Аделина Странджева е родена през 1960 г. в гр. Русе. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (1982). От 01.12.1988 е последователно асистент, от 1994 – старши, а от 2002 година – главен асистент в катедра История на литературата и сравнително литературознание към Филологически факултет на Пловдивски универсистет „Паисий Хилендарски”. От 2008 е доктор на науките.

Научноизследователската и преподавателската й дейност е насочена в сферите на литературната история (възрожденска литература и литература за деца и юноши) и фолклора.

Съавтор е на учебници и помагала по литература за средното образование, както и на книгата „Времепространствени представи от възрожденската христомайтийно-дидактична книжнина”. Член на Съюза на учените в България, била е председател на Клуба на младите учени към СУБ, Пловдив. Участвала е в национални и международни конференции по проблемите на литературната история.

Настоящата книга, редактиран вариант на докторската й дисертация, проследява различни аспекти на представите за времето и пространството като маркери на културата в епохата на Българското възраждане. Изследването работи с разнообразни по жанр и функции текстове на автори от ХIХ век.

Институтът по славянски филологии при Сегедския университет със съдействието на Българското самоуправление – гр. Сегед и дружество “Приятели на България” – гр. Сегед организира

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

НА ТЕМА

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО: ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Работни са всички славянски езици, английски и немски.

Конференцията ще се проведе на 26 –27 май 2011 г. в Института за славянски филологии при Сегедския университет.

Подробности за конференцията можете да видите тук.

Заявка за конференцията

    През юли 2010 г. катедрата отбеляза юбилея на своя ръководител –  проф. Клео Протохристова. Тържеството се проведе в ПУ “Паисий Хилендарски”, в компанията на колеги и приятели от различини български университети и БАН. Част от изненадите, подготвени  за случая, бяха: сборникът “Парадоски на неназовимото. Клео Протохристова”, специалният 25-ти брой на “Литературен вестник” (http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1127.pdf), електронната версия на сборника “Изворът на Нарцис” (http://liternet.bg/ebook/izvoryt-na-narcis/content.htm), много цветя, усмивки и пожелания.

Шинка Дичева-Христозова е родена на 28.04.1978 г. в Асеновград.  Завършила е Български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски” през 2001 г. От 2002 г. е зачислена като хоноруван асистент по Българска литература след Освобождението до Първата световна война, а от 2010 г. е редовен докторант по Българска литература към катедрата по История на литературата и сравнително литературознание в ПУ „Паисий Хилендарски”.

Името на Яна Язова кодира в себе си много страх и сила, любов и обида, престъпление и ненаказание. То остава за дълги години обречено на мълчание, натоварено с табута и мръсно в чисто политически контекст. За неудобните писатели е удобно да се мълчи. Но дори и в бездната на тишината сякаш говори сянката на Мо, която провокира общественото  битуване не само в 30-те години на XX век, но и днес.  Малцина са хората, проявили интерес към работата, живота и съдбата на загадъчната жена, която носи един изключително богат душевен свят. За жалост нейната популярност е скандално обвързана с многото въпроси около смъртта й през 1974 г., както и с  неизвестното местонахождение на голяма част от ръкописите й. Не за това обаче  става дума в настоящите страници.

Книгата „Пролетта на Мо” представя ранната кореспонденция на  Яна Язова до Александър Балабанов. Личните изповеди и дълбоко интимния тон в писмата отключват един свят на разтърсващи емоции, не/възможни  човешки отношения, задъхани усещания. Епистоларните откровения между младата поетеса и именития професор са много над битовокомуникативното говорене, това е своеобразно съжителстване, чийто дом-плик затваря вратата пред общността. Само там те двамата се чувстват заедно, сами; само там те могат да споделят себе си, да се уединят и да свалят маските на другостта. И да бъдат щастливи.

VІ  МЕЖДУНАРОДНА ЕЗИКОВА КОНФЕРЕНЦИЯ “ПРОДУКТИВНИ  ЕЗИКОВИ  УМЕНИЯ ЗА АКАДЕМИЧНИ ЦЕЛИ”,  7- 8 октомври 2011 г

Основни направления:

• Езикова комуникация и европейско пространство;
• Комуникативно поведение,  речеви стратегии и тактики;
• Лингвистични и социолингвистични аспекти на езиковото обучение;
• Актуални стратегии и подходи в преподаването на чужд език;
• Спортни умения в академична среда.

Работни езици: български, английски, немски, френски, руски, испански.

За участие в конференцията се приема само по един доклад (самостоятелен или в съавторство).

За целта е необходимо:

1. Изпращане на резюме до 300 думи и заявка за участие до 30 май 2011 г

¨      на електронен адрес: department@mu-varna.bg

¨      или на пощенски адрес:

Варна, 9002 ул. “Марин Дринов” № 55,

Медицински университет – Варна

Департамент по чуждоезиково обучение, комуникации и спорт

Даниела  Тончева

2. Заплащане на такса за правоучастие при регистрацията в размер на ? лева.

Таксата е индивидуална за всеки участник и включва: конферентни материали и достъп до заседанията на секциите,  коктейл и концерт, сборник с публикуваните доклади, кафе в паузите.

Докладите, изнесени и приети на заседанията на секциите, ще бъдат публикувани в международно издание на специален сборник на CD.

Организационен  комитет:

Почетен председател: Проф. д-р Анелия  Клисарова, д.м.н., Ректор на МУ – Варна

Почетен заместник-председател: Проф. д-р Росен Маджов, д.м.н, Заместник-ректор

по научно-изследователската дейност на МУ – Варна

Председател:  доц. Виолета Тачева, д.ф.,

Директор на департамента по чуждоезиково обучение и комуникации при МУ – Варна

e-mail: tacheva@mu-varna.bg

тел.  00359/ 52/ 677 012 GSM: 0887/ 360 450

Заместник-председатели: ст. преп. Иван Мерджанов,

Секретар на секция “Немски, латински, френски, испански език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр. 2658) GSM: 0888/ 537 965

E-mail: merdjanov@mu-varna.bg

ст. преп. Йорданка Стефанова, Секретар на секция “Български език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр.2662);  GSM: 0887/ 579 754

E-mail: jordankastefanova@yahoo.com

ст. преп. Светла Трендафилова,  Секретар на секция “Английски език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр. 2661)

E-mail: trendafilova@mu-varna.bg

ст. преп. Севда Христова, Секретар на секция “Руски език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр. 2660)

E-mail: department@mu-varna.bg

Изисквания за докладите:

1.      Представя се на електронен и хартиен носител със следните параметри:

2.      Формат:  A4 (210 x 210 мм)

3.      Margins: Top: 2,5 см, Bottom: 2,5 см, Left: 3 см, Right: 2,5 см

4.      Заглавие: Font: Times  New Roman, Size: 14, Bold, Caps Lock, Alignment: Centered

5.      Име, презиме, фамилия, звание, степен на автора: Font: Times  New Roman, Size:12, Bold, Alignment: Centered

6.      Ключови думи: до 10,  Font: Times  New Roman, Size:10

7.      Текст на български или чужд език: Докладите трябва да бъдат до 4страници

8.      Font: Times  New Roman, Size:12, Alignment: Justified

9.      Библиография: Font: Times  New Roman, Size:11, Alignment: Justified

10.  Координати за контакти с автора (адрес, тел., e-mail)

Организационният комитет си запазва правото за промени.

Уъркшопът „Каква ни е Медея?“ се проведена 16 и 17 април 2008 г. от екип към Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание при Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, със съдействието на Консулството на Република Гърция в гр. Пловдив, Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, поделение „Научна и приложна дейност“ при ПУ „Паисий Хилендарски“ и Съюза на учените в България – клон Пловдив. Форумът беше посветен на литературната, научната, преводната и театралната рецепция на Еврипидовата трагедия „Медея“ в България. Инициатор на проекта е проф. Клео Протохристова, ръководител на екипа и на катедрата организатор.

Събитието беше открито от г-н Никос Матюдакис, консул на Република Гърция в гр. Пловдив. Участваха водещи имена от българската култура – драматурзи, композитори, университетски преподаватели, сред които проф. Надежда Сейкова (режисьор и преподавател в НАТФИЗ), Диана Добрева (актриса и режисьор), Елена Камбурова (костюмограф), Румяна Мартон (композитор, вокален педагог), Антония Каракостова (театровед), доц. Светослав Овчаров (режисьор и преподавател в НАТФИЗ), доц. Искра Николова (преподавател в НАТФИЗ) и др.

По-важните акценти в Програмата бяха изпълнението на „Сънищата на Медея“, моноопера за сопран и роял на композитора Румяна Мартон; представянето на „Медея“ на Еврипидот Учебния театър при ПУ „Паисий Хилендарски“ (режисьор проф. Надежда Сейкова); прожекцията на филма „Възстановителна репетиция“ (2004) и среща с неговия режисьор – Светослав Овчаров.

Настоящият сборник включва текстовете на презентациите от уъркшопа, както и част от материалите, събрани в хода на проучването на българската рецепция на Еврипидовата трагедия от екип преподаватели, под ръководството на проф. Клео Протохристова. Проучвателната работа беше извършена с помощта на Поделение „Научна и приложна дейност“ при ПУ „Паисий Хилендарски“, а също и на Университетска фондация – Пловдив.

За повече информация може да посетите официалния сайт на проекта на адрес : http://atticdrama.com

Книгата, следствие от хабилитационен труд, предлага стратегия за проучване на немския романтизъм, назована „тематична археология”. Обект на изследване са автори като Вакенродер, Фридрих и Август Шлегел, Новалис, Лудвиг Тик, Айхендорф, Адалберт фон Шамисо, Е. Т. А, Хофман и техните произведения. Визират се и преводите им на български език, като се поставя въпросът кои послания достигат до българския читател и кои са изгубени по пътя.

Наблюденията се провеждат и чрез прилагането на два нарочно формулирани принципа – „принципа на археологията” и „принципа па анатомията”, видени като резултат от потребността на културата да описва себе си в диахрония и в синхрония. Немският романтизъм е огледан и в перспективата на едно слабо застъпено в литературоведските съчинения отношение — „алхимия и литература”. Потърсени са доказателства за присъствието на херметически концепти, на алхимическа и окултна символика в творчеството на ранните и на късните немски романтици. Проследени са отгласи от идеите на Хенрих Корнелий Агрипа, Якоб Бьоме, Парацелз, Сведенборг.

Рубрика „Витрина” – Литературен вестник, Год. 19, бр. 18, 19.–25.05.2010, с. 5. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1093.pdf

Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Завършила е българска филология с втора специалност руска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Автор е на книгата „От разказа към мита“ (1997, в съавторство със Светла Черпокова), съставител е на антологията „Старогръцка лирика“ (2001); автор е на студии и статии върху античната литература и западноевропейското изкуство и литература. Съавтор е в учебници и учебни помагала по литература.

Настоящата книга е докторска дисертация. В основата на изследването стои опитът за едно систематично проучване на аспектите на човешкото в старогръцката култура – как елинът мисли и говори за себе си и другите, за божествената и човешката сфера и отразява това в художествената творба; какви са ранните представи за човешкото и как те се артикулират в старогръцката лирика; какви са типовите представи за човека в една агонална по своя характер култура, където човешкото съществувание е прицелено в точката на славата и безсмъртието, а паметта е гарант за това безсмъртие; какви са аспектите на личността, най-ранните форми на изява на „аза“, видими в културата на Елада от периода VІІ – началото на ІV в. пр. Хр. Вниманието е фокусирано основно върху развойните тенденции в старогръцката лирика от периода на архаиката и класиката. Те са видени и в един по-общ културен контекст, за да се проследи  дълговековният живот на някои теми, мотиви и литературни топоси, родени в лириката от епохата на архаиката и ранната класика и разгръщащи се в западноевропейската култура до края на ХVІІІ век.

Изследването откроява приемствеността между културни епохи и художествени практики, приемственост на теми и мотиви, на идеологически схеми, на важни и устойчиви антропологически категории, изградили корпуса на западноевропейската култура. То очертава някои интересни интертекстуални обвързвания, осъществяващи се както в полето на старогръцката лирика, така и на тази лирика спрямо последвалата я поетическа традиция в Европа. В съпоставка с тенденциите в старогръцката лирика се представя и развитието на елинския пластичен и живописен език в периода VІІ–ІV в. пр. Хр., очертават се каноните за изображение на човека в скулптурата и живописта. Изследването анализира и представите за връзката между лирика – музика в античността, както и раждането на соловата музика.

Рецензия на Георги Каприев във в. “Култура”, бр. 5, 11.02.2011 – http://www.kultura.bg/bg/article/view/17995

 На 08.02.2010  Младен Влашки представи новата книга на Живко Иванов “Европа ли? Европа, я!”,  публикувана от изд. “Хермес”. Тя събира избрани текстове от редовната петъчна колонка на в. “Марица”, писана в продължение на 6 години (2004 – 2010). Темите засягат актуални въпроси на българското общество в периода на предприсъединяването и членството в Европейския съюз, разкриват дълбоката предистория на българския европеизъм и антиевропеизъм, идеите за самобитност и уникалност. Жанрово есетата са разнообразни – от пътеписни и злободневни до етнофилософски и социокултурни.

На добър път сред читателите й!

В катедра “История на литературата и сравнително литературознание” се провеждат  конкурси за  редовни докторанти по научните специалности 06.04.01 Теория и история на литературата (детска литература) и 05.04.02 Българска литература (българска литература от Освобождението до Първата световна война).