Archive for November, 2013

Премиера на сборника “Атика в България“

 

 

Премиерата на сборника “Атика в България“  се състоя на 27 ноември от 17:00 ч. в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автори в тома са: Светла Черпокова, Младен Влашки, Клео Протохристова, Невена Панова, Витана Костадинова, Йоана Сиракова, Стефка Видева, Славка Михайлова, Вяра Калфина; както и специалните гости: Оливър Таплин (Университет в Оксфорд), Лорна Хардуик (Отворен университет, Лондон), Барбара Бибик (Университет в Торун). За “Атика в България”, в присъствието на съставителя и част от авторите, говориха проф. Мирена Славова, проф. Амелия Личева и проф. Виолета Дечева. Студенти от специалност “Класическа филология” представиха кратък откъс от постановка на Еврипд.

Материали и кадри от представянето виж на адрес:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLVv1za1T72FOUKzcK0bnqGIsB-o2tKdo8

Докторантски курс

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

Лектори: проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова, гл. ас. д-р Дияна Николова

Анотация: Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като “класическо място” за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие “Ренесанс”, извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата литература и философия.

Първата специализирана част е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него “платонизъм”. Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип “резюмиране” специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.

Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Третата част е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Тази част от курса ще проследи накратко дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката (през XV-XVI в.), както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живописта, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Първата лекция ще се проведе от проф. д.ф.н. Георги Каприев на 27 ноември, сряда, от 15.00 ч. в 29. с.з. (в сградата на ул. „Костаки Пеев” 21, ет 2.).