Литературно списание “Страница” е основано преди 12 години. След двугодишно прекъсване „Сдружение Литературна къща” подновява изданието, което се финансира по проект РНИ-ФЛ-03 на поделение “Научна и приложна дейност” на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, с помощта на Филологическия факултет на университета и Община Пловдив.

В редакционната колегия участват: Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Георги Лозанов, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки, Недялко Славов. Връзката между “Страница” и Катедра по история на литературата и сравнително литературознание се осъществява не само чрез редакторския състав, но и посредством редовните критически рубрики на Младен Влашки (един от основателите на списанието), на Татяна Ичевска, на Гергина Кръстева и на Здравко Дечев (докторант на катедрата).

.…културната система, конструирана от Клео Протохристова чрез слово и междучовешки връзки мощно се оглежда в духа на Перикловия век въпреки „постгутенберговия“ информационен шум. И тъкмо в този смисъл сме се стремили книгата „Парадокси на неназовимото“ да е израз на „съвременното културно състояние“, „чието най-съществено своеобразие е в конкурентното съжителство в него на редове от ценности, които са не само противопоставени, но и вплетени в парадоксална интерактивност“. В нея, надяваме се, е пренесено напрежението на днешните метафизични отношения между словото и визуалността, които се осъществява(т) „в едновременното противопоставяне и взаимодействие между цяла редица изоморфни двойки: образованост и осведоменост, систематична памет и интелектуална пъргавина, дисциплина и импровизация, логика и игра, задълбоченост и повърхностност, систематичност и фрагментарност, целеположеност и самодостатъчност“. И тъкмо в същия този смисъл сме се опитали книгата „Парадокси на неназовимото“ да не е израз нито на „съвременната консервативно филологическа нагласа“, нито на „противоположната й, активно деструктивна спрямо традицията, перспектива.“ В тези наши опити за оглеждане в конструираната от Клео Протохристова система читателят ще открие и „несъвършени(те) изречения“, и „огледалото“, в което си дават среща „смътното“ и „ясното“; изкушаваме се да мислим, че ще долови и „благозвучието на дисонанса“.
И съвсем накрая – искаме да благодарим на Клео Протохристова, която ни научи „колко изгубена кауза е да се поставят бариери пред литературоведските измислици…, колко невалиден е аргументът на срама“ и колко „в тази безнадеждна ситуация на сякаш напълно разпадащи се критерии (може) да ни ръководи чувството за собствената ценност на света, който градим, измисляйки.“ Да й благодарим, че открои за нашите занимания критерия за споделимост, критерий, който и самата тя въплъщава. Критерий, който удържа не само литературоведския ни свят. Критерий, който снема екзистенциалния страх от неназовимостта и я прави човешки поносима.

Из “Думи на редакторите”

Всъщност книгата – сборник от статии, писани през различни периоди и с различно предназначение – е конструирана наистина „изографски”. Тя снема поредица от образи ( изображения) на литературата и литературното, динамизира възможните прочити на своето с чуждото  (и обратно), и , не на последно място, разширява концентрично собственото си тематично пространство…Да, книгата е еклектична, многоречива, многогласна – какъвто е животът на литературоведа, редактора, писателя, преподавателя Мл. Влашки. Разбираемо за професията автобиографизмът е текстови, моделиран с идеите на жанровете и идеите. Правото да разказва (автобиографизира) е делегирано само и единствено на въвеждащия (предговарящия) текст. Останалото прави книгата с многото си лица. Тя пише биографията на автора, а не просто на човека.

Сава Василев. Алманах „Света гора”, 2009