ФАКУЛТАТИВЕН КУРС „МИТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА”

БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ, 1 КУРС, РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ

 

Преподавател:

гл. ас. д-р Дияна Николова

 

Описание на курса:

Лекционният курс представя основните митологически системи на индоевропейските народи, оказващи влияние за развитието на литературата в Елада, Рим, както и на западноевропейската литература (английска, френска, немска, италианска). В центъра на внимание са старогръцката митология и германо-скандинавската митология.

Основна цел на курса: да даде представа за мита като специфична форма на възприятие и осмисляне на действителността; значението на мита за литературата и изкуството (актуализацията на мита в съвременното изкуство).

Основни аспекти на анализ са: пространствен модел на света, космогония, есхатология, теогония, божествен пантеон и основни митологични персонажи, основни митически цикли и сюжети; фентъзи жанрът в съвремената литература (Толкин).

Компетенции: Формиране на базисни представи за мита и митологията на европейските народи, които стоят в основата на следващите лекционни курсове на студентите филолози, изучаващи антична и западноевропейска литература (Античност и Средновековие – в 1 курс, 2 семестър; Западноевропейска литература – във 2 курс). Лекционният курс е обвързан с основни литературни произведения от различни епохи и връзката им с елинската, келтската и германо-скандинавската митологии.

Курсът е базиран и на общите знания, които студентите филолози получават в 1 курс, 1 сем. и от лекционните курсове  по Български фолклор и Увод в литературната теория.

Курсът запознава студентите със спецификите на мито-поетическото съзнание, особеностите на мита, митологията на Елада, германо-скандинавската митология; основните научни концепции в изучаването на мита и фолклора; значението на мита за литературата и изкуството, ролята му в съвременната култура.

Форма на оценяване:

Оценка, формирана на базата на изпитен тест.

ИЗИСКВАНИЯ:

Дисциплината Митология и литература е факултативна. Тя се изучава в рамките на един семестър (1 курс, 1 семестър) и завършва с оценка. Учебният план предвижда 30 лекционни часа; без упражнения; 45 ч. за самоподготовка. Оценката от дисциплината се формира на базата на: присъствие на лекции и тест по материала от програмата. Дисциплината носи 2 кредита.

Лекторът удостоверява с подпис /заверка/ в студентската Ви книжка присъствието Ви на лекции през семестъра (поне 80% аудиторно присъствие) и извършената самостоятелна работа по дисциплината (която се проверява с тест). В рамките на семестъра трябва да прочетете изброените към програмата задължителни текстове.

След приключването на лекционния курс се насрочва дата за изпит и всеки студент се подготвя за тест по лекциония материал. На базата на него се формира оценката по дисциплината.

Приемното време на гл. ас. д-р Дияна Николова за всеки семестър е обявено на вратата на каб. № 347, 3 ет.

Обем на дисциплината и видове занятия:

Вид учебна работа

часове

уч. време
Аудиторни занятия – лекции 30 часа 1 семестър
упражнения 0  
Самостоятелна работа 45 часа 1 сем.
Вид на контрол и оценка оценка (т.о.) заверка и изпитен тест

 

ПРОГРАМА

Митологията като обект на научно изследване. Специфика на понятието мит. Митология и литература. „Първичен” – „вторичен” мит.

Индоевропейска митология: обща характеристика. Пространствен модел на света в индоевропейската митология. Космическото дърво и световната планина (ос на света) в митологията; структурната ос небе – земя (майка – баща, горе – долу).

Концепцията за време и пространство в митовете. Космогония и теогония. Инцест, култове на плодородието. Есхатологични митове. Основни митически опозиции: небе/земя, горе/долу, светло/тъмно, огън/вода, богове-хора-животни.

Героически митове. Герой, културен герой, трикстер. Персонажи на небесното, на земното и на отвъдното пространство: небесни божества, божества на отвъдното; героят – унищожител на чудовища (змееборец).

Варианти на индоевропейската митологична система.

ЕЛИНСКА МИТОЛОГИЯ. Обща характеристика. Теогония и космогония. Олимпийски пантеон. Времето и пространството в елинската митология. Основни цикли в героическата елинска митология. Ранен героизъм: Херакъл, Персей, Тезей, Белерофонт. Късен героизъм: троянски герои, Едип, Одисей, Орфей.

ИТАЛИЙСКА И РИМСКА МИТОЛОГИЯ. Основни божества: Юпитер, Марс, Вулкан, Нептун, Аполон, Юнона, Минерва, Диана, Веста, Флора, Церера; фавни и нимфи.

КЕЛТСКА МИТОЛОГИЯ. Обща характеристика. Древни митологични представи на континенталните и островните келти. Триадата: Esus – Taranis – Teutates. Регионални богове: в Галия – Епона (Epona), Цернун/Кернун (Cernunnos), Суцел (Sucellus), Нантосвелта (Nantosvelta), Розмерта; в Британия и Ирландия – Ноденс/Нуаду (Nodens), галската Бригантия/ирл. Бригита, Мапонус. Островите на блажените. Феи, елфи (алви) и гноми (джуджета). Богове и герои: Луг, Бран, Мананан, Мапонос, Кухулин (Cu Chulainn), Фин (ирл. Fionn, англ. Finn), Ойсин/Осиан (Oisin, Ossian). Сказанията за Артур и Мерлин, за Авалон.

ГЕРМАНО-СКАНДИНАВСКА МИТОЛОГИЯ. Обща характеристика, теогоничен и космогоничен модел. Есхатология. Пространствен модел на света: ясенът Игдрасил (Югдрасил); Асгард – Мидгард – Утгард; Валхала, Нифлхайм (Нифелхайм) и Хел (Хелхеймар). Основни богове и герои: Аси и Вани; Один, Тор, Локи, Фриг, Идун (Идиун), Фрейя, Фраюр; Балдур, Браги, валкюри, норни; гноми и алви (елфи), хтонични чудовища.

МИТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА. Въпросът за т. нар. първичен и вторичен мит. Митът в литературата. Елинската митология в литературните текстове. Келтската и германо-скандинавската митология в литературата на Западна Европа. Неомитологизмът XX век. Фентъзи жанрът в литературата и киното на XX – XXI век.

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ:

Старогръцка митология: теогония, божествен пантеон; героическа митология –  Тивански и Троянски митологичен цикъл, митовете за Язон и Медея, цикъл за Атридите, митовете за Прометей, Херакъл, Одисей, Тезей, Ахил.

Келтска митология. Германо-скандинавска митология: космогония, божествен пантеон; основни герои; есхатологични представи.

Омир – „Илиада”.

Рицарски роман. Артуров цикъл. (Томас Малори „Смъртта на Артур” // съкратено издание – “Крал Артур”, ИК “Анубис”, 2001).

Дж. Р. Р. Толкин – „Хобит. Билбо Бегинс, или дотам и обратно”, „Властелинът на пръстените”.

ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ:

І. Антични автори – литературни текстове

ОМИР. Илиада. С., НК, 1976. ОМИР. Одисея. С., НК, 1981.

ХЕЗИОД. Теогония. Дела и дни. С., 1988.

ОВИДИЙ. Метаморфози, С., НК, 1981.

Антични трагедии. Сб., НК, 1977. (Есхил, Софокъл, Еврипид, Сенека)

Аполодор. Митологическа библиотека. С., НИ, 1992.

 

II. Средновековна литература –  литературни текстове:

Староисландски саги и митове. С., „Народна култура”, 1989, прев. Михаил Минков.

Песен за нибелунгите. С., „Емас”, 2005, прев. Борис Парашкевов.

Кретиен дьо Троа. Ланселот, рицарят на каруцата. Библиотека за европейска средновековна литература „Ариел“, София, Народна култура, 1986.

Томас Малори. Смъртта на Артур. С., 1989, библ. „Ариел“.

Крал Артур. С., ИК „Анубис”, 2001 (съкатено, адаптирано учебно издание – по романа на Т. Малори), коментарна част и критически фрагменти – Д. Николовa.

Беоулф. // http://www.russianplanet.ru/filolog/epos/beowulf/index.htm

Съдба не се сменя. Викингска поезия. Сб., състав. М. Минков, С., 2002.

 

III. ИЗСЛЕДВАНИЯ:

А) за мита и античната култура

Георги Батаклиев. Антична митология. Речник, С., 1989, 1994, 2011.

Антична литература. Енциклопедичен справочник. С., 1988.

Дияна Николова, Светла Черпокова. От разказа към мита. П., ИК „Хермес“, 1997.

Е. Мелетински. Поетика на мита. С., 1995.

Мирча Елиаде. Сакралното и профанното. С., 1998.

Иван Маразов. Човек, мит, култура. С., 1993.

Богдан Богданов. История на старогръцката култура. С. 1983.

Богдан Богданов. Мит и литература. С., 1985.

Б) за средновековната култура и литература

С. Хаджикосев. Западноевропейска литература: І част. С., ИК „Сиела”, 2000.

Учебник по литература за 9. клас. Б. Богданов и колектив. С., „Анубис”, 2000.

Христоматия по литература за 9. клас. С., ИК „Анубис”, 2002.

Жак льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. С., ИК „Акага”, 2004.

Калин Янакиев. Светът на Средновековието – генезис, история, общество (университетски курс лекции). С., „Комунитас”, 2012.

Цочо Бояджиев. Нощта през Средновековието, С., 2000.

А. Гуревич. Средновековый героический епос германских народов.  // Беовульф, Старшая Эдда и Песнь о Нибелунгах. М., 1975.

Е. М. Мелетинский. Скандинавская мифология как система. // http://www.ruthenia.ru/folklore/meletinsky10.htm

 

Лекционни теми:

Тема 1: Митология. Мит и литература. Елинска митология

Специфика на мита. Варианти на индоевропейската митологична система: 1) Анатолийски митологии: хетска, ликийска, лидийска; 2) Арийски митологии: индийска, иранска; 3) Арменска митология; 4) Елинска митология; Италийска, римска митология; 5) Келтска митология; 6) Германо-скандинавска митология; 7) Славянска митология.

Индоевропейска митология: обща характеристика. Концепцията за време и пространство в митовете. Космогония и теогония.

Етапи в създаването и развитието на елинската митология. Отношението „първичен” – „вторичен” мит. Особености на митологичното мислене. Теогония, космогония. Ритуалът и митът. Тематични групи в мита, основни мотиви. Времето и пространството в мита. Ритуални сюжети и елементи в мита: инициация, инцест, жертвоприношение.

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ:

Старогръцка митология: теогония, божествен пантеон, Тивански митологичен цикъл, Троянски митологичен цикъл, митовете за Язон и Медея, митовете за Прометей, за Херакъл, Одисей, Тезей, Ахил.

Библиография:

Антична литература. Енциклопедичен справочник. С., 1988.

Дияна Николова, Светла Черпокова. От разказа към мита, П., „Хермес”, 1997.

Б. Богданов. Мит и литература, С., „Наука и изкуство”, 1985 (1 и 2 глава).

Б. Богданов. История на старогръцката култура, С., „Наука и изкуство”, 1989 (3 гл. 1 част)

Е. Мелетински. Поетика на мита, С., 1995. От II част на книгата:

– „Общи свойства на митическото…” – с. 225 – 231

– „Митологичното време …” – с. 235 – 244

– „Първопредците – демиурзи – културни герои” – с. 244 – 267

– „Семантика на митическия сюжет и система” – с. 319 – 364

Мит и философия, сб., С., 1991 (стат. на Вилхелм Нестле „Мит и логос”, с. 58-87).

Мифологическая энциклопедия: http://myfhology.info/contens.html

Тодор Моллов, Мит – Епос – История. // http://liternet.bg/publish/tmollov/mei/content.htm

Тема 2: Специфика на героическия  мит. Основни мотиви и сюжети (Троянски и Тивански митологичен цикъл)

Героическият мит: цикли, сюжети, основни герои. Герой, културен герой, трикстер.

Библиография: виж посочената към І-ва тема

Тема 3: Омиров епос – „Илиада”

Поява и развитие на архаичния героичен епос. Специфика на комуникативната ситуация. Особености на епическото говорене и на епическия свят. Троянски митологичен цикъл – история и генеалогия на троянския царски род. Особености на епическия сюжет – исторически пластове, фолклорни мотиви; мит и епос.

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ:

Омир, Илиада. С., НК, 1976.

Библиография:

Д. Николова, Св. Черпокова. От разказа към мита, П., 1997.

Б. Богданов. Омировият епос. С., 1976 (или следващии издания).

Б. Богданов. От Омир до Еврипид, П., 1993 (с. 38-106).

Б. Богданов. Мит и литература, С., 1985 (3 глава, с. 51-87).

Традиция. Литература. Действителност. Сб., стат. на В. Н. Ярхо “Вина и отговорност в Омировия епос”.

Книгите на проф. Богдан Богданов са качени и на сайта: http://www.bogdanbogdanov.net/

 

Тема 4: Героят в мита и епоса

Образът на героя в мита. Характеристика на епическия герой. Войната („махия”) и подвигът в мита и в епоса. Схващането за човека в епоса: характеристика на епическия „херос” и на антигероя. „Махия”, подвиг, слава. Представи за живота и смъртта.

Библиография:

Д. Николова, Св. Черпокова. От разказа към мита. П., 1997.

Калин Янакиев. Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията. С., 1988.

Е. М. Мелетинский. Скандинавская мифология как система. // http://www.ruthenia.ru/folklore/meletinsky10.htm

 

Тема 5: Келтска митология. Германо-скандинавска митология.

„Стара Еда”, „Млада Еда”. Космогония и теогония. Особености на скандинавската митология.

Специфика на келтската митология. Богове и герои.

Германо-скандинавската митология – космогония, теогония, божествен пантеон, есхатология. Представи за света, боговете и човека. Основни сюжети и мотиви.

Богове, културни герои, трикстери. Времето и пространството в германо-скандинавската митология. „Стара Еда”, „Млада Еда” (Снора Еда).

Епическият герой в литературата на Средновековието: „Беоулф”, „Песен за нибелунгите”.

Изворов материал:

Староисландски саги и митове. С., НК, библ. „Световна класика”, 1989 (“Измамването на Гюлви”).

Христоматия по литература за 9. клас, ИК „Анубис” – ІІ раздел: Митология.

Песен за нибелунгите. С., „Емас”, 2005, прев. Борис Парашкевов.

Съдба не се сменя. Викингска поезия. Сб., състав. М. Минков, С., 2002.

Библиография:

Учебник по литература за 9. клас, задължителна подготовка, ИК “Анубис”, С., 2001, раздел Европейско средновековие.

Учебник по литература за 9. клас, профилирана подготовка, ИК “Анубис”, С., 2001 – таблица германо-скандинавска митология, с.31

Староисландски саги и митове., С., „Световна класика”, 1989, предг. М. Минков.

С. Хаджикосев. Западноевропейска литература І част (Средновековие и Ренесанс), С., 2000.

http://tzone.kulichki.com/anomal/mif/kelt_mif.html  /келтска митология/

 

Тема 6: Рицарският роман през Средновековието. Артуров цикъл

ЛИТЕРАТУРА НА ЗРЯЛОТО И КЪСНО СРЕДНОВЕКОВИЕ. Късносредновековен епос – „Песен за нибелунгите”. Рицарски роман. Артуров цикъл. Кретиен дьо Троа – „Ланселот, рицарят на каруцата“, Томас Малори – „Смъртта на Артур”.  Поява и развитие на рицарския роман – исторически и културни предпоставки. Артуров цикъл – сюжети и герои.    Специфика на куртоазния роман. Темата за Граала. Героят в рицарския роман. Любовта и рицарят. Образът на Дамата. Пътят (пътуването) и подвигът в рицарската романова литература.   Християнска идеология, рицарска идеология и любовно-авантюрни мотиви в рицарските романи. Особености на романа на Т. Малори „Смъртта на Артур”.

Изворов материал:

Томас Малори „Смъртта на Артур” (съкратено издание: „Крал Артур”, ИК „Анубис”, С., 2001)

Библиография:

Томас Малори „Крал Артур”, съкратено издание, С., „Анубис”, 2001 (предговор и критически фрагменти – Дияна Николова).

Учебник по литература за ІХ. клас, С., „Анубис”, 2000 (2001).

Цветан Тодоров. Поетика на прозата. С., 1985 (стат. „Търсенето на разказа – Светият Граал”, с. 71-95).

С. Хаджикосев. Сред шедьоврите на западноевропейската литература. С., 1992 (стат. „Куртоазен идеал и трубадурска поезия”).

С. Хаджикосев. Сред класиката. (стат. „Един голям непознат”).

С. Хаджикосев. Западноевропейска литература І част., С., „Сиела”, 2000.

Книгите на проф. Симеон Хаджикосев са качени на сайта:  http://www.simeonhadjikosev.com/

 

Тема 7: Романите на Толкин „Хобит” и „Властелинът на пръстените”

Специфика на фентъзи жанра. Дж. Р. Р. Толкин – живот и творчество. Романите на Толкин „Хобит” и „Властелинът на пръстените” в литературния контекст на XX век. Митологията на Толкин. Митът и вълшебната приказка в романовия свят на Толкин.

Библиография:

Толкин. Хобит. Билбо Бегинс, или дотам и обратно). С., „Народна младеж”, 1975, прев. Красимира Тодорова, Асен Тодоров (второ изд. – С., ИК „Бард“, 1999).

Толкин. Властелинът на пръстените. Т. 1, Т. 2. С., НК, 1990-1991, прев. Любомир Николов.

Владимир Проп. Морфология на приказката. С., 2001.

Дж. Р. Р. Толкин. О волшебных сказках // Толкин Дж. Приключения Тома Бамбадила и другие стихи из Алой Книги: Стихи и повести/ Пер.. с англ. – М.: 1992 (http://fairypot.narod.ru/story/Tolkien.htm)

Ендорион:  http://www.endorion.org/

Фентъзи жанрът в съвременната литература:

Романите на Робърт Хауърд за Конан варварина; „Магьосникът от Землемория” (1968) на Урсула Ле Гуин; „Хрониките на Нарния” (1950) на Клайв С. Луис; романите на Роджър Зелазни; романите на Тери Пратчет за Света на Диска; цикълът романи „Хари Потър” на  Дж. К. Роулинг и др.

Библиография:

Альона Денякина. Наръчник по магия – фентъзи жанрът и модерният свят. // Годишник на студентите по социология, Том 4, 2007-2008.

Рангочев, Константин. Фолклор и митология I. Тезиси. // http://www.ongal.net/editions/Ethnodemon/3Ethnodemon_Rangochev_web.pdf

Ролан Барт. Въображението на знака. Есета. „Народна култура”, С., 1991.

За Толкин:

Lauri Linask. Мyth and reality in the literary works of J.R.R. Tolkien // http://www.kulichki.com/tolkien/arhiv/manuscr/linask82.shtml

Ендорион:  http://www.endorion.org/    ;   Онлайн университет Арменелос: www.armenelos.org

J. Reilly. TOLKIEN AND THE FAIRY STORY // http://www.ewtn.com/library/HOMELIBR/TOLFAIR.HTM

Изготвил: гл. ас. д-р Дияна Николова, 2014