказана фигура в сферата на историята, етнологията и социологията. Тематичният подбор на материала е осъществен така, че засяга широко известни проблеми, като хвърля допълнителна светлина върху тях. Предложените текстове са изцяло  съобразени с особеностите на читателската рецепция в детска възраст, в резултат на което всяко дете би могло да задържи вниманието си и самò да намери отговор на вълнуващите го въпроси.

Маргиналните полета са посветени на биографични бележки и тълкуване на значими културни и исторически реалии. Енциклопедичният характер на книгата дава възможност тя да служи и като своеобразен коректив за възрастните, което я прави подходяща за по-широка читателска аудитория.

Ще бъде минус за предложеното четиво да не обърнем внимание на художественото му оформление. Текстът е съпроводен от атрактивни илюстрации, пейзажни и портретни снимки, както и фотокопия на автентични документи. Това улеснява възприемането на обкръжаващата информация и възпитава  естетически вкус у читателите.  Изключително умело е прецизирано и съотношенето илюстрация-текст.

Времето в което живеем, е време на засилен интерес към американската култура и общество. Медийната експанзия вече е проправила път на идеите за Дивия запад. Това дава допълнителен шанс на книгата да се наложи като фиктивен мост между българския читател и американската история. Ако към всичко това добавим и неангажиращия обем, разгърнат луксозно на около петдесетина страници,  книгата, снабдена с качествен превод на български език, се превръща  в гарантиран бестселър.

Иван Гинов – Вътрешна рецензия за „Митове и цивилизация на древна Месопотамия”

Книгата „Митове и цивилизация на древна Месопотамия” е енциклопедия, разкриваща някои факти за живота, обичаите и вярванията на древните хора, населяващи люлката на човешката цивилизация.  Книгата впечатлява още на пръв поглед. Твърдата корица е украсена с красива илюстрация на стилен черен фон в рамка. В книгата са описани няколко мита и легенди от древна месопотамия, придружени както и на корицата от илюстрация на черен фон. Легендите са последвани от информация за съответваща свера от живота на хората на следващите две страници, придружени от по-малки илюстрации, схеми и изображения на старинни предмети и артефакти, предмети от бита, оръжия и предмети на изкуството. Например след мита за сътворението на света има информация за географското положение на Месопотамия и зараждането на цивилизацията там.

От книгата може да се научи много за Месопотамия и тя ще бъде интересна както на по-малките читатели, така и на възрастните, тъй като по принцип Месопотамия, народите който са я населявали и техния начин на живот не са до толкова познати на обикновените хора колкото древен Египет например. Книгата не е написана в научен стил и успява да каже много с малко думи на разбираем език. Изображенията на различните предмети на изкуството са много важни в това отношение, защото създават визуална представа на читателя.

Иван Гинов – Външна рецензия за „Митове и цивилизация на древна Месопотамия”

Книгата „Митове и цивилизация на древна Месопотамия” разкрива света на забравените народи, населяващи месността между реките Тигър и Ефрат, за които съвременния човек знае толкова малко. От красиво илюстрованата книга ще научите много както за митовете и вярванията, така и за ежедневието и  начина на живот на първите хора, които практикували земеделие, основали империи, създали писменост. Красивият дизаин и многобройни илюстрации допринасят за по-лесно разбиране и дават необходимата визуална представа и карат древния свят да оживее пред вас.

Рекламно изречение: Преоткриите Месопотамия – люлката на човешката цивилизация.

София Тонева – Рецензия на книгата от Гют Жоли „Палто със спомени” / „Le manteau d`image”

Гют Жоли живее в Монпелие, Франция. Автор е на повече от 20 книги. Първата издадена нейна приказка е със заглавие „Мари и изгубената звезда”. На 8 години съчинява първия си роман. Освен своите книги тя илюстрира и книги на други автори.

Книгата е двуизично издание на български и френски език. Заглавието подсказва за определена загадъчност както и за нещо, което предстои да бъде разкрито. Текстът е придружен с илюстрации, което прави четивото по-приятно, особено за детско-юношеската аудитория.

Главната героиня е единадесет годишно момиче на име Олга, което живее във Франция, но има и руски корен. Тя е във ваканция и е на гости при дядо си. Един ден случайно открива старо палто на тавана, което е ключът в историята. Палтото е на прапрабаба й Олга Николаевна Иванова, която заедно с баща си е била заточена на остров Сахалин-Русия, а по-късно заедно с майка й са емигрирали във Франция. Дядото на малкото момиче решава да заминат на пътешествие до тайнствения остров, за да узнаят загадките, които крие това палто и да научат повече за родствениците си.

В историята се преплитат различни пространства и поради факта, че книгата е насочена предимно за деца и юноши има вероятност трудно да се разберат всички връзки между главните герои както и времето, в което са настъпили важни събития. Авторката е предвидила това и на последната страница е отразила хронилогия на всички дати, които помагат на читателя да осъществи представа за всички събития.

Разказа за приключението е умело предаден, чрез различни описания на природната картина, особено когато Олга и дядо й пристигат на остров Сахалин. Преплитат се различни чувства като уплаха, радост и силно желание за разгадаване на живота на Олга Николаевна Иванова. Малкото момиче преминава през различни перипети заедно с дядо си. 143 страници са достатъчни за история от този тип, ако обемът се увеличи има опасност разказът да натежи и доскучае на читателя. Изданието не само е увлекателно, но е и полезно за хората, които изучават френски език. В историята са отразени измислени герои и събития като великани и говорещи животни и истински събития като Руската революция и имена на съществуващи градове и хора.

Тематичните части са разделени на глави и в съдържанието читателя е улеснен да избере част, която може да прочете както на френски така и на български език. Разказът не е предаден от първо лице, а с помощта на трето лице, което разказва историята и предава диалозите между героите.

София Тонева – Анотация на книгата от Гют Жоли „Палто със спомени” / „Le manteau d`image”

Олга е малко и любознателно момиче, което намира старо палто и заедно с дядо си поемат по дълъг път, изпълнен с много приключения. Решени да разкрият тайните, свързани с тяхната родственица Олга Николаевна Иванова, те се изправят пред куп интригуващи и незабравими моменти. Палтото със спомени ще ги отведе на далечен остров, в който ще се сблъскат с много опасности, но наблизо ще бъдат и приятели, които ще им помогнат…
Ще успеят ли Олга и дядо й да разкрият загадките, заради които прекосиха света?

Слоган: Приказна история за малко момиче, търсещо историята на своя род.

Радост Никифорова – Вътрешна рецензия за „Вероника и кокосовият дядо” на Павел Шрут

Павел Шрут (1940) е един от най-известните детски автори в Чехия и е любим на много деца. Пише приказки, стихове, текстове на песни, фейлетони; занимава се и с преводи.

Съвместно с илюстраторката Галина Миклинова създават невероятни книги и заслужено печелят награди: „Паячето Пая” (2001) – награда на библиотекарите, награда на децата, награда на учителитев анкетата „СУК” 2002г., награда на издателство „Албатрос”; „Ядец” (2003) –  най-хубавата книга на годината (2-ро място) и др.

Сред най-новите му книги за деца са: „ Голяма книга с чешки приказки” и „ Боб и Бобек в летящата шапка”

Книгата „Вероника и кокосовият дядо” е популярна не само сред децата в Чехия, но и в други страни като Франция и др.

Като жанр този текст се отнася към вълшебната приказка. Това не е литературен жанр, но стои в началото на голямата романова традиция, белязала литературното развитие в продължение на векове.

Приказката се придържа към разказването, а не повествува, т.е. към узаконената условност на възприятието. Така както героите преминават в свят, където властват други закони, така и разказвачът и неговите слушатели напускат сферата на културата, която изисква истинност, и преминава в сферата на свободната фантазия, създават един наивен и илюзорен свят, където по свои начин представят случващото се.

В сюжета са примесени реалното и приказното. На едно обикновено семейство започват да му се случват необикновени и странни неща. Всичко това е обвързано с мечтата на шестгодишната Вероника Хубертова да си има дядо. Мечтата й се сбъдва на Коледа и от Хаити пристига колет от непознат подател. В него е скрит един кокосов орех, който по-късно Вероника разбира, че е необикновен и го нарича „Кокосов дядо”. От този ден нататък започват приключенията на Вероника с новия и дядо.  Към тях се присъединяват и други персонажи, които подсилват напрежението на разказа и правят тази история забавна. Отделните случки са разпределени за всеки ден от годината. Разказът е единен, макар да е съставен от отделни случки. Сюжетът е линеен. Историята започва и свършва на Нова година, което оформя рамката на текста.

Действието се развива в Прага, предимно в дома на семейство Хубертови, които живеят на 3-тия етаж на стар блок. Членовете на този дом са 4-ма: шестгодишната Вероника, майка й Мария, баща й Бедржих и Баба Агата. Към тях се присъединява необикновеният подарък на Вероника – Кокосовият дядо. Има и пътуване на семейството до Лондон, където също се случват приказни неща.

В развоя на събитията в приключенията на двамата главни герои се вплитат персонажите: съседното сем. Урбанови, чийто син Лукаш е добър приятел на Вероника, техните домашни любимци ( Фанча –  мосркото свинче и Простак/Красота  – папагалът); противната леля Урсула и другите „фалшиви” лели; по-късно съучениците на Вероника, която започва първи клас ( Сохор – проблемно дете, но с остроумие и магия кокосовият дядо успява да го превъспита; Мартин Пеха, който много обича репички; Аки Бакиба – негърчето от Хаити, чийто дядо е магьосник, а баща му е футболист – единствен той е наясно с магията и кокосовият дядо не му се струва странен – той моли дядо си да върне предишния му облик)

Времето е в рамките на една година – от 1-ви януари до 1-ви януари на другата година. Проследява се  всеки един ден от живота на 6-годишното момиченце.  Това е годината, в която Вероника трябва да тръгне на училище. Наред с другите приключения , в текста са описани трепетите и вълненията й от първия учебен ден.

Историята е поднесена по много добър начин. Звучи забавно,  по детски,  което е и целта, защото е предназначена за деца. Текстът е жив и остроумен. Авторът е постигнал идеята си – да разкаже една необикновена история, да я представи по подходящ за разбиране начин и най-важното да достави РАДОСТ на децата.

Тази книга е изключително увлекателна. Буди интереса на читателя/слушателя и засилва напрежението  –  очакването  на всеки следващ ден за нови приключения.  Предназначена е за дестка аудитория. Любима е на много деца в Чехия и не само.       Това е един универсален текст, който с подходящ превод и адаптация би станал популярен в цял свят, защото авторът е уловил тайната, която обединява всички деца, независимо къде се намират те по света. Естествено „ тайната никога не изчезва напълно…” , както е споменато във финала на книгата.

Преводът и адаптацията на Гинка Бакърджиева са много добри и заслужават адмирации. Благодарение на нея книгата би станала популярна и сред децата в България.

Със сигурност Павел Шрут и неговата книга „ Вероника и кокосовият дядо” ще  спечелят сърцата на българската детска  публика, както и на техните родители.

Затова е препоръчително да им се отдели заслужено място сред поредицата „ За деца и юноши” в издателство „Летера”.

Радост Никифорова – Анотация на „Вероника и кокосовият дядо” на Павел Шрут

Завладяваща история за част от живота на едно 6-годишно момиченце с хубавото име Вероника, чиято единствена съкровена мечта е да си има дядо. Точно на Коледа тя получава странен колет от Хаити с непознат подател. Вътре в него е скрит един необикновен кокосов орех, който по-късно Вероника нарича „Кокосов дядо”. От този ден нататък с обикновеното семейство Хубертови започват да се случват странни и необикновени неща. Момиченцето и нейния дядо преживяват какви ли не случки в периода до другата Нова година, когато тайната за този „дядо” се разкрива, но не напълно. През това време те се  забавляват истински и това е описано във всеки един ден от 1-ви януари нататък .

Слоган: Потопете се във вълшебния свят на приказката, за да изживеете необикновени неща!

Дарина Иванова – Рецензия за „Гладиаторите – бойци на арената” от Маркус Юнкелман

Автор на енциклопедията „Гладиаторите – бойци на арената” е д-р Маркус Юнкелман – историк и археолог. Юнкелман има редица други книги, засягащи все историята на древен Рим, от което следва за заключим, че познанията му в тази област, и особено относно историята на гладиаторите, са завидни. Следователно, не е нужно информацията в енциклопедията да се подлага на съмнение. Въпреки липсата на информация дали авторът е превеждан на други езици, книгите му – в оригинал на немски език – се предлагат както в България, така и в други страни, като например САЩ.

Целта на енциклопедията е да предостави основна информация за гладиаторите – какви са били те, какво са вършели, защо са го вършели, къде и кога. Трябва да отбележим, че независимо от това, че носи титлата доктор на историческите науки, Маркус Юнкелман успява да поднесе книга на изключително достъпен език. Определенията са ясни и точни, допълнени с илюстрации и снимки на археологически находки, които допринасят за пълната представа, която читателят би следвало да добие. Авторовата идея и замисъл са добре осъществени.

Ако трябва да говорим за времеви и пространствени параметри, то книгата включва периодът, по време на който са съществували гладиатори (от IV в пр. Хр. до средата на VI в. сл. Хр.), а действието се развива в рамките на Римската империя. Времето се движи хронологически, започвайки от III в.пр.Хр. с периодически ретроспекции, във връзка с дадени археологически паметници и открития. Все пак водещата времева линия е от възникването на гладиаторското изкуство, до последния организиран такъв двубой.

В енциклопедията не става въпрос за определен главен герой – основното действащо лице е обикновения гладиатор, но наред с него са споменати редица римски императори, свързани по някакъв начин с гладиаторските борби, а също така и имена на гладиатори, не само от намерени надгробни плочи, но и от мозайки, релефи или запазени текстове от тази епоха.

Както вече споменах, стилът, на който е написана книгата, е изключително достъпен, а това прави енциклопедията подходящо четиво за деца и юноши. Използваният език е типичен за научнопопулярната литература, включвайки дадени исторически определения, както и термини от латински, които обаче са добре обяснени и не будят смущения.

Като цяло, енциклопедията е изготвена добре, увлекателна е и се чете лесно, илюстрациите и снимките са добре подбрани. Все пак, има няколко детайла, на които бих искала да обърна внимание:

• На 6-та страница, лично аз бих разменила местата на текстовете „бокс” и „бикоборство”, за да може текстът да е по-близо до съответната снимка. Но също така видях, че в оригиналната енциклопедия, която е на немски език, оформлението е същото, и предполагам, че е било нужно да се запази първоначалният вид на книгата.
• На 9-та страница – последното изречение: „С поемането им от държаватаза представленията били отпускани още повече средства” – изпуснат е интервалът между „държавата” и „за”.
• На 39-та страница в изречението „Между тях се движели помощници с табла със съобщения и отново и отново музиканти с духови инструменти” – не съм сигурна дали „и отново” трябва да бъде повторено два пъти.
• На 44-та страница в маркирания текст „Хулигани на Античността – пропуснати са затварящите кавички.

Енциклопедията би представлявала интерес основно за родители, които искат децата им да четат смислена литература. Подходяща е както за частни, така и за обществени библиотеки.

Ангелина Илиева – Рецензия за книгата от Сара Куай „Митове и цивилизация на Древен Египет”

Книгата „Митове и цивилизация на Древен Египет” ни въвежда в света, вярванията и традициите на Древен Египет и неговите жители. Тя представлява едно изключително произведение в областта на културологията, историята и теологията на тази древна цивилизация. Книгата е писана на английски и достига до  българския читател в един много добър превод. Представен е огромен фактологически материал – описания на паметници, исторически събития и битови порядки и вярвания. Систематизиран и представен по изключително разбираем и увлекателен начин, книгата е едновременно увлекателно и полезно четиво, от което черпим информация и знания. Трудът е ценен колкото от историческа и етнологическа гледна точка, толкова и от възпитателна и педагогическа. Книгата би била подходяща, като помагало и енциклопедия за деца и допълнително културно обогатяване за възрастни, заради уточнението на термини, идеи, имена и събития.

Преплитането на митовете с реалните порядки заема важна част от  уникалността на книгата, защото така акцентира върху отражението на египетските вярвания върху начина им на живот.

Ангелина Илиева – Анотация на книгата от Сара Куай „Митове и цивилизация на Древен Египет”

Историята понякога е добра, понякога лоша, често скучна, още по-често поучителна. Въпросът е как ще бъде поднесена и разказана. Митове и цивилизация на Древен Египет е историята, разказана по интересен начин и за деца, и за възрастни.

Слоган: Древен Египет за малки, и за  големи.

Мария Порязова – Вътрешно-редакционна рецензия за ЛЮБИМИ РУСКИ ПРИКАЗКИ

Автор на занимателните приказки, представени в тази детска книжка се явява руското народно творчество. В тях са отразени възгледите, идеалите и стремежите на руския народ, неговата поетическа фантазия, богатия свят на мисли, чувства и преживявания, протеста против експлоатацията на обикновените хора, както и мечтите за щастие и справедливост. Приказката е само част от многобройната и богата галерия от жанрове на руския фолклор. Това са още гадания, легенди, предания, балади, былини, частушки, песни, обреди и много други. Руският народ и неговото творчество се слави по цял свят със своята велика история, с вековните си славянски традиции, със своя героизъм, любов и отдаденост към Родината.

В течение на целия живот  на човек фолклорът му е помагал да живее, да работи, да отпочива, да взема важни решения, да се бори с враговете и неволите си. Приказката е един от основните жанрове в народно-поетическото творчество. Обикновено тя притежава нравоучителен и поучителен характер. Главната идея във всяка една от шестте представени приказки е възтържествуването на доброто над злото. Класическото повествование на този жанр умело е предадено в книжката. Действието, разбира се, се развива на руска земя във вълшебни времена на царе и царици. Националната специфика тук се проявява в образите на героите, в езика, в битовите подробности, в характера на пейзажа, в изображението на социалното устройство и отношения.

Сюжетът на шестте приказки е почти еднотипен и опростен, достъпен за детската аудитория, съдържанието е кратко, действието се развива бързо, а персонажите са типичните за руския детски фолклор – Баба Яга, Василиса Прекрасна, Кашчей Безсмъртни и т.н.

• Първата приказка е под заглавието „Иди там – не знам къде, донеси това – не знам какво” и е най-дълга като съдържание. Главният герой е беден селски ловец, който се сдобива с приказна и мъдра жена с класическото име за този жанр – Маря Царевна. По тази причина той си навлича гнева на царя, който иска да вземе за себе си чудната му жена. От тук нататък ловецът е подложен на ред изпитания, сблъсквайки се с фантастични създания като дяволи, невиждано огромния котарак Баюн, баба Яга, говорещи животни и други.
• Втората приказка е „Царицата жаба”. Главният герой тук е най-малкият от тримата царски братя – Иван Царевич. По стечение на съдбата се жени за жабата от близкото блато. Тя се оказва Василиса Прекрасна- омагьосана девица за чудо и приказ. Тук отново героят се впуска в приключения, за да защити жената на живота си. По пътя си среща Баба Яга и най-различни вълшебни животни, които му помагат да надхитри един от най-страшните злодеи в руските народни приказки- Кашчей Безсмъртни.
• Третата приказка е „Вълшебната кутийка”. Главният герой е малко момченце, което спасява от гибел кученце, котенце и жабче. Вълшебната кутийка той получава от благодарната майка на спасеното жабче. Така се сдобива със собствен дворец и царската дъщеря, които отново трябва да защити с помощта на своите приятели – животинките.
• Четвъртата приказка е „Малечко Палечко” – класически герой от руските приказки. Тук е представено едно от неговите приключения – как смелото малко човече помага на бедните си родители.
• Петата приказка е „Иван, селският син, и Чудо-Юдо”.  Иван е най-безстрашният от тримата селски братя, който се изправя срещу страшни многоглави лами, за да защити селото и своите близки.
• И последната, шеста приказка е „Дървеното човече Терьошечка”. Терьошечка е отвлечен от зла вещица, която иска да го изяде, но благодарение на хитростта си и едно ранено гъсоче успява да се измъкне и да се върне при родителите си.

Езикът и стила на книжката са достъпни както за по-малки, така и за по-големите читатели. Повествованията са изнесени изцяло извън предела на реалния живот. Застъпени са всички характерни особености за вълшебните приказки: словесни орнаменти, въвеждаща част, завършек, устойчиви формули. Героите са силно хиперболизирани. Наблюдава се ярко разграничение между положителни и отрицателни персонажи. При положителните се изтъкват всички достойнства и качества, както и смелите им и благородни постъпки. Отрицателните се порицават и усмиват.

Специални материали  в пресата, както и отзиви и  мнения за книгата все още няма достътъчно. Но хората споделят в интернет пространството, че им липсват руските народни приказки, и за жалост притежават само стари издания в не добро състояние, или изданията са въобще изчезнали. Книжката е разработена много увлекателно и за това допринасят изключително живите и забавни илюстрации на художника Максим Митрофанов. Предназначена е за масовата аудитория. Българският читател би се радвал да я прочете както за себе си, така и на децата си. Фолклорът запазва своята стойност, въпреки промените на времето и ни връща към скъпи спомени от детството- любимите и безкрайно интересни разкази на нашите баби и дядовци.

Мария Порязова – Рецензия към читателите за ЛЮБИМИ РУСКИ ПРИКАЗКИ

Деца, малки и големи, не пропускайте да се докоснете до приказния руски свят, да се срещнете с Маря Царевна, Василиса Премъдра, Баба Яга, Кашчей Безсмъртни и много други чудни същества. Шестте вълшебни приказки ще ви завъртят във вихъра на необикновеното и ще ви разведат по нечувани места. Ако все още са ви непознати, те веднага ще ви станат любими. Ще се връщате отново и отново с любов към тази книжка и ще разгръщате пак и пак нейните забавни страници.

Слоган: Любими руски  приказки” – познатото вълшебство  на един дъх!

Елица Маринова – Вътрешно-редакционна рецензия за “Вълшебната шапка на учителката” от Айтюл Акал

Айтюл Акал е родена в Измир, Турция през 1952 г.

От 1972 г. до 1980 г. работи като журналист в различни списания, а след 1989 г. започва да пише приказки за деца. Написала е над 80 книги за деца от всички възрасти.

Мустафа Делиоглу e роден в Ерзинджан, Турция, през 1946 г. Започва работа като художник на корици, а после се насочва към илюстрирането на детски книжки и става известен с индивидуалния си стил. Паралелно със своята работа по илюстрациите той рисува и картини, които са участвали в многобройни изложби. В момента е един от най-продуктивните илюстратори.

Чрез кратки истории поместени сред богати илюстрации авторката припомня на децата, че носят в себе си въображението. То стои в основата на четирите истории поместени в книгата.

Повествованието е просто, кратко и стегнато, развива се по скоро чрез илюстрациите, отколкото чрез текста. Текстът е разположен като обяснение на рисунките, които заемат целите страници. Книгата малко напомня на комикс.

Историите:

„Вълшебното ателие на майстора”

Един грънчар на име Мути работи в ателието си на края на града и всеки ден отива на пазара за да продаде творбите си. Всеки път неговите неща се изкупуват най-бързо и останалите занаятчии и художници решават някой от тях да го проследи, за да разберат каква е неговата тайна.

Един от художниците го проследява и вижда, че в ателието му е настъпила зима. Разказва какво е видял на останалите. Те не вярват. Изпращат скулптора. Той вижда, че ателието на грънчаря е пълно с диви животни. Останалите отново не вярват и изпращат майсторката на ебру. Тогава тя вижда, че ателието е пълно с диви птици. Накрая взимат решение всички заедно за отидат при Мути и да го попитат каква е истината. Когато отиват при него той с радост ги кани в ателието си, което е пълно с пролет. На въпроса каква е неговата тайна Мути отговаря, че няма никаква тайна, а само въображение и останалите художници успяват да видят въображението, защото са творци като него.На следващия ден хората са запленени от красотата на изкуството, показано от всички майстори.

„Вълшебното училище на брат ми”

Едно момиче разказва за по-малкия си брат.

Когато е малък той постоянно прави пакости, докато не порасва и става почти невидим, защото цялото си време прекарва пред компютъра. Тръгва на училище, но ходи с нежелание, защото компютърът му липсва. Един ден учителката му казва, че в училище също има компютър, в компютърния кабинет на края на коридора. Момчето тръгва да го търси, но по пътя влиза в различни кабинети. В кабинета по музика го канят да посвири на барабани, после влиза в кабинета по балет, където му показват как се танцува, стига до кабинета по рисуване, там рисува от модел. Намира библиотеката, но тъй като не може да чете разглежда само книжките с картинки. Озовава се сред актьорите от училищния театър, там изкарва една репетиция с тях и накрая се връща в класната си стая. На въпроса на учителката дали е намерил компютърния кабинет отговаря, че съвсем е забравил за него.

„Вълшебната шапка на учителката”

Един ден децата влизат в класната стая, но там ги чака някаква непозната. Оказва се, че това е новата им учителка, защото тяхната ще си има бебе.

Децата започват да тропат и да викат, защото не искат нова учителка.

Тя започва да им разказва как ще пътуват и ще се запознаят с нови места, ще летят в небето и ще стигнат звездите. Децата протестират, защото всичко това им се струва глупаво и нереално. Тогава новата учителка си слага вълшебната шапка и всички заедно се озовават в джунглата. Когато часът свършва, всички се намират отново в класната стая. На следващия ден децата влизат в стаята тичешком. Този ден с помощта на шапката посещават музей, където много се забавляват. На другата сутрин когато учителката влиза в класната стая всички деца са седнали по местата си и я чакат. С помощта на вълшебната шапка по интересен начин учат математика, музика и танци, спорт. Една сутрин новата учителка им казва, че темата на урока ще бъде здравето. Тогава ги води до магазина за цветя а после в болницата, при тяхната класна и нейното бебе. Там децата споделят колко много харесват новата си учителка и вълшебната й шапка.

„Вълшебният гардероб на дядо”

Едно момиченце разказва как много обича да ходи при баба си и дядо си, но след като дядо му заминава много надалеч без да се върне, вече си има нов дядо, който никак не харесва.Един ден го водят на гости при баба и дядо за събота и неделя. Бабата оставя дядото и внучката насаме, за да се опознаят. Дядото й предлага да си играят, да й чете приказка, да й задава гатанки и кръстословици, да гледат филм, но внучката на всичко отговаря с „не”. За да заприлича на стария й дядо, новият дядо си слага перука и се гримира. Когато ги вижда, бабата се стряска, праща дядото да се измие и да покаже гардероба си на внучката, защото е вълшебен. Докато си мие лицето дядото разказва за себе си, а внучката отваря гардероба. От гардероба излизат историите, които дядото разказва. Някои са страшни, а други интересни. Когато дядото вече е махнал грима от лицето си историите свършват, момиченцето успява да затвори гардероба. Тогава дядото го отваря за да покаже какво има вътре, но гардеробът е съвсем обикновен. Внучката хваща дядо си за ръка и заедно отиват при бабата.

Персонажите на историите са реални и обикновенни, такива, каквито  срещаме по улицата или в кварталния магазин, които приличат на съседите или напомнят на собствените ни роднини.

Езикът също е обикновен, подходящ за книга за деца, които се учат да четат. Има две непознати думи, които са обяснени.

Книгата е увлекателна по скоро заради илюстрациите. Историите са просто разказани, без нищо излишно, но илюстрациите към тях ги правят интересни. Биха се харесали и на деца, които още не могат да си прочетат сами текста, защото „картинките” са достатъчно изразителни и от тях се разбира какво се случва.

За първи път попадам на детска книжка от турски автор и лично на мен ми беше много интересно да се запозная с нея. Мисля, че би се харесала и на останалата масова читателска аудитория, като се има предвид  засиления интерес към турската култура напоследък. Подходяща е за подарък на бъдещ първокласник.

Елица Маринова – Рецензия към читателите за “Вълшебната шапка на учителката” от Айтюл Акал

Мило дете,
Можеш ли да направиш така, че в детската стая да завали сняг? А да си отглеждаш лъв и жираф? Или пък на рамото ти да кацне бухъл? Майсторът на глинени фигурки Мути ще те научи.
Скучно ли ти е в училище? На едно момченце също му беше скучно, докато не разбра какво може да се прави там.
Знаеш ли, че на новата учителка шапката е вълшебна, защото може да те отведе където пожелаеш?
А какво ли има зад вратата на гардероба? Оказва се, че спомените на новия дядо са необикновенни.

Слоган: Държиш в ръцете си една книга за силата на ВЪОБРАЖЕНИЕТО.

Историята понякога е добра, понякога лоша, често скучна, още по-често поучителна. Въпросът е как ще бъде поднесена и разказана. Митове и цивилизация на Древен Египет е историята, разказана по интересен начин и за деца, и за възрастни.

Слоган: Древен Египет за малки и за  големи.

Книгата „Митове и цивилизация на Древен Египет” ни въвежда в света, вярванията и традициите на Древен Египет и неговите жители. Тя представлява едно изключително произведение в областта на културологията, историята и теологията на тази древна цивилизация. Книгата е писана на английски и достига до  българския читател в един много добър превод. Представен е огромен фактологически материал – описания на паметници, исторически събития и битови порядки и вярвания. Систематизиран и представен по изключително разбираем и увлекателен начин, книгата е едновременно увлекателно и полезно четиво, от което черпим информация и знания. Трудът е ценен колкото от историческа и етнологическа гледна точка, толкова и от възпитателна и педагогическа. Книгата би била подходяща, като помагало и енциклопедия за деца и допълнително културно обогатяване за възрастни, заради уточнението на термини, идеи, имена и събития.

Преплитането на митовете с реалните порядки заема важна част от  уникалността на книгата, защото така акцентира върху отражението на египетските вярвания върху начина им на живот.