След успешно издържан конкурс по научната специалност  Теория и история на литературата (детска литература) в катедра “История на литературата и сравнително литературознание” Галина Димитрова и Славка Михайлова са приети за редовни докторанти.

Дружество на писателите – Пловдив и Поетична академия „Добромир Тонев“

О Б Я В Я В А Т

КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ

В ПАМЕТ НА ПОЕТА ДОБРОМИР ТОНЕВ (1955–2001)

Конкурсът е анонимен, темата е свободна. Възраст на участниците – до 35 години. Всеки може да представи от едно до три стихотворения. Желаещите да участват в конкурса трябва да изпратят творбите си най-късно до 17 март 2011 г. на следния адрес: Пловдив 4000, ул. „Цанко Лавренов“ № 10. Валидна е датата на пощенското клеймо върху плика.
Творбите трябва да бъдат поставени в голям пощенски плик, който да съдържа съответно:
• стихотворенията, отпечатани в три екземпляра;
• по-малък запечатан плик с личните данни на съответния участник: трите имена, имейл и/или телефон за връзка, кратка творческа биография, както и заглавията на стихотворенията, с които се кандидатства. Ако някои от творбите са неозаглавени, вместо заглавието се вписва първият ред на произведението.

Кандидатства се само със стихотворения, които не са публикувани към датата на обявяването на конкурса и с които кандидатът не е участвал в други подобни конкурси. Препоръчително е представените творби, както и данните от малкото пликче, да бъдат написани на компютър или поне на пишеща машина. Кандидатите, които не са спазили горните условия, няма да бъдат допуснати до участие. Ще бъдат раздадени следните награди:
• Първа награда – 200 лв.;  • Втора награда – 100 лв.;  • Трета награда – 50 лв.
Ще бъде присъдена и една специална награда за творба, посветена на Добромир Тонев – уикенд за двама в хотел в Банско, осигурен от „СИЕНИТ ХОЛДИНГ“.
Връчването на наградите ще се състои на 24 март от 18:30 ч. на официална церемония в книжарница „Форум“ на мол „ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ“, когато се навършват 10 години от смъртта на Добромир Тонев.

Организаторите нямат ангажимент към разноските, свързани с пътуването, престоя и нощуването на участниците, поканени за получаване на наградите, които не са от Пловдив.
За допълнителна информация и справки: 032/ 627 175; 0892 313 838, e-mail: nts2@abv.bg

С любезното съдействие на г-жа ТОНИ СИМИДЧИЕВА, мол „ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ“ и „СИЕНИТ ХОЛДИНГ“.

Уважаеми колеги,

в памет на Добромир Тонев Лингвистичният клуб при ПУ „Паисий Хилендарски” организира поетична вечер, която ще се проведе на 22 март 2011 г. (вторник) от 17:00 часа в 10. аудитория на Ректората. Гости на събитието ще бъдат изтъкнати културни дейци – писатели, преводачи, литературоведи, книгоиздатели, докоснали се до личността и творчеството на поета.

В програмата е включен рецитал по стихове на Добромир Тонев.

Ще имам покрив, ще си имам дом,

а нежността ми ще роди акация.

И тя ще е бодливото гнездо

на някоя щастлива птича нация.

Добромир Тонев

Голямата част от статиите, включени в настоящото издание, бяха представени първоначално на уъркшопа „Българските маршрути на Едип“. Той се проведе в Пловдив на 18 май 2010 г. в рамките на едноименен проект, финансиран от НПД при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като етап от по-мащабна и вече дългогодишна програма за архивиране и изследване на различните форми, чрез които се осъществява рецепцията на старогръцката драма в България. В този смисъл сборникът е в тясна приемственост с изданието „Каква ни е Медея?“ (Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2009), в което бяха представени материалите от предходния уъркшоп, посветен на едноименната Еврипидова трагедия.

Съсредоточаването върху трагедията на Софокъл „Едип цар“ имаше за цел да проследи траекториите, очертани от различни конкретизации на този парадигмален сюжет в българската култура от епохата на Възраждането до наши дни.

Важен, непроучван досега аспект от присъствието на „Едип цар“ в България, върху който бяха съсредоточени усилията на екипа, е вторичното възприемане на трагедията чрез различни транскрипции на мита от модерната драматургия, както и чрез други естетически практики.

Текстовете, поместени в настоящия сборник, естествено се вписват в траекториите на непрестанно разгръщащите се български маршрути на Едип. Те обаче очертават и една нова, самостоятелна развойна линия, в която грижата да бъде съхранена паметта за присъствието на образцовия трагедиен сюжет в българската култура – както през вече отминали етапи, така и в актуалното  състояние, се превръща в гарант за едно по-достойно и смислено настояще. Нещо повече, естествено пораждащият се в досега с класиката рефлекс на съпоставка и съизмерване с другите на собствените усилия, отдадени на каузата на културната памет, обещава и перспектива за по-ефективна преводимост и конвертируамост на постигнатото от българските творци или учени – като съучастие в общия, споделен от най-различни култури, процес на безкрайно доосмисляне, очертал многовековните маршрути на загадъчния и непостижим Едип.

проф. дфн Клео Протохристова

Изданието е осъществено по проект „Съдбата Едип – българските маршрути“ към Поделение научна и приложна дейност при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (№ РС 09.ФЛФ 53, 2009-2010) и по проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България“ (ФНИ към МОМН, № ДИД 02/07, 2010-2012), както и с любезното съдействие на Университетска фондация – Пловдив.

Тринадесетата национална научна конференция

за студенти, докторанти и средношколци

„Словото – митове и (без)крайности”

Конференцията ще се проведе на 19 и 20 май 2011 г. в гр. Пловдив (Дом на учените, ул. „Митрополит Паисий” № 6).

Подробна информация за конференцията.

Заявка за участие.

Литературно списание “Страница” е основано преди 12 години. След двугодишно прекъсване „Сдружение Литературна къща” подновява изданието, което се финансира по проект РНИ-ФЛ-03 на поделение “Научна и приложна дейност” на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, с помощта на Филологическия факултет на университета и Община Пловдив.

В редакционната колегия участват: Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Георги Лозанов, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки, Недялко Славов. Връзката между “Страница” и Катедра по история на литературата и сравнително литературознание се осъществява не само чрез редакторския състав, но и посредством редовните критически рубрики на Младен Влашки (един от основателите на списанието), на Татяна Ичевска, на Гергина Кръстева и на Здравко Дечев (докторант на катедрата).

.…културната система, конструирана от Клео Протохристова чрез слово и междучовешки връзки мощно се оглежда в духа на Перикловия век въпреки „постгутенберговия“ информационен шум. И тъкмо в този смисъл сме се стремили книгата „Парадокси на неназовимото“ да е израз на „съвременното културно състояние“, „чието най-съществено своеобразие е в конкурентното съжителство в него на редове от ценности, които са не само противопоставени, но и вплетени в парадоксална интерактивност“. В нея, надяваме се, е пренесено напрежението на днешните метафизични отношения между словото и визуалността, които се осъществява(т) „в едновременното противопоставяне и взаимодействие между цяла редица изоморфни двойки: образованост и осведоменост, систематична памет и интелектуална пъргавина, дисциплина и импровизация, логика и игра, задълбоченост и повърхностност, систематичност и фрагментарност, целеположеност и самодостатъчност“. И тъкмо в същия този смисъл сме се опитали книгата „Парадокси на неназовимото“ да не е израз нито на „съвременната консервативно филологическа нагласа“, нито на „противоположната й, активно деструктивна спрямо традицията, перспектива.“ В тези наши опити за оглеждане в конструираната от Клео Протохристова система читателят ще открие и „несъвършени(те) изречения“, и „огледалото“, в което си дават среща „смътното“ и „ясното“; изкушаваме се да мислим, че ще долови и „благозвучието на дисонанса“.
И съвсем накрая – искаме да благодарим на Клео Протохристова, която ни научи „колко изгубена кауза е да се поставят бариери пред литературоведските измислици…, колко невалиден е аргументът на срама“ и колко „в тази безнадеждна ситуация на сякаш напълно разпадащи се критерии (може) да ни ръководи чувството за собствената ценност на света, който градим, измисляйки.“ Да й благодарим, че открои за нашите занимания критерия за споделимост, критерий, който и самата тя въплъщава. Критерий, който удържа не само литературоведския ни свят. Критерий, който снема екзистенциалния страх от неназовимостта и я прави човешки поносима.

Из “Думи на редакторите”

Всъщност книгата – сборник от статии, писани през различни периоди и с различно предназначение – е конструирана наистина „изографски”. Тя снема поредица от образи ( изображения) на литературата и литературното, динамизира възможните прочити на своето с чуждото  (и обратно), и , не на последно място, разширява концентрично собственото си тематично пространство…Да, книгата е еклектична, многоречива, многогласна – какъвто е животът на литературоведа, редактора, писателя, преподавателя Мл. Влашки. Разбираемо за професията автобиографизмът е текстови, моделиран с идеите на жанровете и идеите. Правото да разказва (автобиографизира) е делегирано само и единствено на въвеждащия (предговарящия) текст. Останалото прави книгата с многото си лица. Тя пише биографията на автора, а не просто на човека.

Сава Василев. Алманах „Света гора”, 2009