Катедра по история на литературата и сравнително литературознание

Голямата част от статиите, включени в настоящото издание, бяха представени първоначално на уъркшопа „Българските маршрути на Едип“. Той се проведе в Пловдив на 18 май 2010 г. в рамките на едноименен проект, финансиран от НПД при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като етап от по-мащабна и вече дългогодишна програма за архивиране и изследване на различните форми, чрез които се осъществява рецепцията на старогръцката драма в България. В този смисъл сборникът е в тясна приемственост с изданието „Каква ни е Медея?“ (Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2009), в което бяха представени материалите от предходния уъркшоп, посветен на едноименната Еврипидова трагедия.

Съсредоточаването върху трагедията на Софокъл „Едип цар“ имаше за цел да проследи траекториите, очертани от различни конкретизации на този парадигмален сюжет в българската култура от епохата на Възраждането до наши дни.

Важен, непроучван досега аспект от присъствието на „Едип цар“ в България, върху който бяха съсредоточени усилията на екипа, е вторичното възприемане на трагедията чрез различни транскрипции на мита от модерната драматургия, както и чрез други естетически практики.

Текстовете, поместени в настоящия сборник, естествено се вписват в траекториите на непрестанно разгръщащите се български маршрути на Едип. Те обаче очертават и една нова, самостоятелна развойна линия, в която грижата да бъде съхранена паметта за присъствието на образцовия трагедиен сюжет в българската култура – както през вече отминали етапи, така и в актуалното  състояние, се превръща в гарант за едно по-достойно и смислено настояще. Нещо повече, естествено пораждащият се в досега с класиката рефлекс на съпоставка и съизмерване с другите на собствените усилия, отдадени на каузата на културната памет, обещава и перспектива за по-ефективна преводимост и конвертируамост на постигнатото от българските творци или учени – като съучастие в общия, споделен от най-различни култури, процес на безкрайно доосмисляне, очертал многовековните маршрути на загадъчния и непостижим Едип.

проф. дфн Клео Протохристова

Изданието е осъществено по проект „Съдбата Едип – българските маршрути“ към Поделение научна и приложна дейност при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (№ РС 09.ФЛФ 53, 2009-2010) и по проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България“ (ФНИ към МОМН, № ДИД 02/07, 2010-2012), както и с любезното съдействие на Университетска фондация – Пловдив.

Тринадесетата национална научна конференция

за студенти, докторанти и средношколци

„Словото – митове и (без)крайности”

Конференцията ще се проведе на 19 и 20 май 2011 г. в гр. Пловдив (Дом на учените, ул. „Митрополит Паисий” № 6).

Подробна информация за конференцията.

Заявка за участие.

Литературно списание “Страница” е основано преди 12 години. След двугодишно прекъсване „Сдружение Литературна къща” подновява изданието, което се финансира по проект РНИ-ФЛ-03 на поделение “Научна и приложна дейност” на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, с помощта на Филологическия факултет на университета и Община Пловдив.

В редакционната колегия участват: Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Георги Лозанов, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки, Недялко Славов. Връзката между “Страница” и Катедра по история на литературата и сравнително литературознание се осъществява не само чрез редакторския състав, но и посредством редовните критически рубрики на Младен Влашки (един от основателите на списанието), на Татяна Ичевска, на Гергина Кръстева и на Здравко Дечев (докторант на катедрата).

.…културната система, конструирана от Клео Протохристова чрез слово и междучовешки връзки мощно се оглежда в духа на Перикловия век въпреки „постгутенберговия“ информационен шум. И тъкмо в този смисъл сме се стремили книгата „Парадокси на неназовимото“ да е израз на „съвременното културно състояние“, „чието най-съществено своеобразие е в конкурентното съжителство в него на редове от ценности, които са не само противопоставени, но и вплетени в парадоксална интерактивност“. В нея, надяваме се, е пренесено напрежението на днешните метафизични отношения между словото и визуалността, които се осъществява(т) „в едновременното противопоставяне и взаимодействие между цяла редица изоморфни двойки: образованост и осведоменост, систематична памет и интелектуална пъргавина, дисциплина и импровизация, логика и игра, задълбоченост и повърхностност, систематичност и фрагментарност, целеположеност и самодостатъчност“. И тъкмо в същия този смисъл сме се опитали книгата „Парадокси на неназовимото“ да не е израз нито на „съвременната консервативно филологическа нагласа“, нито на „противоположната й, активно деструктивна спрямо традицията, перспектива.“ В тези наши опити за оглеждане в конструираната от Клео Протохристова система читателят ще открие и „несъвършени(те) изречения“, и „огледалото“, в което си дават среща „смътното“ и „ясното“; изкушаваме се да мислим, че ще долови и „благозвучието на дисонанса“.
И съвсем накрая – искаме да благодарим на Клео Протохристова, която ни научи „колко изгубена кауза е да се поставят бариери пред литературоведските измислици…, колко невалиден е аргументът на срама“ и колко „в тази безнадеждна ситуация на сякаш напълно разпадащи се критерии (може) да ни ръководи чувството за собствената ценност на света, който градим, измисляйки.“ Да й благодарим, че открои за нашите занимания критерия за споделимост, критерий, който и самата тя въплъщава. Критерий, който удържа не само литературоведския ни свят. Критерий, който снема екзистенциалния страх от неназовимостта и я прави човешки поносима.

Из “Думи на редакторите”

Всъщност книгата – сборник от статии, писани през различни периоди и с различно предназначение – е конструирана наистина „изографски”. Тя снема поредица от образи ( изображения) на литературата и литературното, динамизира възможните прочити на своето с чуждото  (и обратно), и , не на последно място, разширява концентрично собственото си тематично пространство…Да, книгата е еклектична, многоречива, многогласна – какъвто е животът на литературоведа, редактора, писателя, преподавателя Мл. Влашки. Разбираемо за професията автобиографизмът е текстови, моделиран с идеите на жанровете и идеите. Правото да разказва (автобиографизира) е делегирано само и единствено на въвеждащия (предговарящия) текст. Останалото прави книгата с многото си лица. Тя пише биографията на автора, а не просто на човека.

Сава Василев. Алманах „Света гора”, 2009

Аделина Странджева е родена през 1960 г. в гр. Русе. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (1982). От 01.12.1988 е последователно асистент, от 1994 – старши, а от 2002 година – главен асистент в катедра История на литературата и сравнително литературознание към Филологически факултет на Пловдивски универсистет „Паисий Хилендарски”. От 2008 е доктор на науките.

Научноизследователската и преподавателската й дейност е насочена в сферите на литературната история (възрожденска литература и литература за деца и юноши) и фолклора.

Съавтор е на учебници и помагала по литература за средното образование, както и на книгата „Времепространствени представи от възрожденската христомайтийно-дидактична книжнина”. Член на Съюза на учените в България, била е председател на Клуба на младите учени към СУБ, Пловдив. Участвала е в национални и международни конференции по проблемите на литературната история.

Настоящата книга, редактиран вариант на докторската й дисертация, проследява различни аспекти на представите за времето и пространството като маркери на културата в епохата на Българското възраждане. Изследването работи с разнообразни по жанр и функции текстове на автори от ХIХ век.

Институтът по славянски филологии при Сегедския университет със съдействието на Българското самоуправление – гр. Сегед и дружество “Приятели на България” – гр. Сегед организира

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

НА ТЕМА

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО: ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Работни са всички славянски езици, английски и немски.

Конференцията ще се проведе на 26 –27 май 2011 г. в Института за славянски филологии при Сегедския университет.

Подробности за конференцията можете да видите тук.

Заявка за конференцията

    През юли 2010 г. катедрата отбеляза юбилея на своя ръководител –  проф. Клео Протохристова. Тържеството се проведе в ПУ “Паисий Хилендарски”, в компанията на колеги и приятели от различини български университети и БАН. Част от изненадите, подготвени  за случая, бяха: сборникът “Парадоски на неназовимото. Клео Протохристова”, специалният 25-ти брой на “Литературен вестник” (http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1127.pdf), електронната версия на сборника “Изворът на Нарцис” (http://liternet.bg/ebook/izvoryt-na-narcis/content.htm), много цветя, усмивки и пожелания.

Шинка Дичева-Христозова е родена на 28.04.1978 г. в Асеновград.  Завършила е Български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски” през 2001 г. От 2002 г. е зачислена като хоноруван асистент по Българска литература след Освобождението до Първата световна война, а от 2010 г. е редовен докторант по Българска литература към катедрата по История на литературата и сравнително литературознание в ПУ „Паисий Хилендарски”.

Името на Яна Язова кодира в себе си много страх и сила, любов и обида, престъпление и ненаказание. То остава за дълги години обречено на мълчание, натоварено с табута и мръсно в чисто политически контекст. За неудобните писатели е удобно да се мълчи. Но дори и в бездната на тишината сякаш говори сянката на Мо, която провокира общественото  битуване не само в 30-те години на XX век, но и днес.  Малцина са хората, проявили интерес към работата, живота и съдбата на загадъчната жена, която носи един изключително богат душевен свят. За жалост нейната популярност е скандално обвързана с многото въпроси около смъртта й през 1974 г., както и с  неизвестното местонахождение на голяма част от ръкописите й. Не за това обаче  става дума в настоящите страници.

Книгата „Пролетта на Мо” представя ранната кореспонденция на  Яна Язова до Александър Балабанов. Личните изповеди и дълбоко интимния тон в писмата отключват един свят на разтърсващи емоции, не/възможни  човешки отношения, задъхани усещания. Епистоларните откровения между младата поетеса и именития професор са много над битовокомуникативното говорене, това е своеобразно съжителстване, чийто дом-плик затваря вратата пред общността. Само там те двамата се чувстват заедно, сами; само там те могат да споделят себе си, да се уединят и да свалят маските на другостта. И да бъдат щастливи.

VІ  МЕЖДУНАРОДНА ЕЗИКОВА КОНФЕРЕНЦИЯ “ПРОДУКТИВНИ  ЕЗИКОВИ  УМЕНИЯ ЗА АКАДЕМИЧНИ ЦЕЛИ”,  7- 8 октомври 2011 г

Основни направления:

• Езикова комуникация и европейско пространство;
• Комуникативно поведение,  речеви стратегии и тактики;
• Лингвистични и социолингвистични аспекти на езиковото обучение;
• Актуални стратегии и подходи в преподаването на чужд език;
• Спортни умения в академична среда.

Работни езици: български, английски, немски, френски, руски, испански.

За участие в конференцията се приема само по един доклад (самостоятелен или в съавторство).

За целта е необходимо:

1. Изпращане на резюме до 300 думи и заявка за участие до 30 май 2011 г

¨      на електронен адрес: department@mu-varna.bg

¨      или на пощенски адрес:

Варна, 9002 ул. “Марин Дринов” № 55,

Медицински университет – Варна

Департамент по чуждоезиково обучение, комуникации и спорт

Даниела  Тончева

2. Заплащане на такса за правоучастие при регистрацията в размер на ? лева.

Таксата е индивидуална за всеки участник и включва: конферентни материали и достъп до заседанията на секциите,  коктейл и концерт, сборник с публикуваните доклади, кафе в паузите.

Докладите, изнесени и приети на заседанията на секциите, ще бъдат публикувани в международно издание на специален сборник на CD.

Организационен  комитет:

Почетен председател: Проф. д-р Анелия  Клисарова, д.м.н., Ректор на МУ – Варна

Почетен заместник-председател: Проф. д-р Росен Маджов, д.м.н, Заместник-ректор

по научно-изследователската дейност на МУ – Варна

Председател:  доц. Виолета Тачева, д.ф.,

Директор на департамента по чуждоезиково обучение и комуникации при МУ – Варна

e-mail: tacheva@mu-varna.bg

тел.  00359/ 52/ 677 012 GSM: 0887/ 360 450

Заместник-председатели: ст. преп. Иван Мерджанов,

Секретар на секция “Немски, латински, френски, испански език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр. 2658) GSM: 0888/ 537 965

E-mail: merdjanov@mu-varna.bg

ст. преп. Йорданка Стефанова, Секретар на секция “Български език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр.2662);  GSM: 0887/ 579 754

E-mail: jordankastefanova@yahoo.com

ст. преп. Светла Трендафилова,  Секретар на секция “Английски език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр. 2661)

E-mail: trendafilova@mu-varna.bg

ст. преп. Севда Христова, Секретар на секция “Руски език”

тел.:+359 52/ 677 050 (вътр. 2660)

E-mail: department@mu-varna.bg

Изисквания за докладите:

1.      Представя се на електронен и хартиен носител със следните параметри:

2.      Формат:  A4 (210 x 210 мм)

3.      Margins: Top: 2,5 см, Bottom: 2,5 см, Left: 3 см, Right: 2,5 см

4.      Заглавие: Font: Times  New Roman, Size: 14, Bold, Caps Lock, Alignment: Centered

5.      Име, презиме, фамилия, звание, степен на автора: Font: Times  New Roman, Size:12, Bold, Alignment: Centered

6.      Ключови думи: до 10,  Font: Times  New Roman, Size:10

7.      Текст на български или чужд език: Докладите трябва да бъдат до 4страници

8.      Font: Times  New Roman, Size:12, Alignment: Justified

9.      Библиография: Font: Times  New Roman, Size:11, Alignment: Justified

10.  Координати за контакти с автора (адрес, тел., e-mail)

Организационният комитет си запазва правото за промени.