„В бърлогата”
Джон Харви
Превод на първа глава

Разбито стъкло

Зад заглавието се вижда как колата се изпълва с вода. На потрошеното предно стъкло се появява женско лице с особена, почти ликуваща усмивка.

Следващият надпис се появява върху този образ…

С участието на
Стела Ленард

…точно преди една вълна да залее колата, потапяйки я обратно в морето.

Уил Грейсън се бе събудил малко след пет, а светлината отвън се процеждаше през завесите като развалено мляко. Преди час, може би повече, Джейк се бе разплакал по средата на един сън и въпреки че Лорейн се размърда до него, Уил беше този, който дръпна завивките и, необут, отиде в съседната стая. Пижамата на четиригодишното бе просмукана от пот и кожата му бе гладка на допир. Уил го държеше близо до себе си и усещаше киселия му дъх. Сън с вълци. Уил си помисли, че сигурно е заради някой анимационен филм с вълци, опитни, дебнещи незабелязано измежду високи, сребристи дървета.

– Няма нищо – прошепна Уил, – всичко е наред. Те не са истински.

Очите на момчето за миг се съсредоточиха върху лицето му, за да възприемат казаното, а Уил целуна влажното му чело и го спусна обратно надолу.

– Още е рано. Заспивай.

Той остана там, докато момчето не промени дишането си.

Настанил се удобно до топлия гръб на Лорейн, той заспа почти мигновено, но само за да го събуди бебето, започнало да плаче. Лорейн, още сънена, вдигна дъщеря си от кошарката и я сложи на тяхното легло, като развързваше нощничката и.

– Аз слизам. – каза Уил. – Ще направя чай.

5:09

Дърпайки пердетата Уил не видя вълк, а размазания силует на лисица, с вдигната опашка и вирната глава, придвижваща се старателно към откритото поле в края на градината.

Докато Уил да се изкъпе, обръсне и да направи пресен чай и препечени филийки, Лорейн бе слязла. Тя носеше пуловер и дънки и косата и бе захваната небрежно.

– Тя заспа.

– А Джейк?

– Все още спи.

Уил наля чай.

– Видях лисица. – каза той.

– Същата като предния път?

– Мисля, че да. Трудно е да се каже.

Лорейн разсеяно кимна.

– Говорих с Пени Травис от селото. Знаеш ли, тя е бавачка. Споменавала съм я и преди.

Уил я погледна и остави ножа настрана.

– Каза, че може да излезе в почивка по-късно тази година, за да се грижи за Сузи. Веднага щом Джейк започне училище.

– Вече го обсъдихме. – каза Уил.

– Знам. Но все пак мисля, че…

– Нали се разбрахме?

– Ти така реши.

Уил въздъхна.

– Просто мисля, че трябва да останеш с нея още малко.

– Колко още?

– Повече, отколкото с Джейк.

– Нищо му няма на Джейк. Сам каза, че яслата му се отрази добре.

– Не е това идеята.

– Каква е тя тогава?

– Не мисля, че Сузи трябва да е с някого другиго, рано е. Не ми изглежда правилно.

– Добре. Тогава ти остани с нея.

– И как да го направя?

– Вземи си отпуск.

– Не мога.

– Тогава си намери друга работа.

– Не бъди глупава.

– Глупава ли?

– Да.

– Добре тогава. Глупава съм.

Лорейн тръшна вратата зад себе си и закрачи тежко по стълбите. Уил изля остатъка от чая в мивката. Няколо минути по-късно беше в колата си и караше на юг. Радиото му бе усилено, но не знаеше какво слуша и защо. Когато Лорейн забременя с Джейк, решиха да се преместят в провинцията – в по-голяма къща, с повече зеленина, в по-добра обстановка за отглеждане на деца. Това удължаваше ежедневното пътуване на Уил, по-точно правеше го 40 минути когато трафика бе на негова страна, а често и повече. Отначало не му се нравеше, но си струваше усилието.

——————————————————————————————————————————————————————-

Gone to Ground

John Harvey

SHATTERED GLASS

Behind the title, we see that the water is rising inside the car. A woman’s face moves close to the shattered windscreen, a strange smile, almost of triumph on her face.

The second credit is superimposed over this image…

STARRING

STELLA LEONARD

…before a wave splashes across the front of the car and it disappears back into the sea.

1

Will Grayson had been awake since a little after five, the light leaking through the curtains like spoiled milk. An hour earlier, maybe more, Jake had cried out from the middle of a dream, and although Lorraine had stirred beside him, it had been Will who had pushed back the covers and barefooted into the adjoining room. The four-year-old’s pyjama top was soaked through with sweat, his skin slick to the touch, breath sour on Will’s face as he held him close. A dream about wolves. Some animated film was to blame, Will thought, wolves, slinky and grey, sliding down between tall silvered trees.

‘It’s all right,’ Will had murmured. ‘It’s okay. They’re not real.’

For a moment, the boy’s eyes had seemed to focus on Will’s face, taking in the words, and Will had kissed his damp forehead and lowered him back down.

‘It’s early. Go back to sleep.’

He stood there, watching, until he heard the boy’s breathing change.

Nestled against the warmth of Lorraine’s back, he fell asleep again almost immediately, only to be woken when the baby began to cry and Lorraine, half-blindly, lifted her from the cot and into their bed, fingers unfastening the nightgown at her breast.

‘I’ll go down,’ Will said. ‘Make some tea.’

5:09

Easing back the curtains, he saw not a wolf but the blurred outline of a fox, tail up, head high, making its dainty way along the edge of open field beyond the garden end.

By the time Will had showered and shaved, made a fresh pot of tea and some toast, Lorraine, wearing a sweatshirt and jeans, hair pulled loosely back, had come downstairs.

‘She’s gone off again.’

‘And Jake?’

‘Still sleeping.’

Will poured the tea.

‘I saw a fox,’ he said.

‘The same as before?’

‘I think so. It’s difficult to tell.’

Lorraine nodded, absent-mindedly. ‘I was talking to Penny Travis. In the village. You know, she does some childminding. I mentioned her before.’

Will looked at her, set aside the knife.

‘She says she might have a vacancy later in the year; for Susie. Once Jake’s started school proper.’

‘We’ve been through all this,’ Will said.

‘I know. But I still think…’

‘And I thought we’d agreed.’

‘You’d agreed.’

Will sighed. ‘I think you should stay home with her a little longer, that’s all.’

‘How much longer?’

‘Longer than you did with Jake.’

‘There’s nothing wrong with Jake. Nursery’s been good for him, you’ve said so yourself.’

‘That’s not the point.’

‘Well then, what is?’

‘I just don’t think Susie should be with somebody else, not this soon. It doesn’t seem right.’

‘Fine. You stay home with her then.’

‘How’m I supposed to do that?’

‘Take time off from your job.’

‘I can’t.’

‘Then get another job.’

‘Now you’re being stupid.’

‘Am I?’

‘Yes.’

‘Okay then. That’s what I am.’

Lorraine slammed the door behind her, feet heavy on the stairs. Will poured what was left of his tea down the sink. Minutes later he was in his car and driving south, the radio turned up loud, no idea what he was listening to or why. When Lorraine had first become pregnant with Jake they had decided to move out to the country – a larger house, more garden, a nicer environment in which to bring up kids. For Will it meant a longish commute, forty minutes when the traffic was with him, often more, a pain at first, but worth the stress.