Предаването „Запомнете Пловдив” с тема Достойните пловдивчани и гости двама от внуците на Недко Каблешков – Райна и Недко Каблешкови и директорът на Историческия архив в Пловдив Недялка Петрова.
(Водещ)Добър вечер! Мине не мине и някой гост на нашето предаване или някой зрител, така в частен разговор, както се казва, вика:” Не би ли могло да се съберат достойните пловдивчани в този град (наши съвременници става дума) и да направят нещо за града?” И почваме да спорим кои биха били тези достойни пловдивчани. Нашето предаване няма практиката да се меси в съвременната политика, но ние бихме могли да ви показваме и да ви разказваме за достойни пловдивчани от миналото. А вие уважаеми зрители, тогава правете сравнение, правете своите изводи, мисля че има от какво да се научим. Днес ще говорим за един такъв достоен пловдивчанин- Недко Каблешков, юрист, публицист, журналист, общественик. Поводът е една книга. Тя се нарича „Живот, посветен на отечеството и обществото”. Ето я книгата, сега ще я видите. Нейната премиера беше в понеделник. Това е книгата, това е биография на Недко Каблешков, написана от неговата внучка Райна Каблешкова, която сега е до мене. До нея пък е също един внук, д-р Недко Каблешков, уважаван пловдивчанин, познат на много хора в този град, и в края- г-жа Недялка Петрова, директор на Историческия архив в Пловдив. Предполагам че вие сте тук, защото в архива има много неща за Недко Каблешков. Сега откъде почваме, от книгата.
– Г-жо Каблешкова, как се роди тази книга?
– Книгата е отдавнашна моя мечта, но се роди много трудно, тъй като архива на
Недко Каблешков, съхраняван в нашия дом,трябваше да бъде основно прегледан, а той съвсем не е малък. Съдържа 116 папки, в които той е събрал много ценни материали за историята на Пловдив и за своя живот. В продължение на година и половина, аз проучвах тези материали и за още година и половина написах книгата. Тя стана достояние вече на пловдивчани и аз съм много радостна, защото Недко Каблешков е едно от видните имена в Пловдив, за съжаление позабравен от поколенията, а може да се каже че и младите нищо не знаят за него. И целта ми беше чрез това, което съм написала за него, да наблегна основно върху личността Недко Каблешков. Книгата за мен не е биография на Недко Каблешков, а е по-скоро изтъкване на неговата личност, преди всичко като юрист и като общественик, като съм отделила място на неговата книжовна дейност.
-(Водещ)Аз си спомням преди много години, бях съвсем млад журналист и бях у вас на гости и тези папки съм ги виждал, те бяха наредени така до тавана, нали? Една върху друга и някои разлистих и още тогава, между другото няколко листа само прочетох и още съм запомнил. Спомням си имаше описание на някакво събрание, където се обсъждат партизаните или шумкарите от гледна точка на управата на града или нещо такова имаше, и той обяснява че трябва първо причината за това движение, за тази съпротива да се анализира и тогава да се вземе позиция. Нещо такова, беше доста аналитично и непристрастно. Така, сега виждаме вече една снимка, колегите вече я показаха, Това горе-долу от кога е тази снимка?
-(Р. Каблешкова) Това е снимка на Недко Каблешков, моят дядо, 6-7 години преди неговата кончина 1964 г. на 97 години и няколко месеца
-(Водещ) Сега вие сте живели около него ли, докрай или?
-(Р. Каблешкова) Да. Всъщност баща ми, майка ми, аз и сестра ми живеехме заедно с него на улица Никола Гълъбов, днешната Геме Димитров 13.
-(Водещ) Аз доколкото си спомням, той последните години с това се е занимавал да си подрежда архива.
-(Р. Каблешкова) Ами, не само с това, той цял живот е подреждал архива си, но последните години го подреди в папки и го систематизира, но цял живот е събирал архива си с такова голямо старание, че ако се надникне в него ще се видят примерно писмата му, които е писал до отделни личности. Запазил е разписките, препоръчано седят разписките му, отговорите на писмата също с разписките, с печата, коя година и какво е и това особено много улеснява изследователя и мен също много ме улесни при моята работа.
-(Водещ) Вие успяхте ли да съберете най-интерeсното в тази книга или още има?
– Има още и други неща, има и друга книга на Недко Каблешков, която не е публикувана въобще, това един негов ценен труд за Иван Вазов- биографически данни, спомени и документи. Когато той събира материалите ги предлага нa много места да бъдат публикувани, като подчертава, че това не е много научен труд, а един популярен труд, всичко, което е събрал за Вазов и е вложил вътре, свои мисли и чувства и спомените си за Вазов. Но за голямо съжаление, от институция до институция, така се стига до неотпечатването на този труд
– Те са се познавали с Вазов?
– Много добре са се познавали с Вазов, той е бил председател на юбилейния комитет по честване на 50 – годишнината от творческата дейност на Иван Вазов
– в Пловдив.
– Така и аз като вас си мисля колко незаслужено е забравен този човек и колко може да се говори за него и си задавах въпроса в момента, уважаеми пловдивчани, коя ли пък е най-популярната пловдивска личност в момента, дали не е Стойка от Биг Брадър, примерно нали. Правете си сравнение за времената и за критериите. Сега, д-р Каблешков, вие носите името на своя дядо всъщност. Вие какво си спомняте от него?
– Най-напред имам спомени от детството, от моето и от неговото детство. Когато аз бях момченце на 5-6 години, като ходихме у тях на гости, обикновено неделен ден на обяд, след това дядо ми полягваше на едно диванче, аз яхвах корема му, сядах върху корема и казвах:”Дядко, да си говорим за априлското въстание и той почваше да ми говори за кървавото писмо, за Тодор Каблешков и като говереше и почваше да плаче. Освен това разправяше и за освобождението на Копривщица от руските войски, как те се пристигали, как той е носел една от хоругвите, излезли са цялото селище да посрещнат войските на края на градеца..
– Това, което той ви е разказал, различава ли се от това, което е останало като история,което се изучава в училище? След това като ученик правели ли сте някакво сравнение?
– Трябва да ви кажа че любовта към Русия и руския народ независимо от империстическите домогвания на руския царизъм, беше в кръвта му. Не може човек от това поколение, който е преживял освобождението и да бъде срещу това. Независимо че той беше интелигентен човек, знаеше всичко това, което се изнася за руските интереси към босфора и т. н., масовото движение за освобождението на България, от страна на обикновения руски човек, беше за него факт.Това съм длъжен да го кажа независимо от всичко друго. Нещо друго, което имам като спомен от детството си, искам да кажа няколко думи за стила на работа на моя дядо. Той беше един изключително прецизен човек, той водеше ежедневно дневник, педантично и точно с богат набор от факти от обществения, политическия и семейния живот и със съответните коментари. Много от тях след това той унищожи по свои съображения. Освен това дядо ми имаше една желязна самодисциплина. Сутрин ставаше в 4 или в 5 часа, два часа работеше, след това почваше да готви вкъщи закуски, работи. Имаше и един режим в Бойково, той имаше вила там, първата вила, той е създател на този курорт. Разправял ми е, че когато работи 2- 3 месеца много усилено с тежки и големи дела и се изчерпи физически и психически и трябвало да си отпочине, оставял четирите си деца на майка им със съответната отдръжка и се качвал на Бойково, където прекарвал в самота и спокойствие. Сутрин ставал рано, ходел бос по тревата с едно голямо куче, което помня – Лео и една саанска козичка, която доеше. След това се прибира, чете и пише на спокойствие няколко седмици докато се възстанови, за да се върне отново в бурния живот долу. В библиотеката му в Бойково имаше две големи книги, които съм запомнил и прочел като дете –„Записки по българските въстания” от Захари Стоянов, изпълнена цялата по полетата със забележки, въпроси, удивителни и прочее от страна на дядо ми, а другата „Война и мир” от Лев Толстой. Това са двете настолни негови книги плюс всички останали текущи материали. Това е по-отношение на стила му на работа . Сега- любовта му към родината. Знаете че това поколение хора бяха изключителни родолюбци. Той преживя големи разочарования от голямата разлика…
– (Водещ) Сега показваме снимка с автограф. Само да разберат зрителите за какво става въпрос и ще продължите.
– (Р. Каблешкова) След като Вазов е тържествено посрещнат в Пловдив и му е оказан радушен прием, малко след това той изпраща на дядо ми Недко ето тази снимка с автограф на гърба, на която е записано: ” Г-ну Каблешкову, в знак на моята благодарност за оказания ми прием от град Пловдив и от вас и отдолу се е подписал Иван Вазав. Това една скъпоцена реликва, която дълги години съхраняваме в неговия архив
– ( Водещ) Така сега продължете, г-н Каблешков.
– По отношение любовта към родината – той поставяше родината над всичко, над всички лични и други професионални интереси. Смяташе, че първата задача на всеки един българин е да служи честно и всеотдайно за доброто и благото на родината си, независимо от партийни, икономически, политически и всякакви други пристрастия. Той изживя доста горчиви разочарования от голямата разлика между обещанията на властващите и делата им. Партизанщина, шуробазенаписан фалш, лично обогатяване и създаване на различни привилеги и прочие, но това всичко смятах че са времени неща, грешки на епохата. Те с нищо не помрачиха неговата вярност и преданост към България. Друго, което е интересно да ви кажа е за неговите дела като адвокат.
– (Водещ) Кажете ни за тези, които за пръв път чуват, няколко думи, той е бил адвокат, публицист…
– Сега, дядо ми е завършил право във Воф, тогава Ленберг в Австро-Унгария и взима правото по две години в една, за да може колкото се може по-бързо да се върне в отчеството си. Отива като стипендиант на благотворителното дружество в Копривщица. Преди това е завършил Одринската католическа гимназия с една бележка, че въпреки че е била католическа гимназия с монаси и учители, никой от тях не е направил опит да ги покатоличва. Те са били изключително толеранти към вярата на българските момчета. Дядо ми адвокатства до петдесетата си година и към петдесетата си година решава че вече адвокатстването би му тежало на обществената дейност, оттегля се от активна адвокатска дейност и се отдава изключително на безкористна неплатена обществена дейност. Тогава той оцветява диспансера и прочие и много други доброволни участия, за които може би ще стане по-късно дума. Като адвокат е участвал в големи дела, едно от тях е еврейското, при което евреите са били обвинени че са убили едно момченце по случай еврейската пасха, за да му изпият кръвта, което е било една явна глупост. Дядо ми съумява с много сериозни доказателства да оправдае евреите, искали са да ги линчуват, чупили са магазините им.
– (Водещ) Това коя година?
– В първите години между 1900 и 1910 година, мисля. И той става адвокат на еврейската община, която е от дълги години. Ето тук има снимка на дядо ми с еврейското общество. Освен еврейското дело, друго голямо дело е между две села, мисля че беше в казанлъшко, за собственост на земята. Тези села 300 години се борят за една мера и излизат с брадви и топори, за да се бият и да се трепят, и не могат да се споразумеят на кого е земята. Тогава дядо ми отива в Цариград, намира път към султанския държавен архив, плаща там на пазача, който е един старец с едновремешно турско облекло, симилии, брада и прочие и той го вкарва вътре и казва бяха наредени в големи кожени торби хиляди крепостни актове. Той е намерил крепостните актове отпреди 300 години, с които доказва на кое село е дадена земята . И по тоя начин се разрешава тоя проблем, който е от 300 години между двете села.
– (Водещ) Тука само една скоба да направя. Вчера ми се обажда една наша колежка и търси един нотариален акт от шейсет и коя година и адвоката не можа да го намери, вика намери връзка. Викам и, ми адвоката ти какво прави, вика ми не може да го намери, от шейсет и втора година, а той го е намерил…
– (Н. Каблешков) Аз исках да ви покажа каква перфектна в тъй наречената застояла, залязваща и разкапваща се турска империя каква администрация е имало и каква организация и други дела, например делото, с което е спечелил имота в Бойково, то било на някакъв престъпник с много тежко престъпление, над когото е висяла смъртна присъда. Дядо ми съумява да го защити, да му спаси живота и тогава той му, казва:”Г-н Каблешков, аз нямам пари да ви платя, но ще ви дам едно парче земя и му дава едно бърдо на запад от селото, което е голо. И дядо ми взима това бърдо, около 6 хектара. За две години вика всички селяни и им плаща по един лев на ден да бучкат борчета. И те бучкат борчета и засаждат гората, която не е подредена хаотично, а е в редове. И тогава там, на това място откриват кариера, изкопават камък и изграждат вилата, която е първата вила във Бойково. Така, сега като адвокат той е работил с доктор Фаденхев, с професор Висин Ганев и с други софийски имена и с изтъкнати пловдивски адвокати като е бил близък с Илия Атанасов, с Никола Балтов и други и толкова по този въпрос. В книгата има писано повече.
– (Водещ) Добре сега нека г-жа Петрова от гледна точка на историк архивист, така ли се казва? Какво е оставил за пловдивския архив?
–
(Г-жа Петрова) В интерес на истината ние нямаме формиран личен архивен фонд на името на дядо Недко Каблешков. Като казвам дядо това е с най-добро чувство и с почит към това, което е извършил. Имаме отделни бройки от пловдивски вестници, в които имаме негови публикации. Имаме неговата книга за земетресението. “Нещастната българска злочестина” се казва тази книга. Една много интересна, много съдържателна книга.
(Водещ) Страшната или всенародната?
– Страшната.
(Водещ) Аз съм я чел два пъти.
(Г-жа Петрова) Имаме няколко снимки от вилата му в село Бойково, в която в известен период са пребивавали перовете от френския мъжки колеж. И в общи линии е това. Аз нямам физически контакт с дядо Недко Каблешков.
(Водещ) Но от гледна точка на историка да датете оценка за неговото място в историята на града.
(Г-жа Петрова) Много е голямо неговото място в историята на града и аз мисля, че в едно предаване като днешното едва ли ще можем да направим един всеобхватен поглед на това, което е извършил. Може би трябва да започна с това, че той е един от активните общинари. Между другото той е бил активен стамболовист и почитател на Стамболов, но става член на Народнолибералната партия в Пловдив и като активен политик и член на тази партия, 1899 година на него му е предложено да стане общински съветник и не само това, но да води и листата, т. е. ако се спечелят изборите той има правото да стане кмет на нашия град. Той обаче преценява и се изказва така: „Аз на тази си възраст – това е христовата му възраст по това време – се чувствам неудобно да седна във стола, на който е стоял един Данов. Този белобрад старец, достопочтен, достолепен. Искам да бъда общински съветник, но обикновен общински съветник, който да участва в сесиите само, когато е свободен”. – Да, обикновен общински съветник, но нямате представа колко активна дейност е развил за нашия град. Като почнем от злощастната концесия за електрифицирането на Пловдив и трамваите, на него му е възложено като юрист да погледне доколко добри са поемните условия и дали те са в полза на пловдивската община. Заедно с негов приятел финансист преглеждат книжата и казват, че тези поемни условия са толкова тежки, че те само ще ущетят общинската хазна. Още повече, че тези поемни условия са правени по европейски модел, но някакси привнесен и те не са съобразени с това, че в Пловдив все още не е минала регулацията на този град и трасирането на улиците. И съумява да каже на тогавашния кмет, че би трябвало този въпрос дасе отложи за малко по-късно време, за да може да се реши както трябва. Да продължавам ли?
-(Водещ) Какво забравяме още?
– (Г-жа Петрова) Много неща.
-(Водещ) Аз само да се вместя. Сега се сетих,аз бях забравил че съм чел книгата за земетресението, в която има много интересни образи, значи той имал талант и на прозаик, значи тя не е чисто документална книга има очертани… Аз си спомням един пловдивчанин – Модинко, който на най-опасните места с детето си е ходил да спасяват каквото може да се спаси, затова е отишъл да иска заем от един банкер, на който е спасил живота и онзи му казал, бе…Нали? Имаше такава история…Аз съм я чел много отдавна, но ето че съм запомнил неща, които са му направили впечатление на дядо Недко и аз така да кажа. Така, какво сега какво още от най-важното да кажем?
-(Г-жа Петрова) Ами по негово предложение например улица „Станционна” , т. е. улицата, която свързва Военния клуб с гарата, е наименувана на Иван Вазов.
– (Н.Каблешков) И не само това той участва, той е дин от тези,които наименуват пловдивски улици с български имена. След като Йосиф Шнитер прави първия план на Пловдив, много улици се наричат еди какъв си сокак, те взимат и сядат тогава и досега голяма част от улиците на Пловдив, които носят имената на възрожденци, на борци за свобода срещу турското робство и туй са дадени по негова препоръка
-( Водещ) Тогава тепетата били ли са преименувани или не знаете?
-(Н.Каблешков) Не, не мога да ви кажа.Това е по отношение на улиците.
-(Водещ) Говорим за дейността му като общински съветник, нали?
-(Н.Каблешков) Той е създател на първия общински вестник.
– (Водещ) Аз си мисля дали на днешните обшински съветници не трябва да се изнесе г-жо Петрова една лекция какво значи да служиш на града без да се бориш за бордове и заплати и…Може и да не им е приятно че са имали такива предшественици, спомням си така какви истории се повяват в медиите при нас като борба всеки да влезе, да получи повече пари. Ето вие казвате след петдесетата годишнина той от никъде не е търсел на каква софра да седне, искал е да служи на България и на града.
-(Н.Каблешков)Когато учредяват ефорията Кудоглу и дядо ми става нейн председател, Кудоглу му казва:” Г-н Каблешков, кажете каква заплата ще ви трябва?” Той страхотно се обижда и казва:” Не съм дошъл за заплата!”И когато след това остаря години и поиска пенсия, се оказа че няма трудов стаж и му я отказаха. Нито един галаган нямаше. Важното е че поради това че първият му син загина в балканската война, му дадоха 30 лева като баща на загинал и така си отиде с тия 30 лева, с тях си купуваше марките и препоръчаните писма. Това е положението, а той можеше да каже да му дадат една заплата, аз ще я давам на бедните, но да я има там, да е записана. Но това беше и не му признаха.
– (Р.Каблешкова)Аз искам да допълня още за дейността му като общинар. В един период кметът Георги Чалъков допуска много нередности в общината, започват да се вършат злоупотреби, не се изплащат заплатите на служителите в общината, стават и други нарушения и той в личен разговор 2-3 пъти предупреждава кмета, но той не обръща внимание на това . Пише официална записка до общинския съвет, също не обръщат внимание и пише официално писмо горе до министерството . И изнася съвсем смело, за онова време е било голям кураж да изнесеш тези данни за злоупотребите на кмета Чалъков, който е бламиран един път, след това втори път и по този повод той се озлобява срещу Н. Каблешков и подготвят едно недостойно обвинение срещу него, че не си изпълнява длъжността и т.н., след което той решава да подаде оставката си като общински съветник, тъй като не е съгласен с това как кмета ръководи дейността на общината и как някои общински съветници са се увлекли също и те в злоупотреби. Вижте колко актуално звучи.
-(Водещ) Г-жо Петрова, някой не се ли е сетил да напише история на пловдивската община ? В заседателната зала стоят едни предмети, но те нищо не ни говорят. Въпросът е че има положителни примери, примери от които може да се поучим от неуспехи.
– (Г-жа Петрова) Тази идея да се пише история на пловдивската община е твърде стара. 30-те години наистина се решава да се пише такава история и се възлага едно проуч- ване какво от архивите е запазено в тази община. В нашия архив се съхранява един протокол от 35-36 година мисля че беше, в който е упоменато, че всичките архиви до 1920 г., са изгорели. Т.е. ние нямаме изворова база, на която да се стъпи за да се ръководи общината и това го пише Лазар Пулиев, един от членовете в общината. Бих казала, че това е един от най-тъжните документи, които съхраняваме, защото това е позор за нашия град, че една община дори не може да запази документите си.
– (Водещ) Някой май звъни.Слушаме ви.
– (Зрител) Евгени искам да ти благодаря че си поканил тези гости и най-вече Райна, тя е една добра моя приятелка. Ти, Евгени, заговори за история на Пловдив, ами ето Райна и другата г-жа Петрова, това ти са хората и г-н Каблешков. Това са хората, които могат и само трябва да се заемат, да се захванат. Райна искам да те поздравя, защото ти си една много работлива пчеличка и си написала сполучливи книги, пожелавам ти здраве, защото в Пловдив имаме нужда ето от такива разказвачи сега.
– (Г-жа Петрова) Въпреки всичко трябва да ви кажа, че нашият архив в 52 – годишната си дейност е успял да понатрупа доста материали като добра изворова база, но те не са дошли от общината, дошли са от лични архивни фондове, от фондовете на съд и на други обществени учреждения. Даже не знам дали си спомняте края на 90-те години беше сформиран един екип от пловдивски историци, за да напише многотомна история и ако не ме лъже паметта ръководител беше професор Донко Дочев. За съжаление тази група се разпадна.
– ( Водещ) Добре, нека сега тъй като времето напредна да коментираме някои от снимките.
– ( Р. Каблешкова )Това е първата ефория на дома Кудоглу през 1927 г. и в средата са Димитър Петров Кудоглу – големият благодетел и дарител и до него и Н. Каблешков като дългогодишен неплатен председател на ефорията Кудово, както подчерта и г-н Каблешков. След като Кудоглу заминава за Германия, след като прави голямото свое дарение, той поверява в ръцете на Н. Каблешков ръководството на целия дом. И така в продължение на много години Н. Каблешков ръководи безупречно дома Кудоглу като през година две по негова инициатива се издават писмени отчети на дома, където се отчита пред пловдивската общественост.
– (Водещ) Значи тука може би се е състоял разговора, когато той е отказал заплатата. Сега да видим това какво е.
– (Р. Каблешкова) Това е освещаване, полагане на основния камък на дома „Майчина грижа” в Бойково и известните детски колонии. Н.Каблешков е работил заедно с популярната общественичка по онова време Невена Манолова, която го е поканила да произнесе словото при полагане основния камък на „Майчина грижа” в Бойково.
А самият Н. Каблешков е помолил бойковеца Димитров да отстъпи свое място, където да може да бъде положен този основен камък и в последствие се построи сградата на „Майчина грижа”.
– (Водещ) Добре, сега следващата снимка, това е площадът…
– (Р.Каблешкова) Това е 1931 г., когато Н. Каблешков държи голяма реч против Ньойския договор. Това е балконът на дома Кудоглу и се вижда долу многохилядният народ.
– (Водещ) За младите пловдивчани да кажем там, където е ъгълът на пощата.
– (Р.Каблешкова) Неговата реч е поместена в книгата и ако искат могат да я прочетат пловдивчани. Това са Н. Каблешков и Депе Кудоглу в дома.
– (Водещ) И по телефона някой се обажда, ало?
– (Зрителка ) Добър вечер на Райна! Една твоя приятелка и съседка се обажда.
– (Водещ) Какво си спомняте вие сега?
-(Зрителка) Израсли сме в тая махала и дядо и ме е отгледал от когато сме ходили на улицата. Нещо, което безкрайно ме е впечатлило, когато завърших медицина дядо ти Недко хвърли шапка на улицата.
– (Водещ) Свалил и е шапка на улицата, защото е завършила медицина.
-(Зрителка) Каза:”Добър ден, д-р Пеева!”, а дотогава аз бях момичето, ритало топка на улицата.
– (Водещ) И това вие сте го запомнили за цял живот очевидно.
– (Зрителка) Това е един човек който е оценил труда и усилията и нещо хубаво, което се е случило.
– (Водещ) Ето нещо, което си е като достолепен филм.
– (Р. Каблешкова) Искам да кажа, че основната част от моята книга е за обществената му дейност и за една голяма негова заслуга, която го прави действително голям, дебело подчертавам, това е спасяването на пловдивските евреи от изтребление. Той е бил много близък с митрополит Кирил и когато се разиграват събитията около екстрадирането на евреите, митрополит Кирил пръв съобщава на дядо ми и заедно с него активно се намесва и двамата успяват да свалят евреите от вагоните, да ги върнат отново в Пловдив и по този начин да ги спасят. В архива му не мога да ви опиша колко благодарствени писма има и когато евреите отидоха в Израел техният вестник, който също се съхранява в архива, помести приветствие в него и всяка година евреите празнуват рождения ден на дядо Каблешков.
– (Г-н Каблешков) По този въпрос и аз искам да кажа няколко думи. На 88-мия рожден ден на дядо ми Недко пристигна едно голямо писмо, опаковано с чуждестрани марки. Отворихме го и вътре намерихме един адрес. „ Уважаеми г-н Каблешков, по случай вашия 88-ми рожден ден, ние пловдивските евреи събрани в еди къде си, ви изказваме нашите пожелания и благодарности и т. н. и ви пожелаваме да живеете още много години и т. н”. Там следваха подписите д-р Адроки, д-р Мускуана, д-р Рафаел Калев, д-р А. Калев, всичките големи фирми Шемая Герон, Рафаел Гарти, Давид Израил, които знаехме по улиците на града, големите магазини, всички – елитът на пловдивското еврейство се беше подписал. И оттогава ние се засрамихме защото не знаехме на дядо ми рождения ден. И оттогава започнахме, от 88-та година, стъписахме се и започнахме всяка година този ден до кочината му да го честваме. Той казваше, че на стар човек не се празнува туй- онуй, но много му беше мило и топло, когато на този ден отивахме с цветя да го целунем и да му пожелаем всичко най-добро. И още един факт искам да кажа – на тези си години всяка година дядо ми отиваше на трети март с китка цвете на паметника на Бунарджика. И един ден пристига, на 90 г. ли беше беше, едва диша, със зимния балтон и с една шапка като машал петен такава и казва:” И тая година се качих!”, той не можеше да си представи, че на този ден може да не бъде горе да поднесе цветята си.
– (Водещ) Това тук на снимката е пред паметника на Ботев.
– (Р.Каблешкова) Пред вас е паметникът на Христо Ботев, построен в игрището на спортен клуб „Христо Ботев”, това е 1932 г., когато Недко Каблешков държи слово по повод 20-годишнината от основаването на клуба. Да ви кажа почти никой пловдивчанин не знае неговите заслуги към спортен клуб „Христо Ботев”. 1926г., когато той става председател на клуба на пловдивските журналисти, активно се включва в живота на спортен клуб”Христо Ботев” и е ценен и търсен много от този клуб. Няма събитие, което спортният клуб да чества и да не е той оратор и да участва в начинанията. И пред вас е снимка на грамотата, нещо като поздравителен адрес, който е с посребрено металическо приветствие и през 1928 г. с решение на управителния съвет на клуб „Христо Ботев”, той е обявен за почетен член на клуба. И това е една скъпа реликва, която пазим в нашето семейство.
– (Зрител- Радка Конева) Много се радвам, че твоите събеседници в понеделник бяха в библиотеката, която беше домакин на голямо събитие, много беше хубаво, залата беше пълна, но си имам отношение по въпроса . Нели Петрова, моя приятелка и колежка, каза че няма архивни документи за община Пловдив до 1920 г. Но има журналисти и вестници и всичко е описано, Нелито много добре знае че всичко е в библиотеката. Всичко е събрано и аз мисля, че ако има хора, които да се заемат, и Райна и Нели и мои колеги, всичко това може да го опишем. Много се радвам на твоите събеседници днеска и ви гледах с удоволствие.
– (Водещ) Това беше Радка Колева, директор на Народната библиотека. Мисля си дали тази идея от края на 80-те години не заслужава да се възроди и да се съберат малко работливи пчелички и да го напишат. Защото едно е да го има като архив при вас в библиотеката, а друго е да се обобщи. Не да се направи просто сборник от документи, а да се направи просто една увлекателна история.
– (Г-жа Петрова) Трябва да бъде една хубава многотомна история на Пловдив…
– (Водещ)…в която да има много хора, не само събития, но и личности за подражание, колкото и да звучи банално.
– (Г-жа Петрова) Колкото е възможно и да я оживим визуално и да я визуализираме. Но аз си мисля че това не може да го направят един и двама души, това трябва да бъде един стабилен екип от историци.1996 г. пуснахме една кратка история на Пловдив четирима души- Елена Кисякова като археолог, Александър Пижев като историк и аз се включих като съавтор за най-новата история на Пловдив след 1944 г. Трябва да ви кажа че срещнахме сериозни трудности, въпреки че трябваше всеки от нас да напише по около 60 страници. Значи действително трябва дълбока проучвателна работа, съпоставяне на факти и аргументи, за да бъдем точни към хората, които ще четат след това.
– (Водещ) Продължаваме с още снимки. Ето на тази снимка са явно някакви известни пловдивчани.
– (Зрител) Дядо Недко Каблешков бегло съм го виждал, защото той живееше точно срещу кръстника ми – Владимир Мандраджиев, на ъгъла на старата улица Владимир Марков или Кръстьо Пастухов и Никола Гълъбов, сега Гелето. Има издаден един юбилеен лист по случай 30-годишнината на клуба „Христо Ботев” и дядо Митко е написал тука една статия в юбилейния лист, част от него ще ви прочета:”Аз симпатизирам на младите спортисти, главно на спорния клуб „Христо Ботев”, в живота на който съм заемал участие повече от 15 години. От все сърце винаги съм се радвал на стройните редове на спортистите от клуба, на който съм честит да бъда почетен член. Съжалявам, че на съм млад, та и аз като тях да вземам участия в състезанията, да бъда издръжлив и да не зная какво е умора.” Искам да внеса известна яснота по отношение на това че ефорията, на която той е бил член е нямала председател. Областният и държавният управител и кметът учредяват ефорията през 1926г. Той е бил член на най-различни начинания в града и когато го потърсих един ден в енциклопедията на братя Данчови, със съжаление открих, че този достоен гражданин на Пловдив липсва там. Не зная каква е причината, но дядо Недко Каблешков има място в сърцето на всички пловдивчани, които се занимават с историята на града.
– (Водещ) Като стана дума за Ботев се сетих че преди няколко месеца при едно от гостуванията на сегашния кмет д-р Чомаков в друго предаване му беше зададен въпросът да коментира защо на стадиона ”Христо Ботев” е поставена плочата на Георги Илиев, президент на Локомотив в чест на титлата и тогава д-р Чомаков каза:”Хубаво си е поставена там, ако Ботев стане шампион утре, те да си поставят плоча. Мисля си една хубава идея – защо феновете на Ботев не поставят една тяхна плоча на техен почетен член, дал много от живота си. На единия да има Георги Илиев, на другия да има Недко Каблешков, въпрос на почит може би.
– (Г-жа Петрова) Не само на стадиона. Мисля че такава плоча трябва да бъде поставена на къщата, в която е живял, макар и с един кратичък текст че в този дом е живял големият пловдивски жутналист, публицист, общественик, дарител
– Недко Каблешков, с годините на рождение и на смъртта му, на къщата в която и в момента живеят наследници. Трябва да ви кажа, че след представянето на книгата в Народната библиотека, се намери човек, който каза, че ще направи плочата със свои средства, въпросът е само да мине през Общинския съвет в Пловдив.
– (Водещ) После ще ми кажете кой е този човек и ние ще ходатайстваме да мине по-бързо, защото имаме приятели общински съветници. Още не сме коментирали тази снимка.
– (Р.Каблешкова) Това е една интересна снимка, правена пред сградата на старата бибилиотека „Иван Вазаов”, която се намираше на Четвъртък пазара.Тук е дядо ми Недко заедно с неговите добри приятели Лука Говедаров – председател на журналистическия съвет и Димитър Цончев – директор на музея, които са имали трайни връзки помежду си и са се фотографирали.
– (Водещ) Само вметвам, в някакво предаване също ставаше дума, че Лука Говедаров също е оставил някакви спомени, които са изчезнали. Има ли нещо такова, знаете ли нещо?
– (Р. Каблешкова) По-скоро аз знам за сина на Лука Говедаров Иван Говедаров, домът му беше разграбен. Като близки на семейството, моите родители посещаваха дома му, той беше им чел много ценни спомени за Яворов, това от майка ми и от баща ми го знам.
– (Водещ) Остават по 3 минути на всеки, нека всеки от вас каже нещо в заключение.
– (Р. Каблешкова) Много съм развълнувана от тазвечершното предаване и от прдставянето на книгата, но искам да кажа, че на представянето пловдивската общественост повдигна още един въпрос, който също много ме трогна, даже представител на евреите стана и го предложи – една пловдивска улица, която няма име, да бъде наречена на Недко Каблешков.
– ( Водещ) Ние се присъединяваме към тази идея.
– (Г-жа Петрова) Аз поех ангажимента да направя едно официално изложение до общинския съветник Стефан Шивачев като директор на Историческия музей да внесе предложение в общинския съвет за паметната плоча и за една улица, разговаряхме с него, прие радушно моето предложение и мисля, че това ще мине в началните месеци на идната година.
– (Водещ) Уважаеми пловдивчани през последните 50 и няколко минути разговаряхме с наследници на Недко Каблешков и с историка г-жа Петрова за един пловдивчанин, който мисля, че незаслужено е забравен. Той наистина заслужава улица и плоча, дали ще бъде в дома му, на стадиона или не знам къде, но заслужава нещо повече, той и други хора от тази епоха заслужават да станат някакъв морален коректив на днешното време, не че тогава е било някакво идеално време, но е имало хора като Недко Каблешков, които не за пари, не за бордове и заплати, а до края на дните си са служили на родината си и на града си и ако спомена за такива хора по-често бива възкресявян, може би техните наследници днес ще си направят някакви изводи и ние пловдивчани ще бъдем в по-голяма степен горди че сме наследници на именно такива хора. Благодаря на моите събеседници, покажете още веднъж книгата. Къде може да се намери тази книга, който проявява интерес към нея.
– (Р. Каблешкова) Книгата може да се намери при мен в Етнографския музей.
– (Н. Каблешков) Сега установявам колко малко време са 50 минути за дядо Недко. Ние почти не казахме дума за дарителството му, той три пъти е дарявал библиотеки като оставим великото му дарение в диспансера Кудоглу, има дарение в читалището в Бойково, на библиотека „Максим Горки”, на адвокатския колектив, каква е съдбата на тези дарения няма време да говорим, но ако се замислим ще видим, че по маса деяния на дядо Недко, които аз бях набелязал тука, на стигна времето. Може би някога пак ще поговорим.
– (Г-жа Петрова) Пред телевизионната аудитирия искам да благодаря на наследниците на Недко Каблешков за това че по време на представянето на книгата опвестиха, че целия му архив ще постъпи при нас в държавен архив. Ние имаме и сантименти към това – една от нашите сгради „Кра-Кра 9 „ е бивша собственост на дядо Недко Каблешков, така че този архив ще си дойде у дома.
_