Превод на глава 5 от книгата на Джон Харви „В бърлогата”
И когато някой от тях се прибере вкъщи в ранните часове, кървящ, насилен, какво ще кажеш тогава? Отражението на Уил се бе втренчило в него от стъклото. След като бе нахранена малката не можа да се успокои, и като остави Лорен да спи, Уил я вдигна от кошарката, уви одеялото внимателно около нея и я настани там, където тя обичаше да бъде, облегната на ръката и гърдите му, точно над лакътя в меката част. Кожата на затворените и очи бе съвсем леко морава и тънка като хартия. Тогава какво ще кажеш? Той докосна с върха на пръстите си нейното чело, като отмести леко влажната и косичка настрани и без да се събужда, тя се раздвижи.
Сънят за Уил, както често се случваше, не бе лесно нещо, да лежиш там, в опити да подредиш парченца и късове на мястото им, не даваше и капка почивка. Най-скорошната партида резултати от лабораторията бе пристигнала късно този следобед. Формата и размера на някои от вдлъбнатите фрактури по черепа на Стивън Браян- начупвания на костта и ожулване на кожата- предполагаха употребата на доста тесен и островръх инструмент- твърд по-скоро, отколкото остър- и дървен, а не метален както твърдяха те сега.
Няколко косъма, които не съвпадаха с тези на Браян, бяха намерени на канапето в хола, някои в спалнята, един изпречил се на ръба на вратата в банята. Според ДНК анализа, повечето косми принадлежаха, не изненадващо, на МакКюзик.
Следи от семенна течност бяха намерени на една от кърпите, които бяха в коша за пране, чакащи да бъдат изпрани: малко от нея бе на Браян, но не цялата. Нито на МакКюзик. Пробата бе дадена да се изследва още, за да се проследи дали ДНК не съвпада с някои от останалите косми, които не бяха иначе взети под внимание. Във всеки случай, откриването на семенната течност даваше да се разбере, противно на това, което МакКюзик твърдеше, че през изминалата седмица Браян бе правил секс с някого, все още неизвестен.
Някой, който можеше да го е убил.
Ако, Маккюзик не го бе сторил.
Разбира се, нямаше начин все още да се знае дали човекът, с когото Браян бе правил секс и човекът, който го е убил са едно и също лице. Те биха могли лесно да бъдат двама различни мъже, мъже, чиято самоличност те още не бяха разкрили. И ако бяха двама мъже, се питаше Уил, можеше ли да бъдат свързани по някакъв начин? Може би чрез сексуалната ориентация на Браян? Или бяха непознати? Никога срещали се?
Сузи се размърда отново в ръката му и се намести. Уил забеляза, че има кондензация в ъглите на прозорците; самите прозорци бяха достатъчно широки, за да обхванат гледката. Широк отрязък от небе, изненадващо малко звезди, луната забулена в облак. Ливади, които се спускаха надолу към блатото.
През определено време в годината тези поля гъмжаха от мъже и жени, повече мъже, наведени да вършеят реколтата. Картофи, алабаш, зеле, цвекло. Поляци, литовци, словаци, латвийци, чехи. Понякога вървяха отзад и тракаха с машина, понякога жънеха на ръка. Без удръжките, най-много по 4.5 паунда на час. През нощта, през някои от месеците, той можеше да ги види, очертани като от прожектор на ярката светлина, наведени срещу часовника.
Сузи се обърна отново и издаде звук, малък и крехък, в съня си и Уил допря пръсти до върха на главата и до фонтанелата, до меката плът, където краниалните кости трябваше да се срещнат.
Черепът на Стивън Браян бе счупен на пет места.
На пет.
Той внимателно обърна Сузи, така че лицето и се допря навътре към гърдите му и с дъха си почти докосваше сърцето му. Първият слънчев лъч на ръба на хоризонта.
Какво ще кажеш тогава?
Той не знаеше.
Жълтата преса спазваше традицията. Официалните полицейски изявления бяха рядкост, проучванията все продължаваха, всеки с информация трябваше да се свърже с този номер, обичайната мълчалива предпазливост. Въпроси около сексуалната ориентация на Стивън Браян бяха недоглеждани и в повечето случаи пренебрегвани. Но това само послужи, за да разгори фабриката за слухове, вместо обратното; полицаите в длъжност, изплатиха своите немалки договори със смес от факт и цветущи клюки. По-ограничените от медията журналисти отговориха чрез смес от истински репортажи, догадки и инсинуации; тези, за които въздържание бе мръсна дума, публикуваха скандални истории за безжалостна търговия и за скрития свят пълен с хора, които обикалят за секс.” Разходка смъртоходка”- гласеше едно заглавие, бруталната смърт на един човек, изразена с детинската шега на някой асистент редактор.
Истината, поне както Уил и Хелън я разбираха, бе по-скучна, ако и не, толкова ефективна. Странни лица в гей клубове и барове, обикновено се забелязваха, ала снимката на Браян досега бе предизвикала малко положителна реакция. Шепа възможности, няколко слаби „може би”, нищо повече. Както Ник Моилс се изрази, ако Браян бе станал по-общителен откакто се бе преместил в Кеймбридж, досега това не се беше проявило. Що се отнася до едничката любовна среща, за която имаше скорошно доказателство – ами, както Моли каза „Човек не трябва да отиде в гей бар, за да срещне гейове”. Като добави с намигане „Уличката с готова храна в Сейнсбъри се води доста добра Уил, ако ме разбираш”.
Разследването бе заплашено от застой, краткият списък с имена, който МакКюзик бе направил, трябваше да бъде проверен, но Уил не гледаше на него с голяма надежда.
Той минаваше през паркинга, когато една жена слезе от едно старо „Пежо” и го пресрещна.
– Детектив-инспектор Грейсън? Може ли за момент?
Тя бе в началото на 30-те си години, помисли си Уил, с искрящо лице, средно висока, набита повече отколкото стройна, с червеникавокестенява коса, която стърчеше в краищата. Синьо палто; елегантна сиво-червена чанта с размер на лаптоп през рамо.
– Ако имате малко време?- гласът звучеше професионално, любезно, но твърдо – Лесли Скармон – тя бе протегнала ръката си напред.
Той не разпозна името и, само маниера.
– Вие сте репортер.
– ВВС радио Нотингам.
– Малко Ви остава да се преборите.
– Скармон е името на мъжа ми. Преди това бях Браян. Аз съм сестрата на Стивън.
Тогава той забеляза по лицето и достатъчно от фамилната прилика, нещо около очите и разположението на устата.
– Мислех, че сте в Нова Зеландия.
– Бях, върнах се преди няколко месеца.
Тя имаше акцент от източен Мидландс, помисли си Уил, омесен с още нещо.
– Исках да попитам за разследването.
– Какво по-точно.
– Как върви? Напредвате ли? Всъщност, каквото и да е. Каквото можете да ми кажете. Щях да дойда да Ви посетя вчера, след като видях тялото на Стивън. С родителите ми. Но те бяха в такова състояние после, че не исках да ги оставям.
Защо Ървинг не ми е казал? Чудеше се Уил. Може би му бяха пратили имейл или съобщение, които все още не беше видял.
– Не съм сигурен, че мога да Ви кажа повече от това, което Пол Ървинг Ви е казал вече.
– Наистина?
– Наистина.
Тя го улови с поглед.
– Вие ли сте началник на разследването?
– Точно така.- каза Уил притиснат до стената и ужасно сконфузен.
– Офицер за свръзка Ървинг — каза Лесли — той ни изброи основните факти, даде ни основната информация, но това беше всичко. Не ни каза нищо за потенциални заподозрени или за посоката, в която разследването върви и досега полицията сякаш не се справя отлично. Което означава, че повечето от това, което е в медиите, освен ако не е дошло отвътре, е само спекулации. Грабеж, това казват във вестниците. Някои от тях. Другите кръжат около сексуалния живот на Стивън и почти нищо друго.
Патрулка с двама униформени полицаи изскочи близо до мястото, където седяха и те се преместиха на една страна, за да й направят път да мине.
– Виж — каза Лесли — може да си представиш състоянието, в което са родителите ми. Не мисля, че който и да е от тях може да възприеме случилото се, дори и сега. Ако мога да им кажа нещо сигурно, това ще им помогне.
Уил се чудеше, чувстваше се притиснат в ъгъла.
– Не искам да ми издавате държавни тайни, просто разговаряме — каза Лесли- и ако нещо, което искате да кажете Ви притеснява, то няма да няма да бъде разгласено. Това няма нищо общо с работата ми, ясно ли Ви е. Лично е. Имате думата ми.
– По-добре влезте вътре — каза Уил.
_