Пънар Кюр е родена в Бурса. Детството й преминава в различни анадолски градове, както и в Лондон. На тринадесет години заминава за САЩ. По-късно завършва „Робърт колеж“ в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата по сравнително литературознание. След завръщането си в родината започва работа в Държавния театър. Пише театрална критика за различни вестници и списания. През 1984 г. получава наградата на името на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води“. Преподава в университета „Билги“ в Истанбул.
„Жена за обесване” е роман по действителен случай. С него авторката цели да ни разкрие трагедията в живота на едно невинно момиче, закостенелите предразсъдъци в турското общество и начинът му на мислене. Този роман ни представя турския тип мислене от различни гледни точки.
Романът е разделен на три части. Първата част „Среднощните размисли на съдията” и втората част „Посетителите в килията на Мелек” са написани с техниката „поток на съзнанието”, а третата част „Записките на Ялчън” е написана точно под формата на записки. И в трите части повествованието се води от 1л. ед.ч. А информация за времето и пространството на романа можем да извлечем само от „Записките на Ялчън”, където той посочва следното: декемви 1976 – април 1978, Истанбул. Самият текст от записките на Ялчън ни разказва за около 4 години от неговия живот. С оглед на другите части можем да направим различни изводи. За „Среднощните размисли на съдията” можем да кажем, че са наистина среднощни размисли на съдията, който се връща назад към миналото си. А от втората част не можем да придобием реална представа за времето. Представен е потокът от мисли на Мелек, която си припомня живота си. Можем да обобщим, че действието (или по-точно казано основното събитие) се развива в една вила на брега на Босфора в Инстанбул през 70те години на XX век.
Не може да се каже, че романът има точен сюжет. Тъй като е писан по действителен случай, авторката трябва строго да се придържа към истинността на думите си. Трите части на романа ни разказват едно трагично събитие от 3 различни гледни точки.
В „Среднощните размисли на съдията” ни дава гледната точка на съдията по случая. За него подсъдимата Мелек е виновна по обвинението в убийството на съпруга си. По време на процеса Мелек упорито мълчи, не поглежда никого, стои свела глава надолу, не се съпротивлява, нито отрича показанията срещу себе си. Нейното мълчание по време на процеса според съдията е знак за наглост и на това, че за нищо не съжалява. Съдията свързва мълчанието й още със своя произход. Според него тя надушва миризмата му, издайническата миризма, която разкрива неговия беден произход. Това го връща назад в спомените му. Спомня си за единствения си приятел от детските години – Ерджан. Дали обаче наистина го е считал за приятел след като страшно много му е завиждал за охолния живот, за хубавата и чиста къща… Майката на Ерджан гони от дома си бъдещият съдия поради лошата му миризма. Тогава детето се зарича, че един ден и той самият ще има голяма и хубава къща. Изглежда че по време на делото това вече е реалност. Съдията е успял да изпълни обещанието си пред себе си. Замисля се за съпругата си Нихал, дали и тя води любовници вкъщи. За него изглежда нормално всяка жена да си има любовник. Спомня си за първия любовник на жена си – Али, който е вкарал в затвора. В мислите си споменава и една съдийка, Марафет, която според него изпитва съпричастност към подсъдимата. Тази част представлява външен поглед върху случилото се в къщата на Мелек. Показва ни една прибързана и може би пристрастна преценка, която ще лиши от живот едно невинно същество.
„Посетителите в килията на Мелек” ни представя историята от гледната точка на Мелек, обвинената в убийство. Втората част ни показва начинът на мислене на Мелек, обеснява ни защо тя нищо не споменава по време на процеса и описва чувствата й. Мелек е едно момиче, което цял живот е понасяла обиди, укори и удари от близките си. От малка тя е малтретирана и експлоатирана. За нея това е вече нещо нормално. Те я наета в дома на Хюсрев бей, за да се грижи за старата му майка. След смъртта на майката на Хюсрев бей, тя остава в къщата. След известно време се омъжва за господаря си. А той от своя страна е жесток експлоататор. Предлага жена си на различни мъже и с удоволствие наблюдава сексуалните актове. Нарежда им как да се държат и какво да говорят. Мелек се опитва да се противопостави на това положение, но това довежда до още по-сериозни последствия. Освен изнасилена, тя се оказва и пребита. От тогава тя решава просто да се подчинява, без да мисли и да се опита да не чувства. Но тайничко се надява някоя вечер на господаря да не му се излиза от вкъщи, за да може да се наспи. Не смее да каже на никого за случващото се, тъй като е убедена, че никой няма да й повярва.
„Записките на Ялчън” е третата част от книгата. Ялчън е „спасителят” на Мелек. Тук добиваме по-добра представа за случващото се, за самото убийство. Ялчън е един младеж, който се влюбва в Мелек едно лято, когато я среща в градината. В продължение на едно цяло лято той стои сред клоните на магнолията и я наблюдава, слуша песните, които си тананика. След като заминава да учи бързо забравя за нея. Три години по-късно разбира и сам вижда жестокостите, ня които я подлага Хюсрев бей. Решава, че ще я спаси. Според него убийството на Хюсрев бей е единственият начин да спаси Мелек. Той забелязва пасивното държание на общността. Хората дори не говорят за това. Преди махалата е била „клюкарница”, а сега се засичат само „многозначителни погледи”. Всички си мълчат и се преструват сякаш нищо нередно не се върши в тази вила. Той е твърдо решен да бъде спасителят на Мелек и предприема крайни мерки. Взима Мелек със себе си и пред нея убива Хюсрев бей. Казва й, че вече е свободна и че ще заминат само двамата. Иска тя да бъде свидетел на погребението на Хюсрев бей, за да осъзнае свободата си. По-късно обаче разбира, че Мелек не може да го осъзнае и той се явява нейният палач, а не освободител. Никой не вярва на думите му, че идеята е изцяло негова и тя няма нищо общо с убийството. Всички са убедени, че тя е подла жена, която е оплела младежа в мрежите си и го е накарала да извърши убийството вместо нея. В крайна сметка Мелек бива осъдена на смърт, а той на затвор.
Персонажната система на романа ни предлага 3 цялостни персонажа:
1. Съдията – името му никъде не се споменава. Той е просто страничен наблюдател.
2. Мелек – потърпевшата в цялата история. Младо момиче, което чувства, че му е отредено да бъде малтретирана и експлоатирана.
3. Ялчън – синът на слугинята в дома на Хюсрев бей – Емсал, и градинаря. „Освободителят” на Мелек
Хюсрев бей ни е представен само в мислите на Мелек и записките на Ялчън. Не можем да кажем, че е цялостен и завършен персонаж. Той ни е представен като жесток тиранин. Емсал, слугинята, също е нецялостен персонаж. Тя, както и съпругът й остават безучастни към нещастията на Мелек. Още един такъв образ е Нихал, съпругата на съдията.
Стилът на писане е модерен и не много често срещан. Техниката „поток на мислите” е сложна и изисква силна концентрация при писането, за да изглежда всичко логично и достоверно. Срещаме някои цинизми. Напълно липсва пунктуация във втората част на книгите. Мисленето на Мелек напълно отговаря на стилът на писане. Тази част е написана с много диалектни думи, които отговарят на диалекта на Мелек.
В Турция тази книга предизвиква сериозен скандал и дори съдебен процес. Книгата бива обявена за скандална и че предизвиква развращение и порнографски мисли. Този роман бива забраняван. Налага се самата авторка да се намеси, за да се защити. „В днешния цивилизован свят унищожението на една книга е равно на убийство” пише тя. Цялата защита на Пънар Кюр е включена в книгата.
Този роман би предизвикал интерес у българския читател първо, защото е създаден по действителен случай, и второ – представя ни една история, наподобяваща схемата господар-робиня в обществото на XX век, във времето на модерността и съвремието. Този роман ни показва, че има още много да се работи върху изчистването на закостенели традиции и порядки. Самата случка поставя на читателя много философски въпроси, над които да се замисли. Всеки от нас би могъл да се намери в някой от споменатите лица, в подобна ситуация. Това е съвременнен текст представящ ни едно „отминало” време.
_