Archive for category Нови издания

Античната драма

Atika

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

              Повече информация на адрес: http://atticdrama.com

 

 

 

 

 

 

 

 

Атика в България

korciaAtika-1-ok

 

Текстовете, включени в този сборник, съставляват представителна част от резултатите на проучванията,  които бяха осъществени в рамките на научния проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България: превод, сценична реализация, изкуства, образование и културни политики“, субсидиран от Фонд научни изследвания (ДИД 02/1709). Участници в проекта са преподаватели, специалисти и докторанти от Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Катедра „История на литературата и сравнително литературознание“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.  В сборника са включени и текстовете на лекции, изнесени в рамките на проекта от нашите партньори проф. Оливър Таплин и проф. Лорна Хардуик от Великобритания и на проф. Барбара Бибик от Полша.

За мащаба на извършената работа свидетелства и приложеният летопис на български постановки на произведения на старогръцката драма – театрални и музикално-сценични. Издирени и описани са както режисьорските интерпретации на пиесите на Есхил, Софокъл , Еврипид и Аристофан, така и разнообразните случаи на техни адаптации. Освен  постановките на професионални театри са обхванати и такива, осъществявани от аматьорски състави. Летописът е изработен въз основа  на базата данни с подробни досиета на всяка постановка, изработени по стандарт, утвърден от

ARCNEТ (Европейска мрежа за документиране и изследване на постановките на старогръцката драма), достъпна на сайта „Атика в България“ (http://atticdrama.com).  Значителна  част от тази база данни е плод на дългогодишна дейност, предхождаща настоящия проект  и осъществена от екипа на Пловдивския университет в  хода на поредица от вътрешноуниверситетски проекти от  1997 г. нататък  под наслова „Атика в България“. Като реверанс към  този начален етап, изпълнен с много усърдие и ентусиазъм, със същото заглавие се представя и този сборник.

Проф. дфн Клео Протохристова

В поредицата PHILOLOGIA PHILIPPOPOLIENSIS

Корица

 

Соня Александрова завършва български език и френски език в ПУ „Паисий Хилендарски” като магистър през 1999 г. От 1999 г. е хоноруван преподавател по френски език в УХТ – Пловдив, а от 2000 г. – хоноруван преподавател по френски език в Алианс франсез – Пловдив. В периода 2004 – 2008 г. следва редовна докторантура по антична и западноевропейска литература в ПУ „Паисий Хилендарски” съвместно с докторантура по сравнително литературознание към университет Артоа, Франция. От 2009 г. е  асистент (от 2011 г. главен асистент) по антична и западноевропейска литература в Катедра по история на литературата и сравнително литературознание при ПУ „Паисий Хилендарски” и лектор във филиала на университета в гр. Смолян. Научните й интереси са в областта на сравнителното литературознание, западноевропейската литература, френската литература и превода.

Настоящата книга, редактиран вариант на докторската й дисертация, предлага възможен съпоставителен поглед над художествената проза от 1953 и 1954 година в западноевропейската литература. Анализирани са eдновременни тематични ядра – централните детски образи, второстепенните женски персонажи, топосът на плажа, алкохолната метафора, отзвукът на Втората световна вoйна. Проследени са и диахронните им проявления в рамките на различни изкуства. Изследването прилага алтернативен синхронен подход спрямо разноезична емпирия и се определя като литературноисторическо и компаративистично.

Съдбата на Едип – българските маршрути

Голямата част от статиите, включени в настоящото издание, бяха представени първоначално на уъркшопа „Българските маршрути на Едип“. Той се проведе в Пловдив на 18 май 2010 г. в рамките на едноименен проект, финансиран от НПД при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като етап от по-мащабна и вече дългогодишна програма за архивиране и изследване на различните форми, чрез които се осъществява рецепцията на старогръцката драма в България. В този смисъл сборникът е в тясна приемственост с изданието „Каква ни е Медея?“ (Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2009), в което бяха представени материалите от предходния уъркшоп, посветен на едноименната Еврипидова трагедия.

Съсредоточаването върху трагедията на Софокъл „Едип цар“ имаше за цел да проследи траекториите, очертани от различни конкретизации на този парадигмален сюжет в българската култура от епохата на Възраждането до наши дни.

Важен, непроучван досега аспект от присъствието на „Едип цар“ в България, върху който бяха съсредоточени усилията на екипа, е вторичното възприемане на трагедията чрез различни транскрипции на мита от модерната драматургия, както и чрез други естетически практики.

Текстовете, поместени в настоящия сборник, естествено се вписват в траекториите на непрестанно разгръщащите се български маршрути на Едип. Те обаче очертават и една нова, самостоятелна развойна линия, в която грижата да бъде съхранена паметта за присъствието на образцовия трагедиен сюжет в българската култура – както през вече отминали етапи, така и в актуалното  състояние, се превръща в гарант за едно по-достойно и смислено настояще. Нещо повече, естествено пораждащият се в досега с класиката рефлекс на съпоставка и съизмерване с другите на собствените усилия, отдадени на каузата на културната памет, обещава и перспектива за по-ефективна преводимост и конвертируамост на постигнатото от българските творци или учени – като съучастие в общия, споделен от най-различни култури, процес на безкрайно доосмисляне, очертал многовековните маршрути на загадъчния и непостижим Едип.

проф. дфн Клео Протохристова

Изданието е осъществено по проект „Съдбата Едип – българските маршрути“ към Поделение научна и приложна дейност при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (№ РС 09.ФЛФ 53, 2009-2010) и по проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България“ (ФНИ към МОМН, № ДИД 02/07, 2010-2012), както и с любезното съдействие на Университетска фондация – Пловдив.


Парадокси на неназовимото. Клео Протохристова

Kleo

 

.…културната система, конструирана от Клео Протохристова чрез слово и междучовешки връзки мощно се оглежда в духа на Перикловия век въпреки „постгутенберговия“ информационен шум. И тъкмо в този смисъл сме се стремили книгата „Парадокси на неназовимото“ да е израз на „съвременното културно състояние“, „чието най-съществено своеобразие е в конкурентното съжителство в него на редове от ценности, които са не само противопоставени, но и вплетени в парадоксална интерактивност“. В нея, надяваме се, е пренесено напрежението на днешните метафизични отношения между словото и визуалността, които се осъществява(т) „в едновременното противопоставяне и взаимодействие между цяла редица изоморфни двойки: образованост и осведоменост, систематична памет и интелектуална пъргавина, дисциплина и импровизация, логика и игра, задълбоченост и повърхностност, систематичност и фрагментарност, целеположеност и самодостатъчност“. И тъкмо в същия този смисъл сме се опитали книгата „Парадокси на неназовимото“ да не е израз нито на „съвременната консервативно филологическа нагласа“, нито на „противоположната й, активно деструктивна спрямо традицията, перспектива.“ В тези наши опити за оглеждане в конструираната от Клео Протохристова система читателят ще открие и „несъвършени(те) изречения“, и „огледалото“, в което си дават среща „смътното“ и „ясното“; изкушаваме се да мислим, че ще долови и „благозвучието на дисонанса“.
И съвсем накрая – искаме да благодарим на Клео Протохристова, която ни научи „колко изгубена кауза е да се поставят бариери пред литературоведските измислици…, колко невалиден е аргументът на срама“ и колко „в тази безнадеждна ситуация на сякаш напълно разпадащи се критерии (може) да ни ръководи чувството за собствената ценност на света, който градим, измисляйки.“ Да й благодарим, че открои за нашите занимания критерия за споделимост, критерий, който и самата тя въплъщава. Критерий, който удържа не само литературоведския ни свят. Критерий, който снема екзистенциалния страх от неназовимостта и я прави човешки поносима.

Из “Думи на редакторите”

Последната книга на Младен Влашки

Mladen

Всъщност книгата – сборник от статии, писани през различни периоди и с различно предназначение – е конструирана наистина „изографски”. Тя снема поредица от образи ( изображения) на литературата и литературното, динамизира възможните прочити на своето с чуждото  (и обратно), и , не на последно място, разширява концентрично собственото си тематично пространство…Да, книгата е еклектична, многоречива, многогласна – какъвто е животът на литературоведа, редактора, писателя, преподавателя Мл. Влашки. Разбираемо за професията автобиографизмът е текстови, моделиран с идеите на жанровете и идеите. Правото да разказва (автобиографизира) е делегирано само и единствено на въвеждащия (предговарящия) текст. Останалото прави книгата с многото си лица. Тя пише биографията на автора, а не просто на човека.

Сава Василев. Алманах „Света гора”, 2009

В поредицата PHILOLOGIA PHILIPPOPOLIENSIS

Vremeprostranstveni

Аделина Странджева е родена през 1960 г. в гр. Русе. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (1982). От 01.12.1988 е последователно асистент, от 1994 – старши, а от 2002 година – главен асистент в катедра История на литературата и сравнително литературознание към Филологически факултет на Пловдивски универсистет „Паисий Хилендарски”. От 2008 е доктор на науките.

Научноизследователската и преподавателската й дейност е насочена в сферите на литературната история (възрожденска литература и литература за деца и юноши) и фолклора.

Съавтор е на учебници и помагала по литература за средното образование, както и на книгата „Времепространствени представи от възрожденската христомайтийно-дидактична книжнина”. Член на Съюза на учените в България, била е председател на Клуба на младите учени към СУБ, Пловдив. Участвала е в национални и международни конференции по проблемите на литературната история.

Настоящата книга, редактиран вариант на докторската й дисертация, проследява различни аспекти на представите за времето и пространството като маркери на културата в епохата на Българското възраждане. Изследването работи с разнообразни по жанр и функции текстове на автори от ХIХ век.

Пролетта на Мо

Шинка Дичева-Христозова е родена на 28.04.1978 г. в Асеновград.  Завършила е Български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски” през 2001 г. От 2002 г. е зачислена като хоноруван асистент по Българска литература след Освобождението до Първата световна война, а от 2010 г. е редовен докторант по Българска литература към катедрата по История на литературата и сравнително литературознание в ПУ „Паисий Хилендарски”.

Името на Яна Язова кодира в себе си много страх и сила, любов и обида, престъпление и ненаказание. То остава за дълги години обречено на мълчание, натоварено с табута и мръсно в чисто политически контекст. За неудобните писатели е удобно да се мълчи. Но дори и в бездната на тишината сякаш говори сянката на Мо, която провокира общественото  битуване не само в 30-те години на XX век, но и днес.  Малцина са хората, проявили интерес към работата, живота и съдбата на загадъчната жена, която носи един изключително богат душевен свят. За жалост нейната популярност е скандално обвързана с многото въпроси около смъртта й през 1974 г., както и с  неизвестното местонахождение на голяма част от ръкописите й. Не за това обаче  става дума в настоящите страници.

Книгата „Пролетта на Мо” представя ранната кореспонденция на  Яна Язова до Александър Балабанов. Личните изповеди и дълбоко интимния тон в писмата отключват един свят на разтърсващи емоции, не/възможни  човешки отношения, задъхани усещания. Епистоларните откровения между младата поетеса и именития професор са много над битовокомуникативното говорене, това е своеобразно съжителстване, чийто дом-плик затваря вратата пред общността. Само там те двамата се чувстват заедно, сами; само там те могат да споделят себе си, да се уединят и да свалят маските на другостта. И да бъдат щастливи.

По проекта РЕЦЕПЦИЯ НА АТИЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ В БЪЛГАРИЯ

Уъркшопът „Каква ни е Медея?“ се проведена 16 и 17 април 2008 г. от екип към Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание при Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, със съдействието на Консулството на Република Гърция в гр. Пловдив, Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, поделение „Научна и приложна дейност“ при ПУ „Паисий Хилендарски“ и Съюза на учените в България – клон Пловдив. Форумът беше посветен на литературната, научната, преводната и театралната рецепция на Еврипидовата трагедия „Медея“ в България. Инициатор на проекта е проф. Клео Протохристова, ръководител на екипа и на катедрата организатор.

Събитието беше открито от г-н Никос Матюдакис, консул на Република Гърция в гр. Пловдив. Участваха водещи имена от българската култура – драматурзи, композитори, университетски преподаватели, сред които проф. Надежда Сейкова (режисьор и преподавател в НАТФИЗ), Диана Добрева (актриса и режисьор), Елена Камбурова (костюмограф), Румяна Мартон (композитор, вокален педагог), Антония Каракостова (театровед), доц. Светослав Овчаров (режисьор и преподавател в НАТФИЗ), доц. Искра Николова (преподавател в НАТФИЗ) и др.

По-важните акценти в Програмата бяха изпълнението на „Сънищата на Медея“, моноопера за сопран и роял на композитора Румяна Мартон; представянето на „Медея“ на Еврипидот Учебния театър при ПУ „Паисий Хилендарски“ (режисьор проф. Надежда Сейкова); прожекцията на филма „Възстановителна репетиция“ (2004) и среща с неговия режисьор – Светослав Овчаров.

Настоящият сборник включва текстовете на презентациите от уъркшопа, както и част от материалите, събрани в хода на проучването на българската рецепция на Еврипидовата трагедия от екип преподаватели, под ръководството на проф. Клео Протохристова. Проучвателната работа беше извършена с помощта на Поделение „Научна и приложна дейност“ при ПУ „Паисий Хилендарски“, а също и на Университетска фондация – Пловдив.

За повече информация може да посетите официалния сайт на проекта на адрес : http://atticdrama.com

В поредицата PHILOLOGIA PHILIPPOPOLIENSIS

Книгата, следствие от хабилитационен труд, предлага стратегия за проучване на немския романтизъм, назована „тематична археология”. Обект на изследване са автори като Вакенродер, Фридрих и Август Шлегел, Новалис, Лудвиг Тик, Айхендорф, Адалберт фон Шамисо, Е. Т. А, Хофман и техните произведения. Визират се и преводите им на български език, като се поставя въпросът кои послания достигат до българския читател и кои са изгубени по пътя.

Наблюденията се провеждат и чрез прилагането на два нарочно формулирани принципа – „принципа на археологията” и „принципа па анатомията”, видени като резултат от потребността на културата да описва себе си в диахрония и в синхрония. Немският романтизъм е огледан и в перспективата на едно слабо застъпено в литературоведските съчинения отношение — „алхимия и литература”. Потърсени са доказателства за присъствието на херметически концепти, на алхимическа и окултна символика в творчеството на ранните и на късните немски романтици. Проследени са отгласи от идеите на Хенрих Корнелий Агрипа, Якоб Бьоме, Парацелз, Сведенборг.

Рубрика „Витрина” – Литературен вестник, Год. 19, бр. 18, 19.–25.05.2010, с. 5. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1093.pdf