Шинка Дичева-Христозова е родена на 28.04.1978 г. в Асеновград. Завършила е Български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски” през 2001 г. От 2002 г. е зачислена като хоноруван асистент по Българска литература след Освобождението до Първата световна война, а от 2010 г. е редовен докторант по Българска литература към катедрата по История на литературата и сравнително литературознание в ПУ „Паисий Хилендарски”.
Името на Яна Язова кодира в себе си много страх и сила, любов и обида, престъпление и ненаказание. То остава за дълги години обречено на мълчание, натоварено с табута и мръсно в чисто политически контекст. За неудобните писатели е удобно да се мълчи. Но дори и в бездната на тишината сякаш говори сянката на Мо, която провокира общественото битуване не само в 30-те години на XX век, но и днес. Малцина са хората, проявили интерес към работата, живота и съдбата на загадъчната жена, която носи един изключително богат душевен свят. За жалост нейната популярност е скандално обвързана с многото въпроси около смъртта й през 1974 г., както и с неизвестното местонахождение на голяма част от ръкописите й. Не за това обаче става дума в настоящите страници.
Книгата „Пролетта на Мо” представя ранната кореспонденция на Яна Язова до Александър Балабанов. Личните изповеди и дълбоко интимния тон в писмата отключват един свят на разтърсващи емоции, не/възможни човешки отношения, задъхани усещания. Епистоларните откровения между младата поетеса и именития професор са много над битовокомуникативното говорене, това е своеобразно съжителстване, чийто дом-плик затваря вратата пред общността. Само там те двамата се чувстват заедно, сами; само там те могат да споделят себе си, да се уединят и да свалят маските на другостта. И да бъдат щастливи.