УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА

за спец. Българска филология (редовно обучение)

лектор гл. ас. д-р Дияна Николова

 

*         ПРЕДРЕНЕСАНС

Обща характеристика на епохата. Особености на светоусета, художествени стилове в периода на XII–XV век. Особености и специфика на предренесансовата култура. Жанрове. Италианската лирика от времето на проторенесанса: dolce stil nuovo и концепцията за любовта. Основни представители на предренесансовата литература в Италия, Англия и Франция: Данте, Джефри Чосър, Франсоа Вийон.

*         РЕНЕСАНС

Обща характеристика на епохата и на понятието “Ренесанс”. Обществено-политическа, историческа и културна ситуация в Западна Европа. Периодизации, хронологически граници на периода. Типологически проблеми на ренесансовата култура. Философия и естетика на Ренесанса. Особености на хуманистичния светоглед. Ренесансов хуманизъм. Отношение спрямо Средновековието и античността

Ренесанс в Италия

Ренесансът като историко-културна епоха: обща характеристика на епохата, смисълът на понятието „ренесанс”; периодизация на Ренесанса в Италия. Основни характеристики на ренесансовата култура: образование, изкуство, литература и философия. Жанрова специфика на литературата на италианския Ренесанс.

Основни представители на италианското Треченто (XIV в.): Петрарка, Бокачо. Характеристика на творчеството им.

Куатроченто. Представители на „гражданския хуманизъм” от XV век: Леонардо Бруни, Салутати, Маринети, Лоренцо Вала, Манети, Леон Батиста Алберти. Живописта и архитектурата на Високия Ренесанс. Лириката на Микеланджело. Хуманистичната теория за човека в творчеството на Марсилио Фичино. Театърът, живописта, скулптурата и музиката в периода на високия Ренесанс в Италия.

Чинкуеченто. Жанрове и стилове на Високия и късния Ренесанс. Особености на италианската ренесансова литература през XVI век. П. Бембо, П. Аретино, Т. Тасо, Л. Ариосто, Н. Макиавели.

Живописта и архитуркутара в периода на Високия ренесанс: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Браманте.

   *Сонетният жанр в епохата на Ренесанса. Генезис и развитие на жанра. Основни представители в Италия, Франция, Англия и Испания.

*Развитие на жанра новела в Предренесанса и Ренесанса. Ренесансовият сборник с новели – жанрова генеалогия и структуриране. Модели на разказване: „Декамерон”, „Кентърбърийски разкази”, „Хептамерон”.

  *Пасторалната литература през Ренесанса: пасторална поезия, пасторален роман (от „Амето” на Бокачо до романите „Аркадия” на Санадзаро, „Аркадия” на Лопе де Вега, „Аркадия” на Ф. Сидни, „Аминта” на Т. Тасо, „Галатея” на Сервантес, „Верният пастир” на Гуарини). Пасторалът в ренесансовия театър и опера.

Ренесанс във Франция

Обща характеристика на епохата, периодизация, жанрова специфика на литературата на френския Ренесанс. Влияние на италианската ренесаннсова култура във Франция. Философията на Монтен. Поезията на Клеман Маро и на “Плеядата”. Теоретическа програма на „Плеядата”, ренесансови хуманистични възгледи за изкуството и поезията. Творчеството на Ронсар. Маргарита Наварска и нейният „Хептамерон”.

Франсоа Рабле. Жанрови източници (модели) и литературен генезис на романа “Гаргантюа и Пантагрюел”. История на създаването на творбата, сюжет и композиция. Основни ренесансови идеи и мотиви в романа, персонажна система. Културно многогласие и евциклопедизъм в романа на Рабле. “Гаргантюа и Пантагрюел” и връзката му с народната смехова култура на Средновековието и Ренесанса. Хуманистичната утопия в романа.

Ренесанс в Англия

Своеобразие на епохата. Периодизация и специфики на английската ренесансова култура. Жанрова характеристика на литературата от периода, основни представители.

Особености на Елизабетинската драма. Английският театър до Шекспир.

Шекспир. Шекспиров въпрос. Периодизация на творчеството на Шекспир. Английският ренесансов театър и драматургията на У. Шекспир. Сонетите, комедиите и трагедиите на Шекспир. Идейна, тематична и поетическа близост между поемите, ранните комедии и трагедии на Шекспир и неговите сонети. Образите на поета, младия приятел и смуглата дама в сонетите; основните теми в сонетния сборник. Концепцията за приятелството, любовта, за света и човека, за държавата и индивида в комедиите и трагедиите на Шекспир. Специфика на конфликта в комедиите, персонажна система, ролята на шута, на буфоните, темата за любова и приятелството (“Сън в лятна нощ”, “Дванайста нощ”). “Ромео и Жулиета” като преходна творба: специфика на развитието на трагическия конфликт. Художественият свят на Шекспировите трагедии: “Хамлет”, “Крал Лир”. Късните трагикомедии и романси (“Зимна приказка”, “Бурята”).

Ренесанс в Испания

Социално-икономически и политически предпоставки за испанския Ренесанс. Обща характеристика на испанската литература от късното Средновековие до “Златния век”. Жанрови разновидности на испанския роман: пикаресковият роман, пасторалният роман. Сонет, историческа драма, новела. Сервантес. Жанрова характеристика на “Дон Кихот”. Структурно-композиционни особености на романа. Въпросът за пародийното в “Дон Кихот”. Образите на Дон Кихот и Санчо Панса. Комичното и трагичното в романа, темата за „разума” и „безумието”.

Театърът на испанския Ренесанс: драматургията на Лопе де Вега, Тирсо де Молина, Педро Калдерон.

   *Ренесансовият роман – енциклопедия на повествователните възможности. Специфики на жанра в ренесансовата епоха; пародийното, гротескното и карнавалното начало в романа – в пикаресковия роман, при Рабле и Сервантес. Пасторалният роман от епохата на Ренесанса.

*  КЛАСИЦИЗЪМ

Френската култура и литература през XVII век. Естетиката на класицизма. Абсолютизмът и проблемът за държавността и реда в литературата. Жанрова и стилова нормативност на френската класицистична литература. Принципи на изграждане на класицистичната трагедия: особености на сюжетната схема, на персонажната система и разгръщането на конфликтите. Творчеството на Корней („Сид”) и на Расин („Федра”). Расин и Паскал. “Поетическо изкуство” на Никола Боало. Особености на класицистичната комедия. Молиер („Тартюф”, „Дон Жуан”). Характер на комичното, жанрова специфика на творбеството на Молиер. Лафонтен, Ларошфуко, Лабрюйер. Френската философия през XVII век.

*         ПРОСВЕЩЕНИЕ

Съдържание на понятието Просвещение. Същност и основни идеи на епохата: XVIII век като историческа и литуратуна епоха. Идеология на Просвещението. Философска и политическа основа на Просвещението. Обща културноисторическа, художествена и литературна характеристика. Жанрова характеристика на литературата от периода.

Просвещение в Англия

Обща характеристика и своеобразие на литературата от периода. Жанрови разновидности и особености на английския роман от XVIII век. Основни представители: Д. Дефо, Дж. Суифт, Ричардсън, Фийлдинг, Лорънс Стърн, Т. Смолет. Жанрова и идейна специфика на романите на Дефо и Суифт (“Робинзон Крузо”, “Пътешествията на Гъливер”): трансформация на предходната романова традиция; авантюрното и дидактичното, концептът „естествен човек”, особености на просветителската идеология в романите.

Просвещение във Франция

Характер и особености на френското Просвещение. Философски и социално-политически и естетически идеи, концепцията за „просветения абсолютизъм”. “Енциклопедията” в контекста на френското Просвещение. Жанрова специфика на литературата; етапи и главни представители на френската просветителска литература: Льосаж, Монтескьо, Волтер, Дидро, Русо, Бомарше.

Волтер. Основни периоди в творчеството му, жанров диапазон и специфика на творбите му. Естетико-философски и социално-политически възгледи на Волтер. Своеобразие на жанра новела в творчеството на Волтер („Кандид”, „Задиг”), пародиране на философски идеи и повествователни клишета. Особености на повествованието и на персонажната система в „Кандид”. Елдорадо и островната утопия у Волтер.

Просвещение в Германия

Периодизация на немската литература през XVIII век. Своеобразие на немското Просвещение. Жанрова система на литературата от периода. Естетическите и литературни възгледи на Винкелман, Хердер, Лесинг, Шилер, Гьоте.

Немската литература от първата половина на XVIII век. Лесинг и немската драматургия от периода на Просвещението. Sturm und Drang и Ваймарски класицизъм.

Гьоте. Творческа история на “Фауст”. Жанрова специфика, структурно-композиционни особености и просветителски идеи и мотиви. “Фауст” на Гьоте и развитието на мотива в европейската литература. Драматургията на Шилер.

* Класицизъм, рококо и сантиментализъм като основни литературни направления и стилове на XVIII век. Рационалистично и сантиментално направление в литературата на европейското Просвещение. Социокултурен генезис на сантиментализма, същност и проявления на сантиментализма в литературата. Характеристика на художествения метод. Главни представители на сантиментализма в Англия, Франция и Германия: Ричардсън, Стърн, Русо, ранните творби на Гьоте и Шилер (периодът Sturm und Drang в немската литература). Просветителски и предромантически характеристики на сантиментализма.

  • РОМАНТИЗЪМ

Епоха на романтизма. Периодизации. Романтизмът като като светоглед, като културно явление. Своеобразие на романтическата естетика. Характер и специфични особености на романтическата литература. Жанрови тендениции в литературата на романтизма. Основни идеи и мотиви.

Романтизъм в Англия

Характерни специфики на английския романтизъм. Школи и представители. “Лейкистите”, Байрон, Шели, Кийтс.

„Лирически балади” като манифест на английския романтизъм. Творчеството на Байрон. Особености на Байроновия тип герой (“Манфред”, “Чайлд Харолд”, “Дон Жуан”, “Корсар”). Фаустовата тема в “Манфред”. Лириката на Шели и Кийтс.

Романтизъм в Германия

Характерни черти на немския романтизъм. Периоди и школи. Литературно-естетически принципи. Жанрова специфика на немския Романтизъм. Основни представители: братя Шлегел, Новалис, Хьолдерлин, Клайст, Шамисо, В. Хауф, Л. Тик, Брентано, Хофман.

Романтизъм във Франция

Политическа, социална и културна ситуация във Франция от началото на века. Романът и драмата във френската романтическа литература. Предговорът на Юго към „Кромуел”– манифест на френския романтизъм. Основни представители: Виктор Юго, Алфред дьо Вини, Алфред дьо Мюсе, Ламартин. „Парижката Света Богородица” – композиция, персонажна система, концепция за романтически герой, романтическа гротеска; основни теми и мотиви в романа.

  • РЕАЛИЗЪМ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ ПРЕЗ 19 ВЕК

Съдържание на понятието “реализъм”. Типове реализъм. Особености на художествения метод. Своеобразие на социалния реализъм XIX век. Етапи в развитието на френския реалистичен роман през 19 век.

Стендал, Балзак, Флобер. Характеристика на трите писателски почерка. Типологически съответствия и отлики.

  • НАТУРАЛИЗЪМ

Идейно-естетическа система на натурализма. Специфика на художествения метод “натурализъм” спрямо романтизма и реализма. Основни представители: Зола, братя Гонкур, Мопасан. Творчеството на Зола. Концепцията за „експериментален роман” у Зола. Творчеството на Мопасан, влиянието на Флобер и на натуралистическата школа в творбите му.

  • ЛИТЕРАТУРАТА ОТ “КРАЯ НА ВЕКА”

“Парнаска школа”. Теорията “изкуство за изкуство”. Основни литературни направления от края на XIX век: символизъм, неоромантизъм, естетизъм, натурализъм. Декаданс и модернизъм. Импресионизмът в живописта и влиянието му в литературата. Музикалният импресионизъм (Дебюси, Равел) и литературата.

Символизъм. Идейно-естетическо съдържание на символизма. Светоусет, естетика и поетика на символизма. Основни представители на френския символизъм. Творчеството на Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме. Трактатът на Жан Мореас “Манифест на символизма”.

Театърът на символизма (Х. Ибсен, М. Метерлинк).

Творчеството на Ибсен в контекста на естетическите търсения в западноевропейската литература от втората половина на XIX век. Проблемът за личността в пиесите на Ибсен; особености на социално-психологическата драма (“Куклен дом”, “Призраци”): ретроспекция, символика, подтекст в пиесите на Ибсен. Театърът на А. Стриндберг и Морис Метерлинк (“Синята птица”).

Оскар Уайлд. Естетизъм. Сецесионът в европейското изкуство от края на XIX век (art nouveau, modern). Жанрът литературна приказка в творчеството на О. Уайлд („Щастливият принц”). „Портретът на Дориан Грей”; драматургията на О. Уайлд („Колко е важно да бъдеш сериозен”, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, „Идеалният мъж”).

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

КЪМ КУРСА

(дадените в курсив автори не са задължителни, а препоръчителни)

 

 Данте “Божествена комедия”

 Фр. Вийон “Стихотворения” (“Малко завещание”, “Голямо завещание”) В: Френска поезия. Сборник. С., НИ, 1978; Фр. Вийон. Стихотворения. С., НК, 1968.

 Дж. Чосър “Кентърбърийски разкази”

 Петрарка “Песенник”

 Бокачо “Декамерон”

  Микеланджело Буонароти. Лирика. С., НК, 1970.

 Френска поезия. Сборник, С., НИ, 1978. (Пиер дьо Ронсар, Ж. дю Беле, Баиф, Бело)

 Франсоа Рабле “Гаргантюа и Пантагрюел”

 Сервантес “Дон Кихот”

 Испански театър – Лопе де Вега (“Изобретателната влюбена”)

 Шекспир: “Сонети”, трагедии (“Крал Лир”, “Хамлет”, “Ромео и Жулиета”), комедии (“Сън в лятна нощ”, “Дванайста нощ”)

 Корней “Сид”

 Расин “Федра”

 Молиер “Тартюф”, “Дон Жуан”

 Д. Дефо “Робинзон Крузо”

 Дж. Суифт  “Пътешествията на Гъливер”

 Л. Стърн “Сантиментално пътешествие”

 Монтескьо “Персийски писма”

 Волтер “Кандид”, “Задиг”

 Д. Дидро “Монахинята”

 Лесинг “Емилия Галоти”

 Гьоте “Фауст”, Страданията на младия Вертер

 Шилер “Разбойници”

 Новалис “Хайнрих фон Офтердинген”

 Хайне “Книга на песните”

 Байрон “Манфред”

 Шели. Лирика

 Кийтс. Лирика

 Езерна школа (поезията на Уърдсуърт, Колридж, Сауди; предговорът към “Лирически балади”)

 В. Юго “Парижката Света Богородица”

 Ал. Дюма Граф Монте Кристо”

 Стендал “Червено и черно”

 Балзак “Дядо Горио”

 Флобер “Мадам Бовари”

 Зола “Терез Ракен”

 Мопасан “Бел Ами”

  Бодлер “Цветя на злото”

 Френски символисти (поезията на Верлен, Рембо, Маларме)

 Ибсен “Куклен дом”

 Метерлинк „Синята птица”

 Оскар Уайлд “Портретът на Дориан Грей”, Щастливият принц

 

БИБЛИОГРАФИЯ ПО ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА

 

             Клео Протохристова. Западноевропейска литература. Второ изд., Пловдив, ИК “Летера”, 2003.

Симеон Хаджикосев. Западноевропейска литература. І – VIII част, София, ИК “Сиела”, 2000 – 2013.

 Учебник по литература за Х клас. Задължителна и профилирана подготовка.  ИК “Анубис”, 2001 – 2013, Клео Протохристова и колектив.

Клео Протохристова. Благозвучието на дисонанса. Шумен, „Алтос”, 1991, 1996.

Клео Протохристова. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Пловдив, ИК „Летера”, 2004.

Поредицата “Текст и Контекст” на ИК Летера:

–          Корней “Сид”. П., 2001. Съставител и коментарна част М. Влашки

–          Шилер “Разбойници”. П., 2001. Съставител и коментарна част Клео Протохристова

–          Байрон “Манфред”. П., 2001. Съставител и коментарна част Клео Протохристова

–          Хофман “Приказни новели”. П., 2001. Съставител и коментарна част Светла Черпокова

–          Езерна школа. Уърдсуърд, Колридж, Сауди. П., 2001. Съставител и коментарна част Весела Гайдарова

–          Шамисо. “Чудната история на Петер Шлемил”. П., 2001. Съставител и коментарна част Светла Черпокова

–          Байрон, Лирика. П., 2001. Съставител и коментарна част В. Гайдарова

 Якоб Букхарт. Културата и изкуството на Ренесанса в Италия. С., 1986.

             Михаил Бахтин. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.

 М. Бахтин. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. С., НИ, 1978.

 Александър Шурбанов. Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир. С., 1980.

             Александър Шурбанов. Поетика на английския ренесанс. С., 2002.

  Исак Паси. Есета. С., 1991, 1993.

Дьорд  Лукач. Хаос и форми. С., 1989.

 Цветан Тодоров. Поетика на прозата. С., 1985.

 Виктор Шкловски. Художествената проза. С.,1988.

 Младен Влашки. Западноевропейска литература. ПУ, 1993.

 С. Хаджикосев. Сред класиката. С., 1989.

 С. Хаджикосев. От Данте до Елюар. С., 1976.

 С. Хаджикосев. Сред шедьоврите на западноевропейската литература. С., 1992.

 А. Аникст. Занаятът на драматурга. С., 1980.

 Марко Минков. Шекспир. Епоха и творчество. С., 1992.

 Иля Гилилов. Играта Уилиам Шекспир или Тайната на Великия Феникс. С., „Факел”, 2013.

П. М. Бицили. Европейската култура и Ренесансът. С., „Анубис”, 1994.

Джери Бротън. Ренесансът. С., ИК „Захарий Стоянов”, 2007.

Пол Джонсън. Ренесансът. ИК „Прозорец”, 2003.

Христо Ковачевски. Куатроченто. С., „Български художник”, 1987.

А. Ф. Лосев. Эстетика Возрождения. М., „Мысль”, 1978.

Цочо Бояджиев. Ренесансът на XII век: Природата и човекът. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991.

 Павлина Павлова. Основни течения във френската литература през ХVІІ век. С., 1968.

Любомир  Тенев. Предговор към: Молиер. Комедии. С., „Народна култура”, библ. “Световна класика”.

24.  Дени Дидро. Естетика и теория на изкуството. С., „Наука и изкуство”, 1981.

 Лесинг, Г. Е. Лаокоон или за границите на живописта и поезията. С., 1978;

Лесинг. Хамбургска драматургия. С., 1958.

 Хердер. Естетически студии и статии. С., 1985.

 Винкелман. История на изкуството на древността. С., 1970.

 Гьоте. За литературата и за изкуството. Т. I-II, С., 1979.

 Гьоте. Поезия и истина. Избрани творби. Т.7, С., 1981.

 Шилер, Фр. Естетика. С., 1980.

25. Исак Паси. Френските моралисти. С., 1978.

26. Исак Паси.  Немска класическа естетика. С., 1991.

27. Миглена Николчина. Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. С., 1990.

28. Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството. Сборник, С., 1982.

29. Цветан Стоянов. Събрани съчинения. В 2 тома, том 2-ри – Идеи и мотиви на отчуждението в съвременната западноевропейска литература. С., 1973, 1989.

30. Антология Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Съставвител и превод Венцислав Константинов. Електронно издателство LiterNet http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

31. Исак Паси. Смешното. С., 1993.

32. Исак Паси. При изворите на модерната естетика. С., 1987.

33. Петер Сонди. Теория на модерната драма. С., 1990.

34. Елена Нерлих-Златева. Творби и проблеми на западноевропейския роман и драма XIX-XX век. С. 1985.

35. Богдан Богданов. Романът античен и съвременен. С., 1986.

36. Светлозар Игов. Фаталните портрети у Балзак, Гогол, По, Уайлд. Електронно списание LiterNet, 16.08.2011, 8.  http://liternet.bg/publish/sigov/fatalnite-portreti.htm

37. Р. Брустийн. Театърът на бунта. Студии за Ибсен, Стриндберг, Чехов, Шоу, Брехт, Пирандело, О`Нийл, Жьоне. С., ИК “Дамян Яков”, 2001.

38. Симеон Хаджикосев. Романът – що е то? С., ИК „Персей”, 2011.

39. Умберто Еко. История на красотата. С., „Кибеа”, 2006.

40. Yves Chevrel. La littérature comparée, Paris, 2009.

41. Henri Mitterrand. Le regard et le signe. Poétique du roman réaliste et naturaliste, Paris, 1987.

42. History of English literature:  http://www.gutenberg.org/files/10609/10609-h/10609-h.htm

43. Marco Mincoff. А Hystory of English Literature. Parts I and II. „Плеяда”, С., 1998.

 

* Книгите на проф. Б. Богданов са качени на официалния му сайт: http://www.bogdanbogdanov.net

* Книгите на проф. С. Хаджикосев са качени на сайта му: http://www.simeonhadjikosev.com

Програмата е актуализирана септември 2013 година